Р Е Ш Е Н И Е № 2600010
гр.
Бургас, 11.01.2022 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр.
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 874 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “ЕВН България Електроснабдяване” EАД против Я.Т.П. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответницата, въз основа на което е било образувано ч. гр.
дело № 5937/2020г. на РС Б. По него e била издадена такава за сумите: 121.06 лв., пред-ставляваща
стойност на електрическа енергия,
доставена по партидата на П. – с клиентски №
**********, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Бургас, ЖК “Възраждане“, бл.43, вх.Б, ет.8, ап.43, ИТН: 2604237, за периода от 23.01.2019г. до
22. 03.2019г.; 17.97
лв. – обезщетение за забавено плащане за времето
от 12.03.2019г.
до 28. 09.2020г.;
законната лихва върху главницата от 29.09.2020г.
до пълното й изплащане, както и за 75
лв. – деловодни разноски. Твърди също така, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което му е указано да предяви иск за вземането. Предвид това, моли Съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П., че
дължи тези суми. Претендира раз-носки.
Ответницата, чрез назначения й
особен представител адв. Ж.Х., оспор-ва само претенцията
за мораторната лихва и иска от Съда да я отхвърли, като присъди и деловодни
разноски в полза на ищеца в по-нисък от претендирания от него размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказател-ства, намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата за процесните суми по ч. гр. дело № 5937/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на П. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
Ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител –
по смисъла на § 1, т. 28а, б.а
от ДР на ЗЕ, продава електрическа енергия при
публично известни общи усло-вия – чл.98а от ЗЕ.
Действащи през исковия период – от 23.01.2019г. до
22.03.2019г., са одобрените с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. на
ДКЕВР такива.
Съгласно чл.7, т.1 от същите, “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД се задъл-жава
да снабдява с електрическа енергия всички клиенти, чиито обекти са
присъедине-ни към електроснабдителната мрежа, обслужвана от “ЕВН България Електроразпреде-ление” АД, а последните
от своя страна, по силата на чл.11, т.1, са длъжни да заплащат стойността на
използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в чл.18,
ал.1 и ал.2.
Според чл.1, т.4 от ОУ, клиент – потребител на
електрическа енергия за битови нужди, е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електро-снабдителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно
действа-щото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
От представения с исковата молба НА за покупко-продажба
на недвижим имот с № 161 от 24.02.2014г., том I, рег.№ 853, дело
№ 88/2014г. на нотариус А. Д, се установява, че ответницата е придобила правото
на собственост върху апартамента, на-ходящ се на адрес: гр.Б ЖК “ – обект по сми-съла
на чл.1, т.1 от ОУ, и доколкото липсват доказателства по делото, а и твърдения
в такава насока, П. да се е разпоредила впоследствие с него, следва да се
приеме, че тя е била собственик на процесното жилище и през исковия период.
Представено от ищцовата страна е и Заявление-декларация
за започване на про-дажба на електрическа енергия, подадено от П. на
05.10.2015г., съобразно чл.13, ал.2 от ОУ, ведно с Декларация за достъп до
мрежата.
С оглед горното, следва да се приеме, че съгласно
цитираните разпоредби между страните по делото е възникнало твърдяното в
исковата молба облигационно правоот-ношение, основано на договор за
покупко-продажба на електрическа енергия при пуб-лично известните общи условия. Следователно, ответницата дължи заплащане на цена-та на
доставената й от ищцовото дружество такава за процесния период.
Представено е препис-извлечение от партидата, водена при
ищеца за процесния обект, ИТН: 2604237, с клиентски № 1010276313, в което са
отразени месечните задъл-жения за използваната ел. енергия в исковия период – по
два броя данъчни фактури, съ-що приложени по делото, на обща стойност 121.06 лв., както следва: № **********/28. 02.2019г. на стойност
98.56 лв., представляващи цена за доставени 509 кВтч ел. енергия за отчетен
период от 23.01.2019г. до 22.02.2019г., с падеж на плащането 11.03.2019г., и №
**********/31.03.2019г. на стойност 22.50 лв. – цена на доставени 118 кВтч ел.
енер-гия за отчетен период 23.02. – 22.03.2019г., с падеж на плащането 10.04.2019г.
Същите не са оспорени от ответната страна, поради което
следва да се ценят като доказателство за отразените в тях обстоятелства,
включая за размера на
задължението на П. към “ЕВН България Електроснабдяване” EАД.
При нейна доказателствена тежест, ответницата не е
ангажирала доказателства да е заплатила
на ищеца горната сума.
Предявеният установителен иск по отношение на главницата
е основателен и ка-то такъв – следва да бъде уважен изцяло.
Основателен е и искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.86, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.27, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 и 2 от Общите
условия на договорите за продажба на елек-трическа енергия на ищцовото
дружество, клиентът, който не заплати в срок дължими-те суми, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва. Същото, изчислено с онлайн-калкулатор за
периода от датата на изискуемостта на всяко месечно плащане до 28.09.2020г. без времето
от 13.03. до 08.04.2020г., възлиза на общо 17.97 лв., в какъв-то размер е
заявено. Акцесорната претенция за него следва да бъде уважена.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на
депозиране на заявле-нието за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.09.2020г., до
оконча-телното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. за възнаграждение
за особен представител, както и общо 150 лв. – юрисконсулт-ски
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Я.Т.П., с ЕГН: **********,***, че същата дъл-жи на
“ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.П, сумите: 121.06 лв., представлява-ща
неплатена цена на доставена и консумирана електрическа енергия за периода 23.01. –
22.03.2019г. в
обект с клиентски №
**********,
находящ се на горния
адрес, с ИТН: 2604237, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.09.2020г. до окончател-ното й изплащане, и 17.97 лв. –
обезщетение за забавено плащане за времето от 12.03. 2019г. до
28.09.2020г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5937/2020г. на РС Б.
ОСЪЖДА Я.Т.П. да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД направените в заповедното и в
настоящото производства разноски – общо 250
лв. за държавни такси и
възнаграждение за особения представител, както и юрис-консултски възнаграждения
в общ размер от 150 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.