Р Е Ш Е Н И Е №264
Гр. С., 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.ски районен съд,
наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА М.
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от
председателя АНД №215 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по повод жалба против НП №358012- F395649/12.09.2018г., издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на
Национална агенция по приходите, с което на жалбоподателя е наложена на
основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност „Имуществена
санкция” в размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н- 18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли
наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно
призован изпраща упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание органът, издал
обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.07.2018г.
рано сутринта около 7,40 часа служители от Националната агенция по приходите, свидетелите
Г.Ш. и К.Г. извършили проверка на стоковата борса в различни обекти като
направили контролни покупки. След това колегите им М.М. и Велислава Г.
извършили проверка в обект клетка- плод и зеленчук, находящ се в гр. С., „ППЗЦ”
АД, стопанисван от жалбоподателя „Русита” ООД. При проверката се установило, че
е налице несъответствие между действителната наличност и наличността по
междинен отчет от ЕКАФП в размер на 1525 лева. Това несъответствие е получено,
както следва: Разчетена касова наличност от фискалното устройство- 91 лева,
фактическа наличност- 1616 лева, сума на паричните средства в началото на деня-
0 лева, въведени пари в касата- 0 лева, изведени пари от касата- 0 лева. Разликата
между фактическата наличност и разчетена касова наличност от фискалното
устройство е в размер на 1525 лева в повече. Тази сума не е била регистрирана
чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми на монтираното и
работещо в обекта фискално устройство. Монтираното и работещо в обекта фискално
устройство притежавало операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”
пари в касата. По време на проверката бил съставен протокол за извършената
проверка №0337328/18.07.2018г. Впоследствие на 19.07.2018г. св. М.М. съставил акт
за установяване на административно нарушение на търговското дружество като
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Колежката му, св. К.Г.
се подписала като свидетел при съставянето и връчването на акта. Въз основа на съставения
акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно
постановление №358012-F395649/12.09.2018г. за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на
жалбоподателя е било наложено на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наказание „Имуществена
санкция” в размер на 7000 лева.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването, но разгледана по същество е частично основателна.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е
извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно
нарушение. Безспорно се установи, че е било налице несъответствие между
действителната наличност и наличността по междинен отчет от ЕКАФП в размер на 1525
лева. Това несъответствие се доказа по несъмнен начин от свидетелските
показания на свидетелите М.М., К.Г., Г.Ш. и Велислава Г.. Техните показания са
последователни, безпротиворечиви, логични и същите кореспондират със събрания
по делото доказателствен материал. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006г. гласи: Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми. По безспорен начин се установи, че не е изпълнено това изискване
да е налице съответствие между действителната наличност и наличността по
междинен отчет от ЕКАФП. Доказа се по безспорен начин, че е било налице такова
несъответствие в размер на 1525 лева. След като е било налице такова
несъответствие, търговецът е ангажирал и следва да понесе своята административнонаказателна
отговорност.
Тези обстоятелства се установиха по
несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание
служители на Национална агенция по приходите, свидетелите Г.Ш., В. Г., К.Г. и М.М..
Показанията им, както бе посочено по- горе съдът кредитира изцяло, тъй като те
са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, взаимно се допълват и
се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че тези
лица са служители на Националната агенция по приходите в случая липсват
основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на
делото. Те нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се
приеме, че не е извършена обективна проверка на обекта клетка- плод и зеленчук,
стопанисван от търговско дружество „Русита” ООД, находящ се в гр. С., „ППЗЦ”
АД.
Несъстоятелно е твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е извършено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в акта за установяване на административно
нарушение било посочено като свидетел лицето К.П. Цанкова, вместо разпитаната
по делото К.П.Г.. Напротив видно е от приложения по делото акт за установяване
на административно нарушение (л.15 от делото), че като свидетел по съставянето
и връчването на акта е записано точно К.П.Г..
Проверяващите са дали възможност на
управителя на търговското дружество да представи всякакви документи, с които да
оправдае констатираната разлика в касата. Несъстоятелно е твърдението на
процесуалния представител, че тези пари не са били в каса, а в друго чекмедже,
което е различно от каса. Така или иначе от събраните по делото доказателства е
видно, че тази сума се е намирала в обекта на проверката, т. е. следвало е да
бъдат въведени във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„Служебно изведени” пари в касата. Търговецът е длъжен, каквато и търговска
дейност да извършва това да става чрез фискалното устройство, монтирано в
обекта. Тази сума от 1616 лева е можело да се въведе във фискалното устройство
чрез операцията „служебно въведени”, но това не е било сторено.
Съдът счита, че правилно е било преценено
от наказващия орган, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска
степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на
финансите е резултатно. Налице е несъответствие между действителната наличност
и наличността по междинен отчет от ЕКАФП. Съдът счита, че не може да се приеме,
че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Законът за данък върху добавената стойност урежда
обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като
законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се
засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Действително
извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство не е съобразено от
наказващия орган при определяне на размера на имуществената санкция, а е
определена санкция в по- голям размер от минималния, без да е мотивирано това.
Съдът счита, че при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Размерът на
наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” е в размер на 7000 лева и
същата следва да се намали до минималният предвиден в закона размер от 3000 до 10000
лева, а именно в размер на 3000 лева. В този размер имуществената санкция съдът
счита за справедлива и отговаряща в пълна степен на допуснатото нарушение.
Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно
постановление следва да се измени като се намали наложената „Имуществена санкция”
от 7000 лева на 3000 лева.
Ръководен от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №358012-
F395649/12.09.2018г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на национална агенция за
приходите, с което на търговско дружество „Русита” ООД- С. с ЕИК *********,
представлявано от Ралица Йовчева Ганева е наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 7000 (седем хиляди) лева като НАМАЛЯВА „Имуществената санкция” на 3000 (три хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в
14- дневен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: