№ 2589
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
В.ия Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502928 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2928/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на Е. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №11573 от
03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав ; в частта , с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Г. дължи
сумата от 1288,97 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 157,06 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г.,
сумата в размер на 11,62 лева представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
21.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение на парично задължение №3781от 01.07.2021год. по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по
описа на СРС ,65 състав , както и Е. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр.София на основание чл.78 ГПК сумата
от 40,82 лв разноски в заповедното производство и сумата от 104,57 лв разноски пред СРС
съобразно уважената част от исковете ;
-по частна жалба на адвокат В. Ф. С. /процесуален представител на В. К. В. ЕГН
1
**********, от гр. София / срещу определение №34391 от 29 .09.2023 г на СРС , 65 състав ;
в частта , в която е отхвърлена молбата му от 27.07.2023 г за изменение на решение №11573
от 03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав в частта за разноските .
-по частна жалба на адвокат М. Л. Л. / процесуален представител на Е. Г. Г. ЕГН **********
от гр.София / срещу определение №34391 от 29 .09.2023 г на СРС , 65 състав ; в частта , в
която е отхвърлена молбата му от 25.07.2023 г за изменение на решение №11573 от
03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав в частта за разноските .
-по частна жалба на адвокат Н.И.И. / процесуален представител на Е. Г. Г. ЕГН **********
от гр.София / срещу определение №34391 от 29.09.2023 г на СРС , 65 състав ; в частта , в
която е отхвърлена молбата му от 25.07.2023 г за изменение на решение №11573 от
03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав в частта за разноските .
-по частна жалба на адвокат К.И.Б. /процесуален представител на В. К. В. ЕГН **********,
от гр. София / срещу определение №34391 от 29.09.2023 г на СРС , 65 състав ; в частта , в
която е отхвърлена молбата му от 25.07.2023 г за изменение на решение №11573 от
03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Не е
доказано , че Е. Г. е собственик и потребител на топлинна енергия за процесния имот . По
гр.д.№47619/21 г е доказано , че за процесния период в имота не е доставена топлинна
енергия . Не са представени доказателства за изискуемост на вземанията по ОУ /2014 г/ и не
се дължат лихви за забава . Не се дължи главница за дялово разпределение , защото липса
писмен договор с третото лице помагач . Ищецът не е легитимиран да претендира
главницата за дялово разпределение – не е представен съответния договор за цесия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
В частната си жалба адвокат В. Ф. С. /процесуален представител на В. К. В. ЕГН
**********, от гр. София / излага доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК . Съобразно отхвърлената част от исковете се дължи адвокатско възнаграждение
за всеки иск поотделно т.е. общо 1200 лева .
В частната си жалба адвокат М. Л. Л. / процесуален представител на Е. Г. Г. ЕГН
********** от гр.София / излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248
ГПК . Съобразно отхвърлената част от исковете се дължи адвокатско възнаграждение за
всеки иск поотделно т.е. общо 1200 лева .
В частната си жалба адвокат Н.И.И. / процесуален представител на Е. Г. Г. ЕГН **********
от гр.София/ излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК .
Съобразно отхвърлената част от исковете се дължи адвокатско възнаграждение в
заповедното производство от 360 лева .
В частната си жалба адвокат К.И.Б. /процесуален представител на В. К. В. ЕГН **********,
от гр. София / излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК .
Съобразно отхвърлената част от исковете се дължи адвокатско възнаграждение в
2
заповедното производство от 360 лева .
“Топлофикация София” ЕАД е подало писмени отговори , в които оспорва частните жалби
Третото лице помагач „Н.“ АД , ЕИК ******* от гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 11.07.2023 г, поради което въззивната жалба от 25.07.2023 г е подадена в срок
. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
Определението на СРС по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателите на 05.10.2023 г и е
обжалвано в срок на 19.10.2023 г по ел.поща в указания от СРС двуседмичен срок . Налице е
правен интерес на жалбоподателите за обжалване на посочените части от определението на
СРС по чл.248 ГПК.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната с въззивната жалба част .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ като собственик на 1/4 идеална част от процесния
топлофициран имот според нотариален акт за собственост на недвижим имот №24 том
IV,рег.№ 5069,дело № 596/2008 г.
Топлинната енергия е доставена за периода от 01.08.2018 г до 30.04.2020 г., поради което са
приложими ОУ /2016 г / . Според чл.33,ал.1 от ОУ /2016 г / месечните задължения за
доставена топлинна енергия се дължат в 45-дневен период , след изтичане на периода ,за
който се отнасят. Не е необходимо публикуване на месечните сметки в интернет .
Въпросната клауза за дължимостта на месечните суми не се явява неравноправна и нищожна
, особено като се вземе предвид , че лихви върху прогнозни сметки по действащите ОУ не се
начисляват .
В чл.33 ал.4 ОУ /2016 г/ е посочено, че ищецът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 ако не са заплатени в срок т.е.
само върху окончателните , но не и върху прогнозните сметки . В случая
законосъобразно са претендирани и доказани по основание и размер дължимите лихви
върху окончателните сметки , а лихви върху прогнозните сметки не са претендирани .
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства и СТЕ , че за
3
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците е била топлоснабдена
и в нея е извършвано дялово разпределение от третото лице . Без значение е дали е налице
писмен договор между етажната собственост и третото лице .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ . Не е необходимо подписване на договор за цесия
между третото лице и ищеца .
Влязлото в сила решение №7558/05.07.2022год. по гр.д.№ 47619/2021год. по описа на
СРС,176 състав е постановено по предявен от В. К. В. срещу „Топлофикация София“ЕАД
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК , като с решението е
установена недължимостта на 100 лв.,представляваща част от сумата от 4 139,50 лв. Това
решение е неотносимо по отношение на процесните задължения на въззивника , тъй като
същият не е бил страна по делото и не е обвързан от СПН .
Частните жалби на адвокат В. Ф. С. и адвокат М. Л. Л. са неоснователни .
С оглед Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г по дело C‑438/22 способите за
определяне , както и размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 от
09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС не са
обвързващи за съда при преценката му дали съответното адвокатско възнаграждение е
прекомерно . С оглед това решение на СЕС определените от СРС размери на адвокатските
възнаграждения за осъществена безплатна правна помощ не само че не са занижени , а дори
са по-големи от действително дължимите съобразно отхвърлената част от исковете и
фактическата и правна сложност на делото .
Частните жалби на адвокат Н.И.И. и адвокат К.И.Б. са частично основателни .
За да отхвърли исканията им за присъждане на адвокатски възнаграждения за осъществена
безплатна правна помощ в заповедното производство СРС е приел , че такива не се дължат .
Не е необходима правна помощ на адвокат в заповедното производство и разноски за такава
не се дължат от заявителя при отхвърляне на претенциите .
В тази част определението на СРС е частично неправилно . Независимо , че възражението
срещу заповедта за изпълнение поначало не изисква мотивиране /чл.414 ал.1 ГПК / , няма
пречка ответника да ангажира адвокатска защита . Допустимо е самото възражение да не е
бланкетно , а с него да се направят различни възражения , с правни аргументи да се оспори
заповедта за изпълнение и пр. Такива възражения според трайната практика на ВКС
подлежат на разглеждане и в евентуално производство по чл.422 ГПК .
Следователно в случая се дължат на адвокат Н.И.И. и на адвокат К.И.Б. адвокатски
възнаграждения съобразно отхвърлената част от исковете . С оглед Решение на СЕС (втори
състав) от 25.01.2024 г по дело C‑438/22 дължимото адвокатско възнаграждение трябва да се
изчисли върху сумата от 50 лева , а не върху сумата от 360 лева . Или в полза на адвокат
Н.И. трябва да се присъди адвокатско възнаграждение от 3,31 лева , а в полза на адвокат
К..Б трябва да присъди адвокатско възнаграждение от 49,99 лева , все за защита в
заповедното производство .
4
Въззивникът дължи разноски на въззиваемата страна в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение . По частните жалби не се дължат разноски пред СРС , тъй като самите
жалби касаят разноски .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11573 от 03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав ;
в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във
вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******
от гр. София , че Е. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 1288,97 лева цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
157,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., и сумата в размер на 11,62 лева
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично
задължение №3781от 01.07.2021год. по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по описа на СРС ,65 състав
, както и в частта , в която Е. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр.София на основание чл.78 ГПК сумата от
40,82 лв разноски в заповедното производство и сумата от 104,57 лв разноски пред СРС
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. Г. Г. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* от гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
ОТМЕНЯ определение №34391 от 29 .09.2023 г на СРС , 65 състав ; в частта , в която са
отхвърлени молбите на адвокат Н.И.И. и адвокат К.И.Б. от 25.07.2023 г за изменение на
решение №11573 от 03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав в частта за
разноските и да се присъдят , съответно , на адв.Илчев на 3,31 лева и на адв.Билева 49,99
лева адвокатски възнаграждения в заповедното прозводство по ч.гр.д. №35402/2021 год. по
описа на СРС , 65 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Н.И.И. ЕГН ********** сумата от 3,31
лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното
прозводство по ч.гр.д. №35402/2021 год. по описа на СРС ,65 състав .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр.София да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат К.И.Б. ЕГН ********** сумата от 49,99
лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в заповедното
прозводство по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по описа на СРС , 65 състав .
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на адвокат Н.И.И. ЕГН ********** и на
адвокат К.И.Б. ЕГН ********** в останалата им част .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на адвокат В. Ф. С. /процесуален представител
на В. К. В. ЕГН **********, от гр. София / и на М. Л. Л. / процесуален представител на Е. Г.
Г. ЕГН ********** от гр.София / срещу определение №34391 от 29 .09.2023 г на СРС , 65
състав ; в частта , в която са отхвърлени молбите им за изменение на решение №11573 от
03.07.2023 г по гр.д.№69441/21 г на СРС , 65 състав в частта за разноските .
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК ******* от гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6