№ 159714
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110166894 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Производството е образувано по заявление по чл.410 ГПК с вх. №
9001/30.01.2023 г., (по описа на РС – Пловдив), подадено от „п к б ЕООД,
ЕИК .., гр. София, бул. Б............ срещу длъжника П. И. Г., ЕГН **********,
с. ..., общ. ......, ул.10, № 49 за сумите:
200 лева – главница, въз основа на Договор за потребителски кредит с
заявителя № **********/13.10.2016 г.
86.13 лева – главница за закупен пакет от допълнителни услуги
13.87 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.11.2016 г. до
15.01.2017 г. по цитирания договор
9.91 лева – лихва за забава от 16.11.2016 г. (дата на изпадане на
длъжника в забава) до 15.01.2020 г.
273.64 лева – мораторна лихва за периода от 15.01.2017 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г.
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № **********/13.10.2016 г. в размер на 200,00 лева,
като кредитодателят редовно изпълнява задълженията си по договора.
1
Заемателят се бил задължил да върне заемната сума за срок от 3 месеца с
месечна вноска от 100.00 лева. ГЛП – 41.17 %, а ГПР – 49.86 %. Сумата от
главница и договорна лихва, която трябва да върне била в размер на 213.87
лева. Посочено е, че заявителят закупил пакет от допълнителни услуги в
размер на 86.13 лева, чиято вноска месец в размер на 28.71 лева се прибавяла
към вноската за погасяване на заема. Общата сума, която длъжникът е
следвало да върне е 300 лева с месечна вноска 100 лева.
Срещу предоставения заем, заемополучателят се задължил да плати
договорна лихва, представляващо възнаграждение на кредитодателя.
Посочено е, че заемполучателят не е изпълнил задължението си да
върне кредита, като последната падежна вноска била на 15.01.2017 г.
Заявителят счита ,че погасителният план е изтекъл на 15.01.2017 г. и
поради невръщане на процесните суми за заявителя е интерес да потърси
неплатените и падежирали вноски по цитирания договор за потребителски
кредит.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит и анекси
към него с погасителни планове.
Претендират се разноски в настоящото производство, както следва:
25,00 лева държавна такса и 180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението и материалите по делото, установи следното от фактически
и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 483.55 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на 25.00
лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 20.01.2023 г. (л.5 от
ч.гр.д. № 1317/2023 г. по описа на РС - Пловдив). Заявлението е редовно и
следва да бъде разгледано по същество. Същото е частично основателно,
поради по-долу изложените съображения:
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
2
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Пакетът от допълнителни услуги включвал: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на падежна
дата; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Страните се уговорили, че 15 % от възнаграждението по закупения
пакет от допълнителни услуги (в процесният случай се равнява на 490.97
лева), но не повече от 300 лева, представляват стойността на разходите по
услуга 1 „приоритетно разглеждане“. Тази стойност е дължима изцяло от
заемополучателя при сключване на споразумението за допълнителния пакет
от услуги като е част от вноските по главницата. Уговорено е, че в случай на
3
погасяване на изцяло или частично на кредита, заемополучателят дължи
останалата неизплатена част от стойността на разходите по услуга 1
„приоритетно разглеждане“ (л.8-10 от ч.гр.д. № 1317/2023 г. по описа на РС -
Пловдив).
Услугата „приоритетно разглеждане и изплащане“ се предоставяла на
всеки заемополучател, избрал да закупил пакета от допълнителни услуги, без
да е закупен пакет от такива услуги (чл.15.1 ОУ) (л.13 от гр.д. № 473/2021)..
Услугата „отлагане на вноски“ за процесния случай включвала
отлагане на 6 погасителни вноски едва след погасяване на първата вноска по
ДПК. Този брой отлагания е максималният брой за целия период на кредита.
Отлагането на та плащането се извършвало при наличие на една от следните
предпоставки: дългосрочна неработоспособност в продължение повече от три
седмици, започнала най-рано от деня на подписване на ДПК; прекратен
трудов договор; неплатен отпуск повече от 10 дни; загуба или повреда на
имущество в резултат на бедствие; смърт на лицето; намаляване на работното
време и на работната заплата или по други причини със съгласието на
заемодателя. Всички тези обстоятелства се отнасяли както за
заемополучателя, така и за друго лице, което участва с доходите си в
домакинството. За установява не съответните обстоятелства е следвало да
представи съответните документи. Пакетът включвал и отглагане на 1
погасителна вноска за срок от 12 месеца, без заемополучателят да обосновава
причини за това. За всяко отлагане е следвало да се подпише споразумение
към ДПК (л.8-10 от ч.гр.д. № 1317/2023 г. по описа на РС - Пловдив).
Клаузата „намаляване на погасителни вноски“ заемополучател е имал
право от заемодателят да му намали еднократно 6 броя погасителни вноски за
целия период на кредита. Намаляването може да бъде до 75 % размера на
всяка от допустимия брой вноски, но размерът на всяка една намалена вноска
не може да бъде по-малък от 30 лева. Намаляването на вноската ставало при
условията и представяне на доказателствата, както при клаузата „отглагане“.
Недопустимо било намаляване на вноската, която е станала основания и след
падежа на която са отпуснати „допълнителни палични средства“. За
извършване на намаляването е следвало да се подпише споразумение към
ДПК (л.8-10 от ч.гр.д. № 1317/2023 г. по описа на РС - Пловдив).
„Промяна на датата на падежа“ включвало задължението заемодателят
4
да промени датата на падежа. За целта тази уговорка изключвала промяна на
дата на падеж на вече изискуеми задължения по погасителния план. За
осъществяване и на тази допълнителна услуга е следвало да се сключи
допълнително споразумение.
Пакетът „улеснена процедура за получаване на парични средства“
включвало задължението на заемодателя да одобри заемополучателя за
отпускане на следващи парични средства, съгласно действащите вътрешни
правила и без допълнително кандидатстване. Всички параметри от
отпуснатите допълнителни парични средства ще се уговарят с писмено
съгласие, а тяхното погасяване се извършва съгласно нов погасителен план.
За тази услуга също важало правилото за отказ на договора, съгласно чл.15.5
от ОУ към ДПК (л.8-10 от ч.гр.д. № 1317/2023 г. по описа на РС - Пловдив).
Настоящият състав установи, че договорът е сключен в писмена форма,
шрифтът е не по-малко от 12 пункта и всяка страница носи подписите на
заемодателя и заемополучателя. Нарушение има на чл.10, ал.1 ЗПК, според
която клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и разбираем начин. В конкретния случай не става ясно за
какво са използвани месечните суми за вноски по пакета от допълнителни
услуги. Съгласно чл.15.1 от ОУ услугата „ приоритетно разглеждане и
изплащане“ се предоставя на всеки „клиент избрал да закупи пакет от
допълнителни услуги.....без закупен пакет от такива услуги“. В това
изречение съществува основание за нищожност на договор, а именно клаузата
е неразбираема и не е ясна. Не е ясно дали потребителят следва да я заплати
или му се предоставя безплатно, независимо дали е купил пеката или не. Тази
услуга е включена в пакета от допълнителни услуги и ако се дава безплатно
на всеки потребител, както е посочено, то ищецът е следвало да я изключи от
пакета и от претендирата сума по исковата претенция. Освен това в искането
за отпускане на кредит е записано, че се осъществява като „рефинансиране“ и
по програма „Клуб на добрия клиент“ на кредитора. Посочено е, че целта на
кредита била „текущи нужди“. Същевременно в ДПК е описано само
„рефинансиране“. От посочените клаузи не е ясно и разбираемо какво е
рефинансирането, погасява ли се друг кредит, колко е рефинансирането. Не е
ясно дали става въпрос за овърдрафт по смисъла на чл. 12 ЗПК. Всичко това
създава пречки на заемополучателя като потребител да разбере на ясен и
разбираем език съществените елементи от облигационната връзка. Налице е
5
нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането
на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде
предвидено събирането на такива такси - то те трябва да бъдат конкретно и
точно посочени в договора. От анализа на закупения пакет от допълнителни
услуги се доказа, че същите по своето правно значение представляват
институти като новация, подновяване, прихващане, опрощаване, тъй като с
пакета от допълнителни услуги се цели промяна на погасителния план,
промяна на падежа, размера на вноската като отлагане или отсрочване,
намаляване на вноска като опрощаване. Първата услуга „приоритетно
разглеждане и изплащане“ по своята същност е същинска дейност по
разглеждане на кредита и неговото предоставяне. Следователно всички
вноските по пакет допълнителни услуги представляват съществени услуги по
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК са
забранени
Посочената такса от закупуване на пакет от допълнителни услуги, на
основание § 1, т.1 от ДР към ЗПК представлява "Общ разход по кредита за
потребителя" и следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР по чл.19
ЗПК (възнаграждение на заемополучателя). С включването на тези разходи
под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на
императивната норма на чл.19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона е
самостоятелно основание за нищожен потребителски договор за кредит, на
основание чл.21, ал.1 ЗПК. Ето защо, настоящият състав приема, че клуази
са противоречащи на закона и недействителни.
Налице е вероятна обоснованост за съществуването на неравноправна
клауза, тъй като се създава възможност да се застрашат интересите на
потребителя от допълването на допълнителни суми по разхода на кредита,
които са елемент от престацията на заемното правоотношение. Съгласно
даденото в решение по дело С – 170/21 на СЕС, съдът е длъжен служебно да
остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или
доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. С оглед
6
изложеното, съдът приема, че клаузите за пакет от допълнителни услуги.
При служебно изчисляване на ГПР чрез свободни онлайн ресурси, при
включване на пакета от допълнителни услуги в кредита се получава ГПР в
размер на 5372.4698. същият е в пъти над допустимия размер по чл.19 ЗПК,
който за датата на сключване на договора е 50 % (ОЛП в размер на 0 + 10 %,
умножено по 5). Съгласно чл.22 ЗПК, когато договорът нарушава чл.19 ЗПК,
то същият е недействителен.
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК
потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви
или други разходи по кредита.
Ето защо следва да се издаде заповед за изпълнение само за сумата от
200.00 лева главница, по Договор за потребителски кредит с заявителя №
**********/13.10.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заявлението следва да се отхвърли в останалите части, тъй като
искането е в противоречие със закона и с добрите нрави; искането се основава
на неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание
чл.411, ал.2, т.2-3 ГПК, а именно за сумите:
86.13 лева – главница за закупен пакет от допълнителни услуги
13.87 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.11.2016 г. до
15.01.2017 г. по цитирания договор
9.91 лева – лихва за забава от 16.11.2016 г. (дата на изпадане на
длъжника в забава) до 15.01.2020 г.
273.64 лева – мораторна лихва за периода от 15.01.2017 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г.
По разноските
С оглед изхода на делото, а именно, че заявлението е частично
основателно, но заявителят има право на разноски пропорционално на
уважената част, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Заявителят претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
180.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл. 37, ал.1 ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
7
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 26. от Наредбата за защита по заповедно
производство, възнаграждението е от 50 до 180 лв. Съобразявайки закона и
действията на заявителя – само едно заявление, което не е оставяно без
движение, съдът приема, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева. Попълването на заявление не изисква
какви юридически познания, а същото може да се извърши машинно или от
изкуствен интелект, както е в Естония и Литва. Следователно общият разход,
който е направил заявителя е 75.00 лева (50.00+ 25.00). Общата претендира
сума е 483.55 лева, а уважената е в размер на 200 лева. По правилото на чл.78,
ал.1 ГПК заявителят има право на 31.02 лева (75.00 х 200/483.55),
представляващи разноски в заповедното производство, което да бъдат
присъдени в тежест на длъжника.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в полза на кредитора „п к б ЕООД, ЕИК .., гр. София, бул.
България 49, бл. 53Е, вх.18 срещу длъжника П. И. Г., ЕГН **********, с. ...,
общ. ......, ул.10, № 49 за сумите:
200.00 лева главница, по Договор за потребителски кредит с заявителя №
**********/13.10.2016 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част, тъй като искането е в
противоречие със закона и с добрите нрави; искането се основава на
неравноправни клауза в договор, сключен с потребител, на основание чл.411,
ал.2, т.2-3 ГПК, а именно за сумите:
86.13 лева – главница за закупен пакет от допълнителни услуги
13.87 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.11.2016 г. до
15.01.2017 г. по цитирания договор
9.91 лева – лихва за забава от 16.11.2016 г. (дата на изпадане на
длъжника в забава) до 15.01.2020 г.
8
273.64 лева – мораторна лихва за периода от 15.01.2017 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 29.01.2023 г.
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН **********, с. ..., общ. ......, ул.10, № 49 да
заплати на „п к б ЕООД, ЕИК .., гр. София, бул. ....... сумата от 31.02 лева
(тридесет и един лев и две стотинки), представляващи разноски в заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в частта, с която е отхвърлено заявлението
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI ГПК, в едноседмичен срок от
получаването му, на основание чл.413, ал.2 ГПК, а разпореждането в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на писма
и при изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9