Решение по дело №782/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 166 от ДОПК.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 5512/25.09.2023 г. подадена от „Юкон“ ЕООД гр. Плевен, [улица], ЕИК114655967, с управител Л. Г., чрез адв. А. С., съдебен адрес гр. Плевен, [улица], офис 14, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 0415 от 01.09.2023 г. на началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново, с който на жалбоподателя на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК е установено задължение за възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми в размер на 7601,83 лв. и лихва върху тях в размер на 717,07 лв. към 01.09.2023 г.

Жалбоподателят моли да бъде отменен АУПДВ, претендират се разноски по делото.

В заседанието по същество на спора оспорващият се представлява от управителя Л. Г. и адв. А. С.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна Началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново, се представлява от процесуални представители ю. к. Жиянова, оспорва жалбата. Представени са писмени бележки по съществото на спора. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение и разноски за вещо лице.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Актът за установяване на публични държавни вземания е обжалван в срок.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебни експертизи от вещи лица инженер и счетоводител. Вещите лица са представили по делото заключения (лист 1959 и сл. и лист 2051 и сл.), които са приети като компетентно, безпристрастно и вярно изготвени и се кредитират от съда.

Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 0415/01.09.2023 г. е издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на проверка, възложена със Заповед № З-ЦУ-1020/22.05.2023 г. ЦУ на НАП, издадена от изпълнителен директор на НАП (лист 68), с обхват проверка на лицата, получили средства от бюджета във връзка с предоставени компенсации за нарастването на цената на моторни горива по чл. 112, ал. 18 от Закона за държавния бюджет на Република Българя за 2022 г.

Съгласно чл. 112 от Закона за държавния бюджет на Република Българя за 2022 г., средствата, предвидени по чл. 1, ал. 5, ред 4.4 от ЗДБ на РБ за 2022 г., се предоставят за компенсация на нарастването на цената на посочени видове моторни горива, чрез намаляване на дължимата от физическото лице сума за плащане на крайния разпространител в размер на 0,25 лв. на литър/килограм гориво при пряко зареждане в горивен резервоар на моторни превозни средства от категория M1, двуколесни и триколесни мотопеди и мотоциклети от категория L, регистрирани по Закона за движението по пътищата, собственост на физическо лице или с ползвател физическо лице, когато моторното превозно средство се ползва от лице, различно от собственика, вписано като ползвател в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.

Всеки краен разпространител, регистриран по Закона за данък върху добавената стойност, може да предоставя компенсацията по ал. 1.

Крайният разпространител декларира пред Националната агенция за приходите сумата на предоставените през съответния месец компенсации, като подава по електронен път подписана с квалифициран електронен подпис декларация по образец.

Сумата, посочена в декларацията по ал. 11, се възстановява на крайния разпространител в 10-дневен срок от изтичането на срока за подаване на справка-декларацията по Закона за данък върху добавената стойност за съответния период при наличие на пълно съответствие на данните относно предоставените компенсации, посочени в декларацията по ал. 11 и в дневника за продажбите на крайния разпространител за съответния период.

Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно със законната лихва от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им.

Администрирането на компенсацията по ал. 1 се извършва от Националната агенция за приходите. Актовете се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

При извършване на проверката от дружеството са изискани (лист 11) писмени документи – справки за заредени МПС по разширени фискални бонове, справки за подадени количества гориво, контролни ленти на електронен носител от ЕСФП, които са представени от дружеството на електронен носител подписани с КЕП от управителя на дружеството (лист 72 от делото). Събрани са писмени доказателства, включително подаваните от дружеството декларации (лист 1737 и следващи) за предоставените компенсации.

Дружеството е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за извършването на проверката и е предоставен срок за представяне на становище и представяне на документи, и е направено предупреждение за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане (лист 13 и сл.).

На 01.09.2023 г. е съставен протокол, в който са отразени установените при проверката данни (лист 62). С административната преписка са представени на хартиен носител справките от сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен, предоставени на ТД на НАП Велико Търново (лист 107 и сл.)

На същата дата е издаден и Акт за установяване на публично държавно вземане №0415/01.09.2023 г. от началник сектор Проверки в ТД на НАП Велико Търново.

Протоколът и АУПДВ са връчени на упълномощен представител на дружеството на 04.09.2023 г. (лист 59, 61, 66 и 67).

Няма данни АУПДВ да е оспорван по административен ред.

Доколкото редът за оспорване е този по АПК, оспорването по административен ред не се явява задължителна предпоставка за оспорване по съдебен ред, както това е изрично предвидено при оспорване на ревизионни актове.

Съдът счита, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, в писмена форма и е мотивиран.

Спорно по делото е дали е налице противоречие на издадения акт с материално-правни норми.

Като се запозна с данните по административната преписка, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се оспорва фактът, че „Юкон“ ЕООД с ЕИК114655967 и с управител Л. Г. е регистрирано по ЗДДС, търгува с горива и има регистрирани четири обекта на територията на Област Плевен – два в гр. Плевен, един в гр. Тръстеник и един в гр. Левски. Безспорно е и, че дружеството е подавало декларации по чл. 112, ал. 11 от ЗДБ на РБ за 2022 г. за продажбите на четирите обекта, и декларираните суми за предоставени компенсации са възстановени на дружеството от държавния бюджет.

Спорно по делото е, дали дружеството е декларирало предоставяне на компенсации на лица и за МПС, които не попадат в обхвата на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. Твърденията на жалбоподателя са, че посочените в АУПДВ МПС отговарят на изискванията за предоставяне на компенсации.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал извършването на две експертизи – авто-техническа и счетоводна.

Заключенията на вещите лица са приети по делото и се кредитират от съда.

От заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза се установява, че действително част от декларираните от дружеството МПС не попадат в обхвата на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г., но това не са всички посочени в АУПДВ моторни превозни средства.

Вещото лице е установило, че от посочените в АУПДВ като неотговарящи на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. МПС, има една част, посочена от вещото лице в приложение 3 към заключението (лист 2002 и сл. и лист 2040, стр. 2 от протокол от о.с.з.), които отговарят на всички условия по чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. – те са от категория M1, двуколесни и триколесни мотопеди и мотоциклети от категория L, регистрирани са по Закона за движението по пътищата и са били собственост на физическо лице или с ползвател физическо лице към процесния период 09.07.2022 г.- 31.12.2022 г.

Съдът счита, че е безспорно доказано, че не всички МПС, за които органът по приходите е приел, че не отговарят на условията по ЗДБ на РБ за 2022 г. за предоставяне на компенсации, са такива. Част от тях са отговаряли на условията – те са били от категория М или категория L, били са регистрирани по ЗДвП в този период и са били собственост на физически лица или са били с вписани в СРМПС ползватели физически лица.

От заключението по изготвената и приета по делото счетоводна експертиза се установява, че сумата, която е възстановена на дружеството за предоставените от него компенсации за гориво за МПС по приложение 3 от заключението по авто-техническата експертиза, които МПС отговарят на условията по чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г., е 337,80 лв., а сумите, които са платени за компенсации, предоставени за МПС, декларирани от жалбоподателя, но неотговарящи на условията по чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г., са 7264,03 лв. (лист 2051 и сл.).

Следователно изводите на органа по приходите, че всички посочени в АУПДВ МПС не отговарят на изискванията на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г., не са правилни. Част от тях попадат в обхвата на нормата и декларирането им и получаването на предоставените компенсации от крайния разпространител не е неправомерно.

Подадената жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена в частта против АУПДВ в частта му, с която е установено публично държавно вземане в размер на 337,80 лв., което е сумата, възстановена на дружеството за компенсации, предоставени на МПС, посочени в оспорения АУПДВ, но отговарящи на изискванията на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г. Следователно АУПДВ е незаконосъобразен и в частта, с която се определя лихва от 32,22 лв. върху тази сума, както е изчислена от вещото лице в приетото по делото заключение (лист 2052).

В останалата част, с която се установява публично държавно вземане в размер на 7264,03 лв. (разликата до определения с АУПДВ размер от 7601,83 лв.) и лихва върху сумата от 684,89 лв. (разликата до определения с АУПДВ размер от 717,07 лв.) актът е законосъобразен, тъй като тази сума е недължимо платена за декларирани компенсации за МПС, които не отговарят на изискванията на чл. 112 от ЗДБ на РБ за 2022 г., върху нея се дължи лихва, жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена в тази част.

При това са частично основателни направените от страните искания за присъждане на разноски и следва да се присъдят разноски и на двете страни, но съразмерно на уважената и на отхвърлената част от жалбата.

Разноските на жалбоподателя, за които се прави искане за присъждане (лист 2078 от делото) са 1750 лв., като съразмерна на уважената част от жалбата е сумата от 78 лв.

Разноските на ответника, за които се прави искане за присъждане (лист 2075 и 2079), са в размер на 800 лв. за депозит за вещи лица и 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение, общо 1300 лв. Съразмерна на отхвърлената част от жалбата е сумата от 1242 лв.

Воден от горното, на основание чл.166 от ДОПК във вр. с чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 0415 от 01.09.2023 г. издадено от Началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя „Юкон“ ЕООД гр. Плевен, [улица], ЕИК114655967, с управител Л. Г., на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК е установено задължение за възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми, в размер на 337,80 лв. (триста тридесет и седем лв. 80 ст.) и лихва от 32,22 лв. (тридесет и два лв. 22 ст.) върху тази сума.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването по жалба с вх.№ 5512/25.09.2023 г. подадена от „Юкон“ ЕООД гр. Плевен, [улица], ЕИК114655967, с управител Л. Г., чрез адв. А. С., съдебен адрес гр. Плевен, [улица], офис 14, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 0415 от 01.09.2023 г. на началник сектор Проверки при ТД на НАП Велико Търново, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която на жалбоподателя „Юкон“ ЕООД гр. Плевен, [улица], ЕИК114655967, с управител Л. Г., на основание чл. 166, ал. 2 от ДОПК е установено задължение за възстановяване на неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми, в размер на 7264,03 лв. (седем хиляди двеста шестдесет и четири лв. и 3 ст.) и лихва от 684,89 лв. (шестстотин осемдесет и четири лв. и 89 ст.) върху тази сума, което представлява разликата до определените с АУПДВ размери на главницата от 7601,83 лв. (седем хиляди шестстотин и един лв. и 83 ст.) и на лихвата от 717,07 лв. (седемстотин и седемнадесет лв. и 7 ст.).

ОСЪЖДА ТД на НАП Велико Търново да заплати на „Юкон“ ЕООД гр. Плевен, [улица], ЕИК114655967, с управител Л. Г., сумата от 78 (седемдесет и осем) лв., представляваща съразмерна част от сторените деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Юкон“ ЕООД гр. Плевен, [улица], ЕИК114655967, с управител Л. Г. да заплати на ТД на НАП Велико Търново сумата от 1242 (хиляда двеста четиридесет и два) лв., представляваща съразмерна част от сторените деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС-Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.