№ 3056
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110122710 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Б. Х. срещу „******“ АД и „**********“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „******“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „**********“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от
13:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от М. Б. Х. срещу „******“ АД и „**********“ ЕООД
при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване: 1./ искове с
правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143,
ал. 1, т. 5 ЗЗП срещу „******“ АД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от
Договор за паричен заем № ****, и 2./ искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „**********“ ЕООД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ****.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. Б. Х. е сключил с първия ответник
„******“ АД договор за паричен заем № **** за сумата от 800,00 лева. В чл. 4 от договора
било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните
условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен
трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем,
сключен с „******“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на
1
гаранция № **** с втория ответник „**********“ ЕООД, по силата на който посоченото
дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така
сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта, което било
разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
гаранция е предвидено, че „******“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. Ищецът
поддържа, че изискването по чл. 4 от договора за заем за предоставяне на обезпечения -
поръчители или банкова гаранция, представлява задължително условие за получаване на
кредита. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договорза предоставяне на
гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани
лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи
плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването
на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия
договор за кредит – чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от
основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника „******“ АД, с който ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
– 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е
посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан
в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че
възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй
като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на
„общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „**********“ ЕООД, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че договорът за поръчителство, по които дружеството е страна, е
действителен. Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация
срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за
кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът по първоначалната искова молба „******“ АД е
предявил насрещни осъдителни искове срещу М. Б. Х. с правно основание 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да му заплати
сумата 607,41 лева, от която 568,49 лева – неплатена главница по договор за паричен заем №
****, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.08.2024 г. до
окончателното плащане, и 38,92 лева – неплатена възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № ****; а при условията на евентуалност М. Б. Х. да бъде осъден да заплати
на „******“ АД , на основание чл. 23 ЗПК, сумата в размер на 530,04 лева – неизплатен
остатък от чистата стойност на заетата сума по договор за паричен заем № ****, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.08.2024 г. до окончателното плащане.
В насрещната искова молба се твърди се, че на 30.01.2023 г. между „******“ АД –
като заемодател, и М. Б. Х. – като заемател, е сключен договор за паричен заем № ****, по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 800,00 лева при
2
фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 35 %, срещу насрещно задължение на
заемателя да върне сумата в размер на 877,37 лева, разсрочено на 13 двуседмични вноски,
всяка от които по 67,49 лева, първата, платима на 16.02.2023 г., а последната – на 03.08.2023
г. Твърди се, че към датата на сезиране на съда заемателят бил в неизпълнение на
задълженията по договора за заем, като непогасени били сумата от 568,49 лева – неплатена
главница по договор за паричен заем № ****, и сумата от 38,92 лева – неплатена
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ****. Моли за постановяване на
съдебно решение, с което посочените суми да му бъдат присъдени. В случай, че бъде
установено, че договорът за заем е недействителен, моли да му бъде присъдена, на
основание чл. 23 ЗПК, сумата в размер на 530,04 лева – неизплатен остатък от чистата
стойност на заетата сума по договор за паричен заем № ****.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната
искова молба от ответника М. Б. Х., с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Навежда съображения за недействителност на целия договор за паричен заем.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По първоначалните искове
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП
УКАЗВА на ищеца М. Б. Х., че е в негова доказателствена тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № **** с
„******“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза на чл. 4,
която противоречи на императивни материалноправни норми, заобикаля закона или
накърнява добрите нрави.
УКАЗВА на ответника „******“ АД, че е в негова доказателствена тежест да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за паричен заем № **** е
действителен, вкл. че оспорената клауза на чл. 4 от него е индивидуално уговорена.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
УКАЗВА на ищеца М. Б. Х., че е в негова доказателствена тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на
гаранция № **** с „**********“ ЕООД с посоченото в исковата молба съдържание; че
същият е нищожен на сочените в исковата молба основания - поради заобикаляне на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответника „**********“ ЕООД, че е в негова доказателствена тежест
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че договор за предоставяне на
гаранция № **** е действителен.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По насрещните искове
По иска правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове „******“ АД, че е в негова
доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: наличието на
облигационно правоотношение с ответника М. Б. Х. по договор за паричен заем № **** с
посоченото в НИМ съдържание; че е предал на заемополучателя уговорената в договора
заемна сума; уговорения падеж на връщане на заемната сума; изискуемостта на вземането;
че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за възнаградителна лихва,
както и размерът на същата.
3
УКАЗВА на ответника по насрещния иск М. Б. Х., че е в негова доказателствена
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване погасяване в срок на
задълженията по договор за паричен заем № ****.
По иска по чл. 23 ЗПК
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове „******“ АД, че е в негова
доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване размера на
чистата стойност на кредита.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск М. Б. Х., че е в негова доказателствена
тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване погасяване на чистата
стойност на кредита в размер на предоставената му главница.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и насрещната искова молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в насрещната
искова молба, при депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца по НИМ „******“ АД
в 3-дневен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иво Д..
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, „******“ АД да представи договор за
паричен заем № ****, заедно с погасителен план, Общи условия и Стандартен европейски
формуляр, в срок до първото по делото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, „**********“ ЕООД да представи
договор за поръчителство № ****, ведно с всички прилежащи към него документи, в срок до
първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по първоначалните искове за
задължаване на ответниците да представят останалите документи, изискани в ИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяването му със СУ като
неотносимо и ненеобходимо.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца по НИМ – и препис от
отговора на исковата молба.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4