РЕШЕНИЕ
№ 1335
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
в присъствието на прокурора З. Р. З.
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Частно наказателно дело №
20253110203637 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по внесено искане от прокурор при РП - Варна за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на
обстоятелството дали лицето Е. Г. М. страда от някое от заболяванията,
изброени в разпоредбата на чл. 146 ЗЗдр., както и с оглед евентуалното й
задължително настаняване и лечение по принудителен ред при стационарни
условия.
В открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява становище,
че не са налице предпоставките за настаняване на Е. М. на принудително
лечение в специализирано здравно заведение.
Защитникът на лицето, чието настаняване се иска адв. Л. Л. изразява
становище, че не са налице нито социалният, нито медицинският критерии за
принудително настаняване на принудително лечение на Е. М..
Лицето, чието настаняване за лечение се иска, Е. М. в хода на съдебното
следствие заявява, че от септември месец до сега не е консумирала алкохол и
скоро не е посещавала психиатър. В последното съдебно заседание поддържа
1
становището на своя защитник.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Лицето, чието настаняване се иска Е. Г. М. е родена на 31.01.1983 г., живееща в гр.
Варна. Същата е български гражданин, с висше образование, работи, омъжена и неосъждана.
През годините развила алкохолна зависимост. Последните месеци й се налагало да
преспива в таванска стая във входа на блока, в който живеят баща й – св. Г. Е. П., и баба й
св. С. Ж. П..
От момента, в който започнала да нощува в таванското помещение, започнали
проблеми със съседите, както и с нейните роднини. Случвало се да забравя водата да тече и
да наводнява стълбището във входа, да си забравя ключовете, да безпокои съседите.
Един ден пресрещнала баба си на автобусната спирка и я заплашила, че ще заколи
всичките, ще умрат. Св. П. се паникьосала, въпреки, че М. не проявявала физическа агресия.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение се поддържа изцяло от вещото лице доц. д-р С. В. и се кредитира
от настоящия състав на съда като обективно, компетентно и безпристрастно
дадено.
От същото се установява, че осв. Е. М. страда от синдром на алкохолна
зависимост, като по нейни данни през последните 2 месеца не е употребявала
алкохол. При анализ на медицинската документация се установяват данни за
психотично разстройство, възникнало в резултат на алкохолната злоупотреба.
Последната й хоспитализация с тази диагноза е за периода от 14.05.2024 г. до
05.06.2024 г. При настоящото изследване не се наблюдавали и не се
установили сомато-вегетивни симптоми на алкохолна интоксикация,
психотични или абстинентни симптоми. Съгласно заключението към
настоящия момент при освидетелстваната не се установява актуално
разстройство, спадащо към визираните в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2
ЗЗдр. Понастоящем липсва медицинско основание за настаняване на
задължително лечение. Предвид досегашната медицинска история е много
вероятно ново влошаване на състоянието й, включително и развитие на
психотична симптоматика, при евентуално подновяване на алхохолната
употреба.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от
заключението на назначената по делото и приета от съда съдебно –
психиатрична експертиза, от показанията на свидетелите Г. Е. П., С. Ж. П., Х.
2
И. В. и В. С. М..
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото
свидетели, които намери за обективни, логични, последователни и взаимно
допълващи се и съответни на заключението на вещото лице и събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
на ВРС намира от правна страна следното:
Чл. 155 ЗЗдр. предвижда настаняване на лечение на лица с психични
разстройства по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването
си биха могли да извършат престъпление, или действие, което представлява
опасност за близките им, за околните, за обществото като цяло, или биха
могли да застрашат сериозно здравето си.
От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че към
настоящия момент при освидетелстваната не се установява актуално
разстройство, спадащо към визираните в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2
ЗЗдр. Т.е. не е налице е медицинският критерий за настаняване на лицето за
лечение.
Мотивиран от горното съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 155 ЗЗдр, за настаняване на Е. Г.
М. на задължително лечение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокуратурата по чл. 157 ЗЗдр.
за задължително настаняване и лечение на Е. Г. М., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд -
Варна в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3