№ 1894
гр. Плевен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Т.а Досева
при участието на секретаря Марина Г. Ц.
като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело №
20254430103522 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД с цена на иска 4473,78 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И.
Б. М., ЕГН**********, *** против И. Л. Т., ЕГН**********, ***, в която се
твърди, че на 06.07.2022г. между „***” като кредитор и Л. Т., ЕГН
**********, като Кредитополучател и И.ИЛО Б. М., ЕГН ********** като
Солидарен длъжник бил сключен Договор за банков кредит № *** по силата
на който банката предоставила на И. Л. Т. като кредитополучател банков
кредит в размер на 11300.00 лв. Твърди, че кредитът биле изцяло усвоен
по банкова сметка на ответника и потребен от същия. Твърди, че поетото от
ищеца задължение имало обезпечителен характер по договора за кредит, като
с ответника изрично било договорено, че той като ползвател на кредита ще
понесе изцяло задължението за погасяване на кредита. Твърди, че от връчено
на ищеца от *** П. П., peг. № *** на К*** на 17.03.2025 г. по реда на чл. 47
ГПК, писмено предизвестие установил, че И. Л. не е погасявал редовно
задълженията по кредита, което представлява неизпълнение по договора за
кредит. Твърди, че натрупани били 2000,09 лв. задължения за главница и
лихви. Твърди, че тъй като от страна на банката не успели да открият
кредитополучателя, ищецът бил поканен в 30-дневен срок да плати
доброволно всички изискуеми към датата на получаване на поканата
задължения, в т.ч. но не само всички суми по главница с настъпил падеж,
всички начислени и дължими договорни лихви, такси, комисионни и други
разноски, а в противен случай щяла да бъде обявена предсрочна изискуемост
на целия кредит. Твърди, че след получаването на писменото предизвестие
неколкократно опитал да се свърже с ответника по телефон, но той не
1
отговарял на обажданията му. Неколкократно посетил адреса му - ***, за да
разговарят по случая, но той не бил там и не намерил никой от домашните му
на адреса. Твърди, че предвид това и поради системното неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му за погасяване на кредита, както и под
угрозата на основание Раздел X, т. 10.1.2, буква „а от Общите условия на „***"
АД за кредити на физически лица неразделна част от Договора, всички
задължения по Договора за кредит да бъдат обявявени за предсрочно
изискуеми /в т.ч. цялата усвоена и неплатена главница, лихва, наказателна
лихва, такси, комисиони и др./, което би довело до съдебна процедура, която
щяла да ме обремени допълнително финансово с такси и разноски, за него
възникнал правен интерес да погаси изцяло остатъчните задължения по
кредита, които към 24.03.2025г. са в общ размер на 4473.78 лв.. Твърди, че на
посочената дата - 24.03.2025г. погасил изцяло със собствени средства
посочената сума общо от 4473.78 лв. Твърди, че след погасяване на
задълженията по договора за кредит, на основание чл. 127, ал. 3 от ЗЗД, чрез
*** В.С. отправил уведомление-покана до И. Л. Т. за изпълнението на
задължението и го поканил в седмо-дневен срок от получаване на
уведомлението-покана да ме заплати 4473.78лв., представляващи изпълнени
задължения по Договор за банков кредит № ***/06.07.2022 г. Твърди, че на
24.04.2025г. И. Л. Т. лично е получил уведомлението-покана, но към
настоящият момент същия не му е заплатил дължимите суми.
Моли И. Л. Т., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на И. Б. М.,
ЕГН ********** исковата претенция общо от 4473.78 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане, със
законните от това последици. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва иска. Твърди, че с подписването на договора за банков кредит
№ ***/06.07.2022 г. действително страните са поели солидарни задължения
към кредитора - ***. РазвИ. съображения, че солидарната отговорност не
означава, че между солидарните длъжници съществува автоматично вътрешно
задължение за възстановяване, освен ако такова не е изрично уговорено.
Твърди, че липсва уговорка между страните, само той да е задължен да
погасява кредита в писмена форма, не са ангажирани конкретни доказателства
и не е част от договора за кредит. РазвИ. съображения, че съгласно чл. 127, ал.
2 от ЗЗД, когато няколко лица са поели солидарно задължение, те носят
отговорност към кредитора, но във вътрешните си отношения дългът се
поделя по равно, освен ако не е уговорено друго. Твърди, че тъй като такава
уговорка липсва, ищецът няма основание да претендира пълното заплащане от
него, при положение че също е солидарен длъжник и е отговорен за частта си.
Оспорва извършването на плащането в твърдения от ищеца размер от 4473.78
лв., тъй като не е приложено надлежно удостоверение от банката-кредитор, че
задължението по договора е напълно погасено именно от ищеца и че той
освободен от задълженията си. Твърди, че не се установява и точният размер
на главницата, лихвите, таксите и разноските. Твърди, че не са представени
2
доказателства, че към момента на претендираното плащане не е бил в процес
на уреждане на задължението с банката или че тя е прекратила договорното
отношение с него. Твърди, че е съмнително и обстоятелството, че плащането е
извършено три дни след получаване на предизвестието и едва след това е бил
уведомен чрез ***, вместо по обичаен ред. Твърди, че не е получил поканата
на 24.04.2025 г., лично, нито съм подписвал документ, че приема претенцията.
Сочи, че съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗД, солидарният длъжник има право да
иска от останалите длъжници само това, което е платил и е длъжен да уведоми
за плащането. Твърди, че липсата на пълна яснота по този въпрос е пречка за
уважаване на иска. Моли искът да бъде отхъврлен. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от договор за банков кредит № ***/06.07.2022г., че същият
е сключен между *** АД, в качеството й на кредитор от една страна и от друга
страна от И. Л. Т. като кредитополучател и И. Б. М. като съдлъжник.
Уговорено е, че банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в
размер на 11300 лв. по посочената в договора банкова сметка за погасяване на
съществуващи задължения по посочени два договора за банков кредит.
Уговорен е срок за погасяване на кредита до 06.07.2025г. Съгласно т.17
съдлъжникът се е задължил да отговаря солидарно за цели размер на дълга на
кредитополучателя, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията, произтичащи от настоящия договор и от Общите условия
включително за лихвите, таксите, комисионните и разноските. При
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, без да е
необходимо банката да насочва първо иска си към кредитополучателя, да
внесе при първа покана от страна на банката доброволно всички дължими
суми, включително лихвите, таксите, комисионните и разноските.
Не е спорно между страните и е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че сумата по процесния банков кредит е получена само от
кредитополучателя И. Т. по негова банкова сметка.
Установява се от Писмено предизвестие от *** АД до И. М., че е същия е
поканен да заплати задължението на кредитополучателя по процесния
договор за кредит.
Видно от Вносна бележка от 24.03.2025г. И. М. е заплатил на *** АД
сумата от 4473,78 лв. за погасяване на задължението по договор за банков
3
кредит № ***/06.07.2022г. на И. Л. Т..
Установява се от Уведомление-покана, както и от Констативен протокол,
че същата е отправена от И. М. до И. Т., на който е връчена лично на
24.04.2025г. и последния е уводомен за извършеното плащане на
задължението и е поканен да плати на И. М., в 7-дневен срок, сумата от
4473,78 лева.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. Ц. М. и К. И.нова М.,
въпреки че са заинтересовани от изхода на делото съответно като съпруга и
майка на ищеца. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви и
съответни на останалите събрани по делото доказателства, включително и
безспорните между страните факти. От тях се установява, че ищецът е
подписал процесния договор за кредит с кредитополучател И. Т., в качеството
на солидарен длъжник. След като последния допуснал забава в плащанията,
ищецът имал затруднения в получаването на кредит, за закупуване на жилище
и изгодни за него параметри по кредита. Ищецът бил поканен от банката да
плати кредита. Опитал да се свърже с ответника, но не успял и погасил
вземането. Страните по делото се познават отдавна и ответникът помоли
ищеца да му помогне. Ищецът не е получил никаква сума по процесния
договор за банков кредит. Същата е ползвана само от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По делото безспорно се установи, че ищецът се е съгласил да отговаря
като съдлъжник по договора за кредит. Средствата отпуснати от банката са
били получени изцяло от ответника. Това е видно от уговорката в договора,
според който сумата се превежда на ответника по посочена негова банкова
сметка, с цел той да погаси задължения по други два описани в договора
кредита към банката, каквото и задължение е поел съобразно договора.
В отношенията между банката кредитор, от една страна
кредитополучателя И. Т. и съдлъжника И. М., от друга, е налице пасивна
солидарност по смисъла на чл. 121, ал. 1 ЗЗД. Солидарността в случая
произтича не от закона, а от договора. В резултат на това банката може да
претендира изцяло дълга от всеки от съдлъжниците. Всеки от тях отговаря за
целия му размер, а кредиторът не е длъжен да изисква първо от
кредитополучателя, а едва след това от солидарния длъжник, арг. чл. 122, ал. 1
4
ЗЗД. В случаите на солидарност по чл. 121 ЗЗД, характерно за вътрешните
отношения между съдлъжниците е, че платеното на кредитора трябва да се
понесе от тях поравно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата – чл. 127, ал.
1 и 2 ЗЗД.
За разлика от пасивната солидарност, при поръчителството е налице
отделно договорно правоотношение между кредитора и поръчителя – чл. 138,
ал. 1 ЗЗД. Налице е и разлика във вътрешните отношения между поръчителя,
който е платил и длъжника. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
От изложеното до тук следва, че вътрешните отношения между
длъжника и поръчителя и между съдлъжниците се регулират различно в двете
хипотези, независимо, че и в двата случая е налице солидарност. Именно
защото и при поръчителството, и при пасивната солидарност кредиторът
получава още един длъжник, за него е без значение коя форма ще бъде
избрана. Въпреки това, практиката сочи, че с оглед избягване на последиците
на чл. 147 ЗЗД, свързани със срока за предявяване на претенцията срещу
поръчителя, за кредитора е по-изгодно да се ползва от пасивната солидарност
/ чл. 121 ЗЗД/, а не да сключва договор за поръчителство.
В настоящия случай се установи, че от ищеца е била събрана посочената
в исковата молба сума, като това е станало след покана и извършено
доброволно плащане от него. В този случай е необходимо да бъдат изяснени
вътрешните отношения между кредитополучателя И. Т. и ищеца И. М..
Установи се, че ищецът е действал със съзнанието, че ще бъде поръчител, а не
съдлъжник. Както неговото поведение, така и поведението на
кредитополучателя, който безспорно е ползвал получените средства изцяло за
собствени нужди-за погасяване на задължения по други банкови кредити,
сочат на това, че каузата помежду им е била да се обезпечи вземането на
кредитора и по този начин да се улесни ответникът да получи необходимите
му за рефинансиране на стари задължения средства. Действително чл. 138, ал.
1 ЗЗД предвижда, че договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в
5
писмена форма, което е изискване за валидност. Тази разпоредба обаче се
отнася за договора между кредитора и поръчителя, по който длъжникът не е
страна. Само това правоотношение е формално. От друга страна, винаги е
налице и друга сделка между длъжника и поръчителя, по силата на която
поръчителят приема да се обвърже спрямо кредитора, гарантирайки чужд
дълг. Този тип отношения са свързани с доверие между поръчителя и
длъжника. Подобна необходимост от такъв тип отношения се наблюдава и при
пасивната солидарност. Причините, поради които едно лице се съгласява да
обезпечи чуждо задължение съставляват вътрешните уговорки между
длъжника и лицето, което се съгласява да отговаря за неговия дълг. За тези
договорки законът не предвижда форма за валидност. Ето защо
съществуването им и тяхното съдържание може да бъде установено с всички
доказателствени средства, включително и гласни. Съдът намира, че в случая
от анализа на гласните доказателства и представените документи може да се
обоснове извод, че ищецът е действал със съзнанието, че ще поръчителства
пред банката, а не че ще стане съдлъжник. Предвид това, съдът намира, че
вътрешните отношения между страните по делото следва да се уредят в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, т. е. като такИ. между длъжник и поръчител.
Това е така защото ищцата не би сключила договора като съдлъжник при
положение, че облагата от него настъпва единствено за кредитополучателя-
ответник И. Т.. Този извод най-много съответства на действително
установените отношения между двете страни и изразената от тях воля.
Предвид това ищецът има право да получи не само това, което е платил в
повече, а всичко, което е изпълнила за погасяване на чуждия дълг. Съгласно
мотивите към решение № 24/03.04.2013 г. по търг. дело № 998/2011 г. на I-во
търг. отд. на ВКС е прието следното: "Съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност
между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена
между страните. Солидарна отговорност може да е уговорена и по договор за
заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е
уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т. е. без
разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое
от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна
отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото
задължение за връщането на сумата – дали кредиторът може да претендира
пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки
6
длъжник отговаря пред кредитора за определена част от задължението.
Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл. 141,
ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят
отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил
същата в собственост. По силата на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД поръчителството
следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за
действителност на съглашението или изявлението.". Аналогично е и в
мотивите към решение № 213/06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г. на IV-то
гр. отд. на ВКС и Определение № 146 от 4.03.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3499/2019 г., IV г. о., ГК.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи сумата, тъй
като не е уведомен от ответника. Съгласно чл.143, ал.2 ЗЗД длъжникът не
отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил
уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил
задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му
противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на
онова, което кредиторът недължимо е получил. В настоящия случай,
ответникът не е противопоставил възражения, които е могъл да направи на
кредитора.
От изложеното следва, че искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в предявения си размер от 4473,78 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 928,25 лева /178,95 лв.+750,00 лв./
съразмерно с уважената част на претенцията от 674,88 лева
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 ЗЗД И. Л. Т., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на И. Б. М., ЕГН**********, *** сумата от 4473,78 лева
представляваща заплатена сума по Договор за банков кредит №
7
***/06.07.2022г, сключен с *** АД.
ОСЪЖДА, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, И. Л. Т., ЕГН**********, *** ДА
ПЛАТИ на И. Б. М., ЕГН**********, *** сумата от 928,25 лева направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8