Решение по дело №83/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./12.08.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретар Галина Стефанова,

и прокурора

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 83 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Н.Г.П. срещу държавата чрез МФ за разваляне на договора за продажба, сключен на 22.05.2007 г. с нот. акт № 161, т. ІІ, вх. рег. № 4681, нот. д. № 326/2007 г. ВН № 335, вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег. № 13831/23.05.2007 г. на СВ, чрез който Р. С.С., поч. 23.02.2014 г., е следвало да прехвърли на ищцата недвижим имот: 1/2 ид. ч. от място с площ от 750 кв. м по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м, представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м и имот № 3244 с площ от 268 кв. м по плана на к. к. „***“, при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи заедно ПИ ид. 10135.2572.208 с площ от 532 кв. м, при граници: ПИ ид. 10135.2572.37, 128, 34 и 32 по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД АГКК, за цена от 25 000 евро, платена на продавача в брой, основан на твърдение, че имотът е принадлежал на трето лице, по чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и за осъждане държавата да върне на ищцата сумата 25 000 евро с левова равностойност 48895.75 лв., платена на Р. Н. по гореописания договор за продажба, по чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, с присъждане на разноски.

Ответникът оспорва исковете и претендира разноски. Сочи, че ищцата не е била отстранена, тъй като искът за собственост е воден срещу трети лица.

Предявява възражение за изтекла погасителна давност.

По същество ищцата поддържа становището. Сочи, че давността започва да тече от развалянето на договора и че е привлечена по делото за съдебното отстранение. Ответникът не изразява становище.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

От представения от ищцата заверен препис (л. 9) се установява, че на 22.05.2007 г. е сключен договор с цитирания нотариален акт, чрез който Р. Н. е следвало да прехвърли на ищцата описания в исковата молба имот срещу цена в размер 7800 лв. (закръглената данъчна оценка), която се плаща след подписването на договора и преди вписването.

По твърдението на ищцата за привидност на уговорката за цената и по плащането на цената:

От представения от ищцата заверен препис от разписка-декларация (л. 12) се установява, че на 22.05.2007 г. продавачът е декларирал, че действителната цена по договора е 25 000 евро, която е получил изцяло.

Ответникът е оспорил автентичността на подписа на Р. Н..

Ищцата е заявила, че ще се ползва от документа.

От заключението на в. л. Ц.Ц. (л. 501), което е компетентно дадено и не е оспорено, се установява, че подписът върху разписката е положен от продавача.

Предварителният договор и анексът са сключени преди издаването на разписката, поради което нямат значение.

Договорът е действителен, но цената е уговорена привидно.

Прикритата цена е в размер 25 000 евро.

По отстраняването:

От представения от ищцата заверен препис (л. 20) се установява, че на 04.10.2007 г. е сключен договор, чрез който ищцата и ТД съсобственик е следвало да прехвърлят на трети лица В. същия имот.

С решение № 4524/21.10.2013 год., постановено по гр. д. № 3715/2012 год. по описа на ВРС, ХХ-ти състав (л. 23), потвърдено с решение, постановено на 11.03.2015 г. по в. гр. д. № 254 по описа за 2014 г. на ВОС, влязло в сила на 14.10.2015 г. третите лица В. са отстранени от имоти с идентификатори 10135.2572.36 и 35, по иск, предявен от собственика, при участието на ищцата.

От представената скица (л. 55) се установява, че продадените имоти пл. №№ 3243 и 3244 са идентични с имот идентификатор 10135.2572.208.

От представената скица (л. 295) се установява, че имотите, от които са отстранени В. идентификатори 10135.2572.36 и 35 са идентични с имот идентификатор 10135.2572.208, за който е вписана исковата молба (л. 43).

Ответникът не е предявил възражение, че В. не са водили добре процеса и не е поискал делото по иска за собственост да бъде изискано и прието като доказателство. Това доказване е в тежест на ответника (изрично чл. 191, ал. 2 ЗЗД). Решението за отстраняване на В. следва да бъде зачетено. Съдът приема, че продавачът не е изпълнил задължението да прехвърли правото на собственост.

По добросъвестността:

От представения от ищцата заверен препис (л. 18) се установява, че на 02.03.2007 г. е издадено удостоверение за тежести, че към 01.03.2007 г. няма вписани актове за имота, собственост на продавача. Същото е съдържанието и на удостоверение от 10.04.2007 г. (л. 19). Ищцата е добросъвестна.

В съдебната практика се приема, че и недобросъвестният купувач може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД, но при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената (решение № 224 от 18.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2016 г., IV г. о., ГК).

По възражението за погасяване правото на разваляне по давност:

Съдът приема, че петгодишният давностен срок за правото на разваляне на договора започва да тече от отстраняването на третите лица, тъй като едва тогава и за ищцата, която е участвала в процеса като помагач, е установено неизпълнението на задължението на продавача (в този смисъл за правото на разваляне, но при частична евикция решение № 98 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2016 г., III г. о., ГК).

лист втори от решение от 12.08.2019 г. по гр. д. № 83/16 г. на ВОС, ХII-ти състав

 

Съдът приема, че възможността за предявяване на иска при евентуално отстранение е дадена само на последния купувач за случая, в който третото лице действителен собственик бави предявяването на иска за собственост.

Искът за разваляне е основателен.

Всички наследници са изгубили правото да приемат наследството, поради което задълженията остават за държавата.

Вземането за връщане на цената възниква след развалянето, поради което възражението за погасяването му по давност е неоснователно.

По обема на отговорността на ответника:

Държавата отговаря до размера на актива.

В литературата се приема, че въпросът се поставя едва при изпълнението на наследствените задължения, а не при гражданския спор (П., В. Приемане на наследство. С.: С., 2014, с. 201).

Представеното решение № 226, постановено на 04.04.2018 г. по т. д. № 1906 по описа на ВКС, ТК, II о. се отнася за случая, в който описът е извършен. Процесният случай не е такъв.

Поради развалянето ответникът следва да бъде осъден да върне на ищцата платената сума.

Ответникът следва да плати на ищцата и разноските: 4315 лв., от които: 2000 лв. – възнаграждение на адвокат, 2035 лв. – държавни такси по исковете и 280 лв. – такси за удостоверения и вписване. Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

РАЗВАЛЯ договора за продажба, сключен на 22.05.2007 г. с нот. акт № 161, т. ІІ, вх. рег. № 4681, нот. д. № 326/2007 г. ВН № 335, вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег. № 13831/23.05.2007 г. на СВ, чрез който Р. С.Н. (С.), починал на 23.02.2014 г., е следвало да прехвърли на Н.Г.П. недвижим имот: 1/2 (една втора) идеална част от място с площ от 750 кв. м по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м, представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м и имот № 3244 с площ от 268 кв. м по плана на к. к. „***“, при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи заедно ПИ идентификатор 10135.2572.208 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и две, двеста и осем) с площ от 532 (петстотин и тридесет и два) кв. метра, при граници: ПИ идентификатори 10135.2572.37, 10135.2572.128, 10135.2572.34, 10135.2572.32 и 10135.2572.33 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД АГКК, за цена от 25000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е принадлежал на трето лице, по иска предявен от Н.Г.П. ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат П. С. С., служебен адрес: *** срещу държавата чрез Министъра на финансите, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

ДАВА на ищцата шестмесечен срок да извърши отбелязване на влязлото в сила решение.

След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

ОСЪЖДА държавата чрез Министъра на финансите, като правоприемник на Р. С.Н. (С.), починал на 23.02.2014 г. по чл. 11 ЗН, да върне на Н.Г.П. с. ЕГН, с. а. сумата 25000 (двадесет и пет хиляди) евро, представляваща продажната цена на имота, платена от нея по гореописания развален договор за продажба, сключен на 22.05.2007 г. с нот. акт № 161, т. ІІ, вх. рег. № 4681, нот. д. № 326/2007 г. ВН № 335, вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег. № 13831/23.05.2007 г. на СВ, на основание чл. 189, ал. 1 изр. 2, предл. 1 от ЗЗД, както и да й заплати сумата 4315 (четири хиляди и триста и петнадесет) лв., представляваща сторените по делото разноски, от които: 2000 лв. – възнаграждение на адвокат, 2035 лв. – държавни такси по исковете и 280 лв. – такси за удостоверения и вписване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: