РЕШЕНИЕ
№ 281
гр.Поморие, 20.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия,
в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при
участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N 636 по описа за
Производството е образувано по искова молба от В.Н.И. ***, чрез пълномощник и съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр. Бургас (ОДМВР – Бургас).
Предявен е иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, вр.с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 512 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за 252 часа, която сума е получена след преизчисляване с коефицент 1.143 на положения от ищеца, същият държавен служител в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Претендират се от ищеца и разноските по дело.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, без да спори, че с ищеца са страни по соченото от последния правоотношение в процесния период.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, които поддържа изразеното с отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че през посочения в исковата молба период от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. ищецът е заемал при ответника длъжностите „старши полицай” и „младши автоконтрольор” в РУ – Поморие, както и че в същия период ищецът е полагал труд на смени по график, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.
Прието като доказателство по делото е заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, пълно и обосновано, основано на събраните по делото доказателства – платежни бележки (фишове) за изплатени заплати, протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в МВР Бургас, протоколи за отчитане на работното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., седмични графици и заповеди.
Съгласно заключението, в процесния период 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ищецът е отработил 223 нощни смени, в които е положил общо 1 784 ч. нощен труд, който преизчислен с коефицент 1.143 съставлява 2 039.12 ч. дневен такъв.
За периода ответникът начислил на ищеца 1 792 часа нощен труд (с 8 ч. повече от реално положения), за които му заплатил сума в размер 448 лв. (0.25 лв./час).
Вещото лице сочи, че е налице разлика от 255.12 ч. между положения от ищеца нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 и реално заплатения такъв, като за тази разлика на ищеца се следва сумата 1 731.81 лв.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива.
По силата на чл.179, ал.1, предл. второ ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
По силата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал. 3 на същия член, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187, ал. 6 ЗМВР
По силата на чл.187, ал. 7 ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (отм. с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 и на двете посочени наредби предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на разпоредбата на чл.31, ал.2 Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (отм.), съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , съгласно което общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.
Изцяло в този смисъл константната съдебна практика на въззивната инстанция, в това число изрично Решение № 999/15.11.2019 г. по в. гр. д. № 1542/2019 г. на ОС – Бургас.
Предвид изложеното искът се явява установен по основание и до предявения размер от 1 512 лв. и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска – 27.08.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Както бе посочено, ищецът е заплатил в повече 8 часа нощен труд, но така заплатеното не следва да бъде отчитано при произнасянето на съда по размера на претенцията, доколкото искът е предявен за по-малка от действително дължимата сума.
Разноски на страните не следва да бъдат присъждани, тъй като ищецът не е представил доказателства за извършени такива, а на ответника разноски не се следват предвид основателността на исковата претенция.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което и предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Поморие дължимата държавна такса за образуване и водене на делото в размер 60.48 лв., както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер 200 лв.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев”, № 46, да заплати на В.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Й.Ж., сума в размер 1 512 лв. (хиляда петстотин и дванадесет лева), представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 255.12 ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1 784 ч. нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 27.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр. Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев”, № 46,, да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в общ размер 260.48 лв. (двеста и шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки), от която 60.48 лв., държавна такса и 200 лв., съдебни разноски.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Й.Ж. за присъждане на съдебни разноски.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОДМВР – Бургас за присъждане на съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.