РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500073 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от „АС Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.156, ет.1, ап.9, представлявано от С. П.
А., чрез процесуален представител адв. К. К. от АК - С., срещу решение № 393/22.12.2021
год. по гр.д.№ 903/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е обявен за
окончателен предварителен договор, обективиран в спогодба от 28.01.2014 г., по силата
на който ответникът „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.156, ет.1, ап.9 се задължил да прехвърли на ищеца
Г. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „А. М.“ № *, ет. *, офис * - адв. Л. Ц.
собствеността върху недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с кадастрален
идентификатор 67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м /с предназначение за
обществено хранене/ с административен адрес гр. С., местността „Б.“, при условие, че
ищецът Г. И. С. заплати на ответника „АС- Прим-90“ ЕООД сумата от 34800 /тридесет и
четири хиляди и осемстотин/ лева. Осъдено е „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.„Младост“, бл.156, ет.1, ап.9 да заплати на
ищеца Г. И. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Б., ул. „А. М.“ № *, ет. *, офис * -
адв. Л. Ц. съдебно-деловодни разноски в размер на 6585,68 лева /шест хиляди петстотин
осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/. Осъден е Г. И. С., ЕГН **********, със
1
съдебен адрес гр. Б., ул. „А. М.“ № *, ет. *, офис * - адв. Л. Ц. да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд сумата от 668,80 лева /шестстотин шестдесет и осем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща такса за придобиването на имота по обявения за
окончателен предварителен договор. Постановено е ищецът Г. И. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. Б., ул.„А. М.“ № *, ет. *, офис * - адв. Л. Ц. да заплати на О. С. местен
данък за придобиването на имота в размер на 2629,79 лева /две хиляди шестстотин двадесет
и девет лева и седемдесет и девет стотинки/. Указано е на ищеца Г. И. С. да отбележи
решението в Службата по вписванията при PC-Бургас в 6-месечен срок от влизането му в
сила. Постановено е на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК след влизане на решението в сила да
се впише възбрана върху гореописания имот до заплащането по сметка на съда на
присъдената такса от 668,80 лева и до заплащането по сметка на О. С. на местния данък от
2629,79 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Твърди се, че въпреки,
че дружеството не е подало в срок отговор, съдът е следвало да разгледа възраженията му за
погасяване на иска по давност, за нищожност на договора за спогодба на осн. чл.26 от ЗЗД
като противоречащ на закона и добрите нрави поради уговорено придобиване на права от
ищеца в случай, че не изпълни свое задължение, както и за липсата на идентичност на
страните по предварителния договор и по настоящото производство. Изложени са
съображения, че неподаването на отговор не прави иска основателен и не освобождава
ищеца от доказателствената тежест, в какъвто смисъл е цитирана практика на ВКС.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.
В дадения срок е постъпил отговор от Г. И. С., чрез процесуален представител адв.Л.
Ц. Твърди се, че представеното по делото пълномощно, с което е упълномощен адв. К. не е
подписано от представителя на дружеството-ответник, поради което жалбата е недопустима,
евентуално се твърди, че жалбата е неоснователна. Оспорени са възраженията на ответника
с твърдение, че съдът няма задължения да обсъжда възражения, които не са направени в
отговора на исковата молба, включително и възражението за изтекла давност, но
възраженията по същество на спора са и неоснователни. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски.
По съображенията изложени в определение № 87/01.03.2022 год. по делото
настоящият съд е приел за преклудирано възражението на въззиваемия за нередовно
упълномощаване на процесуалния представител на въззивника.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който
подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител, с
писмено становище е заявил, че поддържа въззивната жалба. Въззиваемият чрез
2
процесуалния си представител поддържа отговора по въззивната жалба, представя
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, за които прави искане
да му бъдат присъдени.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с конститутивен иск от ищеца Г. И. С., ЕГН
********** срещу ответника „АС-Прим-90“ ЕООД-Варна, ЕИК *********, за обявяване за
окончателен на предварителен договор, обективиран в спогодба от 28.01.2014 г., по силата
на който при условията на договора ответникът обещал да прехвърли на ищеца
собствеността върху недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с кадастрален
идентификатор 67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м /с предназначение за
обществено хранене/ с административен адрес: гр. С., местността „Б.“ срещу задължение за
заплащане на договорена цена. Ищецът твърди, че съгласно уговореното в чл.3 от
спогодбата от 28.01.2014 год. ответното дружество е поело задължение да му продаде
процесния недвижим имот, което задължение се твърди, че е изискуемо към момента на
предявяване на иска. Ищецът поддържа предявения иск, ангажира доказателства, моли за
уважаването му и за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът в срок не е депозирал писмен отговор. Молбата на ответника за
възстановяване на срока за представяне на отговор не е била уважена, поради което съдът
цени приложения по делото на л. 125 и сл. отговор като становище на ответника по иска, с
което искът е оспорен. Твърди се, че уговорката в спогодбата за прехвърляне на имота от
ответника на ищеца е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави, тъй като е
поставена в условие ако ищецът не изпълни свое задължение – т.е. той ще се
облагодетелства от собственото си недобросъвестно поведение. Пред настоящия съд се
поддържа и възражението, че задължението за прехвърляне е поето от А. Д. А. в лично
качество, а не в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество, но физическото лице не е собственик на имота и не може валидно да
го прехвърли. Направено е и възражение за погасяване на иска по давност, което също се
поддържа пред настоящия съд.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията
му и е валидно.
Като постановено по допустим иск, обжалваното решение е допустимо.
При проверката за правилност на решението въззивният съд е обвързан от
изложените възражения във въззивната жалба.
Събраните доказателства по делото очертават следната фактическа обстановка:
Искът по настоящото дело е бил предявен с искова молба подадена на 28.01.2019 год.
ведно с други искове с преюдициално значение. Настоящото производство е образувано след
отделяне на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД от гр.д. №269/2019 год. по описа на Бургаския
окръжен съд. След отделянето, производството по делото е било спряно до приключване на
3
преюдициалното производство по гр.д.№269/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд и
възобновено след това.
Видно от приложения нотариален акт № 42, т.1,рег.№781 , дело № 29 от 28.01.2014
год. между страните по настоящото дело-ищецът Г. И. С. в качеството му на продавач и
ответното дружество „АС-Прим-90“ ЕООД, представлявано от управителя А. И. А., в
качеството му на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имот, по
силата на който продавачът прехвърлил на купувача собствеността върху процесния имот
представляващ едноетажна сграда с к.и. 67800.8.877.18 със застроена площ от 126 кв.м. с
предназначение за обществено хранене, с административен адрес: гр. С., м. “Б.“ при
отразена в акта покупна цена от 30 000 лв.
На датата на която била изповядана сделката – 28.01.2014 год. между ищеца по
делото Г. И. С. и А. Д. А. в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител
на „АС-Прим-90“ ЕООД е сключена спогодба, с нотариална заверка на подписите на
страните, в която е посочено, че те са се споразумели за следното:
чл.1. Г.С. се е задължил да съдейства на А. А. или на „АС Прим 90“ЕООД да бъде
изпран за управител на ваканционно селище „Валентина“ гр. С. за срок не по- малко от 2
години.
чл.2. А. А. се е задължил ако бъде избран за управител на ваканционното селище за
срок не по-малко от 2 години да заплати на Г. С. сумата от 80 000 лв. , компенсирана с
коефициент на инфлацията обявен от НСИ за изтеклия пероид, дължима в срок от 12
месеца след изтичане на двете календарни години.
В случай, че страните не изпълнят задълженията си по чл.1 и чл.2 от спогодбата, по
чл.3 е уговорено, че А. А. в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител
на „АС-Прим-90“ ЕООД се задължава да продаде на Г. И. С. процесния имот, който е
подробно описан в спогодбата за сумата от 30 000 лв., компенсирана с коефициента на
инфлация обявен от НСИ за периода от закупуване на имота до продажбата. Чл. 4 сочи, че с
подписването на спогодбата страните уреждат окончателно всички свои отношения.
С договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № ** от **.**.****
год., том. *, рег. № ****, дело № ***/**** год., ответникът „АС-Прим-90“ ЕООД е
прехвърлил на трето лице - Ю. Н. Й. процесния надвижими имот представляващ
едноетажна сграда с к.и. 67800.8.877.18 със застроена площ от 126 кв.м с предназначение за
обществено хранене, с административен адрес: гр. С., м. “Б.“ при покупна цена от 20 000 лв.
По делото са приложени решение № 520/17.12.2019 год. по гр.д.№ 269/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, въззивно решение № 78/24.09.2020 год. по в.гр.д.
№150/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд и определение № 416/21.05.2021 год.
по описа на Върховния касационен съд, 4-то г.о., от които се установява, че с влязло в сила
на 21.05.2021 год. съдебно решение е обявена относителната недействителност спрямо Г.
И. С. /настоящият ищец/ на договор за продажба сключен с н.а. №** от **.**.**** год.,
том. *, рег. № ****, дело № ***/**** год., по силата на който „АС-Прим-90“ ЕООД
4
/настоящият ответник/ е прехвърлил на Ю. Н. Й. /трето лице по настоящото дело/ процесния
недвижим имот представляващ едноетажна сграда с к.и. 67800.8.877.18 със застроена площ
от 126 кв.м с предназначение за обществено хранене, с административен адрес: гр. С., м.
“Б.“ /проценият имот/.
От съдържанието на решение № 520/17.12.2019 год. по гр.д.№ 269/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, става ясно, че между страните е водено и гр.д.№ 443/2017 год. по
описа на Бургаския окръжен съд. Това дело е приложено по гр.д.№ 269/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд и е останало като приложение към него след отделянето на
настоящия иск, но резултатът и съдържанието на съдебните актове са видни от справките по
интернет сайтовете на съдилищата. Установява се, че с определение № 538/19.06.2019 год.
по гр.д.№ 1706/2019 год. по описа на Върховния касационен съд 4-то г.о. не е допуснато до
касационно обжалване решение № 66/24.10.2018 год. по гр.д.№ 227/2018 год. на Бургаския
апелативен съд, с което е потвърдено гр.д.№ 95/13.04.2018 год. по гр.д.№ 445/2017 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иск за прогласяване на нищожност
на договора по н.а. № **, т. *, рег. № *** , дело № ** от **.**.**** год. като привиден,
поради абсолютна симулация.
При горната фактическа обстановка се очертават следните правни изводи:
В случая възражението за предявяване на иска след изтичане на погасителната
давност не е надлежно въведено в процеса, поради което първоинстанционият съд правилно
не се е произнесъл по него. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не е
направено с редовно депозиран отговор на исковата молба, а възможността да се направи
такова възражение по-късно е преклудирана на осн. чл.133 от ГПК, вр. чл.131, ал.2, т.5 от
ГПК. С т.4 от ТР №1/09.12.2013 год. по ТД №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
възраженията за погасителна давност не могат да се правят за първи път пред въззивния съд,
поради кото при ненадлежно въведено възражение пред първоинстанционния съд, в случай,
че това възражение се поддържа с въззивната жалба, въззивният съд също няма задължение
за произнасяне по него.
Въпреки неподадения в срок отговор и в съответствие със сочената и във въззивната
жалба съдебната практика на ВКС, съдът зачита направеното от ответника оспорване на
иска, поради което разглежда възражението за липсата на идентичност между страните по
представения договор и по настоящото дело. Това възражение на въззивника-ответник е
неоснователно. Както при описанието на страните, така и изрично в чл. 3 от договора е
посочено, че А. Д. А. действа в качеството на едноличен собственик на капитала и
управител на „АС ПРИМ-90“ЕООД, което недвусмислено сочи, че страна по спогодбата е
именно юридическото лице, а не физическото лице, чрез което дружеството изразява воля.
При подписване на спогодбата като страна също е посочено юридическото лице с
пояснение, че А. Д. А. са трите имена на неговия управител. Ето защо няма никакво
основание да се счете, че договарянето е извършено от физическото лице А. А., а не от
дружеството, което той към този момент представлява.
Неоснователно е възражението на въззивника, че договарянето по спогодбата
5
включва възможност неизправна страна по чл. 1 от нея, да черпи права по чл.3 от
собственото си противоправно поведение, поради което е налице противоречие със закона и
добрите нрави. При съвкупен анализ на фактите и обстоятелствата по делото, както и от
приетото по отношение на припокриващите се обуславящи факти по предходно водените
дела между страните става ясно, че за да се установи действителната воля на страните
относно договореностите по сключената спогодба, те следва да се тълкуват ведно с
договореностите по сделката обективирана в н.а. № **, т. *, рег. № ***, дело № ** от
**.**.**** год., тъй като двата акта са пряко свързани.
Съгласно влязлото в сила решение № 520/17.12.2019 год. по гр.д.№ 269/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната му част, е прието със СПН между
страните, че договорът сключен на същата дата, на която е сключена и спогодбата,
обективиран в н.а. № **, т. *, рег. № ***, дело № ** от **.**.**** год. не е нищожен
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради противоречие с
добрите нрави. Изводите на съда са базирани на съвместния анализ на обстоятелствата по
сключения договор и на процесната спогодба. В мотивите е прието, че по чл.1 от процесната
спогодба не е ясно в какво е следвало да се изрази съдействието на Г. С. за осъществяване на
избора на управител на ваканционно селище „Валентина“, гр. С., м. “Б.“ поради което не е
поето никакво правно задължение за да се мисли за непозволеното му обезпечаване чрез
уговорка за обратно изкупуване. Поради неяснота на уговорената престация по чл. 1 от
спогодбата и то до степен на липсата на такава, идентичен извод за липсата на валидно
възникнало задължение прави съдът и по настоящото дело, поради което следва да се
приеме, че по чл.1 от спогодбата не е възникнало валидно задължение за настоящия
ищец.
При това положение следва да се отговори на въпроса възникнало ли е задължение
за настоящия ответник по чл. 2 от спогодбата и ако е възникнало, има ли и кое е
насрещното му задължение. В първия процес воден между страните, също е извършен
съвместен анализ на обстоятелствата по сключения договор и на процесната спогодба. В
недопускащото касация определение № 538 от 19.06.2019 год. по гр.д.№ 1706/2019 год. по
описа на Върховния касационен съд 4-то г.о., ВКС е посочил, че споделя извършеното от
въззивния съд тълкуване на сключената между страните спогодба от 28.01.2014 год.
/процесната спогодба/, че документът не съставлява доказателство за абсолютна симулация
на прехвърлителната сделка, а сочи за постигната между страните уговорка за
прикриване на действителната продажна цена на имота от 80 000 лв.
Като взе предвид установеното по делото и тълкувайки действителната воля на
страните по чл. 20 от ЗЗД, идентичен извод прави въззивния съд и по настоящото дело. Ето
защо приема, че уговорката по чл.2 от спогодбата не е насрещно задължение на такова по
чл. 1 от договора /по който всъщност липсва задължение за настоящия ищец/, а е насрещно
задължение за плащане от страна на купувача - настоящия ответник, на действително
договораната цена на сделката обективирана в н.а. № **, т. *, рег. № ***, дело № ** от
**.**.*** год. – т.е. следва да се счете, че по чл.2 от спогодбата е възникнало задължение
6
за ответника /купувача/ за действително заплащане на покупна цена в размер на 80 000
лв., за което не се спори, че не е изпълнено от него.
В случая чл. 3 от договора за спогодба обективира предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имот, сключен под условие „в случай че никоя от страните
не изпълни задълженията си поети в чл. 1 и чл. 2 от договора“, което при тълкуването на
волята на страните в смисъла посочен по-горе означава, че действително договореното
условие за сключване на окончателен договор е - при неплащане на действителната
цена от 80 000 лв. от ответника на ищеца.
Установи се по делото, че според действителната воля на страните, условието
посочено в т.3 е осъществено към момента на предявяване на иска, тъй като реално плащане
от 80 000 лв. от страна на ответника по договора обективиран в н.а. № 42, т.1, рег.№781,
дело № 29 от 28.01.2014 год., не е извършено.
Обективираният в чл. 3 от спогодбата предварителен договор е сключен в
изискуемата форма по чл.19, ал.3 от ЗЗД, съдържа уговорки относно съществените условия
на окончателния договор, налице е отрицателното условие под което е сключен и валидно
обвързва страните по него, включително относно възможността за предявяване на иск за
сключване на окончателен договор.
Тъй като прехвърлителната сделка извършена от ответника в полза на трето лице по
н.а. № ** от **.**.**** год., том. *, рег. № ****, дело № ***/**** год. е обявена за
относително недействителна спрямо настоящия ищец, то спрямо него процесният имот-
предмет на предварителния договор не е напуснал патримониума на ответника. Ето защо
спрямо настоящия ищец ответникът към момента се легитимира като собственик на
процесния имот.
Предвид горното са налице условията по чл. 362 и сл. от ГПК за обявяване на
предварителния договор за окончателен, при условие, че ищецът заплати на ответника
договорената сума-индексираната сума върху базата от 30 000 лв., за която не се спори, че е
правилно определената от окръжния съд в размер на 34 800 лв. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен с обявяване на процесния предварителен договор за
окончателен при включване на задължението на ищеца за плащане на договоранета цена,
ведно с произнасяне по законните последици по чл. 364 от ГПК.
Предвид горното като е стигнал до идентични правни изводи за основателност на
конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, и го е уважил, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия
съд.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 700 лв.,
които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 393/22.12.2021 год. по гр. д. № 903/2019 год. по описа
на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к.„Младост“, бл. 156, ет. 1, ап. 9 да заплати на ищеца Г. И. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Б., ул. „А. М.“ № *, ет. *, офис * - адв. Л. Ц. разноски пред
въззивния съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4700 лв. /четири хиляди
и седемстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8