№ 14489
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110101349 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.94 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответника за потребена електрическа енергия /ЕЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия е доставил за процесния период до ответника електрическа енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът /абонатът на електрическа енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 10-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за
погасяване на процесните вземания по давност. Оспорва доставката на електроенергия и
нейното правилно отчитане. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За основателността на предявените искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 94а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи по делото: наличието на валидно правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни /че през исковия период се е
намирал в облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия с ответника
и че е доставил електрическа енергия/, както и размера на претенциите си /главница и
лихви/.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, и от представените по делото
1
фактури и справки се установява, че за периода от 16.01.2019 г. до 17.05.2021 г. за имот на
адрес ***************************, кл. № ***************** е измерена и отчетена като
консумирана електрическа енергия със СТИ № 0873785 в размер на 6 395 KWh нощна
тарифа/ и 12 130 KWh по дневна тарифа. Поради това и съдът приема за установено, че е
доставяна електрическа енергия, която е отчитана надлежно и се дължи заплащането й на
претендираната стойност от купувача.
Не се установява обаче ответникът да е задължено лице за заплащане на тази
стойност. Законът за енергетиката (чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а) регламентира
правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо
от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия
е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент
(чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 27г "Краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Предвид посоченото
качеството на длъжник на цената на електрическата енергия се свързва с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а
друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот / в този смисъл Решение № 205
от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК/.
В случая от събраните доказателства не се доказва нито че ответникът е притежавал в
процесния период правото на собственост, респ. вещното право на ползване по отношение
на имота, нито че е сключен по негово искане договор с ищеца. Поради това и същият не е
бил краен клиент по смисъла на т.27г. от ДР на ЗЕ и следователно не се установява да е
задължена страна по договор при общи условия за цената на потребената в имота
електрическа енергия. Счетоводното и деловодното завеждане на ответника като задължено
лице не представлява основание за възникване в негова тежест на процесните задължения,
тъй като е едностранно действие от страна на ищеца и касае изгодни нему обстоятелства.
При съобразяване събрания доказателствен материал следва да бъде прието, че
ответникът не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава
качеството клиент на ел. енергия и следователно не е задължена страна по договор при
общи условия за цената на предоставена такава за процесния имот в рамките на исковия
период. Поради това и ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
недоказване на правопораждащите вземането му факти, за които с доклада по делото
изрично му е указно, че носи доказателствена тежест, като предявените от него искове за
главница и лихва бъдат преценени като неоснователни и като такива – отхвърлени.
При този изход на спора разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
В случая процесуално представителство на ответницата в рамките на исковото производство
е реализирано от особен представител, назначен на разноски на ищеца, поради което и
сторените разноски следва да останат именно за последния.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от /ФИРМА/ (с предишно
наименование „/ФИРМА/) с ЕИК **************** и адрес
*********************************** срещу М. Д. И. с ЕГН **********, с адрес в
************************, със съдебен адрес *****************************, искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане за сумата от 3 426,03 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството електроенергия на ответника в периода от 16.01.2019 г. до 17.05.2021 г. за имот
на адрес ***************************, кл. № *****************, ведно със законна лихва
от 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 727,79 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.03.2019 г. до 28.06.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 41727/2021 г. по описа на СРС, 124 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3