Определение по гр. дело №47534/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 51660
Дата: 18 декември 2025 г. (в сила от 18 декември 2025 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20251110147534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51660
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110147534 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Кредито“ ООД, с която срещу Н. С.
П. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване
вземане в размер на сумата от 500 лева – главница по договор за кредит №
OL00109863/05.11.2024 г., ведно със законна лихва от 11.04.2025г. до изплащане на
вземането, сумата от 22,91 лева, представляваща мораторна лихва за период от
06.12.2024 г. до 10.04.2025 г., за които вземания по ч.гр.д. № 23247/2025 г. по описа на
СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 05.11.2024 г. между страните бил сключен договор при
условия за предоставяне на кредит от разстояние № OL00109863. Договорът бил
сключен онлайн, като кредитополучателят го подписал в профила си в платформата на
кредитора, въвеждайки уникален код. Страните се съгласили в договора въвеждането
на кода да имa силата на саморъчен подпис. На потребителя е предоставена сума в
размер на 500 лв., за която ищецът сочи, че прилага платежно нареждане. Лихвен
процент на заема бил 0 %, ГПР също 0 %. Падежът на договора настъпил на
05.12.2024 г. Кредитополучателят не изпълнил задълженията си. Поради неизпълнение
от страна на ответницата, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, но тъй като
длъжникът – настояща ответница подала възражение, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Излага, че след издаване на заповедта,
ответницата е извършила две плащания, едно на 05.05.2025 г., в размер на 102 лева и
второ - на 23.06.2025 г., в размер на 200 лева, които суми били отнесени за погасяване
на присъдените в полза на ищеца/заявител разноски в заповедното производство,
които били в размер на 425 лева, съответно останала дължима сума за разноски в
размер на 123 лева. Макар и да не се претендира такса за експресно разглеждане,
ищецът излага доводи защо същата не следвало да се включва в ГПР. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство. Представя документи, които иска да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Ответницата оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като
намира същите за неоснователни. Излага, че таксата за експресно разглеждане не е
включена в ГПР, което е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отделно от това, подобна
1
услуга не била предоставена на ответницата. Счита, че уговорката за тази такса
противоречи на закона и на добрите нрави, както и че се заобикалят императивни
разпоредби. Заявява, че договорът е недействителен, тъй като таксата за експресно
разглеждане не е включена в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за
задължаване на ищеца да представи справка за извършените плащания.
С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че
е сезиран с установителни искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. с чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски
кредит, сключен от разстояние, на ответницата е била предоставена сума в
претендирания размер, че същият е усвоен от ответницата и за последната е
възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит,
дължимостта и размера на лихва за забава.
При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на
ответницата е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават
отговорността /противоречие на клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане с добрите нрави, със закона, както и че наличието на същата заобикаля
императивни разпоредби/ като съобрази, че в случая не се претендира такса за
експресно разглеждане на кредита.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Във връзка с възраженията на ответницата и доколкото последниата има
качеството потребител по смисъла на ЗЗП на страните следва да се укаже, че съдът
следи служебно за нищожност на договора за потребителски кредит, въз основа на
който ищецът извежда правата си, поради противоречието му с императивни норми на
закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР
№1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3
ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
сключен с потребител. В тази връзка СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че могат да
депозират становищата си и по тези въпроси в първото по делото съдебно
заседание.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Искането на ответницата ищецът да бъде задължен да представи справка от
счетоводството си за извършените от нея плащания, съдът намира, че последното е от
значение за правилното разрешаване на спора, като ще спести на страните
допълнителни разноски.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните, които следва да бъдат приканени към сключването на
спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
2
становището си във връзка предявените искове, възраженията на ответницата,
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, вкл. да изчерпят всички свои доказателствени искания. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не заявяват доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА по реда на чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото открито съдебно
заседание да представи извлечение от счетоводството си относно движенията по
процесния договор за кредит, от което да е видно какви суми ответницата е заплатила
за погасяване на задълженията си. УКАЗВА на ищеца, че при неоснователно
непредставяне на изискваното извлечение, съдът ще цени поведението на страната
съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2026
г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3