гр. Силистра , 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и втори октомври през
две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието на съдебния секретар Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя гр. д. № 79 / 2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, вписано в регистъра за ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, община "Столична", район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул."Никола Вапцаров" №55, представлявано от Ани Василева Ангелова - изп. директор и на Михаил Танев Петков - прокурист, действащи чрез Пълномощника си юрисконсулт Е.С.Т. против И.Г.И., ЕГН **********, Й.Т.И., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и И.И.Г., ЕГН **********,с постоянен адрес:***, като претендира съдът да ПРОГЛАСИ недействителността на основание чл. 135 ЗЗД, по отношение на кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул."Никола Вапцаров" №55, на договор за прехвърляне на недвижим имот, извършен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане издръжка №73 том IV, рег.№ 3407, дело 503 от 12.05.2014г. по описа на Нотариус Румен Тодоров, рег.№105 на Нотариалната камара, с район на действие PC Силистра, който акт е вписан във вх. рег. на Служба по вписванията гр.Силистра при Агенция по вписванията под вх. рег. 2422/12.05.2014г. с акт №167, том VII, дело №937/2014г., сключен между И.Г.И., ЕГН **********, Й.Т.И., ЕГН ********** , от една страна като праводатели, а като приобретател третия ответник И.И.Г., ЕГН **********, по силата на който акт прехвърлителите са се разпоредили в полза на третия ответник със следния имот: ЖИЛИШЕ, АПРАТАМЕНТ, находящо се в гр.Силистра, ул. "Тридесет и първи полк" №92 (деветдесет и две), етаж 2 (втори) с идентификатор № 66425.501.2659.1.2 (шест шест четири две пет точка пет нула едно точка две шест пет девет точка едно точка две) и застроена площ от 256,16 кв.м. (двеста петдесет и шест цяло и шестнадесет стотни кв. метра), състоящ се от три спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна и две тераси, над него МАНСАРДЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи със санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор №66245.501.2659.1 (шест шест четири две пет точка пет нула едно точка две шест^пет девет точка едно), при съседи: имот №66245.501.2659.1.1, и съответните идеални .части от поземлен имот е идентификатор идентификатор №66245.501.26591 (шест шест четири gee пет точка пет нула едно точка две шест пет девет) и площ от 809 кв.м. (осемстони и девет кв. метра), в който е построена сградата, при съседи за поземления имот: имот №66245.501.2658, имот №66245.501.2663, имот №66245.501.2662, имот №66245.501.2661, имот №66245.501.8872, имот №66245.501.8832 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РЛ-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №кд-14-17/27.10.2008г. на началник та СГКК - Силистра. На основание чл. 78/1/ ГПК ищецът претендира съдът да му присъди сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
С отговора по чл. 131 ГПК първите двама ответници И.Г.И., с ЕГН ********** и Й.Т.И., с ЕГН **********, чрез адв. И.А. от СсАК, са заявили, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК е постъпил и от процесуалния представител адв. Г.Л.-***, на И.И.Г. ЕГН **********,третия ответник по делото. Също счита иска за неоснователен и моли съда да бъде отхвърлен. Направил е искане за спиране на производството, поради наличие на висящ преюдициален спор по гр. дело в друг съд, което не поддържа в с.з. Навел е доводи за липса на правен интерес от завеждане на иска, които също не развива и поддържа в съдебно заседание.
ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Съгласно приложените по делото писмени доказателства, ищецът „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е предоставил банков кредит на "БЕЛИ БРЕЗИ"ООД в качеството на кредитополучател и солидарни длъжници: ЕТ"БЕЛИ БРЕЗИ - И.И.", И.Г.И. и Й.Т.И. , въз основа на Договор за револвиращ банков кредит от 07.07.2008г., изменен и допълнен с 11 броя анекси към него, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя "БЕЛИ БРЕЗИ"ООД револвиращ кредит в размер до 300000,00 (триста хиляди лева) с краен срок за погасяване на кредита 20.06.2011 г., като солидарните длъжници ЕГБЕЛИ БРЕЗИ - И.И.", И.Г.И. и Й.Т.И. са се задължили солидарно с Кредитополучателя "БЕЛИ БРЕЗИ"ООД за плащането в посочения срок на всички дължими суми по кредита. Солидарната отговорност на ЕТ"Бели брези-И.И.", И.Г.И. и Й.Т.И. възниква на основание чл.8.1., чл.8.2. и сл. от Договора за кредит, във връзка с чл. 1 21 ЗЗД.
Вземането на Банката е предмет на принудително събиране, което понастоящем се извършва по изпълнително дело №2018883040469 по описа на ЧСИ Петя И.,*** действие ОС - Варна. Неудовлетвореният остатък от гореописаното вземане e доказан с приложеното по делото копие от Удостостоверение за размера на дълга, изх.№ 11990/08.10.2018г., по Изпълнително дело №20188830400469, образувано по описа на ЧСИ Петя И.,*** действие Окръжен съд - Варна, което към датата на удостоверяването му е в общ размер на 296 660,93 лева. Вземанията са възникнали на 07.07.2008г. и до датата на предявяване на настоящата молба не са представени доказателства, че са удовлетворени.
На 12.05.2014г. първия ответник И.И. и втория ответник съпругата му Й.И., са отчуждили в полза на третия ответник И.И.Г., син на първия ответник горепоисаното жилище, материализирано в договор, извършен с нотариален акт №73 том IV, рег.№3407, дело 503 от 12.05.2014г. по описа на Нотариус Румен Тодоров, per.№105 на Нотариалната камара, е район на действие PC Силистра, вписан във вх. per. на Служба по вписванията при Агенция по вписванията, гр.Силистра под вх. per. №2422/1 2.05.2014г. с акт №167, том VII, дело №937/2014г.
Ищецът счита, че с разпоредителната сделка, обективирана в цитирания по-горе нотариален акт И. и Й. Иванови умишлено са увеличили платежната си неспособност и по този начин пряко и непосредствено са увредили банката-кредитор, тъй като с извършените разпоредителни действия са намалили имуществото си, което съгласно чл.133 от ЗЗД служи за общо обезпечение на кредиторите.
Приобретателят (третия ответник) е свързано с длъжниците лице - син на първия ответник, поради което ищецът твърди, че прехвърлянето на имотите цели увреждане на кредитора, посредством препятстване възможността за събиране на вземанията си чрез осребряване на длъжникото имущество, а също така, че приобретателя е знаел целта на това прехвърляне.
Съдът счита, че следва да разгледа първо възражението за изтекла погасителна давност по отношение предявяването на иска по настоящото дело. Следва да се приеме, че началният момент е свързан с узнаването на кредитора за извършената сделка, няма данни кога е узнал ищеца за извършения апорт, поради което и възражението е неоснователно. Сам процесуалният представител на вторият ответник не конкретизира възражението си за изтекла давност , като не сочи нито начален момент на узнаване , нито дата, на която, според него, е изтекъл давностния срок.
Според процесуалните представители и на тримата ответници, извършвайки разпореждането на 12.05.2014 г. с процесния имот, не са действали със знанието, че увреждат кредитора, нито са имали такова намерение, тъй като още през 2010 г. имотът е ипотекиран и служи като обезпечение по други два кредита. Считат, че обременяването на личното им имущество тежести е по- увреждащо кредитора от настоящата сделка. Считат, че нито по отношения на тях, нито спрямо третия ответник, който е син само на първия от ответник и не е бил наясно със задълженията им, да е налице съзнание за увреда на кредитора, като презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не важи при разпореждането с имота от страна на втория от тях.
Наред с това изтъкват, че съгласно чл. 7.1 от раздел 7 „ Обезпечаване на кредита“ от договора, с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №178 от 08.07.2008 г., том VI, рег.№ 4203, дело № 802 от 2008г. на нотариус Обретен Обретенов с per. № 109 на НК, била учредена първа по ред договорна ипотека върху Поземлен имот - нива с площ от 12.100 дка, собственост на солидарните длъжници И.И. и Й.И., като пазарната му цена при учредяване на ипотеката възлизала на 260.16 % спрямо кредита.
Освен това, тълкувайки волята на страните по договор за банков кредит, въз основа на който е възникнало вземането на ищеца, ответниците считат, че страните по него са постигнали съгласие, освен чрез учредяването на реално обезпечение - ипотека върху притежавания в съсобственост между съпрузите Иванови, те, както и третият ответник в качеството му на едноличен търговец, гарантират и лично изпълнението на дълга на Кредитополучателя, поемайки солидарна отговорност с него. Сравнявайки така учредената пасивна солидарност като сходна на договора за поръчителство, предвид на основанието, поради което се учредява, обезпечителната си функция и съдържанието си, ответниците считат, че искова претенция по чл. 135 ЗЗД е неприложима по отношение на лицето, учредило лично обезпечение в полза на главния длъжник. Считат, че в противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в противоречие със смисъла на този институт.
Съдът счита, че тези аргументи са неоснователни. Възприето е в съдебната практика, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е винаги основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т. ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. В този смисъл, фактът, че дългът е обезпечен с ипотека върху друго имущество на солидарните длъжници - първите двама ответници, както и фактът, че процесния имот вече е бил ипотекиран , преди да бъде прехвърлен на третия ответник е послужил за обезпечение на други два кредита, са обстоятелства, които не обуславят неоснователност на исковата претенция. От друга страна, наличието на други имоти, обезпечаващи задължението на първия ответник към банката няма значение за основателността на исковата претенция, тъй като кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко разпоредително действие на длъжника, с което се намалява имуществото му е увреждащо. При наличие на друго имущество и при добросъвестност на длъжника, той би могъл да се разплати чрез него и по този начин да се предотврати или обезсмисли искова претенция по чл .135 ЗЗД.
С тези аргументи съдът счита за неоснователно и възражението на процесуалния представител на третия ответник, че липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като въз основа на договор от 24.06.2010 год., обективиран в НА № 73, т. VI, per. № 9053, н. д. № 621/ 2010 год., в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е учредена договорна ипотека по отношение на процесия имот, което предхожда процесното разпоредително действие от 12.05.2014 год., поради което , с оглед признатото от закона право на ипотекарния кредитор за предпочтително удоволетворяване от цената на ипотекирания имот, за ищеца е налице интерес да атакува, по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сделката въз основа на която е учредена ипотеката, сключена също след датата на договора за кредит с ищеца. Исковата претенция по чл. 135 ЗЗД. Легитимиран да предяви иска по чл.135 ЗЗД е всеки кредитор в случаите,когато длъжникът с действията си е намалил имуществото,тъй като то служи за обезпечение на неговите кредитори.Общият принцип възприет и в практиката е,че увреждащо кредитора е действие е всеки правен и фактически акт,с който се засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Законодателят, респективно съдът не разиграва хипотези и не се опитва да предскаже как ще се развие едно принудително изпълнение, за да прецени доколко е целесъобразно предявяването на иск по чл .135 ЗЗД. В този смисъл Решение №18 от 04.02.2015 год. на ВКС по гр.д.№3396/2014 г. 4-то ГО,решение №639 от 06.10.2010 год. на ВКС по гр.д.№754/2009 г.,4-то г.о/.
В случая не беше оборена и презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД, относно знанието на приобретателя, че сделката уврежда кредитор на прехвърлителите му. По делото е безспорно, че кръвна връзка има само между първия ответник и длъжник, който е баща на третия ответник, а втория ответник и длъжник е съпруга на неговия баща. Независимо от обстоятелството, че липсва кръвна връзка между втория и третия ответници, очевидно е, че презумцията по чл.135, ал.2 ЗЗД се разпростира върху цялата сделка в случай, че не е оборена.
От показанията на разпитаните по искане на И. и Й. Иванови двама свидетели, доведени в съдебно заседание- И. Стойчев И. и Живко Йорданов Славов се установи, че имат професионални отношения с третия ответник - първия като временно ангажиран за работа в ресторанта на трети ответник „Бели брези", в гр. Силистра, а втория - по повод съвместна дейност като събирачи на трюфели. Според показанията и на двамата, взаимоотношенията им с третия ответник са по- скоро в рамките на бизнес дейности, а не. Противоречията в показаията им относно това дали функционира ресторант „Бели брези“, както и честото объркване на имената на третия ответник от страна на втория свидетел, създават сериозно съмнение относно тяхната достоверност. С изнесените факти и липсата на категоричност относно обстоятелствата, които излагат, честите неточности и разминавания, свидетелите създадоха впечатление, че не познават добре третия ответник и имат само най – бегла и неточна информация относно семейния му кръг. В крайна сметка, изключително нелогично е твърдението, че въпреки влошенните отношения между първите двама ответници и третия ответник те са у прехвърлили именно на този ответник процесния имот, а не на друг техен низходящ, каквито същите имат. Несъстоятелно е и твърдението на свидетелите, че процесната сделка е сключена в изпълнение на волята на дядото на ответника, починал 20 години преди осъществяването и. Тогава необяснимо е защо е оформена не като договор за дарение, каквато сделка е логично да бъде сключена, за да бъед изпълнена волята на покойния родственик, а като възмезден договор за издръжка и гледане, което предполага доверие и добри лични отношения, а освен това противоречи на волята на покойния родственик да надари внука си безусловно. Буди недоумение и факта, защо, въпреки дълготрайните влошени отношения между баща и син, първият ответник е назначил своя син, третия ответник, като представляващ и управляващ дружество „КОМЕТА 14" АД с ЕИК *********, чиито мажоритарен акционер е същия и то две години след датата на процесната сделка, предмет на настоящия иск, на което се позовава прозесуалния представител на ищеца след справа в ТР към АВ.
По повод възражението на процесуалните представители на ответниците, че първите двама ответници, нямат качество на длъжници , за да се проведе срещу тях иск по чл. 135, становището на съда е, че същото е неоснователно. Тази позиция се основава на факта, че кредитът е предоставен единствено на „Бели брези“ ООД, а първите двама ответници фигурират в договора като съдлъжници, което, според първите двама ответници ги приравнява по- скоро на поръчители. На практика са чести случаите, страните по договор за кредит да постигнат договореност трето на кредитното правоотношение лице да отговаря за неизпълнението на дълга на кредитополучателя при условията на солидарност, като се уговаря, че това лице има качеството на „солидарен длъжник“. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. От тълкуване на волята на страните по кредитните сделки, извършено съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на тези договорни уговорки в светлината на институтите на общата солидарност и на поръчителството се формира изводът, че лицето, посочено в кредитните договори като солидарен длъжник притежава качеството на поръчител.
Основната отлика между поръчителството и солидарните задължения е, че за разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл. 121 и сл. от ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие уговореното поръчителство е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено от гаранта, чието задължение е функция на главното правоотношение. Докато солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг, който да е предпоставка за тяхното съществуване. От тази кратка сравнителна характеристика следва да се изведе извода, че отговорността на солидарните длъжници е с по – висок интензитет от тази на поръчителите . След като в т.1 на ТР № 2/2017, постановено по ТД № 2/2017 г. на ОСГТК е прието, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, то с още по- голяма категоричност е налице пасивна легитимация на иск по чл. 135 ГПК на солидарни длъжници, каквито са първите двама ответници.
Предвид гореизложеното ОС счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. Доказа се от данните по делото, че прехвърлителната сделка, предмет на настоящото дело е увреждащото кредитора действие и знанието на длъжника, че го уврежда, поради което и съдът следва да уважи изцяло предявения иск, като ПРОГЛАСИ по отношение на кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул."Никола Вапцаров" №55, НЕДЕЙСТИВИТЕЛНОСТТА на договор за прехвърляне на недвижим имот, извършен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане издръжка №73 том IV, рег.№ 3407, дело 503 от 12.05.2014г. по описа на Нотариус Румен Тодоров, рег.№105 на Нотариалната камара, с район на действие PC Силистра, който акт е вписан във вх. рег. на Служба по вписванията гр.Силистра при Агенция по вписванията под вх. рег. 2422/12.05.2014г. с акт №167, том VII, дело №937/2014г., сключен между И.Г.И., ЕГН **********, Й.Т.И., ЕГН ********** , от една страна като праводатели, а като приобретател третия ответник И.И.Г., ЕГН **********, по силата на който акт прехвърлителите са се разпоредили в полза на третия ответник със следния имот: ЖИЛИШЕ, АПРАТАМЕНТ, находящо се в гр.Силистра, ул. "Тридесет и първи полк" №92 (деветдесет и две), етаж 2 (втори) с идентификатор № 66425.501.2659.1.2 (шест шест четири две пет точка пет нула едно точка две шест пет девет точка едно точка две) и застроена площ от 256,16кв.м. (Двеста петдесет и шест цяло и шестнадесет стотни кв. метра), състоящ се от три спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна и две тераси, над него МАНСАРДЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи със санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор №66245.501.2659.1 (шест шест четири две пет точка пет нула едно точка две шест^пет девет точка едно), при съседи: имот №66245.501.2659.1.1, и съответните идеални .части от поземлен имот е идентификатор идентификатор №66245.501.26591 (шест шест четири gee пет точка пет нула едно точка две шест пет девет) и площ от 809 кв.м. (осемстони и девет кв. метра), в който е построена сградата, при съседи за поземления имот: имот №66245.501.2658, имот №66245.501.2663, имот №66245.501.2662, имот №66245.501.2661, имот №66245.501.8872, имот №66245.501.8832 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РЛ-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №кд-14-17/27.10.2008г. на началник та СГКК - Силистра.
През тази инстанция ищецът претендира разноски в размер на 425, 04 лв. както и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед на гореизложеното ОС
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по отношение на кредитора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул."Никола Вапцаров" №55, НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на договор за прехвърляне на недвижим имот, извършен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане издръжка №73 том IV, рег.№ 3407, дело 503 от 12.05.2014г. по описа на Нотариус Румен Тодоров, рег.№105 на Нотариалната камара, с район на действие PC Силистра, който акт е вписан във вх. рег. на Служба по вписванията гр.Силистра при Агенция по вписванията под вх. рег. 2422/12.05.2014г. с акт №167, том VII, дело №937/2014г., сключен между И.Г.И., ЕГН **********, Й.Т.И., ЕГН ********** , от една страна като праводатели, а като приобретател третия ответник И.И.Г., ЕГН **********, по силата на който акт прехвърлителите са се разпоредили в полза на третия ответник със следния имот: ЖИЛИШЕ, АПРАТАМЕНТ, находящо се в гр.Силистра, ул. "Тридесет и първи полк" №92 (деветдесет и две), етаж 2 (втори) с идентификатор № 66425.501.2659.1.2 (шест шест четири две пет точка пет нула едно точка две шест пет девет точка едно точка две) и застроена площ от 256,16кв.м. (Двеста петдесет и шест цяло и шестнадесет стотни кв. метра), състоящ се от три спални, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна и две тераси, над него МАНСАРДЕН ЕТАЖ, състоящ се от три стаи със санитарен възел, оформени под скатния дървен покрив, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор №66245.501.2659.1 (шест шест четири две пет точка пет нула едно точка две шест^пет девет точка едно), при съседи: имот №66245.501.2659.1.1, и съответните идеални .части от поземлен имот е идентификатор идентификатор №66245.501.26591 (шест шест четири gee пет точка пет нула едно точка две шест пет девет) и площ от 809 кв.м. (осемстони и девет кв. метра), в който е построена сградата, при съседи за поземления имот: имот №66245.501.2658, имот №66245.501.2663, имот №66245.501.2662, имот №66245.501.2661, имот №66245.501.8872, имот №66245.501.8832 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РЛ-18-66/02.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №кд-14-17/27.10.2008г. на началник та СГКК - Силистра.
ОСЪЖДА И.Г.И., с ЕГН **********, Й.Т.И., с ЕГН ********** и И.И.Г., ЕГН **********, да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, вписано в регистъра за ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, община "Столична", район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул."Никола Вапцаров" №55, представлявано от Ани Василева Ангелова - изп. директор и на Михаил Танев Петков – прокурист, сумата от 425, 04 /четиристотин двадесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща разноски по делото пред тази инстанция , както и сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Варненския Апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: