РЕШЕНИЕ
ПО ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА №
Казанлък, 26.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд
гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.
Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 471/2019 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове за заплащане цената на продадена и
предадена стока с пр.основание чл. 318- чл. 330 от ТЗ.
Ищецът „Х.“ ООД моли съда да постанови решение при
признание на иска, с което да осъди ЕТ „Г.Б.- П и В“ с ЕИК ******да заплати на
„Х." ООД, ЕИК ******сума в размер 10 341.97 лева с ДДС, от които 3 369.01
лв. с ДДС цена на стоката по фактура № **********/13.03.2014г. и 6 972.96 лв. с
ДДС цена на стоката по фактура №
**********/21.08.2014 г., удостоверяващи предаването на стоката,
индивидуализирана по вид, количество и единична цена, по сключените между
страните неформални договори за покупко-продажба на стоки, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на образуване на настоящото производство до
окончателното й изплащане. Претендира съдът да осъди ответника да му заплати
направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително
и адвокатското възнаграждение. На основание т. 5 от ТР № 6 от 06.11.13г. по т.
д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, моли съда да осъди ответника да му заплати
разноските, извършени в обезпечителното производство, както следва: сума в
размер 40 лева, представляваща държавна такса, сума в размер 720 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
обезпечителното производство, както и разноските в изпълнителното дело за
налагане на допуснатото обезпечение, а именно - такси за образуване на
изпълнително дело и налагане на запор върху банкови сметки в размер 66 лева.
Моли съда да има предвид, че паричните задължения са носими, а не търсими, с
оглед на което „срокът кани, вместо човека“ и неоснователно ответникът
претендира, че изправната страна по договора е тази, която трябва да търси извънсъдебно
споразумение с неизправната каквато е ответникът.
С ответника сключили неформални договори за
покупко-продажба на комбиниран фураж, насипен в изпълнение, на които той
доставил всички поръчани стоки и издал две фактури: фактура № ********** от
13.03.2014 г. на стойност 3 369.01 лв. с ДДС, със заявената дата на експедиция
13.03.2014 г. и с падеж за плащане 13.03.2014 г. и
фактура № ********** от 21.08.2014 г. на стойност 6 972.96 лв. с ДДС,
със заявената дата на експедиция 21.08.2014 г. и с падеж за плащане 20.09.2014
г. В двете фактури изрично е отбелязано, че плащането следва да се извърши по
банков път, посочена е банковата сметка, а приемането на стоките се потвърждава
от приложената към всяка фактура експедиционна бележка и товарителница. Към
фактура № ********** от 13.03.2014 г. това са експедиционна бележка №
**********/13.03.2014 г. и товарителница № 4401431/13.03.2014 г., подписани от
едноличния търговец - Г.Б., а към фактура № ********** от 21.08.2014 г. това са
експедиционна бележка № **********/21.08.2014 г., подписана от едноличния
търговец - Г.Б.и товарителница № 2106583/21.08.2014 г., подписана от длъжника.
Твърди, че стоките са получени и приети без възражения и забележки.
Независимо, че ответникът получил стоките по
фактурите, приел ги без възражения и забележки, към настоящият момент
задължението в размер на 10341.97 лева с ДДС не е погасено.
Ответникът ЕТ „Г.Б.- П и В" взема становище, че
предявените искове са допустими и основателни. Признава, че по посочените
фактури не е извършено плащане поради възникнали за него финансови затруднения.
Твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото още по-малко
за провеждане на обезпечителна процедура. След като е изпаднал в забава, ищецът
не се е свързал с него за търсене на удачно и за двете страни извънсъдебно
споразумение. Моли съда при постановяване на решението да приложи нормата на
чл.78, ал.2 ГПК - да възложи разноските по делото на ищеца, тъй като са налице
и двете комулативни предпоставки за това - признава иска и не е дал повод за
завеждане на делото.
Исковата молба е подадена на
15.02.2019 г.
Съдът като взе предвид, че ответникът
признава предявените искове, както и че ищецът изрично е направил искане съдът
да постанови решение при признание на иска на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК прекрати
съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Ищецът представя списък на разноските като
претендира разноски в размер на 2439,68 лв., от които 413,68 лв. за държавна
такса за образуване на настоящото производство, 1200,00 лв. адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, 40,00 лв. държавна такса за образуване
на производството по гр.д. № 335/2019 г. по описа на РС-Сливен за допускане на
обезпечение на настоящия иск, 66,00 лв. такса за образуване на изпълнително
дело за налагане на запор върху сметки, като обезпечителна мярка. Разноските са
направени. Искането за таксата от 66,00 лв. е
неоснователно, тъй като на осн. чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника и следва да се претендират в изпълнителното производство
пред съдебния изпълнител. Разноските на ищеца възлизат на 2373,68 лв., от които
1613,68 лв. по настоящото исково производство и 760,00 лв.. по гр.д. № 335/2019
г. по описа на РС-Сливен, по което е издадена обезпечителна заповед от
01.02.2019 г.
Ответникът следва да заплати
на ищеца направените от него разноски в размер на 2373,68 лв. Възражението на
ответника, че не дължи заплащане на разноските на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК е
неоснователно. Ответникът е признал предявения иск, но твърдението му, че не е
дал с поведението си повод за завеждане на делото е неоснователно. В
продължение на почти 5 години ответникът не е изпълнил свое парично задължение
към ищеца въпреки, че е получил насрещната престация и документите,
удостоверяващи прехвърлянето на собствеността й. Ищецът няма задължение да
моли, кани и предлага на длъжника подходящи за него условия за промяна на
съдържанието на вече сключената и изпълнена от страна на ищеца сделка. Липсата
на подобно поведение не може да освободи длъжника от задължението му да изпълни
задължението за плащане на ценната в уговорения срок или в разумен срок след
него. Не изпълнението на парично
задължение по сключена сделка за покупко-продажба на стока в продължение на
почти 5 години след получаване на стоката и документите прехвърлящи
собствеността й е основателен повод за завеждане на дело за установяване
събиране на вземането.
На основание наличието на
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Г.Б.- П и В“ с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. П. Б. да
заплати на „Х." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от П. Г. Д. и С. С. К. - управители, заедно, сумата 10 341.97
лева с включен ДДС, от които 3 369.01 лв. с включен ДДС, представляващи цена на
стоката по фактура № **********/13.03.2014г. и 6 972.96 лв. с включен ДДС,
представляващи цена на стоката по фактура № **********/21.08.2014 г., ведно със
законната лихва върху 10 341.97 лв. от 15.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.Б.- П и В“ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г.П.Б.да заплати на „Х." ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П. Г. Д. и С. С. К. – управители
сумата 2373,68 лв., от които 1613,68 лв. разноски по настоящото исково производство и
760,00 лв. разноски по гр.д. № 335/2019 г. по описа на РС-Сливен, по което е
издадена обезпечителна заповед от 01.02.2019 г.
Банкова
сметка, *** суми:
IBAN: ***, BIC: *** "ПроКредит
Банк България" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от днес пред Окръжен съд - Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: