Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 16.07.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 441 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД е чл.86 ЗЗД.
Ищецът
„П.С.1“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „П.-Л.” ЕООД) твърди, че е
сключил договор от 15.12.2017г. с „Й.И.” ЕООД, съгласно който е следвало да
извърши строително ремонтни дейности на обект на ОУ „Васил Левски”, гр. Ловеч в
частта асфалтиране на дворно пространство. Договорът е бил на първоначална стойност
от 68 072.11 лева. Страните са уговорили възможност за промяна в цената при
изпълнение на непредвидени работи (т.3.3) или ако количествата на действително
извършените дейности надминават първоначално възложените (т.4.3.)
Сключеният
от страните договор е бил в изпълнение на ПРОЕКТ „Реконструкция, обновяване и
оборудване на сгради и рехабилитация на дворни пространства на целодневни
детски градини и ясли в гр. Ловеч, изграждане на училищна спортна зала и
рехабилитация на дворни пространства в общински училища в гр. Ловеч“ на Община
Ловеч по договор № BG16RFOP001-1.020-0002-C03/23.11.2016 г. (приложение N° 2).
Ответникът
първоначално е правил авансово плащане, за което му е издадена фактура №
595/19.12.2017 г., в размер на 30 000.00 лева. Плащането е извършено по банкова
сметка ***.12.2017 г.
След
приключване на строителните дейности е бил съставен приемателен протокол от
10.12.2018 г., в който подробно са били отчетени вида и количеството на
извършените работи. С него страните са констатирали на тази основа и при
отчитане и приспадане на платения аванс е била издадена фактура №
399/10.12.2018 г. със сума за плащане от 80 332.92 лева., която според т. 4.2
от договора е следвало да бъде заплатена в петдневен срок. Данъчните документи
са били надлежно осчетоводени и при двете страни по правоотношението.
Макар
възложителят да не е отправял претенции за качеството на изпълнените от „П.С.1“
ЕООД в рамките на гаранционните срокове, формирания дълг не е бил платен,като е
налице забавеното изпълнение, считано от падежа 16.12.2018 г.
Моли
да се постанови решение, с което да бъде осъден „Й.И.” ЕООД, ЕИК ********, да
заплати на „П.С.1“ ЕООД, ЕИК********, следните суми:
На
основание чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79 ЗЗД в размер на 25 332.92 лв., заявен
като частичен от пълния размер 80 332.92 лева, съставляваща възнаграждение за
изпълнени и приети строителни работи по договор от 15.12.2017 г. и за които е
издадена фактура № 399/10.12.2018 г.
На
основание чл. 86 ЗЗД в размер на 3 975.86 лв., заявен като частичен от пълния
размер 12 206.15 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата за периода от 16.12.2018 г. до 02.07.2020 г. върху частично
претендираната главница от 25 332.92 лв.
Законова
лихва върху претендираната главница от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното й заплащане;
Направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че
претендираното възнаграждение надхвърля договореното, както и е налице
изменение на цената на материала и на труда за изпълнение на договора. Твърди,
че са изпълнени СМР в по-голям от уговорения обем по т. 4. и т. 6 от протокола
от 10.12.2018 г., както и са изпълнени СМР, които не са били предвидени в
договора – т. 7 от същия протокол. Сочи,
че в т. 3.3 от договора е предвидено, че ако в процеса на работа възникнат
непредвидени СМР, цените ще бъдат съгласувани между изпълнител и възложител, а
договорът може да бъде изменен само в писмен вид. Съгласуване обаче липсва.
Твърди и забава на изпълнението.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието
на сключен договор от 15.12.2017г., съгласно който ищцовото
дружество е следвало да извърши строително ремонтни дейности на обект на ОУ
„Васил Левски”, гр. Ловеч в частта асфалтиране на дворно пространство.
Договорените
СМР са на стойност от 68 072.11 лева. Страните са уговорили възможност за при
възникване на непредвидени строителни
работи, цените да се съгласуват между тях (т.3.3) или ако количествата
на действително извършените дейности надминават първоначално възложените да се
отрази в двустранно подписан протокол (т.4.3.)
По
делото е приобщена фактура № 595/19.12.2017 г. за сума в размер на 30 000.00
лева, с която ответникът първоначално е направил авансово плащане.
Представен
е и приемателен протокол от 10.12.2018 г., в който подробно са били отчетени
вида и количеството на извършените работи, като при отчитане и приспадане на платения аванс е била
издадена фактура № 399/10.12.2018 г. със сума за плащане от 80 332.92 лева.
Приобщен
е констативен акт за установяване на годността на обекта от 26.10.2018 г.,
както и удостоверение от Община Ловеч № 49/29.11.2018 г. за въвеждане на обекта
в експлоатация.
Съласно
изслушано
заключение на ССЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено:
Фактура № 595/19.12.2017 г. на стойност с
включен ДДС 30 000 лв. и Фактура № 399/10.12.2018 г. на стойност с включен ДДС
80 332.92 лв., са осчетоводени в счетоводните регистри на “П. -1” ЕООД и на “Й.И.”
ЕООД, съгласно закона за счетоводството и приложимите стандарти.
Фактури № 595/19.12.2017 г. и
№399/10.12.2018 г. са включени в дневника за продажбите и справка декларация за
ДДС на “П. -1” ЕООД, съответно в дневника за продажбите за м. декември 2017 г.
с пореден номер 106 и в дневника за продажбите за м.декември 2018 г. с пореден
номер 18.
Фактури № 595/19.12.2017 г. и
№399/10.12.2018 г. са включени в дневника за покупките и справка декларация за
ДДС на “Й.И.” ЕООД, съответно в дневника за покупките за м. декември 2017 г. с
пореден номер 9 и в дневника за поупките за м. декември 2018 г. с поредни
номера 67.
Дължимият ДДС от “П. -1” ЕООД, съгласно
справката декларация за ДДС за м.декември 2017 г., в размер на 32 617.32 лв., е
внесен ефективно на 12.01.2018 г.
Дължимият ДДС от “П. -1” ЕООД, съгласно
справката декларация за ДДС за м.декември 2018 г., в размер на 1 217.27 лв., е
внесен ефективно на 14.01.2019 г.
“Й.И.” ЕООД е ползвало правото си на
данъчен кредит по процесиите фактури.
При така установенат
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно
нормата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната - да заплати възнаграждение.
Насрещните права и задължения по процесното правоотношение го определят като
договор за изработка.
В съответствие с правилото на
чл.258, ал.1 ЗЗД и чл.264, ал.1 ЗЗД,
ищецът-изпълнител има задължение да изработи и предаде изработеното, пораждащо
задължението на възложителя да плати договореното възнаграждение.
Работата е била предадена от изпълнителя, съответно приета
от възложителя без възражения, съгласно представения приемателен
протокол от 10.12.2018 г. Издадените
въз основа на него фактури са били осчетоводени и е ползван данъчен кредит.
Падежът на задължението настъпва в
петдневен срок след предстявяне на оригинална фактура, придружена с двустранно
продписан приемо-предавателен протокол за действително извършените
работи(чл.4.2). Страните не спорят, че фактура №399/10.12.2018 г. е получена на датата на нейното издаване, когато е бил
подписан и приемо-предавателния протокол. Следователно вземането е изискуемо от
16.12.2018 г.
Неоснователно е възражението, че извършени СМР са над договореното количество. Съгласно чл.4.3 от дог.
посочените в количествено-стойностна сметка количества на видове работи подлежат на промяна, ако
действително-изпълнените са различни от договорените, което се отразява в
двустранно подписан приемо-предавателен протокол. В случая това условие е
налице – страните са подписали двустранен документ, т.е. налице е съгласие
относно изменение на правната връзка по отношение на количествата. Това следва
да се отнесе към невключените в договора СМР и тяхната цена. Страните са
свободни във всеки момент да внесат промяна в правоотношението, изменяйки
съществени негови параметри. Макар да не е налице предварително
съгласуване(чл.3.3), е налице последващо съгласие, изразено в приемането на
изработеното без възражение и в конклудентните действия по осчетоводяване на
фактурите, и теглена на данъчния кредит.
Неоснователно е възражението за неточно изпълнение във
времево отношение. Дори да е налице забава, ответникът е приел изпълнението и
следователно дължи плащане.
Горното мотивира съда да приеме, че ищецът е носител на спорното
вземане за стойността на извършените СМР до предявения частичен размер от 25 332,92
лв.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода 16.12.2018
г. до 02.07.2020 г. в размер на 3975,86 лв. Съдът намира иска за основателен.
За срока на забавата се дължи обезщетение върху главница, съгласно правилото на
чл.86 ЗЗД, което е в размер на сума – 3975,86 лв., изчислено с интернет
калкулатора на НАП.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски, съгласно представения списък, както следва: 1800 лв. адв.
възнаграждение; 400 лв. за ССЕ и 5 лв. ДТ за удостоверение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Й.И.” ЕООД, ЕИК ********, ГР.София, р-н „В.“,
ул.“*******да заплати на „П.С.1“ ЕООД, ***, чрез адв.о.Л.,***, следните
суми:
25 332.92 лв. на
основание чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79 ЗЗД, по предявен частичен
иск от общо 80 332,92 лв., съставляваща възнаграждение за изпълнени и
приети строителни работи по договор от 15.12.2017 г. и за които е издадена
фактура № 399/10.12.2018 г., ведно със законна лихва за забава от 03.08.2020
г. до нейното изплащане, както и
3 975.86 лв.
на основание чл. 86 ЗЗД, по предявен частичен иск от общо 12 607,81 лв. ,
съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от
16.12.2018 г. до 02.07.2020 г., както и
2 205 лв.
разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от връчването му.
СЪДИЯ: