Р Е Ш Е Н И Е
№ 260861
гр. Пловдив, 01.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в
публичното заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от млaдши съдия Чипова в. гр. д. № 892 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на П.А.Ц. и В.А.Ц., подадена чрез пълномощника им адв. Б.,
против Решение № 260104 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1729 описа на РС – Пещера за 2019 г., с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Т.П.М.-Ц. и В.А.Ц. иск
за делба на следните недвижими имоти: 1/ сграда с идентификатор 56277.506.777.
12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата:
гр. ********“ със застроена площ от 56 кв. м., брой надземни етажи - 2, с
предназначение на сградата: вилна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56277.506.777, и 2./ самостоятелен обект от сграда с
идентификатор 56277.503.692. 1. 1, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 14/20.06.2014 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. **********, с непосочена в схемата площ
на обекта, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с прилежащи части: една клетка от мазето откъм улицата,
който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
56277.503.692. 1, с брой надземни етажи 2, брой подземни етажи 0, с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 6277.503.692, при съседи: имоти 56277.503.693, 56277.503.695,
56277.503.700, 56277.503.691, 56277.503.9703, както и на МПС, марка „Мерцедес *******“
дизел, с цвят „тъмно син металик“ с рег. № ********.
С подадената
въззивна жалба първоинстанционният съдебен акт се атакува в неговата цялост.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел за основателно наведеното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Отправя се
искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което да бъде допусната делба на гореописаните недвижими имоти и МПС,
а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № ******* г. на нотариус ****** по
регистъра на Нотариалната камара, до размер 4/6 ид.ч. от признатото право на
собственост върху недвижимите имоти.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т.П.М.-Ц. и В.А.Ц., чрез пълномощника
им адв. К.. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и се
отправя молба за оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на съдебна делба на
следните наследствени недвижими имоти: сграда с
идентификатор 56277.506.777. 12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на сградата: ********* със застроена площ от 56 кв. м., брой
надземни етажи - 2, с предназначение на сградата: вилна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.506.777, и самостоятелен
обект от сграда с идентификатор 56277.503.692. 1. 1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 14/20.06.2014 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *********, с непосочена в
схемата площ на обекта, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: една клетка от мазето
откъм улицата, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 56277.503.692. 1, с брой надземни етажи 2, брой подземни етажи 0,
с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 6277.503.692, при съседи: имоти 56277.503.693, 56277.503.695,
56277.503.700, 56277.503.691, 56277.503.9703, както и на следната движима вещ:
лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „ML“, при квоти: 1/4 за П.А.Ц., 1/4 за В.А.Ц., 1/4 за Т.П.М.-Ц.,
и 1/4 за В.А.Ц..
В срока
по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който са
взели становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че са придобили
правото на собственост върху процесните недвижими имоти на основание наследство
и давностно владение, продължило повече от десет години, като се позовават на
издаден в тяхна полза нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка. По отношение на лекия
автомобил посочват, че същият е придобит от тях въз основа на упражнявано
повече от пет години давностно владение. Твърдят, че от сключване на
гражданския брак с наследодателя до настоящия момент ответницата извършвала
подобрения в имотите на стойност от около 50000 лв., като тази сума включвала и
стойността на изтеглен от нея потребителски кредит в размер на 33000 лв.,
погасен изцяло от нея. Въз основа на изложеното молят за отхвърляне на
предявения иск за делба.
В хода на
производството по делото ищците отправят молба за отмяна на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират
като собственици на процесните недвижими имоти.
С атакувания
съдебен акт искът за делба е отхвърлен изцяло. Първоинстанционният съд е приел
за установено, че ответницата М.-Ц. е преживяла съпруга, а останалите страни –
деца на наследодателя А. П. Ц., както и че всички вещи, включени в делбената
маса, са придобити по време на брака. Счел е, на следващо място, че от откриване на наследството правото на собственост върху процесните вещи
е преминало в патримониума на посочените наследници по закон, доколкото по
делото няма данни наследодателят да е
извършил разпореждане с имуществото си за след своята смърт по предвидения в
закона ред. Районният съд е приел за установено от
събраните по делото доказателства, че след откриване на наследството
ответниците са противопоставили на ищците намерението си да владеят вещите,
предмет на делбата, изключително и само за себе си, като с изтичане на повече
от десет години от установяване на владението са придобили право на собственост
върху тях в условията на съсобственост при равни права.
При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1
ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК,
ВКС.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и
посочените предели на въззивната проверка, съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, а и се
установява от представеното удостоверение за наследници на А. П. Ц., че същият
е починал на 01.01.2010 г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата
съпруга Т.П.М.-Ц. и децата П.А.Ц., В.А.Ц. и В.А.Ц.. От приложеното по делото
удостоверение за граждански брак е видно, че бракът между наследодателя и
ответницата М.-Ц. е сключен на 06.09.1986 г.
По делото е представен и нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, делба и
давностно владение № 159, том I, дело № 363/1971 г. на съдия при РС – Пещера, с
който П.А.Ц. е признат за собственик на следния недвижим имот: къща в гр. П.,
застроена на площ от 58 кв.м., съставляваща северозападната страна от една къща
близнак, застроена цялата на площ от 116 кв.м., която е застроена върху парцел
X-1239, 2197 в кв. 135 по плана на гр. П., която къща съставлява самостоятелно
жилище с отделен вход и обособени сервизни помещения и се състои от 2 стаи,
кухня, салон с избени и тавански помещения; плевня и стаичка към нея (лятна
кухня). Представен е и нотариален за покупко-продажба на недвижим имот № *******дело
№ 132/1989 г. на съдия при РС – Пещера, по силата на който П.А.Ц. и Р. С. Ц. са
продали на своя син наследодателя А. П. Ц. следния недвижим имот: първи редовен
етаж от жилищна сграда и една клетка от мазето откъм улицата, построена върху
парцел XI, имот пл. № 2323,
кв. 163 по плана на гр. П., при съседи: Г. А., С. А.Ц. ***. Между страните не е
спорно, а е видно и от приложените по делото скица на поземлен имот №
15-1112281-05.12.2019 г. и схема на № 15-1112285-05.12.2019 г. на самостоятелен
обект в сграда, че по действащата кадастрална карта посоченият имот е отразен с
идентификатор 56277.503.692.1.1, намира се на етаж 1 в сграда с идентификатор
56277.503.692.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.503.692.
По делото е приложен нотариален акт
за собственост върху вила, придобита чрез отстъпено право на строеж № 76 от
09.03.1993 г., том I, дело № 183/1993 г. на съдия при РС – Пещера,
с който наследодателят А. П. Ц. и ответницата Т.П.М.-Ц. са признати за
собственици въз основа на отстъпено право на строеж на следния недвижим имот:
вила, пл. № 630 „А“, кв. 23 по плана на **********, построена върху 55,6 кв.
м., при съседи: Е. и С. Г. П. асфалтирана алея и гора. Страните не спорят, а е
видно и от приложената по делото скица на сграда № 15-111-22-87-05.12.2019 г.,
че по действащата кадастрална карта сградата е заснета с идентификатор
56277.506.777.12.
Представено е и свидетелство за
регистрация – част I, видно от което на името на наследодателя е бил регистриран
лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ дизел, цвят „тъмно син металик“,
рег. № *****, рама № *********. Между страните по делото не е спорно, че
процесният лек автомобил е придобит от наследодателя по силата на договор за
продажба, сключен по време на брака му с ответницата, и че същият се владее от
ответниците.
От представения по делото нотариален
акт № 3 от 09.01.2020 г., том І, рег. 36, дело № 2/2019 г. на нотариус Г. В.,
рег. № 545 по регистъра на Нотариалната камара е видно, че ответниците са
признати за собственици по силата на наследство и давностно владение, при
права, както следва: Т.П.М.-Ц. – 3/4 ид. ч., и В.А.Ц. – 1/4 ид. ч., върху
следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.503.692.1.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ********, който самостоятелен
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 56277.503.692.1, брой
надземни етажи: 2, брой подземни етажи: 0, предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 6277.503.692, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нива на обекта:
1, прилежащи части: една клетка от мазето към улицата, ниво 1 и сграда с
идентификатор 56277.506.777.12 по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: **********,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.506.777, със застроена площ
на сградата от 56 кв.м., брой надземни етажи: 2, с предназначение на сградата:
вилна сграда – еднофамилна, номер по предходен план 630А.
В хода на
производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Б., Х. и М. В показанията си свидетелката
Б. посочва, че след развода с първата си съпруга А. започнал да строи жилищна
сграда в П., като целта му била да се устрои да живее там. Заявява, че А. имал
две момчета от първия брак в П., на които оставил всичко там, но отрича да ги е
виждала или да е разговаряла с тях. Според нея ответницата никога не е имала
притеснения, че някой може да има претенции по отношение на имотите в П., тъй
като А.многократно ѝ повтарял, че те остават за В. Същата свидетелства,
че ответницата теглила заеми за ремонти, по които тя била поръчител. Посочва,
че ответницата живеела в къщата от 1986 г., а вилата била стопанисвала заедно с
В. В показанията си свидетелката Х. посочва, че А., Т. и В. *** и вила на
летовище „********“, като и в двата имота били правени много ремонти. Според
свидетелката всичко по тях било правено с голямо желание, тъй като оставало за В.
Децата от първия брак на А. били осигурени с апартамент в гр. П. По тази
причина ответницата била спокойна и нямала притеснения, че някой може да
предяви претенции. Според свидетелката след смъртта на А. никой не е имал
претенции за имотите в П. Същата отрича да е виждала някой друг в тях, освен Т.
и В. След смъртта на А. във вилата били правени ремонти, но не било искано
съгласие за извършването им. Свидетелката посочва, че познавала наследодателя Ц.
от около 35-40 години, но никога не е виждала синовете му от първия брак. В
показанията си свидетелят М., брат на ответницата, посочва, че наследодателят Ц.
му заявявал приживе, че всичко в гр. П. остава за В., тъй като на децата си от
първия брак осигурил жилище в гр. П. Свидетелят отрича да е виждал същите да
посещават наследодателя. Не знае да са предявявали някакви претенции преди
смъртта му. Посочва, че през 2010 г. след смъртта на А. заедно със сестра си се
срещал с ищеца П.Ц.. Срещата била по повод заявени от ищците парични претенции,
като на нея обсъждали това, което свидетелят знаел от самия наследодател – че ищците
не трябва да имат претенции към имотите в П., тъй като имат имот в П. На
срещата не била постигната някаква договорка.
По основателността на иска:
Със смъртта на А. П. Ц., настъпила
на 01.01.2010 г., съсобственици на описаните по-горе вещи, предмет на иска за
делба, са станали преживялата съпруга Т.П.М.-Ц. и трите му деца П.А.Ц., В.А.Ц.
и В.А.Ц., доколкото по делото няма данни същият да е извършил разпореждания с
имуществото си за след своята смърт по предвидения в закона ред. В тази връзка
следва да се посочи, че изявлението на наследодателя след смъртта му негов имот
да остане за определено лице (в случая за един от синовете на наследодателя
– В.) само по себе си няма за последица
нито прехвърляне правото на собственост върху имота, нито пък може да послужи
за начало на самостоятелно давностно владение (така Решение №172/04.01.2019 по
дело № 4748/2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.).
Ответниците са оспорили иска за
делба на процесните недвижими имоти, като своевременно – с отговора на исковата
молба, са въвели в процеса възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Същите се позовават на констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици
на процесните имоти по наследство и давностно владение, продължило повече от
десет години. Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота, а при оспорване на признатото с него право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна. В настоящия
случай тази обвързваща доказателствена сила следва да се счита за оборена, като
съображенията за това са следните: Смъртта на общия на страните наследодател е
настъпила на 01.01.2010 г., а процесният констативен нотариален акт е издаден
на 09.01.2020 г., т.е. повече от десет години след откриване на наследството
му. Следва да се има предвид обаче, че ищците са предявили иска за делба на
20.12.2019 г. – преди изтичане на предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен
давностен срок и съответно преди издаване на процесния констативен нотариален
акт. Съгласно чл. 84 ЗС относно придобивната давност се прилагат съответно чл.
113, 115, 116, 117 и 120 ЗЗД. Следователно, придобивната давност се прекъсва и
спира, освен в посочените в ЗС и други закони случаи, и при наличието на някои
от посочените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания. Безспорно в теорията и съдебната
практика се приема, че предявяването на иска за делба прекъсва придобивната
давност, която тече в полза на някой от съделителите срещу другите. Така, с
предявяване на настоящия иск ищците са прекъснали теклата в полза на ответниците-съделители
придобивна давност, като от този момент на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД същата
е спряла да тече. Неоснователни са наведените от страна на ответниците доводи,
че са упражнявали добросъвестно давностно владение, тъй като наследяването не
може да бъде правно основание, годно да прехвърли собствеността по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗС. Такива съгласно приетото в т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г.
по гр. д. № 9 от 1974 г. са прехвърлителните сделки (двустранни или едностранни
като продажбата, замяната, дарението, завета), административните актове с
вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно
правото на собственост или ограничено вещно право. Следва да се отбележи още,
че давността се прекъсва със самото предявяване на иска, като ирелевантно се
явява обстоятелството кога ответниците са узнали за това. Предвид горното,
настоящият състав на съда намира за неоснователно наведеното от ответниците
възражение за придобивна давност, като приема за установено по делото, че процесните
недвижими имоти са съсобствени между страните. Доколкото същите са придобити от
наследодателя по време на брака му с ответницата М.-Ц. в режим на семейна
имуществена общност (съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос при
придобиване на вещни права по време на брака се предполага), делбата им следва
да бъде допусната при следните квоти, определени съобразно разпоредбите на чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН: 5/8 за Т.П.М.-Ц., 1/8 за П.А.Ц., 1/8 за В.А.Ц. и
1/8 за В.А.Ц.
Ответниците са
оспорили иска за делба на процесния лек автомобил, като са се позовали на
изтекъл в тяхна полза петгодишен давностен срок, считано от датата на смъртта
на наследодателя. Настоящият съдебен състав намира за основателно така
наведеното възражение за придобиване по давност. За да се придобие право на
собственост върху движими вещи по давност, по делото следва да се установи непрекъснато
упражняване на фактическа власт с намерението да бъде придобита собствеността
върху вещта и изтичането на определен период от време, в случая пет години,
през който се упражнява владението. С оглед изминалия период от време от
смъртта на наследодателя, настъпила на 01.01.2010 г., и доколкото между
страните по делото не е спорно, че лекият автомобил е във владение на
ответниците, то според съда същият е придобит от последните на основание чл.
80, ал. 1 ЗС – въз основа на непрекъснато владение в продължение на пет години.
За отбелязване е, че по делото не се установява през този
период ищците да са предприели някакви действия, свързани с упражняване на
правата си върху автомобила или да са демонстрирали намерение за това, което от
своя страна да е наложило ответниците да манифестират завладяването на техните
идеални части.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът
за делба на процесните имоти, като вместо него следва да се постанови друго, с
което същите да се допуснат до делба при посочените по-горе квоти. На основание
чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен нотариален акт № 3, том І, рег. № 36, дело № 2/2019 г. на нотариус ******* по
регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която са удостоверени правата на ответницата
Т.П.М.-Ц. за разликата над 5/8 ид.ч. от процесните недвижими имоти, както и в
частта, с която са удостоверени правата на ответника В.А.Ц. за разликата над
1/8 ид.ч. от същите имоти. В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен
искът за делба на процесния лек автомобил, решението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260104 от
22.10.2020 г., постановено по гр. д. №
1729 описа на РС – Пещера за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният
от П.А.Ц., ЕГН: **********, и В.А.Ц., ЕГН: **********, против Т.П.М.-Ц., ЕГН: **********,
и В.А.Ц., ЕГН: **********, иск за делба на 1/ сграда с идентификатор
56277.506.777.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: *********“ със застроена площ от 56 кв. м., брой надземни етажи - 2,
с предназначение на сградата: вилна сграда - еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56277.506.777, и 2./ самостоятелен обект от
сграда с идентификатор 56277.503.692. 1. 1, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: *******, с непосочена в схемата площ на обекта, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с прилежащи части: една клетка от мазето откъм улицата, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 56277.503.692.
1, с брой надземни етажи 2, брой подземни етажи 0, с предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
6277.503.692, при съседи: имоти 56277.503.693, 56277.503.695, 56277.503.700,
56277.503.691, 56277.503.9703,, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена делба на следните недвижими имоти:
1/ сграда с
идентификатор 56277.506.777.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на сградата: гр. ******** със застроена площ от 56 кв. м., брой
надземни етажи - 2, с предназначение на сградата: вилна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.506.777;
2/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56277.503.692.1.1, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 14/20.06.2014 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *********, с непосочена в
схемата площ на обекта, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: една клетка от мазето
откъм улицата, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 56277.503.692.1, с брой надземни етажи 2, брой подземни етажи 0,
с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 6277.503.692, при съседи: имоти 56277.503.693, 56277.503.695,
56277.503.700, 56277.503.691, 56277.503.9703,
между съсобственици
и при квоти: 5/8 за Т.П.М.-Ц., ЕГН: **********, 1/8 за П.А.Ц., ЕГН: **********,
1/8 за В.А.Ц., ЕГН: **********, и 1/8 за В.А.Ц., ЕГН: **********.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 3, том І, рег. № 36, дело № 2/2019
г. на нотариус Г. В., рег. № 545 по регистъра на
Нотариалната камара, в частта, с която са удостоверени правата на Т.П.М.-Ц.,
ЕГН: **********, за разликата над притежаваните от нея 5/8 ид.ч. от следните
недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.692.1.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/20.06.2014
г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, п. к. ************,
с непосочена в схемата площ на обекта, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: една
клетка от мазето откъм улицата, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор 56277.503.692.1, с брой надземни етажи 2, брой подземни
етажи 0, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 6277.503.692, при съседи: имоти 56277.503.693, 56277.503.695,
56277.503.700, 56277.503.691, 56277.503.9703, и сграда с идентификатор
56277.506.777.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
сградата: гр. ********* със застроена площ от 56 кв. м., брой надземни етажи -
2, с предназначение на сградата: вилна сграда - еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56277.506.777, както и в частта, с която са
удостоверени правата на В.А.Ц., ЕГН: **********, за разликата над притежаваните
от него 1/8 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260104 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1729 описа на РС – Пещера за 2019 г., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от П.А.Ц., ЕГН: **********, и В.А.Ц.,
ЕГН: **********, против Т.П.М.-Ц., ЕГН: **********, и В.А.Ц., ЕГН: **********, иск
за делба на следната движима вещ: лек автомобил, марка „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“
дизел, цвят „тъмно син металик“, рег. № ***********
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: