№ 13856
гр. София, 13.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110105673 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК от В. Я. Д. срещу „Софийска вода“ АД с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 1728,67 лева, от които 801,60 лева, цена на
предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. 526, вх. 1, ап. 37, с клиентски номер № ******** за периода от 05.03.2012г. до
07.11.2022г., както и сумата от 927,07 лева, лихва върху тази сума /съгласно допуснато
уточнение на исковата молба с протоколно определение от 20.06.2024г./.
Ищецът В. Я. Д. твърди, че не дължи на „Софийска вода“ АД сума за доставена
питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води, фактурирани в общ размер от
1728,67 лева за периода от 05.03.2012г. до 07.11.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 526, вх. 1, ап. 37, с клиентски номер № ******** поради обстоятелството, че
сумата е погасена по давност и липсват облигационни отношения между страните. Сумата,
която твърди, че е недължима като погасена по давност е за периода от 05.03.2012г. до
07.12.2020г., а сумата, която твърди, че е недължима поради липса на облигационни
правоотношения е за периода от 08.12.2020г. до 07.11.2022г. Поддържа, че сумата се
претендирала от нея с писмо с вх. № ЗИ-16 от 26.10.2023г. и справка за клиентски ********.
Счита, че приложима е кратката погасителна давност от 3 години, като с погасяване на
главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания. Сочи, че в
нейния дом живели без договор, без наем ползватели на вода- неини близки, младо
семейство, които имали финансови затруднения, но апартаментът бил нейна собственост и
за това „Софийска вода“ искали от нея плащане. Моли да се отделят сумите за изразходвана
вода за периода от 07.12.2022г. до 06.10.2023г. /вкл./, като твърди, че била ползвател на вода
и желаела да плати сумите, които били около 100 лева. Искането към съда е да уважи
1
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск като частично неоснователен. Посочва, че за периода от
07.08.2017г. до 07.12.2020г. по партидата на процесния имот не съществуват начислени и
неплатени задължения. Навежда твърдения, че за времето от 05.03.2012г. до 07.08.2017г.
неплатените задължения за доставени до имота на ищцата ВиК услуги, заедно с начислените
върху тях лихви за забава, били в размер на 1313,23 лева, с оглед на което искът за сумата в
размер на 415,44 лева, представляваща горницата над 1313,23 лева до пълния размер на
предявената искова претенция, бил неоснователен, тъй като между страните в
производството било налице облигационно отношение и по отношение на посочената сума,
не бил изтекъл законоустановения давностен срок. Посочва, че за остатъка от исковата
претенция в размер на 1313,23 лева не оспорва иска, тъй като по отношение на цитираната
сума, с оглед периода, за който се твърди, че се дължи същата, е настъпила погасителна
давност и дружеството не е предприемало принудителни действия по нейното събиране.
Излага съображения за недължимост на разноски в настоящото производство от ответника,
тъй като последният не бил дал повод за завеждането му. Посочва, че дружеството не е
предприемало действия по принудително събиране на сумата. Твърди се, че било без правно
значение дали кредиторът е отписал вземането си, отчитайки го като загуба, или
продължавал да го води по избран от него начин, за да осчетоводи последващо доброволно
плащане. Поддържа се, че извънсъдебната покана за плащане, дори и съдържаща заплаха за
съдебни мерки, не била повод за предявяване на иска.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест
на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника
по договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално
доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност, както и
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд,
изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика,
2
изложена в Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК,
според която ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение.
В конкретния случай от приетата справка за формирани задължения и извършени
плащания по партида с кл. № ******** за ап. 37, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин 5, бл.
526 се установява, че за процесния период е дължима сума в размер от 1320,21 лева. От
приетата ССчЕ се установява, че за периода от 05.03.2012г. до 07.11.2022г. за процесния имот
е открита партида с кл. № ********, по която начислените суми възлизат общо на 1825,37
лева. След извършени плащания и издадени кредитни извествия общо неплатени остават
1728,67 лева, от които главница в размер на 801,60 лева и лихва в размер на 927,07 лева.
Предвид гореизложените обстоятелства, а именно начисляване на процесните суми от
страна на ответника, предявените отрицателни установителни искове са допустими в цялост.
По същество на спора съдът намира следното:
Ищецът е оспорил наличието на валидно облигационно отношение между страните,
както и е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Относно наличието на облигационно правоотношение съдът намира следното:
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е посочил, че процесният имот е нейна
собственост, като в същия били живели неини близки без наем, които имали финансови
3
затруднения. Съдът намира, че посоченото от ищеца обстоятелство представлява признание
на неизгоден за него факт по смисъла на чл. 175 ГПК, което следва да бъде преценено с
оглед останалите събрани по делото доказателства. В частност приетото писмо от
„Софийска вода“ АД, адресирано до В. Д. относно писмо с вх. № ЗИ-16 от 12.10.2023г. и
обстоятелството, че и в декларацията по чл. 83 ГПК ищцата е признала, че е собственик на
процесния имот.
Така при съобразяване на цитираните норми и на събраните в процеса доказателства
се налага извод, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1,
ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., тъй
като е установено по делото, че притежава право на собственост върху процесния имот.
На следващо място по релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира същото за частично основателно:
От приетата ССчЕ се установява за периода от 05.03.2012г. до 07.11.2022г. до имот на
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 526, ет. 8, вх. 1, ап. 37, за който е открита партида с кл.
№ ******** начислените суми са в размер на 1825,37 лева. От тях са платени общо 64,91
лева, както и били издадени кредитни извествия за 31,79 лева. Така общо неплатените суми
възлизали на сумата от 1728,67 лева, от които 801,60 лева, главница и 927,07 лева, лихва.
Експертът е посочил, че за периода от 05.03.2012г. до 07.08.2017г. главничното задължение е
794,62 лева. За периода от 09.05.2022г. до 07.11.2022г. били начислени главници в размер на
6,98 лева. Върху главниците била начислена лихва в общ размер от 927,07 лева.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на
водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл.
33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "Софийска
вода" АД, одобрени от КЕВР с Решение № 0У-2 от 13.07.2016г., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава
ежемесечни фактури. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срока за тяхното заплащане.
4
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
Според установената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 116, б. "б"
ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на
спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и насрещен осъдителен
иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство. Предявяването
на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и
чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС,
ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по
гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на
ВКС, ГК, І ГО.). Ето защо в случая давността не се прекъсва с депозиране на исковата
молба, поради което крайният момент на давностните срокове не следва да се свързва с
предявяване на иска. Противното би означавало, че с реализиране на защитата чрез
оспорване на вземането от страна на длъжника, се прекъсва течащата в негова полза
погасителна давност, какъвто не е смисълът на разглежданите норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето
защо съдът следва да зачете изтеклата погасителна давност, която е настъпила в хода на
висящия процес по предявения отрицателен установителен иск от длъжника. В този смисъл
е и съдебната практика, обективирана в Решение № 3081 от 25.04.2019г. по в.гр. дело №
17021/2018г. по описа на СГС, IV- а въззивен състав; Решение № 441 от 17.01.2020г. по в.гр.
дело № 12414/2018г. по описа на СГС, II –а въззивен състав, Решение № 1122 от 07.02.2020г.
по в.гр. дело № 924/2019г. по описа на СГС, II –е въззивен състав, както и Решение № 416 от
16.01.2020г. по в. гр. дело № 1330/2019г. по описа на СГС, II –е въззивен състав.
Към датата на устните състезания в настоящото производство /20.06.2024г./ се
установява, че задълженията за периода от 05.03.2012г. до 31.07.2017г. са погасени по
давност, доколкото за м. 07.2017г. задълженията са фактурирани на 07.08.2017г. и са били
дължими на 07.09.2017г., респ. давността за тях е следвало да изтече на 07.09.2020г., след
удължаване на срока с оглед ЗМДВИП давността е изтекла на 14.11.2020г.
5
За периода от 01.08.2017г. до 31.03.2022г. не са установени останали неплатени
задължения за процесния имот. Вземанията за следващите месеци от 01.04.2022г. до
07.11.2022г. не са погасени по давност, доколкото тригодишната давност за тях не е изтекла
към датата на устните състезания пред настоящата инстанция.
Съдът изчисли размера на погасени по давност суми, използвайки Таблица № 3 на
вещото лице и установи, че размерът на погасените по давност суми за главница е 794,62
лева. С оглед на което погасени по давност са вземания за периода от 05.03.2012г. до
31.07.2017г. в размер на 794,62 лева. За периода от 01.08.2017г. до 31.03.2022г. не са
установени непогасени задължения за доставка на ВиК услуги. По отношение на вземанията
за периода от 01.04.2022г. до 07.11.2022г., за които са издадени фактури №№ ********* от
09.05.2022г., ********* от 07.07.2022г. и ********* от 07.11.2022г. не е изтекла
предвидената в закона тригодишна давност, като задълженията за периода в общ размер от
6,98 лева не са погасени и чрез плащане. С оглед на което сумата от 6,98 лева за
гореописания период е останала дължима от ищеца.
С оглед погасените по давност суми, на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са
и лихвите върху тези суми. Съдът, използвайки лихвен калкулатор на основание чл. 162
ГПК установи, че лихвата върху погасените по давност суми е в размер от 919 лева.
Поради гореизложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен до сумата от 794,62 лева и за периода от 05.03.2012г. до 31.03.2022г., като следва да
бъде отхвърлен за разликата над 794,62 лева до пълния предявен размер от 801,60 лева и за
периода от 01.04.2022г. до 07.11.2022г. Следва да бъде уважен предявеният иск за лихви до
сумата от 919 лева, като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 927,07 лева.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни като ищецът не е
сторил и не претендира разноски. Ответникът е сторил разноски за депозит за вещо лице в
размер на 350 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
сумата от 100 лева с оглед обичайната за този тип дела правна и фактическа сложност на
делото. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъди сумата от
3,92 лева.
С определение от 19.02.2024г. В. Я. Д. е била освободена от задължението да плаща
такси и разноски в производството. С оглед на което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
„Софийска вода“ АД следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СРС дължимата
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 68,54 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 124,
6
ал. 1 от ГПК, че В. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 526, ет. 8,
ап. 37, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, сумата от 794,62 лева, представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 526, вх. 1, ап. 37, с клиентски номер
№ ******** за периода от 05.03.2012г. до 31.03.2022г., както и сумата от 919 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази сума, като ОТХВЪРЛЯ предявения
отрицателен установителен иск за сумата над 794,62 лева до пълния предявен размер от
801,60 лева и за периода от 01.04.2022г. до 07.11.2022г. и предявения отрицателен
установителен иск за сумата над 919 лева до пълния предявен размер от 927,07 лева.
ОСЪЖДА В. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 526, ет. 8,
ап. 37, да заплати на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3,92 лева, представляваща сторените по
делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159, ет.
2 и 3, да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 68,54
лева, представляваща дължимата държавна такса по делото съразмерно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7