Р Е
Ш Е Н
И Е
No116
гр. Ботевград, 22.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1754 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът - “****” ЕАД, гр. София твърди, че по подадено от него заявление
по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 568/2019 г., като предвид постъпило
възражение от длъжника, от съда са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземанията му. Твърди, че между ответника С.Н.Б. и “****” ЕАД
(с предишно наименование “****” ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги No
********* и Договор за лизинг от 09.06.2016 г. Съгласно договора за мобилни
услуги на ответника са предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен
телефонен апарат Telenor Smart II Black, последното уредено в договора за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 76.87 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши една първоначална
вноска в размер на 15.00 лв. с вкл. ДДС при сключване на договора и 23 месечни
лизингови вноски в размер на 2.69 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си, начислени му в 4
броя фактури, издадени в периода м. юни 2017 г. – м. октомври 2017 г., във
всяка от които фактури са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи
от горепосочените договори, сключени с клиента, както следва: Фактура No
**********/01.06.2017 г., с падеж 16.06.2017 г., издадена за отчетен период
01.05.2017 г. – 31.05.2017 г. и включваща задължения на обща стойност 31.39
лв., от която след приспадане на 6.18 лв. надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период, е останала дължима сума в размер на 25.21 лв.;
Фактура No **********/01.07.2017 г., с падеж 16.07.2017 г., издадена за отчетен
период 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г. и включваща задължения на обща стойност
35.56 лв.; Фактура No **********/01.08.2017 г., с падеж 16.08.2017 г., издадена
за отчетен период 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г. и включваща задължения на обща
стойност 27.67 лв.
Поддържа, че след предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
поради изпадане на ответника в забава, на абоната е издадена фактура No
**********/01.10.2017 г., с падеж 22.03.2019 г., която включва задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 252.26 лв.,
както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договор за лизинг мобилно устройство Telenor Smart II Black в общ размер на
24.21 лв., равняващ се на девет неначислени лизингови вноски.
Твърди, че размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги са уредени в
т. 11 от договор за мобилни услуги No ********* от 09.06.2016 г., а именно в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действието
му – 09.06.2018 г., която в случая възлиза на 251.26 лв., което вземане ищецът
претендира частично до размер на 77.49 лв.
Ищецът твърди, че изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е
настъпила петнадесет дни след издаването й, като ответникът не е извършил
плащания по същите.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено
съществуването на вземанията му към ответника в общ размер на 190.14 лв., както
следва: за сумата от 80.37 лв., представляваща главница за далекосъобщителни
услуги, начислени за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. по Договор за
мобилни услуги No ********* от 09.06.2016 г.; сумата от 77.49 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги No ********* от 09.06.2016 г. за периода 21.08.2018 г. – 09.06.2018 г.;
и сумата от 32.28 лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за
лизинг от 09.06.2016 г. за мобилно устройство Telenor Smart II Black, от които
три падежирали лизингови вноски и девет предсрочно изискуеми лизингови вноски,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът- С.Н.Б. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.
С исковата молба, както и с молба вх. No
2935/15.06.2020 г., депозирана преди съдебното заседание по делото, ищецът,
чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от
исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание. Ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба, не се
е явила и не е изпратила представител в съдебно заседание по делото, за което е
била редовно призована, без да е направила искане за разглеждането му в негово
отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No 568/2019 г. по
описа на РС- Ботевград, заверени копия на Договор за мобилни услуги No
********* от 09.06.2016 г. и Договор за лизинг от 09.06.2016 г., 4 бр. фактури
- Фактура No **********/01.06.2017 г., Фактура No **********/01.07.2017 г., Фактура No **********/01.08.2017 г. и Фактура
No **********/01.10.2017 г., съдът намира исковете с правна квалификация чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за вероятно
основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да
бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде признато за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца към него, за
което е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 568/2019 г. по описа
на БРС, както следва: за сумата в общ размер на 190.14 лв., от която сумата от 80.37
лв. – главница, представляваща цената на предоставени далекосъобщителни услуги
и стойността на абонаментни такси, дължими по Договор за мобилни услуги No
********* от 09.06.2016 г. за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., сумата
от 77.49 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги No ********* от 09.06.2016 г. за периода от 21.08.2018 г. до
09.06.2018 г., и сумата от 32.28 лв., представляваща дължими лизингови вноски
по Договор за лизинг от 09.06.2016 г. за мобилно устройство Telenor Smart II
Black, ведно със законната лихва, считано
от 22.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното й изплащане,
без решението да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 25.00
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв., или общо разноски в
заповедното производство в размер на 385.00 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените
от него разноски по настоящото дело в размер на 485.00 лв., от които 125.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на
основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД
съществуването на вземането на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. “****”, Бизнес Парк София, сграда 6, към С.Н.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***, за което е издадена Заповед No 1822/26.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 568/2019 г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата от 190.14 лв. /сто
и деветдесет лева и четиринадесет стотинки/, от която сумата от 80.37 лв.,
представляваща главница за незаплатени потребени далекосъобщителни услуги и
абонаментни такси, дължими по Договор за мобилни услуги No ********* от
09.06.2016 г. за периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., сумата от 77.49
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги No ********* от 09.06.2016 г. за периода от 21.08.2018 г. до 09.06.2018
г., и сумата от 32.28 лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор
за лизинг от 09.06.2016 г. за мобилно устройство Telenor Smart II Black, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 22.03.2019 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Б., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “****”, Бизнес Парк София,
сграда 6, сумата от 485.00 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 385.00 лв.
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. No 568/2019 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :