Р Е Ш Е Н И Е
№ 1005
гр. Бургас, 02.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г. С., като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 2640/2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.215 във вр. с чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Я.А.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Ж.Х. *** против Заповед №
РД-16-1684/26.10.2021 г., издадена от кмета на Община П., с която на основание
чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, на Я.А.Р. е наредено премахването на преместваем
обект „метален гараж“, реализиран в югозападната част на ПИ с идентификатор ***,
м. „П.“ по КК на гр. П..
С жалбата се иска
отмяна на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалния закон,
при неспазване на установената форма, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят
Я.А.Р., редовно и своевременно призован се представляват от адв. Ж.Х., който
поддържа жалбата и ангажира доказателства - съдебно-техническа експертиза.
Претендира разноски, съгласно представен списък. Допълнително депозира и писмени
защита, в която излага доводи относно незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът
- кмет на
Община П., редовно уведомен, се представлява от адвокат Л.А., която моли
за оставяне в сила на процесната заповед като
законосъобразна и непротиворечаща на материалната норма. Претендира присъждане
на разноски, съобразно представен списък.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, от фактическа страна
намира следното:
Жалбоподателят Я.А.Р. е собственик
на поземлен имот – нива с площ от 462 кв.м., ІV кат., м. „П.”, съставляваща ПИ
№ 021283 по плана за земеразделяне на гр. П., обл. Бургас, видно от нотариален
акт за покупко-продажба на поземлен имот № 176, том ІІ, рег.№ 3046/23.12.2003
г. на нотариус Г. при РС – П.. Понастоящем този имот е с идентификатор ***, м.
„П.” по КК на гр. П..
На 20.10.2021 г. работна група в
състав: инж. С. А. Н. – старши експерт „Контрол по
строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П., инж. Д.З. В. – старши
експерт „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П. и Г. С.Ж.
– специалист „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П.,
извършили проверка на обект: „метален гараж“, реализиран в поземлен имот с
идентификатор ***, разположен в местност „П.“ по кадастралната карта, вид
територия „земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ с площ 462 кв. м.
В резултат на извършената
проверка бил съставен Констативен акт № 01/20.10.2021г. (л.17-18 от делото), в
който било отразено, че в югозападната част на поземления имот, собственост на Я.А.Р.,
е реализиран обект „метален гараж“, със следните размери: 4,50 м./2,90 м.,
приблизителна височина 2,10 м., поставен на приблизителна площ 19,49 кв.м.
Посочено било, че обекта е изграден по начин и с материали, които обуславят характера
на преместваем обект, който може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в пространството, без
да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място или
със същото предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обект, върху който се
поставя или от който се отделя.
Прието е, че
изпълненото представлява „премествем обект” по смисъла на §5, т.80 ДР на ЗУТ,
който е реализиран без разрешение за поставяне, с което е нарушена разпоредбата
на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Направен е изводът, че
съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство
по реда на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. В Констативния акт е посочено, че е бил
съставен в присъствието на Я.Р., но в графа „присъствали“ липсва негов подпис.
Впоследствие бил съставен Акт с дата 25.10.2021 г. (л. 11 от делото), в който
било отразено, че Констативният акт е бил връчен лично на Я.А.Р. на 20.10.2021
г., като същият е подал възражение срещу него с вх. № 94Я-415-1/21.10.2021 г.
(л. 12 от делото)
На основание съставения
констативен акт била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-16-1684/26.10.2021
г., издадена от кмета на община П., с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнат преместваем обект: „метален гараж“ от Я.А.Р.,
реализиран в югозападната част на поземлен имот с идентификатор ***, м. „П.“ по
КК на гр. П..
Заповедта била връчена на Р. с
известие по пощата на 01.11.2021 год., които я оспорил пред съда с жалба вх. №
94Я-415-6/15.11.2021 г. (л. 3 от делото), депозирана чрез административния
орган.
В рамките на съдебно производство
бе допусната и възложената съдебно-техническа експертиза, заключението на която
бе изготвено от инж. Т.Д.Ч. и прието по делото.
Видно от заключението на вещото
лице процесният обект представлява лека пристройка (навес) към съществуваща
барака (съществуващата барака е с конструкция от винкели, оградена със стари
чергила). Сградата е с размери 6,00/2,10 м. и височина Н = 2,0 м. В конструктивно
отношение обектът представлява навес, с две ограждащи стени, изпълнен с
подръчни материали - слепени два винкела 30/30 за колони, лежащи върху бетонови
трупчета, последните незакрепени за земята и слепени два винкела 20/20 за
греди, лягащи на гредите от съседната барака. Тези две стени са облечени с
плоскости - ламаринени ролетни щори. Покрив - поликарбонатни плоскости. Под -
тротоарни плочи. Без врата и прозорци и без изпълнени инсталации. Същият се
ползва за склад и не може да се ползва за гараж, поради малката ширина и липса
на достъп до него. В заключение е посочено, че обектът
предмет на обжалваната Заповед на Кмета
на община П., може да бъде отделен от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктора като бъде разглобен, но единствено винкелите могат да се
ползват. Обектът не може да бъде преместен в пространството без да бъде
разрушен, без да загуби своята индивидуализация и възможността да бъде ползван
в този си вид. Субстанцията на терена върху който е разположен не се променя.
В съденото заседание,
проведено на 14.07.2022 год. в.л. инж. Ч. е пояснила, че обектът може да бъде
демонтиран на елементи, както е построен, но тези елементи са много стари и в по-голямата
си част след демонтажа ще се унищожат и няма да могат да се ползват, а и като
бройка са малко, за да се направи същия обект. Пояснено е, че се касае за пристройка
- две страни и един покрив, долепена до друга постройка и лежаща на тази
постройка. Вещото лице е посочило, че в случая не се касае за гараж, както е
посочено в заповедта и обекта не е с предназначение гараж, както е посочено в
заповедта, а се касае за съоръжение, навес.
Съдът кредитира
изцяло заключението на СТЕ като компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се
явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № РД-16-1684/26.10.2021 г., издадена от кмета на
община П., с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, е наредено да бъдат
премахнат преместваем обект: „метален гараж“ от Я.А.Р., реализиран в югозападната
част на поземлен имот с идентификатор ***, м. „П.“ по КК на гр. П..
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – кмета
на Община П., в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на
чл.57а, ал.3 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден.
При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила предвидени в чл.57а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата
е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители
на „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община П., които са
овластени за това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е
съобщен на собственика на поземления имот по реда на чл.57а, ал.2 от ЗУТ, който
е подал своевременно възражение срещу него.
При описването
на обекта
обаче, съдът намира, че е налице неяснота. Както в констативния акт, така и в
издадената заповед преместваемият обект е описан като „метален гараж”, а видно
от заключението на вещото лице, същият представлява навес с две ограждащи стени.
Следователно,
обектът, описан в заповедта и констативния акт не съответства на установеното
според заключението на вещото лицето, което възпрепятства както проверката на
законосъобразността на издадената заповед от съда, така и нарушава правото на
защита на жалбоподателя. Липсата на конкретизация на предмета, разпореден за
премахване, съдът намира за съществен порок на заповедта – неясен предмет на
премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание.
При издаване на заповедта по чл.57а, ал.1 от ЗУТ административният орган, извън
липсата на разрешения за поставяне на проверявания обект, следва да установи и
вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
преместваемия обект факти. Установяването на тези факти е от значение за
последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно
описание на подлежащия на премахване обект води до невъзможност за определяне
предмета на заповедта.
Наред с горното, настоящият
съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с
материалните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:
Налице е легално
определение за "преместваем обект" в § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Това е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния строй, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи
като основа за изграждане на строеж.
Критериите за преценка
дали даден обект е преместваем или не са два, като те трябва да бъдат изпълнени
кумулативно: да отговаря на предназначение и естеството на обекта, съобразно
разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗУТ и да може да се определи като преместваем
според конструктивните и функционалните му характеристики и начина на
закрепването му към повърхностния слой, съобразно критериите посочени в § 5, т.80
от ДР от ЗУТ. Липсата
на една от двете кумулативно изискващи се предпоставки е основание да се
приеме, че съответният обект няма характеристиките на преместваем.
Според нормата на
чл.56, ал.1 от ЗУТ, в действащата й редакция към датата на издаване на
оспорената заповед, върху поземлени имоти могат да се поставят: преместваеми
увеселителни обекти; преместваеми обекти за административни, търговски и други
обслужващи дейности; преместваеми обекти за временно пребиваване при бедствия и
преместваеми
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. За обектите по ал.1 се издава
разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за
държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. /чл. 56,
ал. 2 от ЗУТ/.
В посочената норма липсва
примерно изброяване на преместваеми обекти, но при всички случаи тези обекти
следва да имат предназначение, съответстващо на посоченото в чл.56, ал.1 от ЗУТ.
В
случая, съдът намира, че процесният обект не може да бъде квалифициран като
такъв по чл.56, ал.1 от ЗУТ, за който да се изисква разрешение за поставяне,
тъй като нито в административната преписка, нито в проведените по делото
съдебни заседания бяха представени доказателства, че „Металният гараж” е
увеселителен обект или служи за административни, търговски и други обслужващи
дейности. Няма твърдения и доказателства същият да е бил поставен за временно
пребиваване при бедствия или да е свързан с отбраната и сигурността на страната. Нещо повече, както в
констативния акт, така и в оспорената заповед за премахване не е посочено, а
още по-малко доказано предназначението на процесния обект да е измежду
посочените в чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, като дори и процесният обект да
е наименован „метален гараж”, то видно от заключението на вещото лице същият не
може да се ползва за гараж, поради малките му размери.
Отделно от това, според заключението на съдебно-техническата експертиза: „Обектът не може да бъде преместен в пространството без да
бъде разрушен, без да загуби своята индивидуализация и възможността да бъде
ползван в този си вид.“, т.е. не е налице и
втората кумулативно предвидена предпоставка, касаеща конструктивните и функционални характеристики на обекта и начина му на
закрепване.
Следователно, процесният „метален гараж“ не притежава характеристиките на
преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ и респ. не са налице материалноправните предпоставки
за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл.57а, ал.1 от ЗУТ, съобразно който обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал. 1 от закона се
премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото
разрешение.
От гореизложеното
следва, че кметът на Община П. е издал валиден, но
незаконосъобразен административен акт, поради което жалбата следва да бъде
уважена, като обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на
спора и на осн.чл.143, ал.1 АПК,
жалбоподателят има право на направените по делото разноски, поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 1160 лева
разноски, от които 900 лева - адвокатско възнаграждение, 10 лева – заплатена
държавна такса и 250 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвената
експертиза.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, осемнадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-16-1684/26.10.2021 г., издадена от кмета на
Община П., с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ, на Я.А.Р. е наредено
премахването на преместваем обект „метален гараж“, реализиран в югозападната
част на ПИ с идентификатор ***, м. „П.“ по КК на гр. П..
ОСЪЖДА ОБЩИНА П. да заплати на Я.А.Р., ЕГН: **********,
с адрес: ***, направените по делото разноски общо в размер на 1160.00 /хиляда
сто и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: