№ 9448
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110168772 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветниците Л. С. К. и Р. С. Й.И /конституирана
на мястото наМ.Л.Й починала в хода на производството/ са били в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №12, находящ се в гр. София, ////. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от
тях и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по
реда на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение, поради което е обоснован
правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че
ответниците му дължат, както следва: Л. С. К. сумата от 1698,89 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 163,08 лева-лихва за
забава за периода от 15.09.2017 год. до 21.03.2019 год., сумата от 27 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 год. до
30.04.2018 год. и сумата от 4,84 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за дялово разпределие за периода от 01.06.2016 год. до 21.03.2019 год. и Р. С. Й.И-
сумата от 1019,34 лв.–главница, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 97,85 лева-лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до 21.03.2019
1
год., сумата от 16,20 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от
01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от 2,91 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределие за периода от 01.06.2016 год. до
21.03.2019 год. Претендира законата лихва върху главницата считано от предявяване
на исковата молба в съда до окночталното плащане, както и сторените разноски.
Ответниците-Л. С. К. и Р. С. Й.И, в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали
писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че са сключили споразумение с
ответника за плащане на процесните суми, както и че към момента на депозиране на
отговора са платили сумата от 1259,28 лева.
Третото лице помагач-„Е.” ООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В случая ответниците не
оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия, поради което съдът
приема този факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
2
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост e възложила извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Е.” ООД, което е видно от
приетия като доказателство по делото Договор №79-II от 05.12.2001 год..
В конкретния случай ответниците не оспорват исковете, а твърдят и ангажират
доказателства, че между тях и ищеца е сключено споразумение за плащане на
стойността на потребената топлинна енергия респ. за претендираните в настоящото
производство суми. Предвид настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено по категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период, стойността на услугата за дялово
разпределение, както и дължимите лихви, а именно сумата от 2718,23 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
год. до 30.04.2018 год., сумата от 260,92 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2017 год. до 21.03.2019 год., сумата от 43,20 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и
сумата от 7,75 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2016 год. до 21.03.2019 год.. Видно от представения
от ответниците фискален бон е платена сума общо в размер на 1259,28 лева-мораторна
лихва, съдебни разноски и законна лихва. В открито съдебно заседание ищецът
заявява, че ответниците са платили общо сума в размер на 1999 лева, с които са
погасени задълженията зо законна лихва, разноски за юрсконсултско възнаграждение в
заповедното производство, съдебните разноски сторени до момента, мораторна лихва
върху задълженията за топлинна енергия и далово разпределение, както и главницата
за дялово разпределение, като ответниците дължат единствено главница в размер на
2448,61 лева.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответниците към настоящия момент дължат на ищеца, както следва Л. С. К. сумата от
1530,38 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2016
год. до 30.04.2018 год. и Р. С. Й.И сумата от 918,23 лева, представляваща стойността на
3
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год., като за
разликата до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни, поради извършено в хода на производството плащане.
По разноските
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатя на ищеца, както следва: Л. С. К. сумата от 62,50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и Р. С. Й.И сумата от
37,50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
С оглед твърденията на процесуалния представител на ищеца, не следва да се
присъждат разноски в заповедното производство, тъй като същите са платени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК ////,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ////3 против Л. С. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, /////, че Л. С. К. дължи на „ТС” ЕАД, на основание чл. 415 ал.1 от
ГПК, сумата от 1530,38 лева /хиляда петстотин и тридесет лева и тридесет и осем
стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. за топлоснабдяван имот-партамент №12, находящ се
в гр. София, ////, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното
и изплащане, като отхвърля исковете за разликата до пълния предявен размер от
1698,89 лева, представляваща главница за топлинна енергия и за сумите от 163,08 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 год. до 21.03.2019 год., за сумата от 27 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и за сумата от
4,84 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2016 год. до 21.03.2019 год., поради извършеното плащане в хода на
производството плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК ////,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ////3 против Р. С. Й.И , ЕГН ////, с
адрес: гр. София, ////, ап.12, че Р. С. Й.И дължи на „ТС” ЕАД, на основание чл. 415 ал.1
от ГПК, сумата от 918,23 лева /деветстотин и осемнадесет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. за топлоснабдяван имот-партамент №12, находящ се
в гр. София, ////, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2019 г. до окончателното
4
и изплащане, като отхвърля исковете за разликата до пълния предявен размер от
1019,34 лева, представляваща главница за топлинна енергия и за сумите от 97,85 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 год. до 21.03.2019 год., за сумата от 16,20 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2018 год. и за сумата от
2,91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.06.2016 год. до 21.03.2019 год., поради извършеното плащане в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА Л. С. К., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 62,50 лева /шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Р. С. Й.И, ЕГН //// да заплати на „ТС” ЕАД на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК сумата от 37,50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Е.” ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5