ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 07.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно
търговско дело № 408 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
В изпълнение на дадените с определение
№1423/12.04.2019г. указания страните са представили:
- молба вх. №12936/24.04.2019г. от ответника „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна;
- молба вх. №15075/17.05.2019г. от ищеца „РАДАР” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София,
в които са дали изисканата конкретизация на
фактическите им твърдения по правния спор, разгледан и разрешен от
първоинстанционния съд с обжалваното понастоящем решение.
С това пречките за движение на делото са отпаднали. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
І. По
предварителните въпроси.
Предмет на обжалване с подадената въззивна жалба вх. №85179 от
27.12.2018г. по описа на ВРС, на „РАДАР” ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, е решение
№4758/22.11.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №17225/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство срещу ответника „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, осъдителен иск за сумата 21 562 лева, представляваща обезщетение за
ползване на лятна градина към ресторант „HAPPY”, находящ се в гр. София, кв.
„Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру” №6, за периода от 01.11.2012г. до
19.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.10.2017г., до окончателно й плащане, като в
съответствие с това ищецът е осъден да репарира на ответника част от сторените
разноски за производството.
Обосновано е оплакване за неправилност на решението в
обжалваната му част като се твърди, че ищцовото дружество е собственик на лятната градина с площ 83,63
кв.м., която е присъединена от ответното дружество – наемател и функционално
свързана с ползвания от него ресторант. Според ищеца, в случая е налице
хипотезата на чл.98 от ЗС, а не на чл.92 от ЗС, което се установява от
одобрените строителни книжа във връзка с промяната на предназначение и
преустройството на отдадените под наем помещения в сграда за комплексно обществено предназначение.
Безспорно с оглед на това е налице и обедняване за ищцовото дружество –
наемодател, тъй като ползването на тази тераса не е било обвързано от наемния договор и за това
ответникът не е заплащал наемна цена. Иска се от въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
С въззивната жалба не се посочват и представят
нови доказателства.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната
страна - ответника „БИ ХЕПИ” ЕООД,
гр. Варна, излага аргументи за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Предмет на обжалване с подадената от „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, насрещна въззивна
жалба вх. №9665 от 07.02.2019г.
по описа на ВРС, е решение №4758/22.11.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №17225/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с
която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца „РАДАР” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата 7 454,04 лева, представляваща дължим
остатък от наемната цена по
договор за наем от 11.04.2011 г. за периода от 25.05.2015г. до 09.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2017г., до окончателно й
плащане, както и сумата 1 118,11 лева,
представляваща обезщетение
за забава върху неизплатените наемни вноски за периода от 25.05.2015г. до
09.11.2016г., както и сумата 926,04 лева, представляваща направени по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
Оспорва се като неправилен извода на
първоинстанционния съд, че плащането на цялата договорена наемна цена не вменява
задължение на наемодателите да осигурят управление, поддръжка и охрана на
общите части на сградата, в която се намира обекта, предмет на договора, като
се твърди, че същият противоречи на чл.3.1 от подписания между страните договор за наем,
предвиждащ, че частта от наемната цена в общ размер на 1 120 евро без ДДС, е за
покриване на разходи за управление, поддръжка и охрана на общите части на
сградата, като макар да се плаща чрез наемодателя, тя следва да се превежда от
него на фирмата, осъществяваща поддръжката и охраната на общите части, а не да
остава при него като цена за ползване на обекта. С оглед на това и доколкото
през процесния период нито са били извършвани дейности по управление, поддръжка
и охрана, нито са представени доказателства за тяхното заплащане от страна на
ищеца – наемодател, то липсва основание да се търси от наемателя плащане на
тази компонента от наемната цена.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. С
въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната
страна - ищеца „РАДАР” ООД,
гр. София, аргументира становище, че
съобразно договореностите между страните, наемателят дължи заплащането на целия договорен наем и
евентуалното неизпълнение от страна на трето за договора лице на дейности по управление, поддръжка и охрана на
общите части на сградата не е основание за отказ да се заплаща частта от него,
касаеща тези дейности. Моли обжалваното решение на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено.
Като съобразява оплакванията във въззивните жалби и
направените от страните уточнения на исковата молба и отговора, съставът на
въззивния съд намира, че направеният от първоинстанционния съд устен доклад по чл.146 от ГПК
е непълен, доколкото не съдържа указания по отношение на релевантните за спора
факти и начина, по който се разпределя между страните тежестта за тяхното
установяване в процеса.
В съответствие с това следва да
се уважат и направените от въззивника – ответник в първоинстанционното производство „БИ ХЕПИ” ЕООД доказателствени
искания като приложените към уточняващата молба вх. №12936/24.04.2019г. документи се
допуснат като писмени доказателства, съответно се допусне до разпит воден от
него свидетел.
Понастоящем, въз основа на
данните по делото би могло да се приеме, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила, доколкото заключението на допуснатата по делото с
определение №2784/09.03.2018г. съдебно – техническа експертиза, изпълнена от
вещото лице инж. Р.А.Х., не е изслушано и прието по делото по надлежния
процесуален ред. За изслушване на това заключение е било насрочено открито
съдебно заседание по делегация пред Софийски районен съд за 27.06.2018г. В
протокола за проведеното от делегирания съд заседание обаче като вещо лице,
което е било изслушано, е посочен експерта Антоанета Василева Христова, а не
инж. Р.А.Х..
Въз основа на изпратеното от
Софийски районен съд (СРС) съдебно удостоверение още от 10.07.2018г. би могло
да се приеме, че от страна на съда е била инициирана поправка на съдебния
протокол. Последващи данни за проведена такава процедура и резултата от нея (с
представяне на поправения съдебен протокол) обаче по делото липсват. Ето защо
съставът на въззивния съд намира, че преди да предприеме действия по
отстраняване на процесуално нарушение, следва да изиска съответни данни от СРС.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №85179/27.12.2018г.
по описа на ВРС, на „РАДАР”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник адвокат И.З., срещу решение №4758/22.11.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №17225/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя – ищец в
първоинстанционното производство срещу ответника „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, осъдителен
иск за сумата 21 562 лева, представляваща обезщетение за
ползване на лятна градина към ресторант „HAPPY”, находящ се в гр. София, кв.
„Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру” №6, за периода от 01.11.2012г. до
19.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 20.10.2017г., до окончателно й плащане, като в
съответствие с това ищецът е осъден да репарира на ответника част от сторените
разноски за производството.
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна
въззивна жалба вх.
№9665/07.02.2019г. по описа на ВРС, на „БИ ХЕПИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат В.Д.,
срещу решение №4758/22.11.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №17225/2017г. по
описа на ВРС, в частта му, с
която дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца „РАДАР” ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата 7 454,04 лева, представляваща дължим
остатък от наемната цена по
договор за наем от 11.04.2011 г. за периода от 25.05.2015г. до 09.11.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2017г., до окончателно й
плащане, както и сумата 1 118,11 лева,
представляваща обезщетение
за забава върху неизплатените наемни вноски за периода от 25.05.2015г. до
09.11.2016г., както и сумата 926,04 лева, представляваща направени по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 24.09.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните (на посочените по делото съдебни адреси чрез пълномощници).
ДОПЪЛВА
ДОКЛАДА по делото в следния смисъл:
1.
В
доказателствена тежест на ищеца „РАДАР”
ООД, гр. София, е да установи:
1.1.
че е собственик на площта (бивша
лятна градина) или на част от нея, за която твърди, че ответникът „БИ ХЕПИ” ЕООД неправомерно е обособил и
използва като допълнителна зала (ново помещение) към ресторанта;
1.2.
че начина, по който се ползва тази площ от ответника
– наемател, не съответства на договореното между страните със сключения помежду
им договор за наем;
1.3.
че тази площ не съответства (различна е) на
включената в отдадените под наем обекти тераса пред сградата;
1.4.
какво е предназначението и обичайното ползване на
тази площ;
1.5.
твърдяното си обедняване (по основание и размер),
съответно обогатяването на
ответника – наемател и
неговия размер.
2.
В
доказателствена тежест на ищеца „РАДАР”
ООД, гр. София, е и да установи, че през процесния период
(28.05.2015г.-09.11.2016г.) в сградата, в която се намира отдадения под наем
недвижим имот, са били извършени дейности по управление, поддръжка и охрана,
предвидени в Приложение №2 към договора за наем, съответно, че като собственик
на част от този имот е заплащал възнаграждение и/или такси за тези услуги,
респ. техния размер.
3.
В
доказателствена тежест на ответника „БИ
ХЕПИ” ЕООД, гр. Варна, е да установи твърденията си, че:
3.1.
В задължение
на ищеца – наемател е било да извършва дейности по управление, поддръжка и охрана на общите части на
сградата, прилежащи към отдадените под наем обекти на партерния етаж;
3.2.
Поради това,
че през процесния период (28.05.2015г.-09.11.2016г.) ищецът – наемател не е изпълнил тези свои задължения по
договора, наемателят сам и за своя сметка е осигурил извършването
на поддръжка, почистване и охрана.
ДОПУСКА като писмени доказателства в процеса представените от
въззивника „БИ ХЕПИ” ЕООД,
гр. Варна с уточняваща молба вх. №12936/24.04.2019г. писмени документи.
ДОПУСКА на въззивника
„БИ ХЕПИ” ЕООД, гр.
Варна един свидетел в режим на водене за установяване на твърдени от него факти
относно извършването на дейности
по управление, поддръжка и охрана на общите части на сградата, прилежащи към
отдадените под наем на „Би Хепи” ЕООД обекти на партерния етаж.
ДА СЕ
ИЗИСКА от Софийски районен съд справка за това проведена ли е процедура по поправка на
протокола за проведено на 27.06.2018г. съдебно заседание по делегация (съдебна
поръчка №28816/2018г.), данни за инициирането на каквато от страна на съда биха
могли да се извлекат от съдебно удостоверение изх. №64576/10.07.2018г.,
съответно за резултата от нея, съответно да представи поправения съдебен
протокол.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение №2
към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На страните ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ и преписи от подадените отговори на въззивните жалби, съответно
от депозираните уточняващи молби вх. №12936/ 24.04.2019г. и вх.
№15075/17.05.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.