Решение по дело №6012/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3308
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20193110106012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 17.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                  

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6012/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК предявен от В.И.Р.- Е., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 13075,01лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 30.11.2016г.- 29.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци” № 23, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/25.03.2019г. 

В сезиралата съда искова молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. „Доброволци” № 23. При плащане на текущите си задължения, установила наличието на процесното задължение по партидата й. Разяснено й било в център за обслужване на клиенти, че сумата е дължима и начислена на основание извършена от Електроразпределение Север АД проверка на 29.11.2017г. и изготвен констативен протокол за нея. На следващия ден получила писмо от ответника, с което е била уведомена, че е извършена корекция на сметката й с приложени към него процесната фактура и становище за начисляването. Депозирала възражение, по което понастоящем нямала отговор. Оспорва това количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди, че при  проверката не е присъствала нито тя, нито нейн представител и не е запозната с показанията на стария електромер. Посочва, че съществува вероятност, ако и да е налице неизправност на СТИ, то тя да е възникнала след демонтажа, респ. в момента на монтажа му. Извън това, електроразпределителното дружество е собственик на СТИ, достъп до което потребителят няма, и съответно е негова отговорността по поддържане изправността му, респ. контрола за това. С влезли в сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на електроразпределителното дружество. Липсвала и правна уредба регламентираща възможността на оператора да извърши корекция на основание чл.50 ПИКЕЕ, тъй като с влязло в сила решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Последните обаче са били отменени с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС. Ето защо, проверката не е била извършена по правилата на ПИКЕЕ. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 29.11.2017г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на абоната, за която е бил съставен констативен протокол с № 1104232. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 5833кВтч, 1.8.2- 6629кВтч, 1.8.4- скрит регистър- 79419кВтч. Потребената ел. енергия в четвъртия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 796/21.03.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната схема на електромера. На 22.03.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

  По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията на сметката.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и период.

От констативен протокол № 1104232/29.11.2017г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 005833, 1.8.2- 006629, 1.8.3- 000000, 1.8.4- 079419. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при налични показания за дневна и нощна тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и абоната.

Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението на ищцата на 29.08.2014г. и видно от протокола за монтажа му, към него момент е било с нулеви показания по първа и втора тарифа.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол № 796/21.03.2019г.- АУ-Е-000029-71595/30.11.2018г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 1.8.4- 079421,4кВтч., докато типът електромер трябва да се състои от две тарифи. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.

Със становище от 22.03.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 79419квтч. за периода 30.11.2016-29.11.2017г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 30.11.2016-29.11.2017г. в размер на 79419квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/25.03.2019г. за сумата от 13075,01лева. 

По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено основание- служебно.

От заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, тип Carat M02, със заводски настройки за първа и втора тарифа, като за да отчита в четвърта тарифа е необходимо да се извърши претарифиране. Предвид констатацията в констативния протокол от проверката, че липсва намеса в схемата на присъединяване, в.лице прави извод, че записаното количество в четвърта тарифа е преминало през измервателната схема на електромера. Направената констатация от БИМ, че има намеса в тарифната схема означава, че СТИ е манипулирано по софтуерен път чрез парола за достъп до второ ниво и ползване на специализирана техника. Процесното СТИ е било ново, с нулеви първа и втора заводско настроени тарифи, което принципно предполага, че и другите тарифи следва да се нулеви. Така начислено на абоната количество ел. енергия, в.лице посочва вкл. с оглед пропускателната способност на захранващия кабел, че е невъзможно да се потреби за период от една година. То е монтирано през 2014г., а проверката е направена през 2017г. и очевидно е натрупвано за по- голям период. В.лице посочва, че е технически възможно да бъде определено кога е извършено претарифирането на електромера, но БИМ не правели това.

Между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител, бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.

Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.4 на СТИ и касае минал период 30.11.2016г.- 29.11.2017г. СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ. Ако и да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. Още повече, че при монтажа на СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по първа и втора тарифа. Становището на в.лице, че след като по тези тарифи са нулеви показанията, то нулеви са и по другите тарифи почиват на предположение, без налични подкрепящи ги обективни данни това да е така. Когато се касае за договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не може да бъде презюмирана. Неясно е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. От заключението на в.лице стана ясно, че това количество предвид пропускателната способност на захранващия кабел е невъзможно да е реално потребено от битов абонат за период от една година, като се има предвид и че абонатът така или иначе има потребление отчитаното от СТИ по визуализираните дневна и нощна тарифа. Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена е в размер по- нисък от цената на нощната тарифа, но не и за дневната тарифа, с което реално потребителят бива ощетяван. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Не без значение е и обстоятелството, че от представения протокол за монтаж на процесното СТИ е видно, че са били вписани единствено показанията му по първа и втора тарифа, не и по невизуализираните регистри. Посоченото от в.лице, че щом показанията по тези видими регистри са нулеви, то нулеви следва да са и по останалите регистри, почива на предположение, поради което и в тази му част експертното становище не може да бъде възприето. При дефицит на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 03.01.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.

Ако и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Липсата на проведено доказване относно точния период на доставката, при положение че се установи, че това количество е невъзможно да бъде потребено за една година от битов абонат, както и липсата на доказване дали това количество е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от потребителя.

           Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена в ДТ в размер на 528,01лева за завеждане на делото и издаване на съд.удостоверение и адв. възнаграждение от 1200лева по договор за правна помощ и съдействие. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 1728,01лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът  В.И.Р.- Е., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответникаЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 13075,01лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 30.11.2016г.- 29.11.2017г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци” № 23, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/25.03.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Р.- Е., ЕГН ********** сумата от 1728,01лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: