№ 827
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20211110125027
по описа за 2021 година
К. К. ДЖ. е предявила срещу „ФИРМА с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установена недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 09.03.2015 г., издаден по
ч. гр. д. № 36621/2014 г. на СРС, 49 състав, въз основа на който е образувано изд. д. №
20157910400249 на ЧСИ Т.В.Н., а именно 3425,25 лева – незаплатена потребена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода 11.2011 г. – 04.2013 г., 560,04 лева – мораторна
лихва за периода 31.12.2011 г. – 16.06.2014 г., 449,20 лева – съдебни разноски поради
погасяването им по давност.
Ищецът излага, че сумите по изпълнителния лист не могат да бъдат предмет на
принудително изпълнение, тъй като на 10.06.2017 г. изпълнителното дело се е прекратило на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело не са
извършвани същински изпълнителни действия, а последното валидно извършено действие,
годно да прекъсне давността, е наложен запор на МПС на 10.06.2015 г., поради което 3-
годишната давност е изтекла на 10.06.2018 г.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен като сочи, че след издаване на
изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение е приложима общата 5-годишна
давност. Излага, че давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното дело на
16.03.2015 г., както и впоследствие с подаване на молби от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия, с постъпилите вследствие на принудителното изпълнение плащания
и най-сетне с наложения запор на МПС, поради което и вземането, предмет на
изпълнителния лист, не е погасено по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
2
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 09.03.2015 г., издаден по гр. д. № 36621/2014 г. на
СРС, 49 състав, с който К.К. Д. е осъден да заплати на „ФИРМА сумата от 3425,25 лева за
доставена топлинна енергия през периода 11.2011 г. – 04.2013 г., лихва в размер на 560,04
лева за периода 31.11.2011 г. – 16.06.2014 г. и 449,20 лева – разноски по делото.
Въз основа на него на 13.02.2015 г. е образувано изп. д. № 20157910400249 на ЧСИ
Татяна Водениченска-Никитова. По същото на 03.04.2015 г. съденият изпълнител е наложил
запори върху банкови сметки на длъжника.
Съдът намира, че това действие е такова, с което давността се прекъсва и на
основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от тази дата започва да тече нова давност.
Не се установява в рамките на двугодишния период след налагането на запорите да са
предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно
разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради
това следва, че изп. д. № 20157910400249 на ЧСИ Татяна Водениченска-Никитова се е
прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 13.02.2017 г. (с изтичането на
две години).
В ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че
периодични са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви по размер. Вземанията за доставена топлинна енергия
отговарят на посочените белези, поради което приложимата за тях погасителна давност е
кратката 3-годишна.
Така съдът намира, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, са се
погасили по давност към 13.02.2018 г., поради което и предявеният иск се явява основателен
и следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени в производството. Претендира се адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, което не е прекомерно с оглед на чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ и държавна такса в размер на 177,38 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К.К. Д., ЕГН **********, срещу
„ФИРМА, ЕИК ......., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че К.К. Д. не дължи на „ФИРМА
сумите по изпълнителен лист от 09.03.2015 г., издаден по гр. д. № 36621/2014 г. на СРС, 49
състав, въз основа на който е образувано изд. д. № 20157910400249 на ЧСИ Татяна
Водениченска-Никитова, а именно 3425,25 лева за доставена топлинна енергия през периода
11.2011 г. – 04.2013 г., лихва в размер на 560,04 лева за периода 31.11.2011 г. – 16.06.2014 г.
и 449,20 лева – разноски по делото, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК ......., да заплати на К.К. Д., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 677,38 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4