№ 16305
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110142353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ДРУЖЕСТВО, ДРУЖЕСТВО
ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО, в качеството им на съдружници в гражданско дружество -
ДЗЗД ФИРМА“, срещу Д. Ш., с която са предявили субективно и обективно съединени при
условията на кумулативност осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 512 лева, от която:
сума в размер на 11 000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за заем
от 06.07.2022 г.
- сума в размер на 924 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по
Договор за заем от 06.07.2022 г., за периода 01.08.2022 г. до 01.08.2023 г.
- сума в размер на 7000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за заем
от 22.07.2022 г.
- сума в размер на 588 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по
Договор за заем от 22.07.2022 г., за периода 01.08.2022 г. до 01.08.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че са съдружници при равни равни квоти в гражданско дружество
ДРУЖЕСТВО, като от негово име на ответника са предоставени сумите 11 000 лева и 7000
лева, въз основа на възникнали заемни правоотношения, обективирани в Договор за заем от
06.07.2022 г. и Договор за заем от 22.07.2022 г.
Излагат твърдения, ответникът е трябвало да върне заетата сума по Договор за заем от
06.07.2022 г. в размер на 11 000 лева, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер
1
0.7% от главницата, начислявана на месечна база, до 30.06.2023 г. на 12 месечни вноски,
като при неплащането на една вноска, заемът става предсрочно изискуем.
Твърди се, че ответникът е длъжен да върне заетата сума по Договор за заем от
22.07.2022 г в размер на 7 000 лева., заедно с уговорената лихва в размер 0.7% от
главницата, начислявана на месечна основа, в срок до 31.01.2024 г. на 7 месечни вноски,
като при неплащане на една вноска, настъпва предсрочната изискуемост на задължението.
Претендира се заплащане на договорна лихва за забава за периода от 01.08.2022 г. до
01.08.2023 г. в размер на 924 лева по Договора за заем от 06.07.2022 г.
Претендира се заплащане на договорна лихва за забава за периода от 01.08.2022 г. до
01.08.2023 г. в размер на 588 лева по Договора за заем от 22.07.2022 г.
Поддържа се, че ответникът до момента не е извършвал нито едно плащане и не е
изпълнил задължението си да върне заетата сума. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
правният интерес на ищците за завеждането на иска, тъй като не са страни по сключените
договори за заем.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищците материално субективно притезателно право
с правна квалификация чл. 240 ЗЗД за връщане на дадената в заем парична сума в размер на
11 000 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 06.07.2022 г, както и
сумата от 7 000 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 22.07.2022 г.,
както и притезанията за уговорената възнаградителна лихва в размер на 924 лева за периода
от 01.08.2022 до 01.08.2023 г по договора за заем от 06.7.2022 г.., респективно в размер на
588 лева за периода от 01.08.2022 г. до 01.08.2023 г. по договора за заем от 22.07.2022 г.
Правопораждащият твърдяното притезание фактически състав включва: 1) две
насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления на страните за сключване на
договор за заем, както и 2) предаване на паричната сума, обект на правоотношението; 3)
настъпване на предсрочната изискуемост или на уговорения в договора срок за изискуемост
на задължението.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1)
постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем и 2) предаване на
паричната сума, обект на правоотношението; 3) настъпването на фактите, обуславящи
изискуемостта на претенцията за главница и възнаградителна лихва.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
Заемът за потребление е двустранен, неформален и реален договор по силата на който
заемодателят предава определена сума пари или заместими вещи в полза на заемателя, който
поема насрещното задължение да върне полученото от същия вид и качество. Предаването
2
на обекта на правоотношението е елемент от правопораждащия фактически състав, т.е. от
този момент се счита, че договорът е сключен, респективно настъпват предвидените правни
последици.
По делото за представени преписи от договор за паричен заем от 06.07.2022 г. за сумата
от 11 000 лева, платима на 12 месечни вноски с падеж на първата вноска 30.07.2022 г. и
падеж на последната 30.06.2023г. и договор за паричен заем от 22.07.2022 г. за сумата от 7
000 лева, платима на 7 месечни вноски с падеж на първата вноска 20.07.2023 г. и падеж на
последната 31.01.2024г. Съгласно процесните договори заемодател са ищците, обединени от
общността им ДРУЖЕСТВО, а заемател е ответника в настоящето производство. В хода на
първоинстанционното производство ответникът не оспорил истинността на положения под
договора за заем подпис. От представения по делото договор се установява факта, че
страните са постигнали съгласие за възникване на правните последици, присъщи на договора
за заем, също така и факта на предаване на процесната сума и нейния размер, включително и
датата на падежа, на която длъжникът следва да престира. Приобщени към
доказателствената съвкупност са и преписи от разходен касов ордер от 06.07.2022г. за сумата
от 11 000 лева с основание „Заем по договор“ и разходен касов ордер №324 от 22.07.2022г. за
сумата от 7 000 лева с основание „паричен заем“, подписани от ответника. От анализа на
приложените договори за заем и издадени РКО, служещи за разписка, подписани и
неоспорени от заемателя, се установява по несъмнен начин наличието на заемно
правоотношение между страните по делото. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна
практика: Решение № 337 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3621/2023 г., IV г. о., ГК,
Решение № 50080 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2022 г., III г. о., ГК, Решение №
50168 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 60261 от
20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г., IV г. о., ГК, според която съдът е длъжен да
приеме за установено, че договор за заем е сключен, когато по делото е приет частен писмен
документ, издаден от ответника и свидетелстващ за предаване на заемните средства.
Съгласно чл. 357 и сл. ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват
да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Внесените пари,
заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на
съдружниците, както и всичко, което е придобито. Гражданското дружество не е
правосубектно, т.е. не представлява самостоятелен субект на правото. Следователно
дружеството влиза в правоотношения с трети лица не чрез волеизявлението на свой органен
представител, а чрез волеизявлението на доброволен представител, упълномощен от всички
участници в дружеството, арг. чл. 360 вр, 36 ЗЗД. В процесната хипотеза двата договора за
заем са сключени от Иван Павлов в качеството му на пълномощник на всеки един от
участниците в гражданското дружество, т.е. правоотношение е възникнало между
длъжника и всеки един от съдружниците, поради което въведените от ответника
възражения за липса на материална легитимация са неоснователни. Вземанията на
гражданското дружество по сключените договори с трети лица са по своята същност са
вземания на отделните съдружници, тъй като дори и договорът да е сключен с
3
дружеството, с оглед неговата същност следва да се счита, че е сключен с отделните
съдружници. В този смисъл виж Решение № 118/21.10.2020 г. по т.д. 2027/2019 г., II Т.К. на
ВКС.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че са налице валидно възникнали
облигационни правоотношения между страните. Въпреки разпределената доказателствена
тежест ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че задълженията
за връщане на заемната сума са погасени, поради което исковите претенции следва да бъдат
уважени.
Претендира се заплащане на възнаградителна лихва по договор за паричен заем от
06.07.2022г., формирана в период от 01.08.2022г. – 01.08.2023г. в размер на 924 лева (0.007 х
11 000 х 12), както и възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 22.07.2022
г.,формирана в период от 01.08.2022г. – 01.08.2023г. в размер на 588 лева (0.007 х 11 000 х
12).
По договора за заем от 06.07.2022 г. изискуемостта на всички вноски е настъпила
преди предявяването на настоящата искова молба. По втория договор за заем от 22.07.2022 г.
кредиторът е упражнил потестативното си право да направи задължението по договора за
заем предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба на длъжника.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: 1)
обективният факт на неизпълнение на договорното задължение от страна на длъжника и 2)
упражненото от кредитора по надлежния ред право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента, в който волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника, при условие,
че към същия момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й - в
този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В процесната хипотезата, когато в исковата молба е обективирано
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това
волеизявление стигнало до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост- в този смисъл Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.;
Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 86 от
27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК.
Поради което притезанието за заплащане на главницата е изцяло основателно, както и
вземането за възнаградителната лихва, тъй като се претендира единствено за вноските,
чиито падеж е настъпил преди предявяването на иска (01.08.2022г. – 01.08.2023г.), доколкото
изискуемостта последната вноска е станала изискуема на 20.07.2022 г., арг. чл. 3 от
представения Договор за заем, т.е. 20-то число на текущия месец.
4
Настоящият състав приема за установено, че в условията на пълно и главно доказване
се установиха елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, поради
което исковите претенции следва да бъдат изцяло уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е
представил доказателства за сторени съдебни разноски в размер 3 720 лв., от които 1 220
лева платена държавна такса и 2 500 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ш., ЕГН: **********, да заплати в условията на разделност и при
равни квоти на всеки от ищците - „ФИРМА, ЕИК: ********; ФИРМА, ЕИК: *********;
ДРУЖЕСТВО ЕИК: ********* ДРУЖЕСТВО, ЕИК: ********* и ДРУЖЕСТВО, ЕИК:
********, в качеството им на съдружници в гражданско дружество - ДЗЗД ФИРМА“,
БУЛСТАТ: ***********, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал. 2
ЗЗД, сумата в размер на 11 000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
заем от 06.07.2022 г.; сумата в размер на 924 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва по Договор за заем от 06.07.2022 г., за периода 01.08.2022 г. до
01.08.2023 г.; както и сумата в размер на 7000 лева, представляваща непогасена главница по
Договор за заем от 22.07.2022 г; сумата в размер на 588 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва по Договор за заем от 22.07.2022 г., за периода 01.08.2022 г. до
01.08.2023 г., ведно със законната мораторна лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното погасяване на притезанията.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Ш., ЕГН: **********, да заплати на
„ФИРМА, ЕИК: ********; ФИРМА, ЕИК: *********; ДРУЖЕСТВО ЕИК: *********
ДРУЖЕСТВО, ЕИК: ********* и ДРУЖЕСТВО, ЕИК: ********, в качеството им на
съдружници в гражданско дружество - ДЗЗД ФИРМА“, БУЛСТАТ: ***********, сумата от 3
720 лева, представляваща сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5