№ 508
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501588 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 17.03.25г. /с участието на секретаря Крайнова/
въззивно гражданско дело № 1588/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-26 състав от 18.04.24г. по г.д. № 7817/23г. е отхвърлен
/изцяло/ иск по чл. 2б от ЗОДОВ на С. М. против Прокуратурата на РБ.
Решението на СГС се обжалва от С. М. /изцяло/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищецът поддържа, че е налице забавено правосъдие /във връзка с водено срещу
него наказателно производство/ и с оглед това претендира да бъде ангажирана /при
условията на чл. 2б от ЗОДОВ/ имуществената отговорност на Държавата /чрез
Прокуратурата на РБ – в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.
Жалбата е неоснователна /искът е неоснователен; първоинстанционното решение
е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на
доказателствения материал/:
Събраните по делото /в рамките на първоинстанционния процес/ доказателства
удостоверяват следното:
В рамките на процесното наказателно производство спрямо С. М. /в качеството
му на „обвиняем“/ са били привеждани в изпълнение /последователно във времето/ мерки за
процесуална принуда както следва: задържане за 24 часа и за 72 часа, задържане под стража,
домашен арест, подписка, забрана за напускане на пределите на РБ. В наказателния процес
/все още висящ/ са извършвани редица процесуално-следствени действия както следва:
правени са огледи, претърсвания, изземвания, изисквани са данни /писмени доказателства/
от различни държавни институции, приобщавани са материали от други наказателни
производства /към момента процесната наказателна преписка сдържа множество обединени
томове; същата съдържа и секретни материали – с класифицирана информация/, изготвяни
1
са експертизи, разпитвани са свидетели /в това число и по делегация; в това число свидетели
с тайна самоличност/, отправяни са искания за правно и фактическо съдействие от други
държави /чрез съдебни поръчки/, използвани са специални разузнавателни средства.
Процесът е бил и спрян, съответно впоследствие – възобновен.
Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност, съотнесени към общата
времева продължителност на процеса до момента, съотнесени и към предмета на
наказателното производство като правна квалификация; като брой на участващите в процеса
правни субекти – всеки със съответно процесуално качество; като вид, естество и обем на
осъществената процесуална дейност/ не могат да обосноват надлежен извод за наличие на
неоправдано /необосновано/ забавяне на наказателния процес /всички процесуално-
следствени действия са били извършвани в съответствие с правилата по НПК,
регламентиращи производството по събиране на доказателства, без да са били допускани
съществени забавяния във времето/. На практика разполагането на наказателното дело в
процесния „спорен“ отрязък от време /считано от 20г. насам/ се явява следствие не от
бездействие на разследващите органи, а от самата правна и фактическа специфика
/сложност/ на процеса – преценена в контекста на всички очертани по-горе параметри /в
контекста и на постановките по ТР № 35 от 90г. на ВС/.
В същия смисъл са изложени съображения и от първоинстанционния съдия
/които кореспондират пряко с правилата по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, с постановките по
Конвенцията, със съдебната практика, която се е оформила по приложението им; в това
число и със съдържанието на цитираното по-горе ТР на ВС/. Настоящият съдебен състав
препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на СГС.
Правилото на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ се явява специално /в това число –
преценено в контекста и на принципните постановки по горното ТР на ВКС/ спрямо
правните /процесуалните/ норми от НПК /цитирани от жалбоподателя; регламентиращи
сроковете за разследване/. С оглед това: нарушаването на тези срокове – не може да
обоснове автоматично /безусловно/ ангажиране на имуществената отговорност на
Държавата /чрез ПРБ/.
Действително: липсват доказателства ищецът да е имал „недобросъвестно“
поведение в рамките на наказателния процес /да е предизвиквал сам необосновано забавяне
на делото/. Този факт обаче /преценен сам по себе си, съответно в контекста и на всички
изложени по-горе обстоятелства/ също не може да обоснове уважаване на иска: релевантно
в случая се явява обстоятелството – дали е налице „противоправност“ в поведението на ПРБ
/по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ/, а такава не се констатира /съобразно горните
съображения/.
Не е налице процесуална пречка /с оглед и правилото на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ/
ищецът да защити своите права на по-късен етап /в зависимост от развитието във времето на
процесното наказателно производство; в това число и след приключване на същото; в това
число при условията на относимите за случая хипотези по чл. 2 от ЗОДОВ/.
С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-26 състав от 18.04.24г. по г.д. № 7817/23г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3