Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
Гр. Разград, 28 юни 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИН ТОДОРОВ
разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №70 по описа за 2022
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В. В. И. от гр. К. против Решение №50/
24.03.2022 г., постановено по АНД №49/ 2022 г. по описа на Разградския районен
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №38-0003712/
22.12.2021г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация"- Разград (РД „АА“), с което за нарушение на чл. 34, § 3, б.
“б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лв.
Недоволно от така постановеното решениe е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че то е необосновано,
постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с
материалния закон. Развива доводи, че извършеното от него деяние неправилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАП, а не като нарушение по
чл. 93в, ал. 9 от ЗАП. Алтернативно твърди, че то съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на това моли съда да отмени решението на
въззивния съд, като отмени и оспореното НП, ведно с произтичащите от това
последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което
сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението
на Разградския районен съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да
остави в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
В
хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които
установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Същите са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал
до обосновани фактически изводи. Те сочат, че на 26.11.2021
г. около 12:50 ч., на територията на област
Разград, на главен път І-2, км. 47+200, служители на РД
„АА“ спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал ППС в състав влекач „Волво
ФХ 4 x 2 Т“ с рег. № ******** от категория N3 и прикачено към него полуремарке с рег. № ******** от категория 04, с което се извършва обществен превоз на
товари по маршрут от гр.Русе за с. Камено, обл.
Бургас. ППС
било оборудвано с дигитален тахограф, като при проверка на разпечатката от него е установено, че водачът не е въвел
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни относно периодите на
"Друга работа", "Време на разположение", прекъсвания или
почивка за периода от 05:30 часа
на 21.11.2021 г. до 05:10 часа на 22.11.2021
г., когато е бил извън превозното средство и не е можел да
ползва тахографа.
Въз основа на тези констатации е прието, че касаторът е нарушил разпоредбата
на чл. 34, § 3, б. “б“ от Регламент(ЕС) №165/2014 и срещу него е съставен АУАН
бл. №296225/ 26.11.2021г. Той е надлежно предявен на лицето и подписан от него
без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Отразените
в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган и въз основа на тях
с процесното НП на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАП на нарушителя е наложена
глоба от 500 лв. В
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН въззивният съд е потвърдил
това НП като е приел, че то е постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Този извод се споделя от настоящата инстанция.
АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни
органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на
вмененото административно нарушение е
достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими
индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере
какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по
неговото оспорване. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приложени са и съответните
законови разпоредби.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина
административно нарушение. Съгласно нормата на чл. 34, § 3, б. “б“ от Регламент (ЕС) №165/2014 когато поради отсъствие от превозното
средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, той е задължен да впише съответните периоди в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф. Анализът на тази разпоредба сочи, че във всички случаи, когато
водачът обективно не може да използва монтирания тахограф, без значение какви
са причините за това, той е длъжен да въведе в картата на водача периодите на „друга
работа", „период на
разположение", прекъсвания, почивка, годишен отпуск или отпуск по болест. Жалбоподателят
не е изпълнил това свое задължение, поради което правилно и обосновано е
прието, че деянието му съставлява административно нарушение по чл. 93в, ал. 11
от ЗАП. Наложеното наказание е в
абсолютния размер, предвиден от законодателя и съгласно забраната на чл. 27,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност то да бъде намалено или
изменено.
Недоказани и неоснователни са твърденията, че конкретното нарушение
съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН. Легално определение за „маловажен случай” се
съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН, според която „маловажен случай“
е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В казуса не са установени такива обстоятелства,
които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи.
В този смисъл са и мотивите на обжалваното решение. Същото е валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №50/24.03.2022 г.,
постановено по АНД №49/ 2022 г. по описа на Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/