РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Берковица, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100714 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени от „А1 България“ ЕАД против М. Г. З. кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД –
установителни искове за вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 360/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Подадена е искова молба от „А1 България“ ЕАД против М. Г. З..
Ищецът „А1 България“ ЕАД твърди в исковата си молба, че на
18.12.2019 г. между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД), в качеството на мобилен оператор и М. Г. З., в качеството на абонат, е бил
сключен Рамков договор идентифициран с неговия уникален номер *********
във връзка, с който на абоната е открит партиден номер М6449049.
На същата дата е подписано Приложение № 1 за ползване на тарифен план
A1 Surf XS с телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса 11.99 лева
с ДДС, като приложението е сключено за период от две години, който е започнал
да тече на 18.12.2019 г.
Отново на 18.12.2019 г. е сключен и Договор за продажба на изплащане, с
1
който М. Г. З. е закупила Tablet Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB B, при
първоначална вноска от 1.98 лева, а остатъкът от 45.54 лева е разделен на 23 броя
месечни вноски и е уговорена лихва в размер 5 % годишно. Устройството е
предадено във владение на ответника с приемно – предавателен протокол. За
ползваните услуги и задължения ищецът е издал фактури и сметки. По така
издадените фактури ответникът не е заплатил общо 28.88 лева – месечни вноски
за предоставени електронни съобщителни услуги и общо 33.66 лева – месечни
вноски представляващи цена на устройството на изплащане. Поради
неизпълнението на длъжника е начислена мораторна лихва за забава в размер на
68.78 лева и договорът е прекратен предсрочно на основание чл. 54.12 от ОУ,
като са начислени неустойки в общ размер на 180.57 лева.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 360/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че М. Г. З. му
дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 360/2023 г. на РС – Берковица.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна М. Г. З. не е подала отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок. Същата редовно призована не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
С нарочна молба, докладвана в първото по делото съдебно заседание,
ищецът прави искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл.
2
238 и чл. 239 от ГПК:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
/чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и
Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2
ГПК/.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явявила в първото по делото заседание
и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно
връчено на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не
представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание,
без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите
са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е
редовно връчено на ответната страна.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Исковете са допустими, а от представените с исковата молба писмени
доказателства, които не са оспорени от ответника, може да се направи извод,
че исковете са вероятно основателни.
Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира
по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
3
наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното /в размера, за
който е била издадена заповедта за изпълнение – 25 лева за ДТ и 50 лева
адвокатско възнаграждение/, така и за исковото производство - 25 лева за
платената ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева /съгласно
фактура на л. 21 и опис към същата на л. 22/.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от
ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове искове по реда
на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, че М. Г. З. с ЕГН: ********** от гр.
Б., ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, СУМАТА 243.11 лева - главница,
ведно със законната лихва от 04.07.2023г. /датата на подаване на заявлението/
до окончателното плащане, сумата от 68.78 лева - мораторна лихва от дата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ
до 03.07.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
360/2023 г. на РС – Берковица.
ОСЪЖДА М. Г. З. с ЕГН: ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, СУМАТА сумата от 505 лева - разноски за исковото
производство и 75 лева - разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението НЕ подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответната страна има право на защита срещу решението по реда на
чл. 240 ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5