№ 123
гр. Ямбол, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. С.
Членове:Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Росица Ст. С. Въззивно гражданско дело №
20242300500188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. Х. от гр. *, против Решение
№199/12.04.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. №1598/2022 г., с което е
осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* сумата от 4 404 лв., с която
неоснователно се е обогатила за сметка на банката, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 15.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
1026, 16 лева – направени по делото разноски.
Въззивницата твърди, че е налице неправилност и необоснованост на постановеното
при неизяснена фактическа обстановка решение. Излага доводи, че е била налице
неразрешена платежна операция по чл.70 ал.1 Закона за платежните услуги и платежните
системи (ЗПУПС), като доставчикът, в случая банката - ищец, е следвало да възстанови на
платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и да възстанови
платежната сметка на платеца в състояние, в което тя би се намирала преди изпълнението на
неразрешената операция, което е сторено от банката –безспорен факт по делото.
Въззивницата, по повод приетото от съда обстоятелство въз основа на заключението на СТЕ,
че в системата на „Майфин" е създадена регистрация от потребител, а именно на нейно име,
възразява, че по делото не е установено по безспорен начин, при условията на пълно и
главно доказване, че тя е създала тази регистрация. Намира за необоснован извода, че при
регистрацията е идентифицирана по съответната процедура, като счита, че липсват
доказателства, установяващи правилата за идентификация. Също така оспорва и извода, че е
инсталирано приложение и след оторизация в системата, именно ответницата е можела да
зарежда пари в собствената си сметка и да прави плащания. Сочи, че липсват доказателства,
че мобилният телефон с номер /+ *****/, от който са потвърдени преводите на сумите с
изпратена парола, е регистриран и е принадлежал на нея. Въззивницата се позовава на
писмо вх. № 18884/23.12.2023г. на „А1", установяващо единствено, че посоченият номер е
регистриран към предплатена карта за мобилен интернет „DataPrima“, който факт не е взет
предвид от ЯРС. Необоснован е според нея изводът, че именно тя е „можела да зарежда пари
в собствената си сметка и да прави плащания", при условие, че не е установено при
условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на създадената виртуална сметка, т.е.
1
неин собственик, както и че именно тя е извършвала зареждане на сметката и плащане от
същата чрез мобилен телефонен номер с неустановен собственик. Излага доводи и че
експертизата не установява, че регистрацията в системата на „Майфин" е създадена от нея, а
единствено, че е на нейно име, както и не установява, че посоченият мобилен тел. номер е
регистриран на нейно име и/или, че същата има договор с мобилен оператор за него,
включително не установява, че тя притежава на свое име мобилното устройство с
инсталиран софтуер с операционна система „IOS". В жалбата също се акцентира на факта,
че СТЕ е установила IP адреси, от които е достъпвана системата на „Майфин" в седем
държави в периода, в който са осъществени преводите 29-31.01.2022 г., но не е установено,
как и от кого са регистрирани посочените IP адреси. Излагат се и твърдения за действията на
трето лице, чрез използване на личните данни на въззивницата и документа й за
самоличност. Сочи се, че незаконосъобразно и неправилно, в тежест на ответника, съдът
вменява доказване на твърдени отрицателни факти от една страна, а от друга при липса на
установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца кумулативно
изискуеми законови предпоставки, прави извод за основателност на предявения главен иск.
Твърди се и че ответницата е сезирала прокуратурата и полицията, но към настоящия
момент липсват доказателства за установено лице -извършител на престъпление, както и
влязла в сила присъда, която да е задължителна за съда, съгласно разпоредбата на чл. 300
ГПК. В жалбата се навежда оплакване срещу приемането от ЯРС, че обогатяването чрез
реално постъпване на суми в патримониума на ответницата е доказано с това, че с дебитни
карти на клиенти на ищцовата банка са извършени неразрешени парични преводи към нея,
по нейна сметка, открита в дружеството за електронни пари и извършване на платежни
инструменти „Майфин" ЕАД, като според въззивницата липсват доказателства, че
откриването на сметката е извършено именно от нея, а не само на нейно име от трето лице.
Според жалбата липсата на предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД води до
неоснователност на предявената главна претенция, както и на акцесорния иск за лихви.
Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, предявени от търговското
дружество- ищец, като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени
направените от страната пред първата и настоящата инстанции разноски по делото. В с.з.
жалбата се поддържа.
В законовия срок е подаден отговор на жалбата от насрещната страна - „Банка ДСК“
АД, според който решението е правилно. Сочи се, че от доказателствата по делото е
установено титулярството на сметката, по която са получени плащанията и от която са
разпоредени сумите. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и решението да бъде потвърдено.
В с.з. заявеното в отговора становище се поддържа.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Установената по делото фактическа обстановка не е спорна между страните.
Правния спор между тях е относно изводите, които следват от установените факти.
Така от приложени по делото писмени доказателства се установява, че трети не
участващи в процеса лица Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са клиенти на
ищцовата банка, имат договори за платежни сметки, за интернет банкиране и обслужване на
дебитна карта и за издаване на бизнес дебитни карти. Представени са искания за оспорване
на трансакции с банкови карти от 11.02.2022 г. за лицето Д.Й.А., от 31.01.2022 г. за лицето
П.Н.Н., от 01.02.2022 г. за лицето И.И.Й., от 31.01.2022 г. за лицето Г.Л.Б., извършени при
липса на разрешение от картодържателя, извлечения за съответните периоди с описание на
операциите и изтеглените суми.
От „MyFin“ е предоставена информация, че лицето М. А. Х., ЕГН ********** има
регистрация от 28.12.2021 г., със статус блокиран по посочена сметка, като са посочени за
информация и IP адресите, както и служебно заверени копия за движение на наличностите
по посочената сметка, за периода 28.12.2021 г.- 11.11.2022 г. и също така и две служебно
заверени копия на документи от клиентско досие. Представен е и отчет по сметка, изготвен
на 04.03.2022 г., касаещ разплащателна сметка на ФЛ – Digital bank за лицето М. А. Х. от
гр.*, за периода 26.01.2022 г.- 31.01.2022 г., с посочени дати и прехвърлени средства. От
„MyFin“ са представени и писмени обяснения, от които става ясно, че лицето М. А. Х. е
имало открита на 28.12.2021 г. платежна сметка в дружеството; постъпилите средства по
платежната сметка на Х. били само от карти с номера и от дати в приложен документ за
извършени "тop up" операции; със средствата от платежната сметка били извършени само
плащания на ПОС на Revolut Bank UAB. Представен е от „MyFin“ отчет по сметка, изготвен
2
на 05.10.2022 г., относно разплащателна сметка на ФЛ – Digital bank за лицето М. А. Х. за
периода 27.12.2021 г.- 04.10.2022 г., с посочени дати и прехвърлени средства.
По делото пред ЯРС е назначена и изслушано заключението на ССчЕ, вещото лице
по която заявява, че от сметките на лицата Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са
наредени парични средства към сметка в „My Fin“ в размер на общо 4 404,00 лв., на
посочените в експертизата дати. По данни от делото и приложените заверени копия на
извлечения от банкови сметки в лева на посочените по горе ФЛ и ЮЛ, „Банка ДСК“ АД
извършила паричен превод по сметките им, като възстановила сумите, съобразно „Искане за
оспорване на трансакции с банкова карта“, подадени от лицата.
Във връзка с представените писмени обяснения от „Майфин“ АД на основание
чл.201 ГПК, пред ЯРС е назначена допълнителна ССЧЕ. В същата е посочено, че от
сметките на лицата Д.Й.А., П.Н.Н., И.И.Й. и „Модулор 2“ ЕООД са наредени парични
средства към посочена сметка в „Майфин“ ЕАД в размер на общо 4 404,00 лв. На база
описаните показатели в т.1.1 до т.4.2 (номер на карта, дата, час и сума) становището на
експерта е, че транзакциите от банковите сметки в „Банка ДСК“ АД са постъпили по
разплащателна сметка в лева в „Майфин“ ЕАД, с посочен номер. При изслушване в с.з.
в.лице заявило, че от допълнително представените справки от „Майфин“ ЕАД, можело да се
направи връзка с банковите сметки на пострадалите в „Банка ДСК“, като и в извлеченията
от двете се виждало номера на картата, по която били направени трансакциите.
По делото пред ЯРС е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по
която посочва, че когато потребителя създаде регистрация в системата на „Майфин“ и се
идентифицира по съответната процедура, същия можел да инсталира приложение в което,
след оторизация в системата да зарежда пари в собствената си сметка и да прави плащания.
В случая на страницата на „Майфин“ се предлагал софтуер за телефони с операционна
система „Android“ и устройства на „Apple“ с операционна система „ios“. В общи линии
мобилното устройство с инсталиран такъв софтуер, представлявало електронен портфейл,
свързан със съответната банкова сметка, в който можели да бъдат добавяни пари,
извършвани безконтактни плащания и преводи по други сметки. От представената
информация от „Майфин“ било видно, че средствата постъпвали по посочената сметка, като
добавяне на пари (захранване на сметката). В конкретния случай потребителя бил изпълнил
вход в системата (със съответните потребител и парола или пин код), след което добавил
средства по сметката, като въвел номер на дебитна карта, валидност на картата и кода за
сигурност (security code) изписан на гърба на картата, както и сумата с която се захранвала
сметката. След това системата проверявала атрибутите на картата и наличност по сметката.
С оглед на това, че проверката преминала успешно бил извършен превод между сметките,
който в последствие бил осчетоводен. Към посочената сметка били издадени шест
виртуални дебитни карти с посочени номера в експертизата (лист 140-141). Според
справката след това наличните пари били изтеглени от сметката през 6-те виртуални дебитни
карти към „Revolut“, като преводите били потвърдени с парола изтеглена на номер +*****.
Посочените IP адреси, от които е достъпвана системата на „Майфин“ били с локации -
Люксембург; Германия; Франция; Италия; Швеция; Англия и България. Движенията на
средствата по посочената сметка ******* били видни от представената справка. Описаните в
И.М. суми се наблюдавали като постъпления по сметката и отговаряли по обем и дата на
превода. До в.лице са изпратени документи и обяснения от „MyFin“ приложени на лист 142-
151 по делото. При изслушването в с.з. на в.лице същото е направило следните уточнения:
„Майфин“ ЕАД била дъщерна фирма на „ПИБ“ и не можели да им се връчват призовки, те
нямали офиси на място, като всяка информация следвала да се търси само в София, в
сградата на ПИБ. В експертизата в.лице обяснило като термини ПОС терминал и NFC.
Процедурата била следната - дистанционно по интернет, клиента създавал регистрация, след
като потвърди самоличността си в „Майфин“. Това се случвало със селфи и снимка на
личната карта от двете страни и по техни сведения, тази информация се проверявала в
Реджикс, което било регистър за електронна информация, във връзка с електронно
правителство и електронната обмяна на информация между институциите. Там се
проверявал статута на клиента и дали бил длъжник в някоя банка, дали личната карта била
валидна в МВР и след това се потвърждавали данните, като не се контролирала от човек.
При регистрацията лицето посочвало телефон и е-майл и си правело селфи, като не можело
да се закачи снимката на друг човек. След като се направела регистрацията на телефона се
инсталирало приложение на „Майфин“ и се правела връзка с виртуална карта и това ставало
електронен портфейл, който се явявал и ПОС-терминал. За целта телефона трябвало да има
вграден NFC чип, който чип работел на принципа на безконтактните дебитни карти. Когато в
3
телефона имало такъв чип той се свързвал със сметка и както в магазина се плащало с карта,
така и с телефона. Този чип на телефона или го имало или го нямало, като просто било
възможно като се доближи телефона, да се плати с него, а софтуера, след като личността
била потвърдена, тя била свързана със сметката. Това били изцяло виртуални карти, нямало
издадени пластики и не били получавани физически карти. От извлеченията ставало ясно, че
парите от сметките били изтеглени от четири карти, като от едната два пъти. От IP адресите
ставало ясно, че хората реално са били в тези страни, като другия вариант бил със заявка за
теглене през прокси- сървър. Заявката излизала за отваряне от Гугъл от IP адреса, но ако
била изпратена на прокси-сървър например в Германия, тя щяла да излезе като заявка от там,
като не било задължително човека да е бил там. Това можело да стане от всяка точка на
света, където има интернет, като много лесно можело да се вземат сметките от банката, като
се посочва начина за това и с фишинг е-мейли. Тегленето от сметките щяло да продължи, ако
„Майфин“ не блокирали тази сметка, тъй като на една дата имало 28 плащания.
Процедурата била приета и одобрена от закон или разпоредба и след като закона решил, че
това е достатъчно, те можели да си правят каквото поискат. Също така в.лице обяснява, че
телефона бил свързан само с една сметка. Влизало се в софтуера и след като му било казано
да добави пари или там, каквото означавала операцията, пишело се номера на картата, от
която можело да се вземат парите и се пишело и сумата и те ги добавяли. Ако не се
изисквало верификация, преводът минавал директно и оставал в системата „блокирани
средства“ до като се видело, че едната банка задължава другата да прехвърли парите и
докато минели трансакциите което се правило 3-4 пъти на ден и затова примерно едната
трансакция била на единия ден, а минала на другия ден. За начина на крадене на данните
в.лице обяснява, че имало много преводи, но само някои били от „Банка ДСК“. Пращал се е-
мейл, пишело се номера на картата и данните се открадвали, като имало много хора които си
пазили паролите в браузъра и можели да се откраднат, като „Майфин“ не искали да дават
данни, защото не били страна по делото. В.лице уточнява, че личната карта, която била
снимана и изпратена била проверена за валидност в полицията. Имало публичен сайт, в
който можели да бъдат проверени всички български лични данни, дали били издадени от
полицията и дали са валидни. На въпроса дали личната карта на ответника можела да бъде
открадната, в.лице отговори, че навсякъде се искало лична карта. Нямало изискване за е-
мейлите за потвърждение на самоличността. Влизало се например в mail.bg или abv.bg,
пишели как се казват и това било името, което било написано, като е-мейлът можел да се
казва както искали. На него пращали линка и готово. „Майфин“ давали неща, които им било
изгодно, до като не се свързал с изп. директор. Същите казали, че на живо се включват само
за чужди граждани, на които не можели да проверят личните данни.
Относно мобилен номер +***** са изискани справки от мобилните оператори, като
от „Йеттел България“ ЕАД отговорили, че посочения номер не е потребител на услуги на
мобилния оператор; от мобилния оператор „А1 България“ ЕАД отговорили, че посочения
по-горе номер бил регистриран към предплатена карта за мобилен интернет DataPrima.
Пред въззивния съд са събрани допълнителни доказателства.
По повод изискана от съда справка Главна Дирекция „Национална полиция" е
отговорила следното: ДП №143/2023 г. е образувано на 03.07.2023 г. за това, че на
неустановено място и в условия на продължаващо престъпление, са извършени финансови
операции с парично имущество на обща стойност от поне 4404 лв., налично по сметка с
титуляр М. А. Х., за което деецът е знаел или предполагал, че е придобито чрез
престъпление - престъпление по чл.253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. От извършеното
разследване по ДП №143/2023 г. не е установен извършител на престъпното деяние и
същото е спряно на 27.10.2023 г. Лицето М. А. Х. е разпитвана по досъдебното производство
в качеството на свидетел и срещу нея няма повдигнато обвинение.
Отново по повод изискана от съда информация "А1 България" ЕАД са отговорили,
че тел. номер **** в периода м.12.2021 г. - м.01.2022 г. е към DataPrima, като не е посочено
лицето закупило картата.
Пред ЯОС е допусната и изслушана повторна компютърно-техническа експертиза,
извършена от в.л. от НИК при МВР. На поставените въпроси ВЛ е отговорило следното: от
извършената регистрация и откриване на сметка от името на М. А. Х., дружеството MyFin
не предоставя данни от „искане за регистрация"; данни за валиден имейл адрес; данни за
изрично деклариране верността с оригинала на валиден документ за самоличност; данни за
резултата от направената автоматична проверка на документа за самоличност и селфи
снимка в Regix. От извършената регистрация и откриване на сметка от името на М. А. Х.,
4
дружеството MyFin предоставя: две снимки на лична карта- лице и гръб; снимка тип селфи.
Предоставените снимки са сканирани изображения, не съдържат метаданни и не може да се
направи компютърно криминалистично заключение дали са направени в момента на
регистрацията. Дружеството MyFin предоставя разпечатка от 3 страници на отчет по сметка
***** на името на М. А. Х. за периода 28.12.2021-11.11.2022 г., в който е направен оборот от
разход 5300 лв. и приход 5309 лв. в следните дни: На 30.01.2022 г. са осчетоводени 4
превода от 29.01.2022 г., на обща стойност 3972лв, /няма данни в колко часа/; за времето от
31.01.2022 3:41 до 31.01.2022 4:32 /т.е. за 51 минути/ са извършени общо 28 превода - приход
от 9 различни банкови карти, в размер на 1337 лв.; На 02.02.2022 г. са направени 7 превода -
разход на обща стойност 5300 лв, с използването на виртуални карти на MyFin към различни
сметки на Revolut. Вещото лице е отговорило още, че на всички поставени въпроси в
съдебното определение по отношение на IР адреси не може да се отвори, тъй като
предоставената информация от MyFin с писмо изх. № МР-644 по отношение на IР адресите е
във формат негоден за извършване на компютърно криминалистичен анализ. Липсват данни
за съответните трансакции от кой IР са наредени и съответните дата, час, вид на
извършваното действие и т.н., които следва да бъдат предоставени в оригинален вид,
генериран от съответната автоматизирана система ползвана от дружеството. По отношение
на IР адресите, цялата възможна информация е предоставена в експертизата в материалите
по делото на стр.140 по гр.дело №1598/2022 г. На всички поставени въпроси в съдебното
определение по отношение на Revolut, вещото лице не може да отговори, тъй като са от
компетенциите на доставчика на услугата и вещите лица от НИК- МВР нямат достъп до тях.
Събраните материали по делото са недостатъчни за изясняване механизма на извършваните
действия и изготвяне на категорично експертно заключение.
Изслушано в о.с.з., ВЛ допълва следното: няма категорични данни, чрез които IР
адресите да бъдат свързани с въззивницата М. Х.. Ако имахме информация, че регистрацията
е направена в Холандия, например, а пък Х. е била в България през това време, то
категорично не е била тя, но ние нямаме данни, които да ги обвържем. Абсолютно сигурно е,
че е ползвана нейната лична карта, със снимка на лице, което отговаря. Неформално
направила справка с колеги и това е, едно и също е лицето, но данните които са
предоставени от платформата са в сканирани изображения на снимките, не може да се
направи компютърно криминалистичен анализ на тези снимки. Снимката много прилича на
снимка от фейсбук профил, а не от документ. Т.е. предоставените от платформата документи
за регистрация – лична карта и снимка са негодни за компютърно криминалистичен анализ.
Другото нещо, по което бихме могли да търсим връзка с лицето е имейл адреса, третата
връзка е телефонен номер, но той също не е на нейно име, а е предплатена карта. От това, с
което разполага за анализ, това е успяла да направя. На стр.7 от заключението е отразено, че
в рамките на 51 минути са извършени 28 превода от 9 различни карти. Приложението е
подобно на „Револют“ и ние можем да зареждаме в платформата като знаем номера на
картата и секюрити кода. В материалите по делото няма информация от къде са се сдобили с
номерата на картите и секюрити кода. Като експерт в.л. посочва, че съществуват
престъпления със скимиране картата на банкомат, а сега вече в електронен магазин, когато
пазаруваме има такова скимиране, което събира данните със SVV кода и прави списъци в
„черната мрежа“ и се продават целите списъци.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Предявеният в производството иск е с правно основание чл.59 ЗЗД – за заплащане
на сумата от 4404 лева, с която ищецът (понастоящем въззиваема страна) твърди, че
неоснователно и за негова сметка се е обогатил ответника (понастоящем въззивник).
Претенцията си ищеца мотивира с твърдение, че е собственик на спорната сума, която
неоснователно е преминала в патримониума на ответницата - в резултат на извършени
платежни операции с банкови карти на клиенти на банката, неразрешени от тях по
надлежния ред, които суми в последствие и след оспорване банката е възстановила на своите
клиенти.
5
В разпоредбата на чл.59 ЗЗД законодателят е предвидил, че всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. При анализ на текста следва, че фактическият състав
на неоснователното обогатяване, визиран в чл.59 ЗЗД, изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки: имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, липса на основание за имущественото разместване.
Искът по чл.59 ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗЗД
предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за
обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити.
Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по
чл.59, ал.1 ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за
защита на своите права представлява въпрос по съществото на спора, а не - по неговата
допустимост, тъй като изисква произнасяне на съда по отношение съществуването на
самото материално право и юридическия факт, от който то е породено.
С атакуваното решение ЯРС е уважил предявения иск, като приел, че в случая се
касае за неразрешени платежни операции, като лицата клиенти на банката не са давали
съгласие за нареждане на парични средства към посочената сметка открита в „Майфин“
ЕАД на името на титуляра М. А. Х. и които суми банката е възстановила на клиентите си.
Приел също така, че е безспорно установено, че в системата на „Майфин“ е създадена
регистрация на името на ответника М. А. Х., като същата е идентифицирана по съответната
процедура, инсталирано е приложение и след оторизация в системата е можела да зарежда
пари в собствената си сметка и да прави плащания, както и че не е установено по безспорен
начин, че посочената процедура не е извършена от ответника, така както се твърди, а от
трето лице, чрез използване на личните и данни и документа й за самоличност.
Настоящия съд счита постановеното решение за неправилно.
Действително по делото е установено, а и страните не спорят относно наличието на
неразрешени платежни операции, при които от сметките на клиенти на ищцовата банка са
наредени парични средства към посочена сметка в „Майфин“ ЕАД в размер на общо 4
404,00 лв. Липсва спор и по въпроса, че след постъпили възражения от клиентите на
банката относно неразрешените платежни операции, последната е възстановила сумата на
лицата.
Въззивният съд обаче намира, че от доказателствата по делото не е установено по
категоричен и несъмнен начин, че процесната сума е постъпила в патримониума на
ответницата. За да достигне до този извод ЯОС се позовава на заключението на изслушаната
пред въззивния съд повторна компютърно-техническа експертиза, извършена от в.л. от НИК
при МВР. На поставените въпроси ВЛ е отговорило, че от извършената регистрация и
откриване на сметка от името на М. А. Х., дружеството MyFin не предоставя данни от
„искане за регистрация"; данни за валиден имейл адрес; данни за изрично деклариране
верността с оригинала на валиден документ за самоличност; данни за резултата от
направената автоматична проверка на документа за самоличност и селфи снимка в Regix. От
извършената регистрация и откриване на сметка от името на М. А. Х., дружеството MyFin
предоставя само две снимки на лична карта- лице и гръб и снимка тип селфи, които са
сканирани изображения, не съдържат метаданни и не може да се направи компютърно
криминалистично заключение дали са направени в момента на регистрация. По отношение
на IР адресите, от които са извършени трансакциите, в.л. също сочи, че няма категорични
данни, чрез които IР адресите да бъдат свързани с въззивницата М. Х.. Другите данни, които
да установят връзка с лицето са имейл адреса, какъвто липсва и телефонен номер, който в
случая не е на нейно име, а е предплатена карта.
При всичко изложено до тук предявения иск следва да бъде отхвърлен, т.к. не може
да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че процесната сума е постъпила точно в
патримониума на ответницата, т.е. не е налице в пълнота фактическия състав на чл.59 ЗЗД,
изискващ кумулативното наличие освен обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
С оглед на горното, предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД се прецени за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до противоположни
правни изводи, ЯРС е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго, с което претенцията на ищеца да се отхвърли.
При този изход на делото въззивницата има право да й бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 2388,08 лв.
6
Водим от горното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №199/12.04.2024 г., постановено по гр.д.№1598/2022 г. по описа
на ЯРС, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ АД гр.София, ЕИК ********* против М.
А. Х. от гр.*, иск да бъде осъдена да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата от 4 404 лв., с която
неоснователно се е обогатила за сметка на банката, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 15.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на М. А. Х. от
гр.* направените по делото разноски за двете инстанции в размер общо на 2388,08 лв.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7