Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.09.2025
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети април две хиляди двадесет и пета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
Мл.с. БОЯН БОЯДЖИЕВ
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12700
по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 ГПК.
С молба,
инкорпорирана в касационната жалба от 20.03.2023 г., въззиваемата страна ТПК „О.“
твърди, че в постановеното на 17.02.2023 г. решение по настоящето дело съдът не
се е произнесъл по цялото и искане – не се е произнесъл по евентуално съединените
установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК за собственост на всички заявени в
исковата молба основания – чл.2 ал.3 /отм./ ЗОбС и придобивна давност, поради което
моли описаното по-горе решение да бъде допълнено.
Виззиваемата
страна С.О.оспорва искането в законоустановения едноседмичен срок.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.250 ал.1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане.
Производството
по гр.д. №75937/2016 г. по описа на СРС, 142 състав, е образувано по искова
молба от ТПК „О.“, с която срещу С.О.са предявени евентуално съединени искове
за собственост по чл.124 ал.1 ГПК върху следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 14831.6501.208, находящ се в с. Герман, заедно построените в
имота сграда с идентификатор 14831.6501.208.1, сграда с идентификатор
14831.6501.208.2, сграда с идентификатор 14831.6501.208.3 и сграда с
идентификатор 14831.6501.208.4, като главното заявено основание е придаване на
част от имот по регулационния план от 1985 г., а при условията на евентуалност,
ако бъде отхвърлен предявеният главен иск, на основание чл.2 ал.3 /отм./ ЗОбС, а
при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявеният първи евентуален
иск, на основание изтекла 10-год. придобивна давност.
С постановеното
на 18.04.2019 г. решение по гр.д. №75937/2016 г., СРС, 142 състав, е уважил
предявения главен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за собственост върху
процесния недвижим имот на основание придаване на част от
имот по регулационен план от 1985 г.
Производството
по гр.д. №12700/2019 г. е образувано по депозирана от С.О.въззивна жалба срещу решение от 18.04.2019 г., постановено
по гр.д. №75937/2016 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е уважен предявеният от ТПК „О.“ срещу жалбоподателя установителен
иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК върху процесния недвижим имот на
основание придаване на част от имот по регулационен план от 1985 г.
С
постановеното на 17.02.2023 г. решение по гр.д. №12700/2019 г. съдът е отменил
първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което е
отхвърлил предявения от ТПК „О.“ срещу С.О.установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК
за собственост върху процесния недвижим имот на
основание придаване на част от имот по регулационен план от 1985 г.
Доколкото съдът е
достигнал до извод за отхвърляне на предявения главен установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК, то се е сбъднало вътрешно процесуалното условие
за разглеждане на предявения от ищеца срещу ответника евентуален иск за
собственост по чл.124 ал.1 ГПК върху процесния недвижим имот на основание чл.2
ал.3 /отм./ ЗОбС, по който иск съдът обаче не се е произнесъл, поради което и искането на въззиваемата страна е
основателно и описаното по-горе решение следва да бъде допълнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.3 ЗОбС /в редакцията
от ДВ бр.44/1996 г., в сила до изм. в ДВ, бр. 01/2004 г./, не
са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и
на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли
1991 г., включително и прилежащият терен.
В трайната си практика
ВКС /напр. решение
№250/18.07.2013 г. по гр.д. №634/2011 г., II ГО, решение №404/19.01.2010
г. по гр.д. №4205/2008 г., на I ГО, решение №277/29.04.2010
г. по гр.д. №3852/2008 г. IV ГО, решение №414/30.04.2009
г. по гр.д. №627/2008 г. I ГО, решение
№1193/17.12.2008 г. по гр.д. №4752/2007 г., I ГО, и др./, приема, че
разпоредбата на чл.2 ал.3 /отм./ ЗОбС урежда самостоятелно
основание за придобиване на право на собственост, като фактът на построяването
на сградата подлежи на пълно главно доказване от страната, която черпи права от
него - ищеца. Законът отдава значение на факта на построяването на сградата с
кооперативни средства, без да поставя изисквания относно вида и законността на
построения обект.
Относно
построените в процесния поземлен имот сгради по делото са представени аналитична
оборотна ведомост – извлечение от сметка 201-Земи, и сметка 204-сгради, за цех
в с. Герман към ТПК „О.“ с посочена година на въвеждане, сметки от ТПК „О.“ за
данък върху сградите през периода 1979 г. – 1991 г., платежни нареждания и
приходни квитанции за платени от ТПК „О.“ данък „Сгради“ и такса „Смет“ пред
периода 2000 г. – 2016 г., удостоверение, издадено от Столична община, район
„Панчарево“ от 10.05.2017 г., в което е удостоверено, че са сградите, находящи
се в процесния недвижим имот, липсват одобрени строителни книжа, проект за
нафтово стопанство за обект на ТПК „О.“ в с. Герман, одобрен през 1970 г.,
ведно със сметки №1 и №2 – за материали, монтаж, машини и съоръжения,
количествена и стойностна сметки, както и актове за извършени СМР през
мес.06.1980 г., мес.10.1980 г., мес.11.1980 г., с инвеститор ТПК „О.“.
От показанията
на свид. А.Л., разпитан в първоинстанционното производство, се установява, че в
процесния имот има три сгради, които сгради са били построени преди 1980 г.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което и настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява, че в процесния поземлен имот
съществуват пет сгради: сграда 1 – тухлена на един етаж – дърводелски цех с
дървообработващи машини и инсталация за отопляване от нафтовото стопанство –
281 кв.м., сграда 2 – ел. табло – 6 кв.м., сграда 3 – 9 кв.м., сграда 4 – склад
– 120 кв.м., сграда 5 – трафопост – 16 кв.м.
От показанията
на свид. С.М., дадени във въззивното производство, се установява, че за първи
път е посетила процесните сгради през 1981 г., към който момент всички сгради
са били построени. Свидетелят сочи още, че процесния поземлен имот и сгради са
производствена база на кооперацията, като производственото помещение е 280
кв.м., има и склад от около 120 кв.м., и в базата се произвеждат дограма и
мебели, а достъпът е от улицата, от където влизат камиони, от които се сваля
материалът в складовото помещение, влизат камиони и за готовата продукция,
както и че в двора също се съхранява дървен материал.
От показанията
на свид. А.П., дадени във въззивното производство, се установява, за първи път
е посетил процесните сгради през 1987 г. – 1988 г., към който момент всички сгради
са били построени. Свидетелят сочи още, че знае, че сградите са построени от
ищцовото кооперация през 60-те или 70-те години, като кооперацията произвежда
дограма и в двора влизат камиони за товарене и разтоварване.
От приетото във
въззивното производство заключение на СТЕ от 06.09.2024 г., което съдът
кредитира напълно се установява, че сградите в процесния недвижим имот са
съществували към 1991 г., тъй като кадастр. план е създаден около 1980 г. и те
са отразени в него, както и като се съди по вида на сградите и материалите,
които са ползвани за изграждането им. Вещото лице е определило прилежащата площ
към сградите по Наредба №7/2212.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Във въззивното
производство е прието и допълнително заключение на СТЕ, с което вещото лице е
определило площта от поземления имот, необходима за достъп до сградите и при
съобразяване производствения им характер.
При тези данни и
при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства следва да се приеме,
че процесните сгради са построени в периода от 70-ге години до 1981 г., т.е.
преди 13.07.1991 г., със средства на ищцовата кооперация и с труд на
член-кооператорите. Налице са достатъчно писмени доказателства, които недвусмислено
сочат моментът на изграждане на най-голямата сграда - сграда 1 – тухлена на
един етаж – дърводелски цех с дървообработващи машини и инсталация за
отопляване от нафтовото стопанство – 281 кв.м., съгласно заключението на СТЕ,
приета в първоинстанционното производство, както и предназначението и. Такива
са проектът за нафтово стопанство, одобрен през 1970 г., ведно със сметки №1 и
№2, количествена и стойностна сметки, както и актовете за извършени СМР,
описани по-горе. В тази насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, които напълно кореспондират както помежду си, така и на събраните
писмени доказателства относно вида на сградите и изграждането им. Ето защо, следва
да се направи извод, че е осъществен фактическият състав на нормата на чл.2
ал.3 /отм./ ЗОбС, а именно, че сградите в процесния поземлен имот са
изградени преди 13.07.1991 г. със средства на кооперацията и поради това не са
общинска собственост.
Съгласно цитираната
по-горе разпоредба на чл.2 ал.3 /отм./ ЗОбС, не е общинска собственост и
прилежащият терен към такива сгради. За прилежащата площ към производствени и
стопански сгради, т.е. такива с нежилищно предназначение, не съществуват
нормативно установени размери, а тя се определя по аналогия с нормите за
жилищните сгради, но с отчитане във всеки отделен случай на специфичните нужди
на конкретното предназначение. В този смисъл са решение №354/13.06.2024
г. по гр.д. №2409/2023 г., II ГО на ВКС, решение №16/10.05.2017
г. по гр.д. №4999/2015 г. на II ГО на ВКС, решение
№50111/18.10.2022 г. по гр.д. №3596/2021 г. на I ГО на ВКС, решение
№121/04.03.2025 г. по гр.д. №2601/2023 г., ІІ ГО на ВКС и др.
В конкретния
случай следва да се приеме, че цялата площ на поземления имот представлява
такъв прилежащ терен. От събраните по делото доказателства се установява, че основните
две сгради функционират като дърводелски цех и склад. Изхождайки от начина на
разположение на сградите в поземлените имоти и от това функционално
предназначение, то прилежащата площ не може да се определи около всяка от
сградите, съобразявайки производствения характер, както това е предложено в допълнителното
заключение на СТЕ, приета във въззивното производство. Този начин на определяне
на прилежащата площ е взел предвид необходимостта да се осигури достъп и
обслужване на тези сгради, с оглед конкретното им производствено
предназначение, но само с тази прилежаща площ процесните сгради не могат да
функционират нормално, включително с предвиждане на площи за външен достъп до
сградите, такива за спиране и паркиране на автомобили, за превоз на материали и
продукция, както и за съхраняване на дървения материал за производството. Ето
защо, следва да се приеме, че процесният поземлен имот изцяло представлява
прилежащ терен, необходим за обслужване на сградите и като такъв е собственост
на ищцовата кооперация.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният евентуален установителен иск за
собственост върху процесните поземлен имот и сгради на основание чл.2 ал.3
/отм./ ЗОбС се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА
решение
№260322 от 17.02.2023 г., постановено по гр.д. №12700/2019 г. по описа на СГС,
ІV-в въззивен състав, като ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на Столична община, адрес: гр. София, ул.
„Московска“ №33, че ТПК „О.“, ЕИК*********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**********, е собственик на
основание чл.2 ал.3 /отм./ ЗОбС на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
14831.6501.208 по КККР, находящ се в с. Герман, район „Панчарево“, ул.
„Патриарх Герман“, с площ от 2858 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, при съседи: 14831.6501.2044, 14831.6501.748, 14831.6501.2000,
14831.6501.796, ведно с находящите се в него сгради, а именно: СГРАДА с идентификатор
14831.6501.208.1, с площ от 281 кв.м., СГРАДА
с идентификатор 14831.6501.208.4, с площ от 120 кв.м., СГРАДА с идентификатор 14831. 6501.208.2, с площ от 6 кв.м., и СГРАДА с идентификатор
14831.6501.208.3, с площ от 9 кв.м..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.