№ 101
гр. Пловдив , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330205498 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 527621 – F547183 от 24.07.2020г. издадено
от Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив с което на „БОТЬО КИРОВ –
55“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Клисура,
обл.Пловдив, ул.“Средна гора“ № 1, представлявано от Б. Х. К., ЕГН ********** на
основание чл.53, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1, пред.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
С жалба се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неправилност и
незаконосъобразност. Представят се доводи по същество на искането, както и че
нарушението е първо и представлява маловажен случай.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
неговия управител и адв.М.Г. който поддържа жалбата за отмяна на НП. В пледоарията си
представи доводи в подкрепа на искането за отмяна НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск.Д.П. с представено по
делото пълномощно, която оспорва жалбата, излага становище, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира
разноски .
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното :
„БОТЬО КИРОВ – 55“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* е регистрирано по ЗДДС лице.
При извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП –Пловдив било установено,
че дружеството не е спазило установения в ЗДДС срок за подаване на справка – декларация
по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП –Пловдив за данъчен период от 01.03.2020г. до
31.03.2020 г. Справката –декларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 от ЗДДС дружеството
не подало в срока до 14.04.2020г. включително, От името на дружеството СД е била
подадена на 13.05.2020г. в ТД на НАП –Пловдив и заведена с Вх. №
16004306192/13.05.2020г. Нарушението било констатирано на 15.04.2020г. след направена
служебна проверка в информационната система на НАП. Въз основа на направените
констатации нарушителят бил поканен за явяване в ТД на НАП за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение с покана изх. № 70-00-4202-108/29.04.2020г.,
изпратена на посочения от дружеството електронен адрес, но недоставена, както и с покана
изх.№ 70-00-4202-109/29.04.2020г., изпратена по пощата на адрeса на дружеството и
отбелязана като връчена съгласно известие за доставяне на 12.05.2020г.
Въз основа направените констатации и след известяване на дружеството чрез неговия
управител за съставяне на акт за установяване на акт административно нарушение, бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер.АN № F547183 от
15.05.2020г. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството и подписан от
него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН до Директора на ТД на НАП
Пловдив от представляващия дружеството било внесено писмено възражение срещу
съставения АУАН, в което управителят на дружеството заявил, че пропуска с неподаване
на СД по ЗДДС за данъчен период 01.03.2020г. до 31.03.2020г. е инцидентен случай, че от
нарушението не са настъпили вреди, както и че дължимия данък е внесен удостоверено с
бюджетно платежно нареждане, както и че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
Въз основа на констатациите в съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета по
идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител В. Б. Н., както и въз основа на материалите съдържащи се в
административнонаказателната преписка приобщена по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от
ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА - подадена е от лице, което има право на обжалване, срещу акт,
2
подлежащ на съдебен контрол. При липса на информация, представена от въззиваемата
страна за връчване на наказателното постановление, съдът приема, че срокът за обжалването
му е спазен. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се
при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се
касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и
резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /
такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде
разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /
само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да
бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
3
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския
районен съд достигна до следните правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира,
че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.
По делото е представена и приета оправомощителна Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от
17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП удостоверяваща материалната
компетентност на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по актове за
установяване на нарушения по ЗДДС. Посочената Заповед и разпоредбите на ЗДДС
определят материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя
актове за установяване на нарушения по ЗДДС.
В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН при съставянето на АУАН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН при издаване
на НП като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ЮЛ в случая ЕООД. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН съгласно които, за да бъде редовен актът
за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието
си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на акта и издаване на НП. В конкретния случай АУАН е съставен от В. Б. Н. -
инспектор по приходите към ТД на НАП гр.Пловдив, която дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на
изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН е постигнал пълна индивидуализация
на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приела, че
доказателствата по делото сочат на осъществен състав на административно нарушение,
изразяващо се в забавено подаване на справка-декларация по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, а
именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. От
събраните доказателства ставало видно, че санкционираният субект е просрочил това свое
задължение, като декларацията била подадена на 13.05.2020г., при нормативно установен
4
срок до 14.04.2020г. Независимо от това, настоящия съдебен състав констатира че
конкретното законово правонарушение и извършителят му се отличават с по-ниска степен
на обществена опасност, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.28 от
ЗАНН. По тези съображения и с оглед приложимостта на института на „маловажния
случай” следва да се отмени наложената имуществена санкция на дружеството –
жалбоподател, поради следните основяния:
Дружеството – жалбоподател по своя инициатива е предприел действия по изпълнение на
разписаното в закона задължение, като по електронен път е подало СД по ЗДДС. На
следващо място, декларацията е подадена в сравнително кратък срок след изтичане на
нормативно регламентирания период за представянето и. По делото е надлежно установено
от наличните писмени доказателства и прието от страните, че това е първото нарушение на
ЗДДС от страна на данъчния субект. Като допълнителен аргумент при обосноваване на
„маловажността” на конкретната деятелност може да се посочи и факта, че от процесното
неизпълнение не са настъпили неблагоприятни вредни последици, които да бъдат ценени
като отегчаващо обстоятелство. Нещо повече, от задълбочения прочит на приобщените
материали е видно, че забавеното депозиране на справката-декларация не е довело до
ощетяване на фиска, тъй като през процесния период фирмата не е реализирала обороти в
големи размери, както и че с подаване на СД по ЗДДС е внесен и дължими данък.Тези
обстоятелства сочат с категоричност, че конкретното нарушение и неговият извършител се
отличават с по-ниска обществена опасност, при което извод за приложимост на чл.28 от
ЗАНН е напълно оправдан и съответства на духа на закона. Настоящия съдебен състав
счита, че с приложението на този институт биха били постигнати и целите на генералната и
индивидуалната превенция, без за целта да е необходимо да се ангажира отговорността на
субекта.
Поради изложеното настоящия съдебен състав намира че следва да отмени атакуваното НП
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, , ред.ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода на
делото и изложеното следва, че в полза на дружеството – жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита в който е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора.
По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН,
5
ДВ, бр.94 от 2019г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че действително делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй
като са събирани само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само
върху приложението на закона, а не и върху фактите, както и платеното адвокатско
възнаграждение е в предвидения минимум. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ТД на НАП -Пловдив да заплати направени от дружеството – жалбоподател в
настоящото производство разноски, в размер на 300 лв. по съображенията, изложени по-
горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 527621 – F547183 от 24.07.2020г. издадено
от Директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив с което на „БОТЬО КИРОВ –
55“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Клисура,
обл.Пловдив, ул.“Средна гора“ № 1, представлявано от Б. Х. К., ЕГН ********** на
основание чл.53, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1, пред.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив да заплати на „БОТЬО КИРОВ – 55“ ЕООД,
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Клисура, обл.Пловдив,
ул.“Средна гора“ № 1, представлявано от Б. Х. К., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/
лева представляваща съдебни разноски пред Районен съд гр.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6