ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна, 22.02.2018г.
Варненски окръжен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр.
дело № 416/18г., намира следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивната жалба на А.М.А.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
Бр.Б. *** срещу решение №
5284/15.12.17г., постановено по гр.д. № 10197/17г. на ВРС, ХІ с-в, с което е
допуснато да се извърши делба на апартамент № 14, находящ
се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“,
бл.20, вх.14, ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.4504.300.48.14 по КККР на гр.Варна, с площ от 40,41 кв.м., по схема, а по
документи 40,71 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от ,84 кв.м.
и 0,5361% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото между П.М.Г. и А.М.А. при равни квоти на
основание чл.34 ЗС. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и
се претендира неговата отмяна, като се постанови ново от въззивния
съд, с което иска за делба се отхвърли като неоснователен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Оспорва
като неправилни и необосновани изводите на съда, че от събраните по делото
доказателства не се установява обстоятелството, че въззивникът
е демонстрирал по недвусмислен начин намерението си за своене
на жилището. Излага съображения, че съдът необосновано е дал вяра на
показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата, които са заинтересовани от
изхода на делото. Не е съобразил противоречията в показанията им и с останалите
събрани по делото доказателства, от които безспорно се установява, че въззивникът е придобил собствеността върху наследственото
част от имота на ищцата въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Счита, че неправилна преценка на
доказателствата е довела до неправилни изводи за наличие на съсобственост по
отношение на имота. Отправено е искане да бъде издадено съдебно удостоверение
въз основа на което въззивникът да се снабди с друго
такова от НАП Варна, относно обстоятелството „подавала ли е П.М.Г. годишни
данъчни декларации за периода от 1996г. до 2017г. и ако е подавана такава,
какви имоти са били декларирани.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната
жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира
потвърждаване на обжалваното решение. Изразено е становище за неоснователност
на направеното доказателствено искане поради
настъпила преклузия.
Въззивният съд намира настоящото производство за
допустимо, а отправеното доказателствено искане за
неоснователно. Последното е преклудирано на осн. чл. 266, ал. 1 от ГПК, тъй като в доклада си ВРС е
указал за кои факти страните носят доказателствената
тежест, като е допуснал всички направени от тях доказателствени
искания. В съдебно заседание съдът се е произнесъл по допълнително направените доказателствени искания, като ответникът не е отправил
искане за събиране на посоченото във въззивната жалба
доказателство.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на А.М.А. за издаване на
съдебно удостоверение въз основа на което да се снабди с друго такова от
НАП Варна, относно обстоятелството „подавала ли е П.М.Г. годишни данъчни
декларации за периода от 1996г. до 2017г. и ако е подавана такава, какви имоти
са били декларирани.
Насрочва в с.з. на 24.04.18г. от
9.00ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните
им представители .
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: