№ 13019
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110159248 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Н. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. И.,
представляван от пълномощника си – адвокат М. В. П. от САК, със съдебен адрес: гр. С......,
срещу М. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: ..... и Н. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ....., с
която се иска делба на жилище, находящо се в гр. ......, на един етаж – етажът, състоящ се от
две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81 кв. м /осемдесет и
един квадратни метра/, при съседи от всички страни – двор, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху имота, в който сградата е построена, съставляващ съгласно
актуална скица УПИ III - *** /трети за имот с планоснимачен номер ....../, целият с площ от
950 кв. м /деветстотин и петдесет квадратни метра/, в квартал 51 /петдесет и едно/, по плана
на град Н. И., квартал К., при съседи на парцела по скица: улица и урегулирани поземлени
имоти IV-*** /четвърти за имот пл. № ....../, XI-*** /единадесети за имот пл. № ...../, XII-
***,*** /дванадесети за имот пл. № ........../ и XVI - ***а /шестнадесети за имот пл. № ......,
буква „а“/, а според Скица на сграда № 15-982867 - 13.09.2023 г., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, имотът представлява сграда с идентификатор *****.****.292.1, адрес на
сградата: обл. София (столица), общ. Столична, гр. Н. И., район Н. И., сградата е
разположена на поземлен имот с идентификатор *****.****.292, застроена площ 124 кв. м,
брой етажи - 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
Ищецът твърди, че е съсобственик на процесния имот, като той е собственик на 4/6
идеални части. Сочи, че поземленият имот, в който се намира сградата, е негова собственост.
Сочи, че съсобствеността е възникнала по силата на наследяване от Н. М. Х., ЕГН:
**********, който оставил наследници Ф. Л. Х., ЕГН: **********, негова съпруга, починала
на 23.01.2012 г., Н. Н. З., ЕГН **********, негова дъщеря, и М. Н. Х., ЕГН: **********,
негов син. Горепосочените наследници наследяват правото на собственост върху половината
на процесния имот, собственост на Н. М. Х., ЕГН: **********, като впоследствие от това
право на собственост върху процесния имот е в съотношение 4/6 идеални части, притежание
на Ф. Л. Х., 1/6 на Н. Н. З. и 1/6 на М. Н. Х.. Поддържа, че с Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, том I, рег. № ****, дело
№ ***/2010 г., Ф. Л. Х. прехвърлила на ищеца, неин внук, своите 4/6 от процесния имот,
като задължението да полага грижи за нейната издръжка и гледане, което изпълнявал до
смъртта на 23.01.2012 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Н. З. е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва иска за делба. Ищецът не е придобил собственост върху имот, представляващ
СГРАДА - еднофамилна с идентификатор ****.****.292.1, на сочения от него придобивен
1
способ и основание. Договорът за прехвърляне на собствеността върху този имот,
обективиран в НА № *** по д. № ***/2010 г. на Нотариус № *** на НК, е нищожен поради
липсата на основание, както и поради липса на воля /съгласие/ от страна на
прехвърлителката и наследодател на ответницата Ф. Л. Х.. Поддържа, че Ф. Л. Х., както към
момента на сключването на договора, обективиран в НА № *** по д. № ***/2010 г. на
Нотариус № *** на НК, така и до сетния си час е била в отлично общо здравословно
състояние, не е страдала от заболявания, била е работоспособна и се е грижила изцяло сама
за себе си. Всяка година от месец април до началото на октомври е пребивавала в имота в Н.
И. на ул. ....., където въпреки възрастта си, над 80 години, е вършила полска работа, като е
обработвала градината в двора и по нивите. От месец октомври до края на март тя е живеела
при дъщерята на ответницата Б. Б. С., в собствения апартамент в гр. С....... От
сключването на договора и до смъртта , нито от ищеца, нито от ангажирано от него трето
лице, са полагани грижи или пък е предоставяна издръжка на Ф. Л. Х.. Нещо повече, от 2009
г., когато П. Б. Х. /майка на ищеца и съпруга на М. Н. Х./ заминава за Кипър, където и досега
пребивава постоянно там, Ф. Л. Х. е полагала грижи за тях, като им е готвела, чистила, прала
и е извършвала цялата домакинска работа в имота, докато е пребивавала в него. На
06.01.2012 г. Ф. Л. Х. получава инсулт, като е настанена в „Окръжна болница“ за лечение.
Няколко дни по-късно, след като състоянието се е влошило, изпада в кома и на 23.01.2012
г. тя е починала. По време на болничния престой грижи за нея са полагани от
доверителката ми и от медицинския персонал. При така сключения алеаторен и възмезден
договор от страните, обективиран в НА № *** по д. № ***/2010 г. на Нотариус № *** на НК,
основанието за прехвърлянето на собствеността е предоставянето на грижа и издръжка за
бъдещ период. С оглед на факта, че издръжка и грижи от ищеца, или от ангажирано от него
трето лице, не са полагани за Ф. Л. Х. след сключването му, която е типичната правна цел,
преследвана с този договор, сочи неговата неистинност и обосновава неговата нищожност,
като сключен без основание. Така сключеният алеаторен и възмезден договор от страните,
обективиран в НА № *** по д. № ***/2010 г. на Нотариус № *** на НК, е нищожен и поради
липсата на съгласие. Ф. Л. Х. е изразила формално и външно воля чрез надлежно поведение
– полагане на подпис, но зад това липсва нейно вътрешно волево решение. Не само поради
факта, че прехвърлителката е била в отлично здравословно състояние и не се е нуждаела от
грижи и издръжка, но и предвид това, че тя самата е полагала грижи за ищеца,
волеизявлението е извършено при съзнавана от нейна страна липса на съгласие и
намерение за обвързване.
С оглед нищожността на договора, обективиран в НА № *** по д. № ***/2010 г. на
Нотариус № *** на НК, правото на собственост върху имот, представляващ: СГРАДА -
еднофамилна с идентификатор ****.****.292.1, след смъртта на Н. М. Х. през 2007 г. и Ф.
Л. Х. през 2012 г., е преминало по наследство към техните деца, доверителката ми Н. Н. З. и
брат М. Н. Х., при равни квоти. Предвид настъпилата смърт, след образуването на
настоящето дело, на М. Н. Х. на 27.12.2023 г., същият се замества от своите наследници:
преживяла съпруга П. Б. Х. и двете му деца: К. М. Х. и ищеца Н. М. Х., съответно всеки
един негов наследник за този имот е с квота 1/6 и.ч. Моля по делото като страни да бъдат
конституирани П. Б. Х. и К. М. Х., двете с адрес за призоваване: гр. Н. И.. Ето защо моля за
отхвърляне на иска за делба и прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № ***, том I, рег. № ****, дело №
***/2010 г.
В установения срок е постъпил отговор на насрещната страна, с който оспорва
предявените искове.
В хода на производството М. Н. Х. е починал и на негово място са конституирани
неговите наследници П. Б. Х., ЕГН: **********, и К. М. Х., ЕГН **********. Ищецът Н. М.
Х. също е наследник на покойния М. Н. Х..
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК.
Предявени са преюдициални искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 4, ЗЗД.
По отношение на исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 4, ЗЗД.
В настоящия случай се иска признаване на нищожността на сделката, обективирана в
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№ ***, Том I, рег. № ****, дело № *** / 2010 г., по силата на която Ф. Л. Х. прехвърля на Н.
2
М. Х. собствените си 4/6 ид. ч. /четири шести идеални части/ от процесния недвижим имот
гр. София – Н. И., квартал Н. И., кв. К., на ул. ......
Делбеното производство е особено исково производство. Целта на това производство
е прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи и
установяване какви са правата на страните в съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават
в първата фаза на делбеното производство с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1
ГПК (отм.)/. В тази фаза непосредствената цел е установяване съществуването на
съсобствеността, разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с
наличието на съсобствеността върху конкретната вещ, доколкото това е допустимо в
делбеното производство. Преценката дали е допустимо съединяване на даден правен спор в
първата фаза на съдебната делба се прави с оглед значението на решението по допускане на
делбата и разпоредбите на чл. 279 ГПК-(отм.) и чл. 281 ГПК-отм./. Следователно исковете,
които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство, разрешават спорове относно
имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти. В първата фаза на
делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не е
допустимо съединяването на всякакви права, предявени по формата на инцидентни такива и
въздигнати по този начин в главен предмет на делото. - РЕШЕНИЕ № 189 ОТ 07.10.2013 Г.
ПО ГР. Д. № 744/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС.
Предявените искове по чл. 26 ЗЗД - за нищожност на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане, представляват установителни искове, които имат
за предмет учредено върху делбения имот право на ползване. Ето защо съдът намира, че
принципно е допустимо да бъдат разгледани в делбеното производство, ако е налице правен
интерес за ищеца.
На следващо място, в съдебната практика се приема, че трето лице, което не е било
страна по сделката, може да иска прогласяването за нищожна само ако има пряк или
косвен правен интерес от това. В своята практика, постановена както по реда на чл. 97, ал. 1
ГПК (отм.), така и по чл. 124 ГПК, ВКС приема, че е достатъчен и евентуален интерес, както
и възможност правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаване на
подобен иск, което би обосновало правния му интерес и съответно допустимостта на иска.
Съдът намира, че така предявените искове са частично недопустими, а аргументите за
това са следните:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това; а съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона
случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. Несъмнено ищецът,
предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот, има правен интерес и е процесуално легитимиран да предяви този иск,
когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и
да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като
с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него
съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните
последици на атакувания договор - неговото облигационно действие между страните по
договора, и най-вече - вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота,
собственост на ищеца. Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е
собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора,
предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред
съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на
процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да
води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита
търси по съдебен ред, т.е. той може (процесуално допустимо е) да предяви иска за
прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот,
която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на
останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК) единствено останалите съсобственици на имота. Поради това,
когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск,
като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а
следователно - и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта
му, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите
съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на
3
съсобственика си - ищец. Образуваното исково производство и постановените съдебни
решения по така предявен, частично недопустим иск за нищожност, съответно са също
частично недопустими - в частта, с която искът е разгледан по същество и е уважен или
отхвърлен от съда досежно идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са
предявили иск. (в този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ № 397 ОТ 03.10.2012 Г. ПО ГР. Д.
№ 1***/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС и РЕШЕНИЕ № 205 ОТ 05.11.2013 Г. ПО ГР. Д. №
1415/2012 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС).
Аналогично и в настоящия случай за ищцата по насрещните искове – Н. Н. З. липсва
правен интерес от предявяване на иск за нищожност за идеалните части от процесния
недвижим имот, които при уважаване на иска не биха попаднали в нейния наследствен дял.
Също така в т. 3 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 30 ОТ 17.06.1981 Г. ПО ГР. Д. № 2/1981
Г., ОСГК НА ВС се сочи, че наследниците на кредитора - прехвърлител на вещното право
или на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и
гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им
права, произтичащи от наследяването.
На база на изложеното следва изводът, че Н. Н. З. може да иска прогласяването на
нищожността на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника
съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването.
Ето защо искът за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №
***, Том I, рег. № ****, дело № *** / 2010 г., по силата на която Ф. Л. Х. прехвърля на Н. М.
Х. собствените си 4/6 ид. ч. /четири шести идеални части/ от процесния недвижим имот гр.
София – Н. И., квартал Н. И., кв. К., на ул. ....., е недопустим за идеалните части на М. Н. Х.
(починал в хода на производството), респ. на неговите наследници. В тази част
производството следва да бъде прекратено.
Същото подлежи на разглеждане обаче за идеалните части на Н. Н. З..
Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (в случая договор за
учредяване на право на ползване), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени
повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че
е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на
спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове.
Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени
при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание,
предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго
основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според
сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок
(противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на
основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е
длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност,
предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на
настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да
се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна
нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е
длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването без
или извън учредената представителна власт, а след това - за относителната
недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение №
106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014
г. и решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът
следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването
недействителността на сделката, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв
случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е
въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е
задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания
за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение №
392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/08.02.2013 г. по
гр. д. № 196/2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г. ОСГК на ВКС.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
4
В мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014
г. на ВКС, ОСГТК, е изложено, че „липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД
е тежък порок на сделката, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар.
„съзнавана липса на съгласие“ /например - изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др./ Този тежък порок е
непоправим и непреодолим, поради което за да породи действие договорът трябва да бъде
сключен отново.“, т.е. прието е, че за да е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД, волеизявление трябва да е направено и в същото време е нужно то да е
направено в хипотезата на съзнавана липса на съгласие. В мотивите на т. 2А от
Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, в което са
разгледани въпроси относно недействителността на застраховка „Гражданска отговорност“, е
изложено следното: „Порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията
/предложение и приемане/ са направени и съвпадащи, но някое от тях или и двете са дадени
при „съзнавано несъгласие“, т.е. при отсъствие на намерение за обвързване / изтръгнато чрез
насилие, на шега, като учебен пример и пр./ Липсва съгласие и когато няма две насрещни
противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят
до един и същи предмет…. Липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като
основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните,
поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.“
Съдържанието на основанието за нищожност „липса на съгласие“ е установено и в трайна
практика на ВКС, обективирана в решение № 923/17.12.2009 г. по гр. д. № 1682/2008 г. на IV
г.о., решение № 249/2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. №
569/2010 г., решение № 94/13.09.2016 г. по гр. 3768/2014 г. на II т.о., решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г.о. и решение № 488/07.10.2003 г. по гр. д. №
11/2003 г. на I г.о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г.о., според
която липса на съгласие е налице при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ - волеизявлението
е извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка.
При така застъпената теза следва, че при липсата на съгласие волята се изразява изрично, но
тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици. При липсата на
съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално
осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване.
В тежест на ищцата по насрещните искове е да установи липса на намерение за
обвързване, т.е. че е налице съзнавана липса на съгласие. Н. Н. З. извлича съзнаваната липса
на съгласие от състоянието на прехвърлителката, а именно от липсата на необходимост от
полагане на грижи или предоставяне на издръжка. В случая липсата на необходимост от
грижи или издръжка към момента на сключване на сделката не обосновава липса на
съгласие.
На база на гореизложеното не може да се направи извод, че волята на Ф. Л. Х. е
„толкова негодна“ (съгласно текста на съдебната практика на ВКС), че да не може да породи
правни последици.
Тук следва да се държи сметка за характера на договора за издръжка и гледане, който
е алеаторен. Ето защо искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Като порок, водещ до нищожност на правните сделки, липсата на основание е налице
само при каузалните сделки. В правната теория и практика основанието на сделката се
схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставянето на
имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на
сделката и същото се презюмира до доказване на противното (аргумент от чл. 26, ал. 2, изр.
2 ЗЗД). Основанието /каузата/ на правната сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чието
наличие законът поставя като условие за действителност на договора, се разбира като най-
типичния мотив, който формира волята на страните по една конкретна правна сделка - да
сключат именно този тип правна сделка. Това е основната и непосредствена цел /правна цел/
на сделката, поради която същата е извършена, и към която са насочени правните последици
от сключването , а не мотивите за сключването . Наличието на основание подлежи на
преценка, като се отчита именно моментът на сключването на договора, доколкото
основанието следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети
произтичащите от него задължения, респективно да настъпят нейните типични правни
последици.
5
В случая се касае за особен вид ненаименуван договор, сключен при условията на
регламентираната в чл. 9 ЗЗД договорна автономия, чиято главна особеност е неговата
алеаторност, произтичаща от обстоятелството, че обемът на престацията на приобретателя -
грижите и издръжката, които той се е задължил да предостави, са изначално неизвестни на
страните при сключване на договора, както с оглед тяхната продължителност, така и с оглед
тяхната стойност. Договорът е алеаторен - престацията на приобретателя не е установена по
обем, тъй като задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е относително
неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед на събитие /смъртта на
прехвърлителя/, което ще настъпи неминуемо, но не е известно кога. Задължението за
издръжка и гледане има за предмет продължителна престация - изпълнява се до смъртта на
прехвърлителя, като изпълнението трябва да е постоянно и непрекъснато. Договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед
личността на прехвърлителя и прекратява действието си с неговата смърт.
Процесният договор е особен и с това, че със сключването му настъпва неговият
транслативен ефект - правото на собственост върху имота преминава от прехвърлителя
върху приобретателя и задължението на прехвърлителя към този момент е изпълнено, а
приобретателят дължи изпълнение на алеаторното задължение, неопределено като обем и
продължителност, за в бъдеще.
Предвид посочените специфики на процесния договор, съществено значение за
извършване на дължимата в настоящия случай преценка за наличието или липсата на
основание /кауза/ при неговото сключване, имат обстоятелства като възрастта на
прехвърлителя, неговото общо здравословно състояние, както и връзката му с приобретателя
- от гледна точка на родство или близост, на полагането на непосредствени грижи от
последния, предпоставящи наличието на предположение или знание у приобретателя за
предстоящата близка смърт на прехвърлителя. Когато имотът е прехвърлен само срещу
задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт
на прехвърлителя, договорът е сключен, без у него да е налице намерение да изпълнява
поетото задължение по същество, поради което и в този случай договорът е нищожен
поради липса на основание.
Според установената по приложението на цитираната законова разпоредба
константна практика на Върховния касационен съд /Решение № 569 от 8.03.2011 г. по гр. д.
№ 76/2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на ВКС,
III ГО, Решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на ВКС, III ГО и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/ нищожност на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е налице при
наличието на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване
на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя, като за такива заболявания се приемат
както онкологичните, така и мозъчно-съдовите - инсулти, сърдечно-съдови - инфаркти,
напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност, и то в т.нар. терминален
стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна
физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или
постоянно изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният времеви период от сделката до
настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец.
Само по себе си допускането, че прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се
приравнява на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава
договора от основание.
В случая обаче от разпитания по искане на ответника свидетел се установява, че
прехвърлителката Ф. Л. Х. е била жизнена, могла е да се обслужва самостоятелно, вършела е
работа в градината и т.н. Ето защо съдът намира, че е налице основание на сключения
договор.
Тук съдът следва да посочи, че в РЕШЕНИЕ № 118 ОТ 02.06.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3769
- 2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС е разгледана аналогична ситуация, като в решението се
сочи, че евентуалното възражение се основава на фактически твърдения, които няма как да
обусловят извод, че договорът е сключен без основание. Няма никакво съмнение и съдебна
практика на Върховния касационен съд е непротиворечива, че договорът за издръжка и
гледане е казуален, като каузата е придобиване на едно право, срещу което прехвърлителят
си осигурява пожизнено и ежедневно стандарт, според уговореното между страните. В този
смисъл няма отношение към основанието на този договор, че към датата на сключването му
6
прехвърлителят има възможност сам да си осигурява необходимата финансова издръжка и
сам да полага грижи за себе си.
При това положение и искът по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че законът въвежда оборима презумпция, че
основанието на сделката се предполага до доказване на противното. Установяването на
липсата на основание е в тежест на ищцата, но не са представени никакви доказателства в
тази насока и само на това основание искът подлежи на отхвърляне.
В обобщение следва да се посочи, че съдът с определението си по чл. 140 ГПК е
разпределил доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти, като е
посочил фактите, които следва да бъдат установени от ищцата.
В случая от представените по делото доказателства не се установява нито едно от
релевираните основания за нищожност на договора за учредяване на право на ползване.
Съдът е допуснал всички доказателствени искания на ищцата, но последната не успя в
условията на пълно и главно доказване да установи нищожност по реда на чл. 26 ЗЗД. Ето
защо при това положение и при прилагане на неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне
делбата.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В това производство
всяка от страните следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1)
качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху
включения в делбената маса имот на твърдяното от правно основание, в т.ч. размерът на
притежавания от съделителя дял от вещта; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Не се спори, а и се установява по делото, че процесният недвижим имот е бил
собственост на Н. М. Х. и Ф. Л. Х..
Не се спори, а и се установява от представеното удостоверение за наследници, че Н.
М. Х. е починал на 10.02.2007 г., като е оставил наследници съпругата си Ф. Л. Х., дъщеря
си Н. Н. З. и М. Н. Х..
Със смъртта на Н. М. Х. собствеността върху процесния имот е преминала върху
неговите наследници, като Ф. Л. Х. е станала собственик на 4/6 идеални части, а Н. Н. З. и
М. Н. Х. са станали собственици на по 1/6 за всеки.
По делото се установява, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № ***, Том I, рег. № ****, дело № *** / 2010 г., Ф.
Л. Х. прехвърля на Н. М. Х. собствените си 4/6 ид. ч. /четири шести идеални части/ от
процесния недвижим имот гр. София – Н. И., квартал Н. И., кв. К., на ул. ......
От представеното удостоверение за наследници се установява, че М. Н. Х. е починал
на 27.12.2023 г. и е оставил наследници съпругата си П. Б. Х., ЕГН: **********, и К. М. Х.,
ЕГН **********, и Н. М. Х..
От изложеното следва, че страните са собственици на процесния недвижим имот при
квоти, както следва:
Н. М. Х. - 13/18 идеални части (4/6 по силата на договора и 1/18 по силата на
наследяване);
П. Б. Х. – 1/18 идеална част;
К. М. Х. – 1/18 идеална част;
Н. Н. З. – 3/18 идеални части.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприела ищцата. Искът, предвид
7
горното, се явява допустим, като не се установява обектът на делбата да е от естество и с
предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице ограниченията на чл. 34, ал. 1 от
ЗС. С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството са
единствените собственици към момента на процесния апартамент, като същите притежават
посочените по-горе идеални части от процесните имоти. В първата фаза на делбата, с
решението по нейното допускане, съдът следва да се произнесе по въпросите между кои
лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата.
Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявеният в настоящото производство иск за делба на
съсобствения недвижим имот, подробно описан в исковата молба, се явява основателен и
доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните
по делото, които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при посочените по-
горе квоти.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ВРЪЩА насрещна искова молба обективирана в отговор на искова молба с вх. №
214460/28.06.2024г. депозирана от и Н. Н. З., ЕГН **********, с адрес: обл. София,
Столична община, гр. Н. И., ул. ...... срещу Н. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Н. И., ул. ..... представляван от пълномощника си - адвокат М. В. П. с която са предявени
искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 и пр.4 ГПК за прогласяване на нищожността на
договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по силата
на който Ф. Л. Х. прехвърля на Н. М. Х. собствените си 4/6 ид. ч. /четири шести идеални
части/ от процесния недвижим имот гр. София – Н. И., квартал Н. И., кв. ....... за ЧАСТТА с
която се иска нищожност на договора за които не засягат нейните идеални части от
наследяването на процесния недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. З., ЕГН **********, с адрес: обл. София, Столична
община, гр. Н. И., ул. ...... срещу Н. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н. И., ул.
..... представляван от пълномощника си - адвокат М. В. П. с която са искове с правно
основание чл. 26, ал.2, пр.2 и пр.4 ГПК за прогласяване на нищожността на договор
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по силата на който
Ф. Л. Х. прехвърля на Н. М. Х. собствените си 4/6 ид. ч. /четири шести идеални части/ от
процесния недвижим имот гр. София – Н. И., квартал Н. И., кв. ....... които касаят нейните
идеални части от наследството на Ф. Л. Х. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Н. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н.
И., ул. ....., Н. Н. З., ЕГН **********, с адрес: обл. София, Столична община, гр. Н. И., ул.
......, П. Б. Х. ЕГН:********** с адрес обл. София, Столична община, гр. Н. И., ул. ...... и К.
М. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. София, Столична община, гр. Н. И., ул. ......
СЛЕДНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ: на Жилище, находящо се в гр. София - Н. И., район Н.
И., кв. „К.“ на ул. ..... /седем/, на един етаж - етажът състоящ се от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 81 кв. м /осемдесет и един квадратни метра/,
при съседи от всички страни - двор, заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху имота, в който сградата е построена, съставляващ съгласно актуална скица У
ПИ III - *** /трети за имот с планоснимачен номер ....../, целият с площ от 950 кв. м
/деветстотин и петдесет квадратни метра/, в квартал 51 /петдесет и едно/, по плана на град
Н. И., квартал К., при съседи на парцела по скица: улица и урегулирани поземлени имоти IV-
*** /четвърти за имот пл. № ....../, XI-*** /единадесети за имот пл. № ...../, XII-***,***
/дванадесети за имот пл. № ........../ и XVI - ***а /шестнадесети за имот пл. № ......, буква „а“/,
а според Скица на сграда № 15-982867 - 13.09.2023 г., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, имотът представлява сграда с идентификатор *****.****.292.1, адрес на
сградата: обл. София (столица), общ. Столична, гр. Н. И., район Н. И., ул. ......, сградата е
разположена на поземлен имот с идентификатор *****.****.292, застроена площ 124 кв. м.,
брой етажи - 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна собствеността на който е
възникнала от наследяване и правна сделка;
ПРИ КВОТИ
8
Н. М. Х. - 13/18 идеални части;
П. Б. Х. – 1/18 идеална част;
К. М. Х. – 1/18 идеална част;
Н. Н. З. – 3/18 идеални части.
В частта в която се връща исковата молба решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
В останалата част решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия и насрочване на делото за разглеждане във фазата по
извършване на делбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9