Решение по дело №570/2019 на Районен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 345

гр. С., 03 юли  2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА

при секретаря Г. Н. като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 570 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът К.Р.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 2, чрез адв. И.Р.  моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 797.32 лева, представляваща получена, но невърната сума по договори за заем и сумата от 81.00 лева – разходи за получаване на сумите по заемите, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

В условията на евентуалност, моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 2 797.32 лева, като такава, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че между него и ответника са сключени три договора за заем, както следва – на 23. 01. 2019 г. за сумата от 120.00 британски паунда, на 12. 02. 2019 г. за сумата от 1000.00 британски паунда и на 16. 02. 2019 г. за сумата от 150.00 паунда, като последователно са уговаряни няколко срока за връщане на сумите.  Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетите суми, като освен това е препятствал по всякакъв начин възможностите за комуникация с ищцата.

 Ответникът Н.Н.Н. с ЕГН **********,*** не е подал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не депозира становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че между нея и ответника са сключени няколко договора за заем, по силата на които тя предоставила на ответника през периода 23. 01. 2019 г. - 16.02.2019 г. общо сумата от 1270 британски лири посредством паричен трансфер чрез „М. г.“. Между страните не била уговорена дължимост на лихва, както и краен срок за връщане на сумата. Сумата не била върната от ответника. Видно от представените преводни нареждания от „М. г.“, сумата от 120.00 бр.лири е изпратена на 23. 01. 2019г., сумата от 1000.00 бр.лири е изпратена на 12.02. 2019 г. и сумата от 150.00 бр.лири е изпратена на 16. 02. 2019 г. Сключването и съществуването на договори за заем се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетелки Г. и И., които твърдят, че знаят за съществуващите уговорки между страните по няколко договора за заем, като ответника се е задължил да върне получената от него сума, но не го е сторил.

 Твърденията на заемодателя, че въпреки изпълнението на неговото задължение, заемателят не е върнал получената сума в срок, не бяха оборени. Пасивното поведение на ответника попречи на събирането на доказателства във връзка с изясняването на обективната истина по спора, поради което съдът мотивира решението си, позовавайки се на обясненията на ищеца и сочените от него доказателства. Тежестта за доказване на факта, че сумата е изплатена на заемодателя в срок е на ответника, а той не представи доказателства, че е изпълнил това задължение. Поради това, съдът счита предявеният основен иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателен и го уважава в предявения размер от -  2 716.32 лева. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на сумата от 81.00 лева, представляваща извършените от ищеца разходи за получаване на сумите по заемите, като конкретният им размер е посочен в преводните нареждания от „М. г.“.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция са в размер на 591.89 лева и са формирани от платените държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р   Е   Ш   И:

ОСЪЖДА Н.Н.Н. с ЕГН **********,*** на основание чл.240 от ЗЗД, да заплати на К.Р.А. с ЕГН **********,***, сумата от  2 797.32 /две хиляди седемстотин деветдесет и седем лв. и 32 ст. / лева - получена в заем по договори от 23. 01. 2019г., 12.02.2019 г. и 16. 02. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019г. до окончателното плащане, сумата от 81.00 / осемдесет и един / лева– разходи за получаване на сумите по заемите, както и разноски по производството в размер на 591. 89 / петстотин деветдесет и един лв. и 89 ст./ лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: