Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1234 22.05.2019 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI
– ви граждански състав
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Ж. С.,
като разгледа докладваното от
съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №6785 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод подадена от „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в .......................,
представлявано от Управителя П.С.С. искова молба против А.Е.А., ЕГН **********, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 297,12 лева, от
която 200,00 лева – главница, 2,80 лева – договорна лихва за периода 17.01.2017
г. – 12.03.2018 г. по Договор за потребителски кредит №0000451/17.01.2017 г.,
74,10 лева – главница по Договор за допълнителни услуги от 17.01.2017 г. и
20,22 лева – лихва за забава за периода 11.11.2016 г. – 12.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение почл.410 от ГПК
№2345/21.06.2018 г. по ч.гр.д.№4674/2018 г. по описа на БРС.
Изложените в
исковата молба твърдения
са, че ищецът осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на Фреш
Кредит ЕООД. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника са сключени договор за
потребителски кредит от 17.01.2017 г. и договор за допълнителни услуги от
същата дата. Между ответника и ищеца е сключен и договор от 17.01.2017г. за
гаранционна сделка /поръчителство/, въз основа на който ищецът се е задължил да
отговоря солидарно като поръчител за задълженията на длъжника към Фреш Кредит
ЕООД. С договора за кредит на ответника е бил предоставен кредит от 200 лева,
който, заедно с лихвата и възнаграждението на поръчителя е следвало да се плати
на вноски. Предвид настъпили просрочия в плащанията, кредиторът Фреш Кредит
ЕООД е упражнил правата си против поръчителя и го поканил да плати сумите. С
платежно нареждане от 12.03.2018 г. поръчителят е платил задълженията вместо
длъжника. Изпълнявайки чуждото задължение, ищецът е встъпил в правата на
кредитора по посочените договори и е станал на свой ред кредитор на длъжника. С
тези мотиви се моли исковете да се уважат. Ангажират се доказателства,
претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.М., който поддържа исковата молба и моли за
уважаването й. Представя нови писмени доказателства.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му
от съда особения му представител, в който е искът се оспорва като
неоснователен. Възразява се по действието на договора за поръчителство на
подробно изложените в отговора възражения, въз основа на които се търси
отхвърляне на исковете. Ангажират се доказателства.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.А.Д., която поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено като
доказателство ч.гр.д.№4674/2018 г. по описа на РС-Бургас,
от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „Гаранционен фонд
България“ ЕООД и въз
основа на него има
издадена на 21.06.2018 г. Заповед
№2345 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 274,10
лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №....../17.01.2017
г., общите условия към него и договор за допълнителни услуги, сключени между
длъжника и „Фреш Кредит“ ЕООД, както и сключен договор за гаранционна сделка от
10.01.2017 г. (поръчителство) между длъжника и „Гаранционен фонд България“
ЕООД, сумата от 2,80 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
17.01.2017 г. – 12.03.2018 г., сумата от 20,22 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху главницата за периода 18.02.2017 г. – 12.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
на 20.06.2018 г. до изплащане на вземането.
Съдът констатира, че
исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №6785 по описа на Бургаски
районен съд за 2018 г., против длъжниците в
заповедното производство е подадена
в едномесечния срок от уведомяването, от лице, легитимирано да предяви иск,
поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000
лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване по отношение на
длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за
главница и лихви.
Между
страните не се спори, че ответникът се намира в облигационна връзка с „Фреш Кредит“
ЕООД по силата на сключен помежду им на 17.01.2017 г. Договор за потребителски
кредит №0000451, л.4-9, приет като доказателство по делото, от съдържанието на
който се установява, че на ответника, в качеството на кредитополучател е била
предоставена от кредитодателя „Фреш Кредит“ ЕООД сума в размер на 200,00 лева,
срещу задължението да я върне в срок до 17.04.2017 г. на 3 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 67,60 лева и с дата на първо плащане – 17.02.2017 г.,
съгласно погасителен план, приет като доказателство по делото, л.62. Видно от
договора е и това, че страните са договорили сумата да бъде усвоена изцяло в
брой при подписването му, за което свидетелстват и приетите като доказателства
разписка, л.12 и разходен касов ордер от 19.01.2017 г., л.13, както и лихвен
процент в размер на 8,38 %, ГПР в размер на 48,99 %, еднократна такса за
експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5 % върху
главницата, като са посочили, че общият размер на сумата за погасяване възлиза
на 202,80 лева. Между страните не
се спори и по това, че в съответствие с чл.3 и чл.4 от договора, между между
„Фреш Кредит“ ЕООД като изпълнител и ответника А., като клиент, е сключен
Договор за допълнителни услуги към сключения между тях договор за потребителски
кредит №000451, както и че между „Фреш Кредит“ ЕООД като кредитор, ответника А.
като длъжник и ищеца „Гаранционен фонд България“ ЕООД като поръчител е сключен
на 17.01.2017 г. договор за гаранционна сделка (поръчителство). Същите са
приети като писмени доказателства по делото, а от съдържанието им се установява
че поръчителят е предоставил на кредитора гаранционна сделка (поръчителство),
като се е задължил да отговаря за изпълнението на всички задължения на длъжника
по договора за потребителски кредит срещу възнаграждение в размер на 74,10
лева, платимо от кредитора чрез услуга финансиране на длъжника от кредитора по
силата на договор за допълнителни услуги, чрез който на ответника са били предоставени
и следните допълнителни услуги: финансиране, разсрочване и заплащане на
поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор
за поръчителство за кредита срещу цена, платима от клиента на 3 равни месечни
вноски, всяка от по 24,70 лева.
По
делото са приети като доказателства още Общи условия към договора за кредит,
като същите са подписани от кредитополучателя и солидарния длъжник, справка за
задължения, изх.№68/12.03.2018 г., издадена от „Фреш Кредит“ ЕООД, покана за
плащане, изх.№68/12.03.2018 г., връчена на поръчителя и платежно нареждане от
12.03.2018 г., от съдържанието на което се установява, че задължението на
ответника е било изплатено от поръчителя по сметка на кредитодателя „Фреш
Кредит“ ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Установи се по
делото, че ответникът А. и „Фреш Кредит“ ЕООД са били надлежно обвързани от
сключен помежду им договор за потребителски кредит от 17.01.2017 г. и общи
условия към него, по който третото за спора лице „Фреш Кредит“ ЕООД е изправна
страна - сумата от 200,00 лева е изплатена на
кредитополучателя.
По
делото не е установено вземанията на кредитора по договора за кредит от
17.01.2017 г. за главница в размер на 200,00 лева и договорна лихва в размер на
2,80 лева за периода 17.01.2017 г. – 12.03.2018 г. да са били погасени чрез
плащане от страна на длъжника. Напротив, по делото е установено, че същите са
били изплатени на 12.03.2018 г. от ищцовото дружество, действало като гарант по
сключения със страните по договора за кредит – „Фреш Кредит“ ЕАД и А.А.,
договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 17.01.2017 г. С това плащане ищецът
се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор по силата на закона –
чл.74 от ЗДД, а за ответника е възникнало валидно задължение да му заплати
уговореното в договора за допълнителни услуги възнаграждение от 74,10 лева.
Предвид
на изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания спрямо
обезпечения длъжник в заявените размери, поради което и исковете за главница и
лихви по договора за кредит и договора за допълнителни услуги, се явяват
доказани и основателни и следва да се уважат.
Що се
отнася до въведените с отговора на исковата молба възражения, поддържани и в
съдебно заседание от назначения от съда особен представител на ответника, то
същите не се споделят от съда за основателни, при все, че сключеният на
17.01.2017 г. договор за гаранционна сделка (поръчителство) е действителен и
отговаря на общото изискване на чл.9 от ЗЗД. Що се отнася до правилото на
чл.147, ал.1 от ГПК, то същото е неприложимо в случая, тъй като ищецът е солидарен
длъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД и като такъв дължи на свое независимо
основание, т.е. отговорността му няма акцесорен характер, поради което и
възражението, извършеното след 18.10.2017 г. плащане от страна на поръчителя е на
отпаднало основание, съдът намира за неоснователно.
Предвид
на изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което
и следва да се уважи изцяло, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК на 20.06.2018 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответинка
следва да се възложат направените от ищеца разноски, които са в общ размер на 325,00
лева, от които 175,00 лева е платената държавна такса по делото и 150,00 лева е
платеното възнаграждение за особен представител на ответника.
При съобразяване със
задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, или сума
в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл.422 от ГПК, че А.Е.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ................,
представлявано от Управителя П.С.С., сумата от 297,12 лева (двеста деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), от която 200,00 лева –
главница, 2,80 лева – договорна лихва за периода 17.01.2017 г. – 12.03.2018 г.
по Договор за потребителски кредит №0000451/17.01.2017 г., 74,10 лева –
главница по Договор за допълнителни услуги от 17.01.2017 г. и 20,22 лева –
лихва за забава за периода 11.11.2016 г. – 12.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които
суми има издадена Заповед за изпълнение почл.410 от ГПК №2345/21.06.2018 г. по
ч.гр.д.№4674/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в .....................,
представлявано от Управителя П.С.С., сумата от 325,00 лева (триста двадесет и
пет лева), разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ..............,
представлявано от Управителя П.С.С., сумата от 25,00 лева (двадесет и пет
лева), представляваща
направените
в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.