№ 6961
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110153097 по
описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплатил същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина дължи и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При тези твърдения иска
съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумата 1595,76 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2017 г. – 30.04.2019
г. и сумата 13,15 лв. за дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2021 г., до окончателното им изплащане;
сумата от 250,41 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. – 22.12.2020 г., както и сумата от 2,17 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. – 22.12.2020 г.
Претендира разноски.
Ответникът, оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за битови нужди за
1
процесния имот, както и наличието на облигационни отношения с ищцовата страна при
твърдение, че не е ползвател на самостоятелния обект в сградата. Твърди, че представените
от ищеца фактури не са годни доказателства да установят дължимите суми. В евентуалност
релевира възражение за погасяване по давност на част от вземанията. При тези доводи и
възражения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото
разноски.
Третото лице помагач „Т С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № ... в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ). Изричното
волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва презумираното– агр. от чл. 9
от ЗЗД.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .. том I, рег. №
..., дело № 50/2011 г., се установява, че Л А С. и Б Г С, са дарили на дъщеря си – ответникът
Р. Б. С. процесното жилище, представляващо ап. № .. находящ се в гр. София, ж.к.".."
II(втора част), бл. ..., вх.Б, ет.8, като същите са си е запазили правото на ползване върху
апартамента докато са живи.
От представената по делото заявление- декларация от Р. Б. С. от 30.07.2012 г. (л. 14-17 от
делото), с която лицето е направило искане за откриване на партида на негово име и
декларирало, че ще ползва имота за жилищни нужди, се установява, че качеството на
потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения
имот има лицето, подало молбата, а не лицата, в полза на които е било учредено правото на
ползване. По смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ при учредено ограничено вещно право на
ползване потребител на топлинна енергия е неговият носител, т. е. вещният ползвател.
Нормата на чл. 57 от ЗС, на която текстът се основава, обаче, е диспозитивна и допуска да
бъде постигната изрична уговорка между ползвателя и собственика. Същевременно нормата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ урежда презумптивния неформален договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, която презумпция не изключва възможността
2
облигационното правоотношение да възникне на друго основание - при постигнато изрично
съгласие между доставчика и неговия клиент. Заявлението-декларация за откриване на нова
партида на името на собственика представлява по своето правно естество именно
предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 от ЗЗД,
което предложение ищецът е приел, завеждайки го в регистратурата си и е продължил да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между страните е
породено облигационно правоотношение, което ги обвързва, както се установява и от
съобщенията към фактурите, издадени на името на Р. Б. С..
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания от него апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т С" ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за
одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради
липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответникът е изявил
писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното предприятие ОУ,
различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Последните са
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици с договор. Ответникът е сред тези етажни собственици, поради което няма
основание да се приеме, че документите, въз основа на които е изготвена техническата
експертиза, не са с противопоставима по отношение на него доказателствена сила.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е
доказан по основание за посочения по – горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и
съдебно – счетоводната експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на
ответника е за плащане на доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и
БГВ в посочения по – горе период е доказан до размера 1672,93 лв. за топлинна енергия.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
3
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ../27.06.2016 г.
на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Непогасени са вземанията в периода м. 12. 2017 г. – м.04.2019 г. в размер 1179,05 лв.,
съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2018 г. – 22.12.2020 г. е в размер на
171,53 лв., съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Предвид изложеното установителните искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат
уважени за сумата от 1179,05 лв. и за периода м. 12. 2017 г. – 30.04.2019 г. и отхвърлени за
пълния предявен размер от 1595,76 лв. и за периода м. 05. 2017 г. – м.11. 2017 г. вкл., а
искове за лихва за забава върху тези главници следва да бъдат уважени за сумата от 171,53
лв. за периода 15.09.2018 г. – 22.12.2020 г. и отхвърлени за пълния предявен размер от
250,41 лв.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
4
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни протоколи и
заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, а нейната стойност възлиза на 13,15 лв., поради което ищецът се легитимира
като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения
размер и за периода м. 12. 2018 г. – м. 04. 2019 г.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е възникнало като срочно и
ответникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД от датата на издаване на
първата фактура. Непогасени са вземанията в периода м. 12. 2018 г. – м. 04. 2019 г. в размер
13,15 лв., съгласно заключението на ССЕ. Дължимата лихва за забава върху тези вземания за
периода от 31.01.2018 г. – 22.12.2020 г. е в размер 2,31 лв.
Предвид изложеното исковете за цена на услугата дялово разпределение са основателни за
сумата от 13,15 лв. и следва да бъдат уважени за предявения размер, а исковете за лихва за
забава върху тези главници са основателни за сумата от 2,17 лв. с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.01.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за заповедното производството, съразмерно на уважената част от исковете в
общ размер 64 лв. и за исковото производство в размер на 533,54 лв. / за държавна такса,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение /.
По делото е представено пълномощно, с което ответникът е упълномощил като процесуален
представител адвокат, но липсват данни уговореното адвокатско възнаграждение да е
реално заплатено. Нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а - тълкувана във връзка с тях - и
нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че страната, в чиято полза е приключило
делото, има право само на направените, т. е. на реално заплатените от нея разноски по
делото - внесени държавни такси, внесени разноски за събиране на доказателства и пр.,
заплатено адвокатско възнаграждение. При липса на доказателства страната да е направила
такива разноски, и конкретно - да е заплатила договореното адвокатско възнаграждение, тя
няма право да й бъдат присъдени такива. Съгласно съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В този смисъл при определяне на разноските адвокатското
5
възнаграждение не следва да се взема предвид.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р Б Р, ЕГН **********,
със съдебен адрес – гр. София, ул.“П“ № .., к.9, ЕС „ПП“ дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .. гр.
София, ул. "Я" № .., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 1179,05 лв.
– главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м. 12. 2017 г. –
м. 04. 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2021 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля иска за сумата над 1179,05 лв. до пълния предявен размер от
1595,76 лв. и за периода м. 05. 2017 г.- м.11.2017 г. вкл., поради погасяване на вземането по
давност; на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 13,15 лв. -
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018 г.
до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2021 г., до окончателното им изплащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 171,53 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 22.12.2020 г., като отхвърля иска за сумата
над 171,53 лв. до пълния предявен размер от 250,41 лв., както и сумата от 2,17 лв. – законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. –
22.12.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 2800/2021 г. по описа на СРС, 151 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Р Б Р, ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул.“П“ № .., к.9, ЕС „ПП“
да заплати на "Т С" ЕАД, ЕИК .. гр. София, ул. "Я" № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 64 лв. – разноски за производството по № 2800/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в и
сумата 533,54 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Т С” ЕООД, ЕИК ...- трето
лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6