Присъда по дело №30344/2010 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 311
Дата: 15 декември 2010 г.
Съдия: Петя Топалова
Дело: 20101630230344
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2010 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

гр. М., 15.12.2010 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

                                             

РАЙОНЕН СЪД - М., III –ти наказателен състав в открито съдебно заседание на 15.12.2010 г. в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Т.

                                               Съдебни заседатели:И.Й.

 Е.С.

                                                                                 

при секретаря Т.В. и в присъствието на прокурора Р. П., като разгледа докладваното от съдия Т. НОХД №30344 по описа за 2010 г. на РС-М., и след тайно съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Е.И.М., родена на xxx xxx, живуща xxx, българка, българска гражданка, без образование, безработна, неомъжена, осъждана, с ЕГН xxxxxxxxxx, ЗА ВИНОВНА в това, че за периода от 10.01.2010 г. до 29.01.2010 г. в с. Л., обл. М., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, /разбила входна врата/, отнела от владението на Л. Г.В. xxx движими вещи - 1 бр. дърводелско ренде с ширина 7 см на стойност 13 лв; 1 бр. дърводелско ренде с ширина З см на стойност 9 лв; 20 л. домашна ракия на стойност 140 лв; 1 бр. пластмасова туба с вместимост 20 л. на стойност 2.30 лв; 10 л. олио в пластмасова бутилка на стойност 18 лв и 6 бр. стъклени чаши с надпис „Кока-Кола" на стойност 5.40 лв., или всичко на обща стойност 187. 70 лв, без съгласието на собственичката, с намерение противозаконно да присвои, поради което поради което на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б ”б” НК с чл. 58а ал. 1 НК с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК, Я ОСЪЖДА НА ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ между наложеното по настоящата присъда и по присъда по НОХД №30090/2010 г. на РС-М. до размера на най-тежкото – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 25 ал. 2 НК ПРИСПАДА изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе общо наказание.

На основание чл. 59 ал. 1 НК ПРИСПАДА по отношение подсъдимата Е.И.М. времето през което същата е била с мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 03.02.2010 г. до 09.07.2010 г. /по НОХД №30090/2010 г. /.

ОСЪЖДА подсъдимата Е.И.М. с посочени по-горе адрес и ЕГН, да заплати по сметка на ВСС гр. София сумата от 50 лв. - направени по делото разноски за експертиза, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществено доказателство – 1 бр. плетена шапка, предадена с Протокол за доброволно предаване от 29.01.2010 г. /на съхранение в РУП-М./, да се УНИЩОЖИ след влизане на присъдата в сила.

ПРИСЪДАТА подлежи на протест и обжалване пред Окръжен съд-М. в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                 2.

 

 

 


 

МОТИВИ по НОХД №30344/2010 г. по описа на Районен съд-М.

 

Подсъдимата Е.И.М. е обвинена в това, че за периода от 10.01.2010 г. до 29.01.2010 г. в с. Л., обл. М., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, /разбила входна врата/, отнела от владението на Л. Г.В. xxx движими вещи - 1 бр. дърводелско ренде с ширина 7 см на стойност 13 лв; 1 бр. дърводелско ренде с ширина З см на стойност 9 лв; 20 л. домашна ракия на стойност 140 лв; 1 бр. пластмасова туба с вместимост 20 л. на стойност 2.30 лв; 10 л. олио в пластмасова бутилка на стойност 18 лв и 6 бр. стъклени чаши с надпис „Кока-Кола" на стойност 5.40 лв., или всичко на обща стойност 187. 70 лв, без съгласието на собственичката, с намерение противозаконно да присвои – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б ”б” НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението да й наложи наказание с приложение на чл. 58а НК в старата редакция, което наказание тя да изтърпи ефективно при строг режим, както и да я осъди да заплати разноските по делото. Също така предлага на съда да определи едно общо наказание измежду всички влезли в сила присъди по отношение на подсъдимата М..

Подсъдимата Е.М. се признава за виновна и моли съда да й наложи по-малко наказание. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като изразява съжаление за стореното, като заявява, че като майка на три деца и е било трудно да оцелее без кражби. Не я искали никъде на работа защото все била по затворите.

Служебният защитник на М. - адв. Р.Ч. изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи наказание за М. като приложи разпоредбата на чл. 58а НК в редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. / - в размер на пет до шест месеца лишаване от свобода при строг режим с оглед съдимостта на същата.

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимата Е.М. xxx, има три деца и е осъждана многократно за извършени престъпления от общ характер. Деянието предмет на настоящия обвинителен акт, М. е извършила при условията на опасен рецидив по чл. 29 б. "а" и б. "б" НК - извършила е престъпление след като е бил осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, както и извършила престъпление, след като е осъждана два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.

Свидетелката Л.Г.В. xxx притежава наследствена къща в с. Л., обл. М., която посещава периодично. Постетила имота си на дата 10.01.2010 г.

На 29.01.2010 г., В. отново посетила къщата и тогава установила, че й е извършена кражба на различни вещи. Слязла в мазето и видяла, че двукрилото прозорче в задната част на помещението е отворено, без обаче да е разбивано. Вътре било много разхвърляно. В мазето вратата, която води към коридор била разбита, както и следващата врата, която води към друга стая. В останалите два етажа не било влизано.

От приземния етаж била извършена кражба на различни вещи – 2 бр. професионални рендета за дърво - едното с ширина 7 см, а другото - с ширина З см; 1бр. пластмасова туба 20 литрова пълна с домашна ракия; 10 литра олио в пластмасова бутилка и б бр. стъклени чаши по 200 мл. всяка с надпис „Кока-Кола".

На досъдебното производство е разпитан свидетелят Людмил Луканов Георгиев от с. Л., обл. М., който заявява, че през зимата и по-точно в края на месец януари 2010 г., в дома му дошла подсъдимата. Е.М. и му предложила да му продаде олио в туба от 10 литра. Тубата тя извадила от чувал, в който според свидетеля имало и други вещи, но той не успял да види какви.

За олиото свидетелят Луканов заплатил 15 лв. След два - три дни подсъдимата отново посетила свидетеля Луканов и му предложила още две туби от по десет литра с олио. Тогава свидетелят се усъмнил и отказал. По време на разговора присъствали и свидетелят Георги Ангелов и неговата съпруга, които са свекър и свекърва на подсъдимата, макар тя да няма сключен граждански брак със сина им. Двамата също помолили свидетеля Луканов да закупи олиото, като обяснили, че М. работила при някакви хора и те й запалтили по този начин, но й трябват пари децата. Тогава, Луканов се съгласил и закупил и тези две бутилки с олио.

От проведените оперативно - издирвателни мероприятия и събраните доказа­телства по досъдебното производство безспорно е установено, че извършител на деянието е подсъдимата М..

От заключението на извършената на ДП съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, се установява, че стойността на отнетите вещи е общо 187, 70 лв.

При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направените самопризнание от М..

Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимата М. е осъществила състава на чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б ”б” НК затова, че за периода от 10.01.2010 г. до 29.01.2010 г. в с. Л., обл. М., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, /разбила входна врата/, отнела от владението на Л. Г.В. xxx движими вещи - 1 бр. дърводелско ренде с ширина 7 см на стойност 13 лв; 1 бр. дърводелско ренде с ширина З см на стойност 9 лв; 20 л. домашна ракия на стойност 140 лв; 1 бр. пластмасова туба с вместимост 20 л. на стойност 2.30 лв; 10 л. олио в пластмасова бутилка на стойност 18 лв и 6 бр. стъклени чаши с надпис „Кока-Кола" на стойност 5.40 лв., или всичко на обща стойност 187. 70 лв, без съгласието на собственичката, с намерение противозаконно да присвои.

Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимата е осъждана с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления, като му е налагано наказание лишаване, което тя е изтърпяла ефективно. От изтърпяването на това наказание, не са изминали 5 /пет/ години. Поради тези обстоятелства, настоящото деяние се явява извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “а” и "б" от НК. Поради това и то следва да се квалифицира по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт върху вещите.

С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със съдимостта на М. съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и съдът я призна за виновна.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

По отношение определянето на съответното наказание за подсъдимата Е.М. съдът взе предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение на М. следва да се определи на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определя на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от нея в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК, съдът определи едно общо наказание между наложеното по настоящата присъда и по присъда по НОХД №30090/2010 г. на РС-М. до размера на най-тежкото – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 25 ал. 2 НК, съдът приспадна изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе общо наказание. На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът приспадна по отношение подсъдимата Е.М. времето през което същата е била с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 03.02.2010 г. до 09.07.2010 г. /по НОХД №30090/2010 г. /.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на М. и останалите граждани.

При този изход на делото, подсъдимата Е.И.М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Веществено доказателство – 1 бр. плетена шапка, предадена с Протокол за доброволно предаване от 29.01.2010 г. /на съхранение в РУП-М./ следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                   

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ по НОХД №30344/2010 г. по описа на Районен съд-М.

 

Подсъдимата Е.И.М. е обвинена в това, че за периода от 10.01.2010 г. до 29.01.2010 г. в с. Л., обл. М., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, /разбила входна врата/, отнела от владението на Л. Г.В. xxx движими вещи - 1 бр. дърводелско ренде с ширина 7 см на стойност 13 лв; 1 бр. дърводелско ренде с ширина З см на стойност 9 лв; 20 л. домашна ракия на стойност 140 лв; 1 бр. пластмасова туба с вместимост 20 л. на стойност 2.30 лв; 10 л. олио в пластмасова бутилка на стойност 18 лв и 6 бр. стъклени чаши с надпис „Кока-Кола" на стойност 5.40 лв., или всичко на обща стойност 187. 70 лв, без съгласието на собственичката, с намерение противозаконно да присвои – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б ”б” НК.

Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението да й наложи наказание с приложение на чл. 58а НК в старата редакция, което наказание тя да изтърпи ефективно при строг режим, както и да я осъди да заплати разноските по делото. Също така предлага на съда да определи едно общо наказание измежду всички влезли в сила присъди по отношение на подсъдимата М..

Подсъдимата Е.М. се признава за виновна и моли съда да й наложи по-малко наказание. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като изразява съжаление за стореното, като заявява, че като майка на три деца и е било трудно да оцелее без кражби. Не я искали никъде на работа защото все била по затворите.

Служебният защитник на М. - адв. Р.Ч. изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи наказание за М. като приложи разпоредбата на чл. 58а НК в редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. / - в размер на пет до шест месеца лишаване от свобода при строг режим с оглед съдимостта на същата.

Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подсъдимата Е.М. xxx, има три деца и е осъждана многократно за извършени престъпления от общ характер. Деянието предмет на настоящия обвинителен акт, М. е извършила при условията на опасен рецидив по чл. 29 б. "а" и б. "б" НК - извършила е престъпление след като е бил осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, както и извършила престъпление, след като е осъждана два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.

Свидетелката Л.Г.В. xxx притежава наследствена къща в с. Л., обл. М., която посещава периодично. Постетила имота си на дата 10.01.2010 г.

На 29.01.2010 г., В. отново посетила къщата и тогава установила, че й е извършена кражба на различни вещи. Слязла в мазето и видяла, че двукрилото прозорче в задната част на помещението е отворено, без обаче да е разбивано. Вътре било много разхвърляно. В мазето вратата, която води към коридор била разбита, както и следващата врата, която води към друга стая. В останалите два етажа не било влизано.

От приземния етаж била извършена кражба на различни вещи – 2 бр. професионални рендета за дърво - едното с ширина 7 см, а другото - с ширина З см; 1бр. пластмасова туба 20 литрова пълна с домашна ракия; 10 литра олио в пластмасова бутилка и б бр. стъклени чаши по 200 мл. всяка с надпис „Кока-Кола".

На досъдебното производство е разпитан свидетелят Л. Л. Г. от с. Л., обл. М., който заявява, че през зимата и по-точно в края на месец януари 2010 г., в дома му дошла подсъдимата. Е.М. и му предложила да му продаде олио в туба от 10 литра. Тубата тя извадила от чувал, в който според свидетеля имало и други вещи, но той не успял да види какви.

За олиото свидетелят Л. заплатил 15 лв. След два - три дни подсъдимата отново посетила свидетеля Л. и му предложила още две туби от по десет литра с олио. Тогава свидетелят се усъмнил и отказал. По време на разговора присъствали и свидетелят Г. А. и неговата съпруга, които са свекър и свекърва на подсъдимата, макар тя да няма сключен граждански брак със сина им. Двамата също помолили свидетеля Л. да закупи олиото, като обяснили, че М. работила при някакви хора и те й запалтили по този начин, но й трябват пари децата. Тогава, Л. се съгласил и закупил и тези две бутилки с олио.

От проведените оперативно - издирвателни мероприятия и събраните доказа­телства по досъдебното производство безспорно е установено, че извършител на деянието е подсъдимата М..

От заключението на извършената на ДП съдебно-оценителна експертиза, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, се установява, че стойността на отнетите вещи е общо 187, 70 лв.

При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направените самопризнание от М..

Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимата М. е осъществила състава на чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и б ”б” НК затова, че за периода от 10.01.2010 г. до 29.01.2010 г. в с. Л., обл. М., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, /разбила входна врата/, отнела от владението на Л. Г.В. xxx движими вещи - 1 бр. дърводелско ренде с ширина 7 см на стойност 13 лв; 1 бр. дърводелско ренде с ширина З см на стойност 9 лв; 20 л. домашна ракия на стойност 140 лв; 1 бр. пластмасова туба с вместимост 20 л. на стойност 2.30 лв; 10 л. олио в пластмасова бутилка на стойност 18 лв и 6 бр. стъклени чаши с надпис „Кока-Кола" на стойност 5.40 лв., или всичко на обща стойност 187. 70 лв, без съгласието на собственичката, с намерение противозаконно да присвои.

Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимата е осъждана с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления, като му е налагано наказание лишаване, което тя е изтърпяла ефективно. От изтърпяването на това наказание, не са изминали 5 /пет/ години. Поради тези обстоятелства, настоящото деяние се явява извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “а” и "б" от НК. Поради това и то следва да се квалифицира по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт върху вещите.

С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със съдимостта на М. съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и съдът я призна за виновна.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

По отношение определянето на съответното наказание за подсъдимата Е.М. съдът взе предвид вида на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение на М. следва да се определи на основание чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът определя на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от нея в Затвор или Затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК, съдът определи едно общо наказание между наложеното по настоящата присъда и по присъда по НОХД №30090/2010 г. на РС-М. до размера на най-тежкото – ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като същото да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.

На основание чл. 25 ал. 2 НК, съдът приспадна изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по определеното по-горе общо наказание. На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът приспадна по отношение подсъдимата Е.М. времето през което същата е била с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 03.02.2010 г. до 09.07.2010 г. /по НОХД №30090/2010 г. /.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на М. и останалите граждани.

При този изход на делото, подсъдимата Е.И.М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. - направени по делото разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Веществено доказателство – 1 бр. плетена шапка, предадена с Протокол за доброволно предаване от 29.01.2010 г. /на съхранение в РУП-М./ следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: