РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. Благоевград, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20251210100602 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба от К. Б. Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес:гр. Б......чрез адвокат С. А., АК Благоевград, служебен адрес: гр.
Б..........против Г. Т. Г., гр. Б.......
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което се осъди ответницата
Г. Т. Г., гр. Б.................. да заплати на ищеца К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.
Б........сумата от 9000.00 лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване на
съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. Б.......с идентификатор
04279.606.120 по КК и КР на гр. Б....ведно с построените в него жилищна сграда с
идентификатор 04279.606.120.1 по КК и КР на гр. Б....., и стопанска постройка, построена в
имота, за времето 10.03.2020 г. - 10.03.2025 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и
мораторната лихва върху сумата, считано от 10.03.2022г. до 10.03.2025г. на основание чл. 86
ЗЗД, в размер на 3352.33, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че по силата на Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот чрез дарение №56, том II, дело №459/1995г. на К. Д......нотариус при
Районен съд Б...... ищецът е собственик на следния недвижим имот, а именно: Една втора
идеална част от: Имот с идентификатор 04279.606.120 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б.........който имот в нотариалния акт е описан като: Дворно
място съставляващо парцел XVII (седемнадесети) с планоснимачен номер 2145 /две хиляди
сто четиридесет и пет/, кв. 113 /сто и тринадесет/, по плана на гр. Б...... с площ от 193 /сто
деветдесет и три/ кв. м., от тях регулирани 180 /сто и осемдесет/ кв. м. при граници: улица,
наследници на К. Г...... и Г....А....с неуредени регулационни сметки, както и една втора
идеална част от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда,
полумасивна, състояща се от четири стаи - сграда с идентификатор 04279.606.120.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..... с административен адрес: гр.
Б....представляваща жилищна сграда - еднофамилна, и отделно една втора идеална част от
стопанска сграда, построена в същия имот.
1
Твърди се, че останалата една втора идеални части от описаните обекти са
собственост на неговата първа братовчеда - Г. Т. Г., от гр. Б.......която е наследник на Т..... Д.
Т.........., бивш жител на гр. Б... починал. Сочи се, че квотите им на съсобственост са по една
втора идеална част за всеки от тях от всички описани недвижими имоти - поземлен имот (с
идентификатор 04279.606.120 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б...
жилищна сграда (сграда с идентификатор 04279.606.120.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б..........и стопанска постройка, всички с административен
адрес: гр. Б......
Ищецът твърди, че не може да използва неговата част от описаните съсобствени
имоти, като не му се предоставя достъп, а само формално притежава ключ за една от стаите
в жилищната сграда, но в действителност няма достъп и до тази една стая, тъй като не е
допускан в поземления имот, както и в жилищната сграда и в стопанската постройка.
Навежда се, че през годините Г. Т. и нейния съпруг възпрепятствали изцяло достъпът й до
поземления имот, жилищната сграда и стопанската постройка, не желаели и да му заплащат
и наем, като извършили и някакво строителство в поземления имот, за което ищецът не е
давал съгласие и не е наясно дали същото е законно или не.
Ищецът многократно е искал да му бъде осигурен достъп до поземления имот, както
и да му се освободят от лични вещи на ответницата две от общо четирите стаи, в жилищната
сграда, които да ползва, както и да му се предостави достъп до стопанската постройка.
Навежда се, че ищецът през 2015г. изпратил на Г. Т. нотариална покана, с която я
уведомил, че желае да прекратят съсобствеността си по отношение на описаните
съсобствени недвижими имоти или да започне да му заплаща месечен наем, като
обезщетение за невъзможността да ползва неговата собственост по предназначение.
Сочи се, че след получаването на поканата, ответницата не предприела никакви
действия, както и не предоставил на ищеца възможността да използва по предназначение
частта от имота, които притежава, нито започнала да му изплаща обезщетение под формата
на месечен наем.
Счита се,че ответницата дължи на ищеца обезщетение за това, че го е лишила от
възможността да ползва идеалните части от описаните в молбата обекти, които притежава.
Навежда се, че датата, от която следва да му бъде заплатено от ответницата
обезщетение под формата на месечен наем за ползването на съсобствените им и описани
имоти, а именно поземления имот, построената в него двуетажна жилищна сграда и
стопанската постройка, е от датата на получаване на нотариалната покана - 11.03.2015г., но
доколкото част от това задължение е погасено по давност (Съгласно ТР №7/2.11.2012г. на
ВКС по тълк.д.№7/2012г. на ОСГК вземането на съсобственика по чл.31 ал.2 от ЗС се
погасява с общата пет годишна давност, като в този смисъл е и реш. №240/21.06.2011г. на
ВКС по гр.д.№1390/2010г. III г.о., реш.№74 от 1.07.2015г. на ВКС по гр.д.№4695/2014г. II г.о.
и др. където е прието ,че вземането за обезщетение не е периодично плащане по чл. 111 б.в
от ЗЗД и се погасява с общата 5 петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД ), поради което се иска
Г. Т. Г. да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за
невъзможността да ползва собствеността си за периода от 10.03.2020г. до датата на подаване
на исковата молба (10.03.2025г.), ведно с мораторната лихва върху сумата за периода от
10.03.2022г. до 10.03.2025г. в размер на 3352.33 лева, както и законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Счита се, че средномесечният наем на описаните негови собствени идеални части от
поземления имот и построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, ползвани
еднолично от ответницата, следва да е в общ размер на 150.00 лв.
С разпореждане № 1106/27.03.2025 г. съдията докладчик след като е извършил
проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
2
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е
постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника
с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на
изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение е връчено на ответната страна на 28.03.2025г.
Видно от данните по делото на 22.04.2025г. е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който се оспорват предявените искове, като неоснователени.
Не се оспорва, че ответницата е наследник на Т........ Д... Т..
Не се оспорва и обстоятелството, че страните са съсобственици при квоти и имоти
подробно описани в предявената искова молба.
Оспорват се наведените в исковата молба доводи, че ищеца К. Т. е лишен от правото
си на ползване на съсобствените им имоти. Сочи се, че никога с нито едно действие на
ответницата е лишила К. Т. реално от ползване на общата вещ, като достъпа до поземления
имот и къщата по никакъв начин не са ограничени. Твърди се, че ответницата не ползва
същия еднолично, като ищецът никога не е възпрепятстван да ползва веща, тъй като същият
притежава ключ от една от стаите, както е посочено и в самата исковата молба. Сочи се, че
поземленият имот има два входа и същите никога не са заключвани и ищеца може по всяко
време да го ползва, като единият от входовете на поземления имот е директно от стълбите,
които се намират под часовника, като от същите се влиза директно в имота. Допълва се, че в
двора на имота непрекъснато влизат съседски деца да си играят. Посочва се, че поземления
имот никога не е бил заключван, по скоро е достъпен за всеки минаващ по улицата, като
ответницата не е създавала никакви пречки за ползването, нито пък е имала намерение да
осуетяване същото, не е сменила ключалката на входната врата на къщата. Посочва се, че
ищецът никога не се интересувал от имотите си, не е идвал да види в какво състояние са,
нужна ли е някаква поддръжка на тези имоти. Посочва се, че ищецът през годините не е
демонстрирал желание да ги ползва, като по отношение твърдението, че в имота има
извършвано строителство за което същия не е дал съгласие, ищецът не е предприел каквито
и да са действия. Сочи се, че липсват възражения или каквото и да било във връзка с
твърдяното строителство от страна на ищеца, същия през годините не е демонстрирал
някакъв интерес към имотите, като в имота имало изграден навес, който се разрушил, а на
негово място е изграден нов, който е изградена изцяло от ответницата и съпруга й приживе,
като същия е разделен на две части, от които едната част се ползва от ответницата, а друга
стои празна за ползване на ищеца К. Т..
Оспорва се твърдението, че ищецът е искал многократно да му се освободят стаите,
като от негова страна липсва какъвто и да е интерес спрямо описаните имоти. по отношение
на селскостопанската постройка се сочи, че същата стои необитаема от никой, като
ответницата изобщо не използва тази постройка, камо ли да пречи за нейното използване.
Противопоставя се на твърденията на ищеца, че след отправена нотариална покана,
ответницата не е извършила никакви действия. Твърди се, че никога на ответницата не й е
връчвана нотариална покана, като за същата разбрала от връчената й искова молба. Посочва
се, че такава покана не е стигнала до знанието й и никога не е възпрепятствала ответника,
като същия може да ползва съсобствените имоти и това дали той ще упражни това свое
право е негово личен избор.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител адвокат А.. Поддържа се предявения иск,
ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за доказаност
и основателност на предявения иск и се иска уважаването му, като подробни съображения са
3
изложени в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответницата, редовно призована не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител-адвокат У.. Оспорва предявения иск,
ангажира гласни доказателства, по същество изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска, като се иска отхвърлянето му, подробни съображения излага в
писмени бележки, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл.
80 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива. Допусната и
назначена е съдебно –оценителна експертиза и е прието заключението на вещо лице.
Анализът на събраните по делото доказателства,преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Не се спори между страните, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се
установява от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
чрез дарение №56, том II, дело №459/1995г. на К. Д.... нотариус при Районен съд Б.... и
Удостоверение за наследници на Т.....Д.....Т. изх. № 1321/09.04.2025г., че ищеца и
ответницата са съсобсобственици при квоти по ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 04279.606.120 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..... с
площ съобразно представената скица-192 кв.м., жилищна сграда с идентификатор
04279.606.120.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б..... която видно от
представената скица е със застроена площ от 31 кв.м. и на два етажа и стопанска постройка,
всички с административен адрес: гр. Б.....
Видно от приетото по делото заверено копие на нотариална покана с рег.№ 856, том 1,
№ 9 от 09.03.2015г. е, че ищецът К. Б. Т. е отправил до ответницата Г. Т. Г. покана, с която е
посочил, че са съсобственици на следния имот: Дворно място съставляващо парцел XVII
(седемнадесети) с планоснимачен номер 2145 /две хиляди сто четиридесет и пет/, кв. 113
/сто и тринадесет/, по плана на гр. Б......с площ от 193 /сто деветдесет и три/ кв. м., от тях
регулирани 180 /сто и осемдесет/ кв. м. при граници: улица, наследници на К. Г.... и Г..... А.. с
неуредени регулационни сметки, ведно с построената в същото дворно място двуетажна
жилищна сграда, полумасивна, състояща се от четири стаи и отделно стопанска сграда,
построена в същия имот. Посочил е, че тъй като възпрепятства да ползва полагаемата му се
1/ 2 идеална част от имота я кани след получаване на поканата да започне да му заплаща по
300, 00 лв. месечно за това, че е лишен от ползването на частта му от описания имот.
Предлага да прекратят съсобствеността, както и че в случай че не отговори на поканата в
срок от 1 месец от получаването и не предприеме действия по плащане на претендираната
сума, ще предприеме действия по принудително прекратяване на съсобствеността. Видно от
изпратеното от нотариус М.... Г.-...К.. заверено копие нотариалната покана е връчена на
10.03.2015г. чрез съпруга на ответницата- Б.. Г.... срещу подпис, което е отразено от
нотариуса.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят А.. М.... Т. ...сочи в показанията си, че познава К. Т. от 1982 година, с
който са съседи, знае, че има имот на Д.., като е ходил там, докато била жива баба му.
Твърди, че имотът представлява къща на два етажа, до нея има една малка допълнителна
стая, пристройка. Заявява още, че ищецът му е казвал, че на кръст са разделили имота, горна
лява и долна дясна част са си ги разделили. Свидетелят заявява още, че К. му е казвал, че не
полза нищо от имота, откакто е починала баба му и не е стъпвал там, защото има проблеми с
роднините му, със стринка му за имота. Сочи още, че когато е ходил в този имот нямало
ограда в двора на имота, като от 1988/1989 година не е ходил в имота, само стълбище имало
бетонно и една чешма в двора отвън, дворът не бил ограден. Тази къща била на два етажа,
влизал в стаята, в която живеела бабата на К. Т., на втори етаж, където има две стаи, от ляво
4
и от дясно по една стая. Заявява, че когато е ходил в къщата стринката на ищеца живеела на
долния етаж. В този двор допълнително имало направена една стая, една пристройка.
Свидетелят Я........ К.... Б...в показанията си сочи, че познава Г. Г., тъй като живее
срещу тях, на К...срещу К... Заявява, че при имота има огромна денивелация, ако се застане
с лице към имота, лицето му е 14-15 метра, 80 процента от тези 14-15 метра от лявата страна
са на отвесна вертикална подпорна стена, която буквално държи целият имот. От дясната
страна има стълбище, което стълбище буквално от улицата се качва и води до входа на
жилищната сграда. Тази жилищна сграда е на два етажа, малка къща, като свидетелят е
запознат само с първия етаж. Сочи, че като малки, дори когато са си играли на двора, никога
не им е било позволено да се качват на втори етаж, като Г. твърдяла, че имотът не е неин. Г.
живеела само на първи етаж, в който има коридор с кухненски бокс, спалня от дясно и от
ляво има трапезария. От лявата страна в имота има две постройки, от които едната е
поддържана, в добро състояние, другата е буквално съборетина и доколкото знае, тя пак не е
на ответницата и е в такъв вид, защото не се поддържа. Изключва тази отвесна страна, която
е естествено препятствие, по стълбите нагоре няма никаква сграда, няма никакви
препятствия, имотът не се заключва дори миналата година свидетелят сочи, че работил от
къщи, спрял му интернета, звъннал на ответницата, която била на работа, той отишъл в
имота, който бил отключен, влязъл и работил от техния имот. Успял да влезе на първия етаж,
на втори етаж никога не се е качвал, като горният етаж не се ползва никога. Свидетелят
заявява, че не е виждал някога леля Г.... да се качва на втори етаж и да прави нещо там.
Твърди, че знае, че ответницата не е единственият собственик на имота, но не е виждал
другите съсобственици. Сочи още, че този имот, не вярва да е възпрепятствано по някакъв
начин да се ползва, защото там дори децата и учителите от Пето основно се качват по тази
стълба да пушат, тази стълба е разграден двор, всеки може да се качи по всяко време, не
вижда да има някаква пречка, който и да е там да се качи. Свидетелят сочи, че няма
представа на втори етаж кой е живял, не е виждал някой да живее там. Б......Т., сестрата на
ответницата живеела на първи етаж, но защото тя била неподвижна и било по-лесно в една
от тези бараки, които тя ползвала се приспособила за живеене, защото била тежко болна и
била трудно придвижването й. През годините не е бил свидетел някой да идва при Г. Г. и да
иска нещо да ползва, няма спомени да е имало спорове, скандали, драми и т.н.
Свидетелката М.....В...А....сочи, че живее непосредствено срещу входа на Пето
основно училище и срещу два входа от Г. Г., която познава и с децата й израснали заедно, но
към днешна дата внуците им играят заедно, играят или при свидетелката, или в техния двор.
Сочи, че дворът представлява стълби, по които се изкачват, предимно там играят децата,
случва се да влизат в къщата децата, Г. има две стаи, една в ляво, една в дясно, едно
коридорче, ползвали са тоалетната отвън, не е особено голям двора, няма никаква ограда
този двор, няма портал. Свидетелката заявява, че втори етаж от къщата е винаги заключен,
защото се случва да им прави забележки на децата да не се качват по стълбата към втори
етаж, горе има стаи, не знае какво представляват, но е стара дограма, стари пердета, това е,
което от вън може да видя. Сочи, че знае, че е заключен втори етаж, защото никога не са се
качвали и всеки път Г. прави забележка на децата, че това не тяхно, да не се качват горе.
Заявява още, че от дясно има пристройка, като тоалетна направена, в ляво има нещо като
бараки, то пак е някак разделено, като застанеш от лявата страна е нестопанисвана с едни
дървени дъски заградена, а това, което е до него си личи, че е стопанисвано. Сочи и че
когато е била там, никога никой не е идвал. Твърди, че стопанисва и заведение, което е
дефакто на два входа от ответницита и не е виждала, не е чувала някой да е идвал. Твърди,
че Г. живее на първи етаж сама, преди това живеела със съпруга си, сега е сама. Нейната
сестра също починала, тя била болна, също живеела на първи етаж при Г..
По делото е прието заключението по допуснатата и назначена съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице Петьо Танев.
5
Вещото лице в заключението си е посочило, че ПИ 04279.606.120 област Б....е с площ
192 кв. м, стар номер 2145, квартал 113, парцел 17 и представлява поземлен имот със
стръмен наклон в южна посока /към ул. К....../ и с подход към спорните застроени имоти по
стръмни стълби откъм ул. К..... В ПИ са застроени Сграда 04279.606.120.1. вид собств.
Частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застр. площ 31 кв. м,
както и външен сан.възел с баня със ЗП = 7,60 кв.м, а също и външен склад /бивша лятна
кухня/ със ЗП = 10 кв.м.
2. Сграда 04279.606.120.1 област Б..... гр. Б.. ул. КОСТУР № 6 вид собств. Частна,
функц. преди. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 31 кв. м,
завършена като строеж около 1952 г, и представлява: Двуетажна жилищна сграда с външно
стълбище за втория етаж със ЗП=31 кв.м и РЗП=62 кв.м. Конструкцията на сградата е
масивна, тухлена, с под и таван на гредоред, дървена покривна конструкция с керемиди.
Сградата е с топлоизолация и мазилка върху нея, както и цокъл от цепен камък в основата
на сградата. На двата етажа са обособени по 1 входен коридор и 2 стаи от двете страни на
коридора. На първия етаж живее ответницата, като на етажа са направени подобрения,
включващи теракот и ламиниран паркет по под, мазилка с латекс по стени, дограмата по
прозорци е ПВЦ, алуминиева входна врата, без интериорни врати. На втория етаж пода е на
теракот в коридора и дюшеме по стаите, стени - масив, дограмата е стара, еднокатна,
дървена, врати-стари, дървени, масив. На втори етаж - множество течове по таван. 3.
Външен сан.възел с баня със ЗП = 7,60 кв.м, а също и
4. Външен склад /бивша лятна КУХНЯ/ със ЗП = 10 кв.м.
Конструкция от бетонови тухли 40/20/20, бетонова плоча без хидроизолация, външни
стени с мазилка, вътр.стени — мазилка или фаянс, под на теракот в сан.възел или OSB в
склада.
Според заключението на вещото лице стойността на наема за ½ идеална част от
всички процесни имоти за периода от 10.03.2020г. до 10.03.2025г. е в размер на 8 496, 00 лв.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че при огледа на жилищната сграда, втория
етаж бил в по-лошо състояние от първия, имало някакви вещи там.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, като съдът кредитира
същото като пълно, компетентно и ясно.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Твърдените от ищеца факти, че с ответницата са съсобственици на вещ, която през
процесния период от време се е ползвала в повече от единия съсобственик – ответника и
направеното при поддържане на такива твърдения искането за защита – за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването, съобразно притежаваната съсобствена част, сочат
на правното основание на предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
Претендира се и заплащане на лихва за забава-с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предявените обективно съединени искове са процесуално допустими - заявени от и
срещу процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от това.
По същество:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата си, а когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, по която са лишени, от
деня на писменото поискване /чл.31, ал.2 ЗС/.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за
добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да
пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
6
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия
или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза -
лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според
притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да
получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по
начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може
да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на
свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ.
За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице. От значение е само обстоятелството, че с действията си
засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика.
Фактическият състав на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС включва в кумулативност следните
предпоставки: страните да са съсобственици на вещта, изключително ползване на вещта от
насрещната страна, ищецът да е лишен от това ползване, съобразно правата си и да е
отправил писмена покана до ответника за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца
е да докаже наличието на горепосочените предпоставки, включително и размера на
претендираното обезщетение. Липсата на която и да е предпоставка води до незавършен
фактически състав, а от там и до неоснователност на предявената претенция.
Не се спори между страните, обявено е за ненуждаещо се от доказване и
установяващо се от приетите по делото писмени доказателства, че са съсобственици в
процесните недвижими имоти-поземлен имот, двуетажна жилищна сграда и стопанска
постройка, при квоти по ½ идеална част.
Съдът намира, че по делото се доказа, че ищецът е отправил покана, в която, след
като е посочил, че са съсобственици на поземлен имот, двуетажна жилищна сграда и
стопанска постройка, както и че ответницата възпрепятства да ползва полагаемата му се 1/ 2
идеална част от имота, я кани след получаване на поканата да започне да му заплаща по 300,
00 лв. месечно за това, че е лишен от ползването на частта му от описания имот. Съдът
намира възражението на ответницата, че не е получавала поканата за неоснователно,
доколкото се установи, че същата е връчена по надлежния ред чрез съпруга й. Независимо от
това съдът намира, че от поканата не става ясно за кой от трите имота е отправена.
Действително ищецът в поканата е посочил и трите имота, но в същото време е поискал
обезщетение за лишаване от ползване на имот в единствено число. В тази връзка съдът
намира, че от същата не се установява за кой точно от съсобствените имоти ищецът е
отправил поканата.
Независимо от изложеното в допълнение съдът намира, че по делото ищецът не
доказа ответницата да е ползвала лично или чрез другиго повече от собствената й идеална
част от имотите, нито да е възпрепятствала достъпа му до тях.
Срещу възможността разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС да се превърне в инструмент
7
за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва
общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с
посоченото Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г. на ВКС, ОСГК се
прие, че обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част,
съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него,
защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Препятстването
от страна на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва
своята част от общата вещ - нарушава забраната по чл.31, ал.1 от ЗС да не се пречи и
поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение. Предпоставките за
уважаване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът
като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите,
от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло
или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността. В
мотивите към Тълкувателно решение №5/24.06.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГК е
разяснено, че фактическият състав на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС не изисква ищецът
да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ, а е достатъчно той да е отправил
надлежна писмена покана за обезщетение. Чл.31, ал.2 от ЗС е частен случай на общата
забрана за неоснователно обогатяване. Целта е присъждане на парично обезщетение, което
да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според притежаваните права.
Ищцовата страна не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че имотите
се ползват лично от ответницата по начин, който възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им.
Ищецът по иск по чл.31, ал.2 от ЗС е този, който трябва да докаже как се ползва
имота, а възпрепятстване е налице, ако ищецът докаже, че пречки за ползване на имота
създава съсобственика-ответник /Определение №76/11.02.2016г. по гр.д.№5940/2015г. на
ВКС, I г.о./. От събраните по делото доказателства не се установи ответницата да ползва
повече от притежаваните права в съсобствеността, нито да създава пречки пред ищеца да
ползва вещите съобразно неговите права. Действително в поканата ищецът е посочил, че е
възпрепятствано ползването му, но същото не представлява доказателство, а негово
изявление. По делото ищецът ангажира гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Т.......... който обаче дава показания за лични възприятия от имота последно през 1989г., като
след това не е посещавал имота. Същите обаче са извън процесния период. Останалите
показания на свидетеля се градят само на казаното му от ищеца, а не на лични впечатления,
поради което съдът не ги кредитира. В тази връзка съдът намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че ответницата използва лично целите имоти или по-
голяма част от припадащата й се. Напротив от показанията на свидетелите Б....и ..е установи,
че поземленият имот не е ограден, всеки има достъп до него, като включително учителите и
децата от близкото училище влизат безпрепятствено в него. Имотът не се заключва, ищцата
не ползва втория етаж, а само първия такъв и сама е казвала, че същият не е неин, част от
стопанската постройка е неподдържана, поради което също няма доказателства да се ползва
само от ищцата цялата. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като ги намира
за достоверни, основани на лични впечатления, взаимно подкрепящи се. Техните показания
кореспондират и на експертното заключение, съгласно което втория етаж е в лошо състояние
и очевидно неподдържан.
С оглед изложеното съдът намира, че именно ищецът не е правил опит за лично
ползване или достъп до процесните имоти. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е
основателна, когато след получаване на писмено искане ползващият съсобственик
продължава пряко да си служи с цялата обща вещ, без да зачита конкурентните права на
8
друг съсобственик, или, имайки достъп до вещта, не допуска друг съсобственик да си служи
с нея (например като държи ключа). В случая не се установи нито, че ответницата ползва
изцяло процесните недвижими имоти, нито да е препятствал личното ползване на ищеца на
същите, за което няма и изрично искане от Т., чиято претенция в поканата е единствено за
заплащане на парично обезщетение за ползването на неговата част /дори и
неконкретизирано дали по отношение на всички имоти или на един от тях/ и искане за
делба.
В този смисъл ищецът, които по арг. на чл.154, ал.1 ГПК, носи доказателствената
тежест, не установи, че ответната страна лично или чрез другиго ползва изцяло
съсобствения имот, къщата и стопанската постройка в него, което ползване е в повече от
притежаваните от нея обем идеални части. Не се установи и оспорване и пречене
ползването му, съобразно неговия обем идеални части.
По изложеното искът е неоснователен, тъй като не е налице в пълнота фактическия
състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС . Предвид неоснователността на искът за главница,
неоснователен се явява и искът за заплащане на лихва за забава.
По разноските: с оглед изхода от спора, на основание арг. чл.78, ал.3 ГПК ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски в размер от 1000, 00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства за направени такива по основание
и размер и представен и списък по чл.80 ГПК от тази страна.
Водим от горното и по аргумент на чл.31, ал.2 от ЗС вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Б. ......чрез
адвокат С. А., АК Б..... служебен адрес: гр. Б...... против Г. Т. Г., гр. Б..... искове, с които се
иска да се осъди ответницата Г. Т. Г., гр. Б. да заплати на ищеца ...К. Б. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес:гр. Б......сумата от 9000.00 лв. /девет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за еднолично ползване на съсобствения на страните недвижим имот, находящ
се в гр. Б......с идентификатор 04279.606.120 по КК и КР... на гр. Б. ведно с построените в
него жилищна сграда с идентификатор 04279.606.120.1 по КК и КР на гр. Б......и стопанска
постройка, построена в имота, за времето 10.03.2020 г. - 10.03.2025 г. и да заплати
мораторната лихва върху сумата, считано от 10.03.2022г. до 10.03.2025г. в размер на 3352, 33
лв. /три хиляди триста петдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, като неоснователни.
Осъжда К. Б. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр. Б...... ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т.
Г., гр..... Б.сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд- гр. Б...... в двуседмичен срок от връчването на препис .
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9