Р Е
Ш Е Н
И Е260195/20.11.2020г.
гр. ЯМБОЛ.20.11.2020.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........22.10.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................С.М.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора......................................................................................……като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
ДИМИТРОВА.…………………...…...гр.дело N .2029 .. по описа
за 2019год.
и за да се произнесе взе предвид
следното........................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания” ООД - гр.С., с която
желае да се приеме за установено по отношение на ответника П.Д.П., че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 650,00
лв. - представляващи главница по договор за паричен заем; 48,08 лв. -
представляващи договорна лихва от 8.02.2018 г. до 9.05.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); - 45,00 лв.
- представляващи такса разходи; -228,00 лв. - представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 8.02.2018 г. до 9.05.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); - 57,66
лв. - представляващи обезщетение за забава за периода от 8.02.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 1.08.2018 г.
е подписано Приложение *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** г.,
е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК *** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***.
„Изи Асет Мениджмънт" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Посочва, че по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на Изи Асет Мениджмънт" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх. № ***
г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит по постоянен адрес. На 14.05.2019 г. до длъжника
е изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№ *** за извършената цесия чрез
куриер. Видно от обратната разписка към товарителница № ***, писмото отново се
е върнало в цялост.
Молят уведомлението за
извършената цесия да бъде връчено по настоящото дело, като се позовават на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение
за спорното право.
Посочват, че на 9.01.2018 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и П.Д.П. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание предложение за сключване на договор за паричен
заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 650,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно клаузите на
договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 698,08 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 48,08 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 9.05.2018 г. на 4 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 174,52 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 8.02.2018 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 9.05.2018 г.
С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
На основание чл. 16, ал. 2 от
сключения Договор за паричен заем, Заемателят е заявил, че е запознат и се е
съгласил с Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, актуална към
датата на сключване на договора, която се намира на видно място в офиса и на
интернет страницата: www.easycredit.bg, съгласно която в случай че
Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 228,00 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка
в размер на 57,00 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен
размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на
231,52 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 8.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 57,66 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Ищецът твърди, че длъжникът не е
извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството.
Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 9.05.2018 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
За процесните суми ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. ***
г., по описа на Районен съд - Я. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването
на настоящата искова молба.
Претендират за присъждане на разноските,
направени в хода на заповедното производство, както и в исковото.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцало.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който
оспорва така предявения иск, както по основание, така и по размер.
Счита, че договор за паричен заем
№ *** г. е противоправен, тъй като клаузите му поставят ответника в неизгодно
положение, спрямо заемодателя, а последният се обогатява неоснователно за
сметка на ответника, като оскъпява скрито заема, начислявайки незаконосъобразни
такси и неустойки, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на ЗЗД, и
води до недействителност на определени клаузи от процесния договор за паричен
заем. Посочва , че в настоящия случай не е спазено изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК, според което договорът за потребителски кредит следва да
съдържа: „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № *** начин; Видно от представения
от ищеца договор за паричен заем, в т.8 от него е договорен ГПР в размер на
41.88 %, без да са посочени взетите предвид допускания по предвидения от закона
начин. При това положение , съгл.чл.23 от ЗПК , съдът следва да обяви договора
за недействителен, като ответника следва да върне само чистата стойност на
кредита, която е 650 лв., без да дължи лихва или други разходи по кредита.
На следващо място счита, че
ответникът не дължи договорената неустойка в чл.4 ал.2 от договора за заем в
размер на 228 лв., тъй като същата е в противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП /
Закон за защита на потребителите/.
Според този текст от закона
договорената клауза е неравноправна, и като такава, следва да се счита за
нищожна, тъй като задължава ответника, като потребител, да заплати необосновано
висока неустойка, при неизпълнение на задължение за обезпечение по договора .
Видно от договора, в случай на неизпълнение, кредиторът начислява неустойка в
размер на 228.00 лв., която следва да се заплати разсрочено, заедно с падежните
вноски . Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната и,- обезщетителната си функция, и води до
скрито оскъпяване на кредита. На практика, първоначално договорената и
посочената в чл.2, т.2 от договора вноска в размер на 174.52 лв., се променя,
като се увеличава на 231.52 лв. При това положение, договорената сума за
връщане, която е посочена първоначално в размер на 698.08 лв., се увеличава на
926.08 лв., което надскача посоченият в чл.2, т.8 от договора ГПР, както и
законово предвидения максимум на ГПР в ЗПК. Съгласно чл.143 от ЗЗП:
„Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя". Счита, че ответникът очевидно не е договарял
подобна клауза, защото тя е в негов ущърб, и това е типова клауза за този вид
договори. Съгласно чл.146 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са били уговорени индивидуално. По делото няма данни ответника
да е получил, нито е представен Стандартен европейски формуляр , което е
задължително условие за информирано съгласие за сключване на договора по ЗПК.
Това е нарушение на чл.5, ал.2 от ЗПК. Представеното с исковата молба Предложение за сключване на
договор за паричен заем не представлява Стандартен европейски формуляр и не
съдържа задължителните му реквизити. Счита, че договорената в чл.4, ал.2 от договора
за заем неустойка в размер на 228 лв. е нищожна, не само като противоречаща на
чл.143, т.5 от ЗЗП, но и като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, и
като сключена в нарушение на добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Отделно от това, с кумулирането на неустойката към първоначално определените
погасителни вноски се нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, което гласи,
че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
следователно, съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК: „ клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни."
На следващо място счита, че
ответникът не дължи таксите за разходи, предвидени в чл.16,ал.2 от договора за
заем, които не са упоменати в цифри, а се посочва Тарифа за таксите на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, която била поставена на видно място в офиса и на
интернет страницата на дружеството-заемодател.
Видно от ИМ, ищецът претендира
такса разходи за събиране на вземането от 45 лв. на посочените по-горе
основания. В същото време не са представени никакви доказателства за извършени
разходи,и след като няма доказателства, че подобни разходи са извършени реално,
то ищецът няма правно основание за тяхното начисляване. Счита, че клаузата на
чл.16, ал.2 от договора за заем също е нищожна, поради което не би следвало да
поражда правно действие. Съгласно чл. 10а ЗПК, действащ към датата на
подписване на договора за заем, кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съгласно ал.З на същия чл.10а ЗПК,
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно
чл.21 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед на изложеното моли съдът
да прогласи разпоредбите на чл.2, т.8, чл.4, ал.2 и чл.16, ал.2 от договора за
нищожни, и след като същите не пораждат права и задължения за страните по
договора, то ищецът не може да има претенции за сумата над 650 лв., която
представлява чистата стойност на отпуснатия заем.
На следващо място, прави
възражение за прекомерност на претендираното юристконсултско възнаграждение,
както за заповедното производство, така и за исковото производство, още повече,
че според исковата молба, ищецът не възнамерява да бъде представляван от
юрисконсулт в съдебно заседание, т.е. разноските се претендират само за
изготвянето на ИМ. Предвиденото в чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждение за дела с определен материален интерес варира между 100 и
300 лв. В случая се претендира възнаграждение от 350 лв. за исковото
производство, без процесуално представителство в съда. Счита, че и за двете
производства- заповедно и исково, юристконсултското възнаграждение следва да се
редуцира към минимума, предвиден в Наредбата, съобразно изискването на чл.37
ал.1 от ЗПрП.
В хода на
съдебното дирене направените възражения се поддържат изцяло.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявени
са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
От
приложеното ч.гр.д.№ *** по описа на ЯРС за 2019г. се установява, че е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., по която
длъжникът П.Д.П. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,
сумата 650.00 лв. главница по договор за потребителски кредит №*** г., сумата
48.08 лв. – договорна лихва за периода от 08.02.2018 г. до 09.05.2018 г.,
сумата 45.00 лв. – такса разходи, сумата 228.00 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 08.02.2018 г. до 09.05.2018 г., сумата 57.66 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.02.2018 г. до 06.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски в размер на
25.00 лв., - платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителния си иск в едномесечен
срок, който срок е спазен. Това прави предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането
си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения
в отговора си.
От
представения по делото договор за паричен заем № ***г. безспорно се установи
наличието на облигационна връзка между „Изи Асет Менидмънт“ АД и П.Д.П. за
сумата от 650.00лв. при посочените от ищеца условия, за който факт не се спори.
Безспорно се установява, че това вземане е било прехвърлено от „Изи Асет
Менидмънт“ АД на „АСВ“ ЕАД, за която цесия е представен рамков договор от
10.11.2010г., две потвърждения за сключена цесия на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД,
приложение №***г. към Договора за продажба и прехвърляне, където под № ***
фигурира вземането от ответника. Страните по цесията са уговорили чрез
упълномощаване цесионера да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3
от ГПК, за което е представено пълномощно от 09.09.2015г. В изпълнение на това
задължение ищецът е изпратил до ответника две писма за извършената цесия от
06.08.2018г., което според обр. разписка не е потърсено, и от 14.05.2019г.,
което според обр.разписка е върнато.
Към исковата молба са приложени уведомления за извършено прехвърляне,
които с връчването на исковата молба е достигнало до длъжника, чрез неговия
особен представител. Същото съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл.
чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника / решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС,
ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016
по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./.
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по процесния договор за кредит не са извършвания
плащания, като към датата на подаване на заявлението по чл.410 жт ГПК в съда –
06.03.2019г. задължението по Договор за заем № ***г. е в размер на общо
971.08лв., от които : главница от 650.00лв., договорна лихва за периода
08.02.2018г. – 09.05.2018г. от 48.08лв., неустойка за периода 08.02.2018г. –
09.05.2018г. от 228.00лв. и такса разходи от 45.00лв. Размерът на лихвата за
забава, който ответникът дължи, вследствие на забавено плащане по процесния
договор, изчислен върху всяка падежирала вноска за главница , от 08.02.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 06.03.2019г. е 62.29лв.
Установи се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 09.05.2018г., който е настъпил към момента на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което към настоящият момент всички
вноски по кредита са падежирали. Поради това с оглед заключението на в.л. съдът
приема, че ищецът има валидно вземане от ответника въз основа на процесния договор.
Относно главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 650,00 лева. От неоспорената ССчЕ
се установява, че, като крайният срок на договора е изтекъл , като по него няма извършвани плащания. В тежест на ответника
е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и не са
ангажирани от ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния
си размер от 650.00 лева. Като законна последица следва да се присъди и законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 57.66 лв. - обезщетение за забава за периода от
08.02.2018 г. до 06.03.2019 г.
По
иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 41.88 %, не се установи той да е 5 пъти по-висок от фиксираният
годишен лихвен процент . Договорът е сключен за 4 месеца, като общият размер на
договорната лихва е 48.08 лева, като няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира, че така
уговореният ГЛП не противоречи на добрите нрави.
Поради това претенцията за възнаградителна
лихва е основателна и да се уважи в размер на 48.08 лв. за периода 08.02.2018г.
– 09.05.2018г.
По
отношение на претенцията за дължимост на неустойка и такса разходи съдът намира
за изцяло основателни направените от особения представител възражения за
нищожност на клаузите на договори, които ги уреждат.
По
иска за неустойка:
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението.
В
случая страните са уговорили клауза в чл.4, ал.1 от договора, в три дневен срок
заемателя да осигури надлежни обезпечения, като при неизпълнение на това
задължение, е договорено в чл.4, ал.2 заемателят да дължи на заемодателя
неустойка в размер на 228,00 лева, която да бъде разсрочена заедно с всяка от погасителните вноски, всяка
в размер на 57,00 лева. Така уговорена и включена в месечните вноски по кредита
неустойка се отклонява от обезпечителната й обезщетителна и санкционна функция,
и води до скрито оскъпяване на кредита. Предвидената клауза е и неравноправна
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Така уговорена неустойката
би довела до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, поради увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по договора.поради това претенцията за неустойка е неоснователна,
като искът за нея следва да се отхвърли.
Относно
таксата за извънсъдебно събиране.
В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на
допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и
ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление
на кредита.
Ищецът
не е доказал извършването на такива разходи,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адреси, ето защо искът
като недоказан, също следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото
разноски по делото. Видно от представения списък същият е сторил такива за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.. Ответникът, чрез особения
представител е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение
по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери установени в чл.7, ал.2,т.2
от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение в действащата им към момента редакция, за предявеният иск
минималното възнаграждение е 300.00лв., което следва да се присъди, предвид
направеното възражение за прекорменост от ответника .
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски по
исковото производство на 642,63 лв.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по направените разноски
от ищеца и по заповедното производство, които са в размер на минималния от
50лв. за юрисконсулско възнаграждение и 25.00лв. – платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн. чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че П.Д.П., ЕГН **********,***
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Законен представител: Н.
Т. С. и М. Д. Д.–*** и Пълномощник: А. Н.Б. - в качеството на ***, с адрес за
съобщения: гр. С., бул. ***, по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № ***г. , издадена по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС сумата 650.00 лв. главница по договор за потребителски кредит №*** г.,
сумата 48.08 лв. – договорна лихва
за периода от 08.02.2018 г. до 09.05.2018 г., сумата 57.66 лв. - обезщетение за
забава за периода от 08.02.2018 г. до 06.03.2019 г.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля исковете за сумата от 45.00 лв. –такса разходи, и за сумата 228.00 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 08.02.2018 г. до 09.05.2018 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Д.П.
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД направените по
настоящото дело разноски в размер на 642,63лв., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на общо 75.00лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: