Присъда по дело №369/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към присъда № 10/16.04.2024 година
по НОХД № 369/2023 година
по описа на Районен съд – Горна Оряховица
ОБВИНЕНИЕТО е против Д. Р. А. за това, че на 01.11.2022 г. в гр.
Горна Оряховица отнел чужди движими вещи – сумата 1500 лв. в брой, от
владението на собственика им К. М. Е. от гр. Горна Оряховица с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал
банкнотите от ръцете на Е. – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението за
грабеж. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по това
обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода към минимума,
чието изпълнение да отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. В. от ВТАК поддържа, че обвинението не е
доказано, и моли съда да оправдае подсъдимия. Поддържа, че дори А. да е
отнел определена парична сума, деянието било кражба, а не грабеж. Моли
съда да отчете смекчаващите обстоятелства и ако признае подсъдимия за
виновен, да му наложи наказание към минимума, чието изпълнение да
отложи за изпитателен срок от три години.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Р. А. дава обяснения. Изразява съжаление за
извършеното. Моли съда да бъде оправдан.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Р. А. е роден на *** г. в гр. С.. Завършил е основно
образование. Към момента се е установил в К., където работи. Живее на
съпружески начала със свидетелката С. А. Е.. От предходна връзка има три
малолетни деца, които издържа. Не е осъждан за престъпления в Б.. От
справката за съдимост се установява, че е осъждан в Германия на наказание
глоба за управление на МПС без правоспособност.
На 31.10.2022 г. подсъдимият А. бил в гр. Горна Оряховица. В късния
следобед и вечерта на посочената дата пред заведението „И.“ в града и вътре
в самото заведение А. се срещнал и разговарял със свидетелите К. М. Е., Е. А.
К., П. И. М., Ц. Й. Б., М. Г. П., В. Т. Т. и други свои познати. Подсъдимият,
пострадалият Е. и по-голямата част от останалите в компанията употребили
1

голямо количество алкохол, докато играели на дартс в заведението. А. и Е. се
редували да черпят всички от компанията и платили сметките за почерпката.
След полунощ на 01.11.2022 г. подсъдимият А. и пострадалият Е.
излезли от заведението и седнали на пейка отпред, за да пушат. Е. извадил от
якето си в банкноти от по 50 лв. и започнал да ги брои. Докато пострадалият
държал парите, А. се пресегнал и издърпал от ръцете му по-голямата част от
банкнотите, на обща стойност 1500 лв. След това побягнал в посока към
ресторант „Б.“. Е. побягнал след него, но бързо се отказал да го гони, защото
бил убеден, че А. се шегува и ще му върне парите.
Подсъдимият обаче нямал никакво намерение да връща парите. След
като се изплъзнал от бягащия след него Е., влязъл в денонощен магазин,
откъдето си купил бира и водка. След това се качил в едно такси и с него
отишъл в гр. П., където живеела приятелката му С. А. Е.. В гр. П. А. посетил
две казина, в които похарчил всички пари, които бил издърпал от ръцете на
Е.. След като останал без никакви пари, се качил в едно такси и отишъл до
дома на приятелката си. Наложило се свидетелката Е. да плати таксито, с
което подсъдимият пристигнал.
На следващия ден подсъдимият бил задържан от органите на
полицията и откаран в РУ – Горна Оряховица.
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия Д. Р. А.,
дадени пред съда в хода на съдебното следствия, обясненията на А., дадени на
досъдебното производство в присъствието на защитника и прочетени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетелите К. М. Е., Е. А. К., П. И.
М., Ц. Й. Б., М. Г. П., В. Т. Т., С. И. Н. и С. А. Е., заключението на
техническата експертиза, както и приетите писмени доказателства, описани
подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прие за
установено по несъмнен начин, че на 01.11.2022 г е извършен грабеж на
паричната сума 1500 лв. в банкноти от по 50 лв., че извършител на грабежа е
подсъдимият А. и че извършителят е действал виновно.
Преки доказателства за факта на престъплението и за участието на
подсъдимия в него се съдържат в обясненията на подсъдимия и в показанията
на пострадалия Е.. Противно на поддържаното от защитника, няма
2

противоречия между заявеното от А. и Е. по въпроса как първият е отнел
банкнотите от втория. Твърденията и на двамата водят до категоричния
извод, че подсъдимият е издърпал банкнотите от ръцете на пострадалия. По
изложените по-долу доводи интензивността на употребената сила при
осъществяване на това издърпване е без значение за правната квалификация
на деянието като грабеж.
Точният размер на паричната сума от 1500 лв., предмет на
престъплението, се установява от анализа на показанията на Е. и на
разпитания като свидетел С. И. Н. – разузнавач в РУ – Горна Оряховица, и се
потвърждава от направеното от подсъдимия признание в обясненията му от
досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие. Е.
посочва, че в заведението „И.“ влязъл с 2000 лв. в себе си, които били в
банкноти от 50 лв. Тази сума събрал от надниците, които получил за
извършени строителни работи (поставяне на външна изолация по алпийски
способ) с личен труд на различни обекти. За проверка на така обявения
произход на сумата в хода на оперативната работа по случая свидетелят Н.
поискал от Е. да посочи лицата, за които е работил. Пострадалият го завел до
адрес в гр. Горна Оряховица. В показанията си пред съда Н. посочва, че на
този адрес разговарял с гражданин, който се представил с три имена, които
полицейският служител не записал. Гражданинът потвърдил, че е наемал Е. за
поставяне на външна изолация по алпийски способ и че му е платил общо
около 1000-1200 лв. Е. посочва също така, че в него останали 400 лв., след
като А. издърпал от ръцете му по-голямата част от банкнотите и избягал. И
тъй като в заведението бил похарчил 50 или 100 лв., изчислил, че
подсъдимият е отнел от него не по-малко от 1500 лв. А. потвърждава този
размер на отнетите пари още в обясненията си на досъдебното производство,
дадени в деня след деянието и прочетени в хода на съдебното следствие. Ето
защо съдът приема за установен по несъмнен начин размерът от 1500 лв. на
сумата, която подсъдимият е отнел от пострадалия.
Извършеното от подсъдимия деяние е престъпление по чл. 198, ал. 1 от
НК.
От обективна страна подсъдимият е отнел от владението на Е. сумата
1500 лв., като употребил за това сила, изразяваща се в издърпване на
банкнотите от ръцете му. Въпреки че пострадалият не е стискал силно
3

банкнотите и за издърпването им е било достатъчно А. да приложи съвсем
малко усилие, деянието следва да бъде квалифицирано като грабеж, а не като
кражба. Това е така, защото по смисъла на закона грабеж е всяко отнемане на
движими вещи, за осъществяването на което по отношение на владелеца е
употребена сила, независимо от интензитета й, докато при кражбата деецът
не употребява сила по отношение на владелеца за осъществяването на
отнемането на вещта.
В случая е налице и типичната за грабежа функционална връзка между
отнемането и принудата: Подсъдимият е осъществил принудата под формата
на употреба на сила, за да преодолее макар и минималното по интензивност
усилие на пострадалия да задържи банкнотите между пръстите на ръцете си, и
чрез употребата на тази сила е осъществил отнемането, като при това
осъществяването на двата акта – отнемането и принудата – съвпада по време.
От субективна страна А. е извършил деянието виновно, с пряк умисъл.
Съзнавал е, че отнема чужди пари, че собственикът им Е. не е бил съгласен да
му даде парите си и че преодолява несъгласието на пострадалия чрез
употребата на сила. Обстоятелството, че подсъдимият е похарчил цялата сума
в рамките на няколко часа след отнемането й, води до несъмнения извод, че е
отнел парите с намерение противозаконно да ги присвои.
Причините за извършване на грабежа следва да се търсят в липсата на
емоционално-волеви задръжки у подсъдимия, в злоупотребата с алкохол, в
дефицити в правната му култура и в ценностната му система, свързани с
незачитане на правото на собственост и лична неприкосновеност.
Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи
обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието,
нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, поради което
прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност на дееца е ниска. А. не е осъждан
за други престъпления против личността и собствеността, поради което
процесната престъпна проява следва да бъде преценена като изолиран случай
в живота му.
Обществената опасност на деянието е висока.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
4

направеното от подсъдимия признание на разпита от досъдебното
производство в присъствието на защитника и в хода на съдебното следствие,
изразеното съжаление за извършеното и обстоятелството, че е баща на три
малолетни деца, които издържа.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Признанието на подсъдимия, направено на досъдебното производство
и на съдебното следствие, е от решаващо значение за разкриване на
обективната истина, доколкото единствените други преки доказателства за
факта и авторството на грабежа се съдържат в показанията на пострадалия.
Поради това съдът преценява това признание като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото
предвидено в закона наказание за престъплението – три години лишаване от
свобода – би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под предвидения в
закона минимум.
Предвид изложеното съдът прие, че за постигане на целите на
наказанието е достатъчно на А. да бъде наложено наказание единадесет
месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления,
срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години, а за
постигане на целите на наказателната репресия и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР –
Велико Търново сумата 124,70 лв., представляващи направените разноски на
досъдебното производство.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________
5

Номер на акта:	10
Дата:	16 април 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия:	Пламен Ангелов Станчев

Дело:	20234120200369
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юли 2023 г.

Присъда по дело №369/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите