ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
гр. Търговище, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20233500500010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. И. И. И., като пълномощник на М. М. Т.
от гр. О, ул. "М" ЗА, ЕГН **********, против Определение №
260072/24.11.2022 г. на Районен съд Търговище, постановено по гр.д. №
1981/2019 г., , с което съдът е отхвърлил като неоснователна депозираната
молба за изменение на постановеното Решение № 260056/24.10.2022 г. в
частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер
на 300 лв.
В частната жалба се излагат следните съображения:
По горепосоченото дело не е налице изобщо отхвърлена част от исковата
претенция, за която на ответната страна да бъде присъждано юрисконсултско
възнаграждение. Дори да се приеме, че има отхвърлена част от акцесорния
иск, каквато няма, несъобразявайки разпоредбата на чл.78, ал. 3 от ГПК и
практиката на ВКС относно нейното приложение, районният съд неправилно
и необосновано е присъдил в полза на ответната страна ю.к. възнаграждение в
размер на 300 лв. Това възнаграждение в тази хипотеза е следвало да бъде
определено към минимума от 100 лв., съразмерно с „отхвърлената“ искова
претенция, която е „уважена“ на 70%, респективно ответната страна има
право да получи 30% от определеното възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК. Алтернативно, ако въззивният съд не възприеме доводите за липса на
1
отхвърлителна част от акцесорния иск и не се съобрази с практиката на ВКС
и с чл. 78, ал. 3 от ГПК, то моли на ответната страна да се присъди
възнаграждение в размер 100 лв.
Не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Съдът констатира, че молбата е допустима, тъй като е постъпила в срок.
По съществото на спора съдът съобрази следното:
В съдебно заседание на 15.05.2020 г. е допуснато изменение (увеличение)
на иска от 400 лв. на 914.71 лв. главница и намаление на акцесорната
претенция за лихва от 40 лв. на 28.02 лв., като съдът е допуснал изменение на
иска в посока намаляване на претенцията за лихва. С постановеното съдебно
решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 28.02 лева
лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД като е отхвърлил този иск до
сумата от 40 лева. Със съдебното решение в полза на ответника е присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Ищецът е депозирал
молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за
възложените в него тежест разноски като е претендирал да не се присъжда
юрисконсултско възнаграждение или да се присъди такова съобразно изхода
от спора. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е
приел, че молбата на ищеца, депозирана на основание чл. 248 от ГПК, се
явява неоснователна.
От правна гледна точка съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, в изменената му редакция в сила от 24.01.2017 г., когато
юридическото лице се представлява от юрисконсулт, в негова полза се
присъжда юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда. С
Решение №10/29.09.2016 г. на КС на РБ по к.д.№3/2016 г., относно
конституционосъобразността на чл. 78, ал. 8 от ГПК се приема, че при правна
защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко
направения разход за юрисконсултско възнаграждение, като се взема
предвид, че е невъзможно изначално при сключването на трудовото или
служебното правоотношение на юридическото лице с юрисконсулта да се
изброят предварително всички бъдещи дела, по които той ще участва, за да се
търси директна връзка между получаваното от юрисконсулта възнаграждение
и конкретното дело. Ето защо, в този случай законът предвижда разноските за
юрисконсултско възнаграждение да се определят от съда, съобразно с
2
предмета на делото. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, определеният от съда
размер не може да надхвърля максималните размери, определени по чл.37 от
ЗПП, която разпоредба препраща към размерите, определени с Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита по
дела с материален интерес възнаграждението се определя в размер от 100 до
360 лв.
Един от повдигнатите в настоящото производство въпроси е относно това
дали юрисконсултското възнаграждение, определено от съда, подлежи на
корекция съобразно изхода от спора. Настоящият съдебен състав дава
утвърдителен отговор на този въпрос. Юрисконсултското възнаграждение е
част от разноските, които прави една страна, представляна по делото от
юрисконсулт, в съответното производството. Същото, макар и да се определя
от съда като размер в определени граници, по съществото си е разход,
направен от съответната страна. При това положение приложимо са
правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК /за ищеца/ и чл. 78, ал. 3 от ГПК /за
ответника/, които предвиждат, че разноските се присъждат съобразно
уважената, респ. – отхвърлената част на иска.
По настоящото дело се установява, че по така предявения акцесорен иск
първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив за сумата
над 28.02 лева до първоначално претендирания размер от 40 лева и в тази част
решението е влязло в сила. Но дори и да нямаше отхвърлителен диспозитив, в
каквато насока би следвало да е решението на районния съд, то тогава при
присъждане на разноските в поза на ответника би следвало да се има предвид
следното: Когато прекратяването на производството в хипотезата на чл. 78,
ал. 4 ГПК е в резултат на пълен или частичен /в резултат на изменение чрез
намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат
направените до момента на предприемане на това процесуално действие
разноски по делото. На присъждане подлежат сторените до момента на
прекратяване на производството разноски за адвокатско възнаграждение,
доказани по начина, посочен в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, а когато
юридическото лице или едноличен търговец е защитаван от юрисконсулт,
основанието за присъждане е представено пълномощно преди прекратяване
на производството, респ. изменение на иска чрез неговото намаляване. В
3
случая намаляването на размера на иска е действие, предприето от ищеца във
второто по ред съдебно заседание. При това положение е явно, че ответникът
е извършил редица процесуални действия по делото чрез своя юрисконсулт –
подал е отговор на исковата молба и е взел участие в две съдебни заседания.
Следователно, следва да се приеме, че ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по така предявения акцесорен иск,
съобразно вида и количеството на извършената дейност и съобразно изхода на
спора.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение по така предявения
акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 100 лева, а съобразно изхода по
спора, на ответника следва да се присъди сумата от 30 лева, която да се
възложи в тежест на ищеца.
По поисканите в настоящото производство разноски: Процесуалният
представител на ищеца претендира 400 лева адвокатско възнаграждение
съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ
НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, които да му се присъдят, тъй
като осъществява безплатна правна помощ на ищеца.
В тази връзка съдът приема следното: Разноски по частната жалба не се
дължат, независимо, че същата е основателна по същество. Производството
по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера
на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е
самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за
разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото.
Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за
коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за
това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите
съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса относно
разноските (в този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
4
3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. №
810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. №
1338/2020 г., III г. о., ВКС, Определение № 152 от 14.04.2021 година по ч. гр.
дело № 740/2021 година на Трето г. о. на ВКС, Определение № 50470 от
07.12.2022 година на Първо търговско отделение на ВКС по ч.т. д. № 1888 по
описа за 2022 г.).
Така в Определение № 50470 от 07.12.2022 година на Първо търговско
отделение на ВКС по ч.т. д. № 1888 по описа за 2022 г. изрично се посочва
следното: „Константна е практиката на ВКС /определение № 52/19.03.2019 г.
по ч. гр. д. № 740/2019 г. на ВКС, I г.о., № 371/02.10.2019 г. по гр.д. №
4383/2018г. на ВКС, III г.о. и цитираните в тях съдебни актове/, че в
производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат предвид
несамостоятелния му характер и с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК, според
която разноски се присъждат с акта, с който приключва производството в
съответната инстанция, като се визира производството по главния спор.
Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК има за свой предмет заявени и
осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на
присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Касае се за
определение, с което не се слага край на съдебното производство, а за такова
по специалния ред на чл. 248 ГПК, еднократно и по изключение, допускащо
или недопускащо изменение или допълване на вече постановен съдебен акт в
частта за разноските при направено от страната искане. Разноски за оказаната
правна помощ за производството по чл. 248 ГПК не се дължат, същите се
обхващат от разноските по спора по същество за съответната инстанция. С
оглед на което изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор. След като не следва да се присъждат разноски в самото
производство по чл.248 ГПК, то е изключена възможността за генериране на
нови разноски в производство по частна жалба срещу определение по чл.248
ГПК, респ. присъждане на такива.“
Допълнителна съдебна практика по обсъждания въпрос е посочена в
Определение № 413 от 23.09.2022 по ч.т.д.№1730/2022 на Търговска колегия,
Второ отделение на ВКС, а именно: определение №216/17.07.2017 г. по гр.д.
№3648/2016 г. на ВКС III г.о., определение №97/25.03.2015 г. по т.д.
5
№987/2014 г. на ВКС I т.о., определение №683/21.12.2015 г. по ч.гр.д.
№5089/2015 г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017 г. по ч.т.д.
№1797/2016 г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017 г. по гр.д.
№1355/2017 г. на ВКС IV г.о., определение №18/12.01.2017 г. по ч.гр.д.
№5183/2016 г. на ВКС IV г.о., определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. №
4518/2018 г. на ВКС I г. о., определение №615/09.10.2019 г. по ч.т.д.
№2377/2017 г. на ВКС II т.о., определение №486/14.11.2019 г. по ч.гр.д.
№4270/2019 г. на ВКС IV г.о., определение №58/04.03.2020 г. по т.д.
№112/2020 г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. №
1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022 г. по ч.гр.д.
№869/2022 г. на ВКС I г.о.
Предвид изложеното, искането на процесуалния представител на ищеца
адвокат И. И. И. от ТАК за присъждане на сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение в негова полза по настоящото в. ч. гр. дело следва да се
остави без уважение.
Предвид изложеното искането на процесуалния представител на ищеца
адвокат И. И. И. от ТАК за присъждане на сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение в негова полза следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 260072/24.11.2022 г. на Районен съд Търговище,
постановено по гр.д. № 1981/2019 г., с което съдът е отхвърлил като
неоснователна депозираната от адв. И. И. И., като пълномощник на М. М. Т.
от гр. О, ул. "М" 3А, молба за изменение на постановеното по делото Решение
№ 260056/24.10.2022 г. в частта му за разноските, като вместо това
постановява:
Изменя Решение № 260056/24.10.2022 г. по описа на Търговищкия районен
съд, постановено по гр. дело № 1981/2019 година, в частта му за присъденото
в полза на ответника ОД на МВР – Търговище юрисконсултско
възнаграждение, като НАМАЛЯВА същото от 300 на 30 /тридесет/ лева, на
основание чл. 248 от ГПК.
6
Оставя без уважение искането на адвокат И. И. И. от ТАК за присъждане в
настоящото производство на сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение в
негова полза на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като
неоснователно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7