№ 218
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600521 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на адвокат С. Н. от ПАК като защитник на подсъдимите Н. Г. Н. и Г. Н.
С. против Присъда № 10 от 14.04.2025г., постановена по НОХД № 204/2024г.
по описа на РС Левски.
В жалбата на адвокат С. Н. се навеждат доводи, че постановената
присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че изводите на съда относно виновността и
участието на подсъдимите в инкриминираното деяние не почиват на
доказателствата. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова,
оправдателна присъда.
В допълнение към въззивната жалба, постъпило от адв.Б. като защитник
на двамата подсъдими и от адв.Л.Г. –защитник на подсъдимия Н. Н. се сочат
като допуснати и други нарушения. Сочи се, че в мотивите към присъдата
липсва анализ на доказателствата, липсва становище защо се дава вяра на
едни показания, а на други- не. Липсва извод въз основа на какви
доказателства се приема за установена фактическата обстановка, която е
преписана от обвинителния акт, което се приравнява на липса на мотиви към
присъдата. Претендират се нарушения на чл. 14 и чл. 107 от НПК.
Въззивните жалбоподатели се явяват лично и със защитниците си,
поддържат жалбите.
1
В съдебно заседание защитниците доразвиват тезите, посочени във
въззивната жалба и допълнението към нея. Иска се отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане поради недостатъци при изготвяне на
мотивите, в които се преповтаря целия обвинителния акт, без да има
дължимия анализ на доказателствата. Подсъдимите са давали подробни
обяснения, но анализ на тези обяснения липсва. Защитата намира също за
неубедителни аргументите за игнориране показанията на свидетеля М. С.а.
Твърди се, че изцяло и необсъдени, изолирани са останали показанията на
полицейските служители И.П., К.Л., С.С.. Липсата на дължимия анализ на
доказателствата, според защитата, правят неясна волята на
първоинстанционния съд. Алтернативно се иска подсъдимите да бъдат
оправдани или наказанията им да бъдат намалени поради явна
несправедливост.
Представителят на ОП-Плевен намира въззивните жалби за
основателни, а постановената присъда за немотивирана.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, оспорения съдебен акт, и доводите на страните, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят в
достатъчна степен на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледан.
Разгледани по същество същите са основателни, по изложените в тях
съображения.
Допуснато е съществено процесуално нарушение от страна на
първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, което се изразява в
немотивиране на същата по надлежния ред. Съобразно константната съдебна
практика, горното се приравнява на пълна липса на мотиви. В Постановление
№ 2/30.11.1967г. на Пленума на ВС, което не е изгубило своята актуалност и
към настоящия момент, е поставено принципното изискване към съдилищата
да посочат точно и ясно каква фактическа обстановка приемат за установена и
въз основа на какви доказателствени материали, като съществените
противоречия в последните се обсъдят наред с направените от страните
доводи и възражения, така щото да се постигне правилно решаване на делото.
Видно от мотивите на атакуваната присъда точно това не е сторил
първоинстанционният съд, което е пречка за проследяване на начина по който
е формирано вътрешното му убеждение.
Изготвянето на мотиви към съответния съдебен акт може да търпи
различни технически решения, но същите безусловно следва да покриват
изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и в тази насока настоящият въззивен
състав има константно разбиране. Посочването на фактическа обстановка
съответна на обстоятелствената част на обвинителния акт с отбелязването, че
същата е потвърдена и повтарянето й, не представлява изпълнение на
изискването за посочване на възприетата от съда фактическа картина и този
въпрос нееднократно е бил дискутиран от въззивната инстанция.
2
След като първостепенният съд е приел, че са налице доказателства, от
които да се направи извод за авторството на деянията, не е достатъчно да се
заяви декларативно, че този извод е формиран в резултат на анализ и
съпоставка помежду им, а следва да се анализират същите, за да има яснота
кои се кредитират, кои не и какви са съображенията за това.
В този аспект оплакването на защитата за пренебрегване на основното
начало по чл.14,ал.1 от НПК е убедително защитено. Въззивният , както и
първоинстанционният съд дължат изчерпателен отговор на релевираните от
страните оплаквания, т.к. в противен случай препятстват пълноценното
упражняването на правото им на проверка на атакувания съдебен акт,
ограничават справедливостта в процеса и провокират с това си поведение
липсата на мотиви – в този смисъл е както горецитираното постановление на
Пленума на ВС, така и многобройни решения на ВКС. В хода на съдебните
прения пред първоинстанционния съд защитата е направила свои прочит на
доказателствената съвкупност и е изложила своите правни съображения по
инкриминираните деяния. Развита е тезата, че деянията не са извършени на
посочените дати-за деянието на 23.06.2023г. било видно от справката на МВР,
че е регистриран сигнал в 0.30 часа на 24.06.2023г., а по отношение деянието
на дата13.08.2023г., то такова не било извършено на тази дата, т.к. в дневника
на МВР такива произшествие не било записано. Тези доводи въобще не са
били обсъдени от районния съд, който дори не е счел за необходимо да им
отдели внимание, което не покрива установените от практиката стандарти в
тази насока. Въззивния съд не може да им даде подобаващ отговор, т.к. това
би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и правото, а и
ограничителната хипотеза по чл.335,ал.3 от НПК не е налице.
Освен това никъде в мотивите не е посочено как съдът приема
обясненията на подсъдимите. Предвид двуякият им характер е следвало да
бъдат разгледани и като източник на доказателства и като защитна теза,
съпоставени с останалите доказателства по делото и би следвало съдът да ги
анализира и да даде убедителни аргументи дали ги кредитира или не и защо.
Същият анализ съдът дължи и на останалите доказателства и доказателствени
средства. Вместо това е преписал от обстоятелствената част на обвинителния
акт приетата от прокурора фактическа обстановка. Липсват правни изводи
относно обстоятелствата по същата. Съдът е посочил какво обвинение е
повдигнато на подсъдимите, посочил е, че фактическата обстановка се
установява от събраните по делото доказателства, преразказал е свидетелските
показания, видео-техническата и аудио-техническата експертизи и
декларативно е посочил, че ги кредитира, без да ги е подложил на анализ.
Напълно формално е посочил, че дава вяра на свидетелските показания, без да
следва конкретен и задълбочен извод на съда, относно обстоятелствата, които
според него се установяват посредством тях. Дори декларативно не е
посочено какво съдът счита относно възраженията на защитата. По този
въпрос е налице пълно мълчание.
По този начин районният съд не е дал отговор на основните въпроси,
които се решават в съдебната фаза – какви обстоятелства приема за
установени, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните
3
съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствата
да изложи съображения защо едни се приемат, а други не и едва след това да
даде отговор има ли извършено деяние, съставлява ли то престъпление и по
кой закон, извършено ли е от подсъдимите, виновно ли е извършено и какво
наказание следва да се наложи. В приложените по делото мотиви не се
съдържа отговор на тези въпроси. Съгласно константната практика на ВКС
липсата на мотиви е налице и когато същите са непълни и не отговарят на
основните спорни по делото въпроси.
Допуснатите от контролирания съд съществени нарушения не могат да
бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при новото
разглеждане на делото. Нарушенията са съществени, тъй като са ограничили
процесуалните права на всички страни в съдебното производство.
При този изход от въззивното производство останалите оплаквания и
искания, съдържащи се във въззивните жалби, не следва да се коментират. Те
следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са
основателни.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 10/14.04.2025 г., постановена по НОХД №
204/24г. по описа на РС-Левски.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4