№ 369
гр. ****, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20253130100194 по описа за 2025 година
Предявени са при условия на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление **** срещу Т. Р. Г. с ЕГН
**********, адрес ****, общ. **** с искане за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите от 243,87 лева непогасена главница по Договор за
паричен заем № 430139/23.08.2022 г.; 20,63 лева договорна лихва; 151,89 лева
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 23.08.2022 г. ответницата Т. Р. Г. и **** сключили договор за паричен
заем № 430139, по силата на който **** предоставило заем в полза на Т. Р. Г. в
размер на 300,00 лева. Договорът бил с уговорен брой 5 вноски, всяка от които
в размер на 98,00 лева, първа падежна дата 22.09.2022 г., последна вноска дата
23.01.2023 г., обща дължима сума 330,62 лева. Ищецът твърди, че Т. Р. Г. е
извършила плащания по договора в размер на 98,00 лева.
На 12.01.2024 г. **** и ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
сключили договор за цесия, по силата на който **** цедирало вземанията си
по договора с Т. Р. Г. в полза на ищеца. **** упълномощило ищеца да уведоми
заемателя по договора за паричен заем, което ищецът сторил, за което
представя обратна разписка.
С уточнителна молба ищецът посочва, че вземането било обезпечено със
запис на заповед, на основание на който е инициирано производството по
ч.гр.д. № 1489/2024 г. по описа на Районен съд – ****, приключило с влязло в
сила Разпореждане № 5286/05.12.2024 г., с което заявлението е отхвърлено в
1
цялост. Доколкото в настоящото производство претендира вземанията си на
основание сключения договор за паричен заем и твърди, че задължението не е
погасено, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В открито съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа
исковата претенция, моли за уважаване и прави възражение за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът с писмено становище заявява, че към датата на съдебното
заседание е заплатила на ищеца сумата в размер на 346,33 лева на 17.08.2025
г., представляваща претендираните суми, съгласно Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 488/07.07.2025 г. по ч.гр.д. № 793/2025 г. на Районен съд –
Ихтиман, за което представя доказателства – платежно нареждане. Прави
възражение, че договорът за заем е недействителен поради противоречие със
ЗПК – включената в него неустойка целяла заобикаляне на закона; с
начисляването кредиторът си добавил още едно обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение – недаване на обезпечение; договорът
не е изготвен на ясен и разбираем език и не е посочена общата сума,
представляваща общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. Твърди, че договорът е недействителен и потребителят следва да
върне чистата стойност на кредита. Заявява, че при признато от ищеца
плащане на сумата от 98,00 лева и последващото погасяване на 17.08.2025 г.
ответницата я е заплатила. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
Страните не спорят и от представените писмени доказателства се
установява, че ответницата и **** са сключили договор за паричен заем №
430139, по силата на който **** е предоставило заем в полза на Т. Р. Г. в
размер на 300,00 лева. Договорът бил с уговорен брой 5 вноски, всяка от които
в размер на 98,00 лева, първа падежна дата 22.09.2022 г., последна вноска дата
23.01.2023 г., обща дължима сума 330,62 лева. С договор за цесия от
12.01.2024 г. **** прехвърлило в полза на ищеца „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД вземанията си по договора с Т. Р. Г., за което заемополучателят е
уведомен на 23.02.2024 г., съгласно известие за доставяне № 4110013304197.
Страните не спорят и че в изпълнение за задълженията си по договора
ответницата е извършила плащане в размер на 98,00 лева.
От назначената, неоспорена от страните и приета от съда като
компетентно изготвена и отговаряща пълно на поставените въпроси
експертизи се установява, че в погасителния план по договора за заем са
включени главница 300,00 лева, ГЛП 39,96 %, договорна лихва 30,62 лева,
неустойка за липса на обезпечение 159,38 лева. ГПР е в размер на 47,78 % и
при формирането са включени лихвен процент 39,96 % върху главница от
2
300,00 лева за период на кредита 5 месеца. По договора за заем са извършени
плащания: 98,00 лева и 346,33 лева. В случай, че внесените суми се отнесат за
погасяване единствено на главницата по кредита, тя би била погасена изцяло,
с надвнесена сума от 144,33 лева.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За
успешното им провеждане ищецът следва да установи при пълно и главно
доказване сключване на валиден Договор за паричен заем №
430139/23.08.2022 г. за предоставяне на посочената сума; че е предоставена на
ответника сумата по договора, въз основа на който претендира вземанията за
главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неустойка и че
ответникът е усвоил предоставената му в заем сума; дължимост и размер на
претендирата договорна лихва; дължимост и размер на претендирана
неустойка; изпълнение на изискванията на ЗЗП и ЗПК по отношение на
сключения договор; настъпил падеж на задължението на ответника за плащане
и размер на претендираното обезщетение за забава.
Процесният договор е сключен между търговско дружество,
предоставящо кредити и физическо лице, поради което попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит. В този случай съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК.
В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, в екземпляр
за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, посочени
са размер на отпуснатия заем, размер на лихвен процент, брой вноски и
размер на всяка вноска. В погасителния план обаче е посочен размер на
месечната вноска, различен от посочения в договора, като е включено и
разсрочено заплащане на неустойка, уговорена в чл. 8 от договора, което съдът
счита, че е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът се сключва по ясен и разбираем начин. Уговорено е неустойката да
се дължи в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в
посочения срок. Несъответствието между условията, описани в договора, и
параметрите, посочени в погасителния план, не дават на потребителя
възможност да разбере действителния размер на дължимата от него сума,
както и при какви условия се дължи едната описана сума и при кои – другата.
От друга страна, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Изискването не е спазено, доколкото към момента на сключване на договора
3
потребителят не е имал задължение за заплащане на допълнителни суми
съгласно чл. 9 от него, които е уговорено, че се дължат след изтичане на
определен срок от сключването му.
Налице е противоречие с посочените правила на ЗПК, което на осн. чл.
22 от ЗПК влече недействителност на договора. В този случай, съгласно чл. 23
от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Между страните не е спорно, че ответницата е извършила плащане на
сума в размер на 98,00 лева. В предоставения на ищеца срок той не е изразил
становище по твърденията за заплащане и на 346,33 лева. Доколкото това
обстоятелство е констатирано при изготвяне на заключението на вещото лице,
съдът счита за установено, че ответницата е извършила плащанията за
погасяване на процесния заем. Дължимата главница е погасена изцяло.
Предвид горното, предявените претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съдът, като взе предвид правната и
фактическа сложност на делото, реално извършените процесуални действия,
естеството на спора, вида, броя и общата цена на исковете, като съобрази
предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения – като ориентир и съобрази Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024 г., счита, че дължимите в случая разноски се
определят в размер на 300,00 лева, който следва да бъдат присъдени в полза на
пълномощника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление **** осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника Т. Р. Г. с ЕГН **********, адрес ****, общ. **** да
заплати на ищцовото дружество сумите 243,87 лева непогасена главница по
Договор за паричен заем № 430139/23.08.2022 г.; 20,63 лева договорна лихва;
151,89 лева неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н.,
ВАК, рег. № **********, служебен адрес **** сумата в размер на 300,00 лева
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4
5