Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 08.06.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ……..., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №2523/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
установителен иск с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за съществуване на част от вземането по издадена заповед
за изпълнение до размера на 105,16лв. – цена на далекосъобщителни услуги /при
издадена заповед за 144,47лв./, ведно със законна лихва за забава от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането, който иск е съединен при
условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителен иск по чл.79, ал.1,
предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 51 лв. – дължими
лизингови вноски по договори за лизинг.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД
основава иска по чл.422 ГПК на обстоятелствата, че е изправна страна по валидно
облигационно правоотношение с ответника Д.Г.А., произтичащо от договор за мобилни
услуги от 17.07.2013г., изменен с допълнително споразумение „Сертификат за
пакетни услуги“ от 13.11.2014г., допълнително споразумение от 05.08.2016г. и
допълнително споразумение от 20.10.2016г. със срок на действие до 20.10.2018г.,
по което ответникът се явява потребител на мобилни услуги с клиентски номер
********* посредством мобилни номера 0898/821194 с абонаментен план по програма
„Стандарт 12,99лв.“, мобилен номер 0893/202882 с абонаментен план по програма „Start 11,99лв.“ и мобилен номер 0893/486236
с абонаментен план по програма „Интернет 10000 24,99лв.“. Ищецът поддържа, че в
изпълнение на договора е предоставил уговорените мобилни услуги, а ответникът
не е заплатил тяхната цена за периода 15.01.2017г. – 14.06.2017г. в размер на
105,16лв., съгласно фактура №**********/15.02.2017г. със срок на плащане
02.03.2017г., фактура №**********/15.03.2017г. със срок на плащане
30.03.2017г., фактура №**********/15.04.2017г. със срок на плащане 30.04.2017г.
и кредитно известие №**********/15.05.2017г.
Ищецът твърди още, че се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№301/2019г. на РС – гр.Пазарджик за сумата 144,47лв. – цена на услугите. Поради
нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да
установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение до размера на
105,16лв., ведно с лихвата за забава върху тази главница от подаване на
заявлението до плащането.
На следващо място, ищецът твърди
да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо
от договор за лизинг, сключен на 20.10.2016г., по който е предоставил на
ответника ползването на мобилно устройство марка „Alcatel PIXI3 8 4GB Black“ срещу обща лизингова цена от 69лв., платима в срок до
20.09.2018г. на 23 месечни лизингови вноски по 3лв., а ответникът не е изпълнил
задължението да заплати лизинговите вноски за периода м. юни, 2017г. – м.
септември, 2018г. в общ размер на 51лв. Иска осъждането на ответника да му
заплати посочената сума.
Ищецът твърди да е настъпило
предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на далекосъобщителни
услуги по вина на ответника. Прекратяването се претендира извършено едностранно
от ищеца на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на
мобилния оператор поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника. От момента на прекратяване се претендира
предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови вноски при условията на чл.2
от Общите условия към договора за лизинг, съгласно който месечните лизингови
вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за мобилни услуги.
Претендират се деловодни разноски
в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва фактите, на които се
позовава ищеца в исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно установителния иск по
чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или
същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения
срок, поради което е допустим.
За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги,
по който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период,
размера на дължимата цена и настъпването на нейната изискуемост. При
установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на
плащането на цената.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №301/2019г.
по описа на РС – Пазарджик, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за вземане в размер на 144,47лв. - дължима
цена за далекосъобщителни услуги, предоставени на ответника въз основа на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 17.07.2013г.,
сключен между „Теленор България“ ЕАД и ответника. Съдът приема, че в
заявлението е допусната техническа грешка при изписването на името на оператора
по договора, тъй като до 28.10.2014г. дружество е оперирало с фирма „Космо
България Мобайл“ ЕАД. В заявлението се твърди, че цената на услугите е
фактурирана по фактура №********** от 15.06.2017г. Освен главницата, в
заповедта за изпълнение е включено и акцесорно вземане в размер на 22,24 лв.,
представляващо обезщетение за забава за периода 01.07.2017г. – 07.01.2019г. Тъй
като за частта от главницата над 105,16лв. и за обезщетението за забава от 22,24лв.
ищецът не е предявил установителен иск за съществуване на вземането, то
издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили частично над размера от 105,16лв.
до 144,47лв. - главница, както и относно вземането за мораторно обезщетение в
размер на 22,24лв. за периода 01.07.2017г. – 07.01.2019г., на основание чл.415,
ал.5 ГПК.
Видно от представените от ищеца писмени
доказателства, на посочената в заявлението дата 17.01.2013г. е сключен договор
за мобилни услуги между „Космо България Мобайл“ ЕАД /понастоящем „Теленор
България“ ЕАД/ и ответника Д.Г.А.. С този договор операторът се е задължил да
достави на ответника мобилна услуга по програмата „GLOBUL Max 10,99“ посредством мобилен №****.
Договорът е сключен при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от 10.09.2010г.
Срокът на договора е 24 месеца. Цената е уговорена при стандартен месечен
абонамент от 10,99лв. с вкл. ДДС и съгласно приложена ценова листа за
стойността на услугите след изчерпване на абонаментния план.
На 13.11.2014г. между оператора „Космо България
Мобайл“ ЕАД и ответника е подписан сертификат за пакетни услуги „GLOBUL Combo+“, с който сроковете на договора
за мобилен №**** /този от 17.01.2019г./, както и на договорите за още два други
мобилни номера на името на ответника, са продължени до 13.11.2016г.
На 05.08.2016г. страните са подписали допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ****, с което цената
на месечния абонаментен плат е променена от 10,99лв. на 11,99лв., а срокът на
договора е продължен до 05.08.2018г., т.е. срокът покрива процесния период, за
който се претендира вземането.
По делото не са представени други договори,
споразумения, сертификати или допълнителни съглашения между страните, които
касаят мобилните услуги, предоставени за мобилен №****, който е предмет на
посочения в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба договор от 17.01.2019г.
Всички останали книжа са свързани с ползването на мобилни номера по други
договори с ответника, които не са включени в заявлението по чл.410 ГПК, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, чиито предмет е процесното
вземане.
От представените от ищеца и неоспорени от
ответника справки за потреблението на мобилни услуги за мобилен №**** през
процесния период се установява, че за периода
Установява се дължима от ответника цена за
предоставени мобилни услуги за мобилен №**** в размер на 25,88лв., чието
заплащане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Падежът на
задължението е настъпил към момента на подаване в съда на заявлението по чл.410 ГПК, а до приключване на съдебното дирене ответникът не е представил
доказателства за плащането. Затова установителният иск по чл.422 ГПК следва да
се уважи до този размер и да се отхвърли за разликата над 25,88лв. до
предявения размер от 105,16лв.
Относно иска чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342,
ал.1 ТЗ:
За уважаването на иска ищецът следва да установи
сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ на ответника,
както и размера на дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на
горното ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.
Представен е договор за лизинг, сключен
между страните на 20.10.2016г., по който ищецът е поел задължението да
предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка „Alcatel
PIXI3 8 4GB Black“ срещу заплащане на лизингова
цена в размер на 69лв., платима от ответника на 23 месечни лизингови вноски по 3лв.
с последователни падежи в периода 20.11.2016г. – 20.09.2018г. Крайният срок на
договора е 20.09.2018г.
Изпълнението на задължението на лизингодателя е
удостоверено в чл.4 от договора за лизинг, съгласно който с подписването на
договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно
за употреба съобразно своето предназначение. Следователно на основание чл.345,
ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да
плати уговорените лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на 16
лизингови вноски за периода м. юни, 2017г. – м. септември, 2018г. вкл., чиито
падежи са настъпили. Същите са в размер на 48лв. /16 вноски х 3лв./. Ответникът
не е представил доказателства за плащането.
Установява се възникнало в тежест на
ответника изискуемо задължение в размер на 48лв. по сключения между страните
договор за лизинг. Ищецът претендира вземане в по-голям размер от 51лв. Затова осъдителния
иск следва да се уважи до размера на 48лв. и да се отхвърли за разликата до
51лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 455лв., от които 180лв. платено възнаграждение за един
адвокат, 75лв. внесена държавна такса за производството и 200лв. депозит за
възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. От тях по
съразмерност следва да се присъдят 215,26лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 205лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 96,99лв.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не претендира
присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Д.Г.А., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, дължи на ищеца „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище: гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнеспарк
София“, сграда 6, сумата от 25,88лв. – цена на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги от 17.07.2013г., предоставени за мобилен №**** в периода 15.01.2017г.
– 14.06.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаването на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 17.01.2019г. до плащането, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №222/28.01.2019г. по
ч.гр.д. №301/2019г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 25,88лв. до предявения размер от 105,16лв.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед №222
от 28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №301/2019г. на РС-Пазарджик, за разликата над 105,16лв. до 144,47лв. - цена
на далекосъобщителни услуги, предоставени по договор за далекосъобщителни
услуги от 17.07.2013г., както и за сумата от 22,24лв. - мораторно обезщетение
за периода 01.07.2017г. – 07.01.2019г.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.А., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.345, ал.1 ТЗ
вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД, сумата от 48лв. – лизингови вноски по договор
за лизинг от 20.10.2016г., дължими за периода м. юни, 2017г. – м. септември,
2018г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 48лв. до предявения размер от 51лв.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.А., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 215,26лв. -
разноски в исковото производство и
сумата 96,99лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №301/2019г. на
РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: