РЕШЕНИЕ
№ 22451
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110139044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Е. Ц. З., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 4595,82 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена *** енергия за имот, находящ се в гр.
***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до
изплащане на вземането, сумата от 603,98 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена *** енергия за периода от *** г. до
17.03.2025 г., сумата от 65,38 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до
изплащане на вземането, и сумата от 14,59 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
17.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 09.04.2025 г. по ч.гр.д. № 16296/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на *** енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, като ответникът има качеството на битов клиент на
ТЕ въз основа на договор за продажба на *** енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника *** енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на *** енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за *** енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за
периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на *** енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените
1
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. Ц. З., с
който оспорва предявените искове. Оспорва обема на доставената *** енергия, респ.
дължимата за нея цена. Моли се съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
*** енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника *** енергия в
твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че през
процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за
ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на *** енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката
(ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на *** енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
*** енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на *** енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на *** енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират
и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на *** енергия за битови нужди е клиентът на ***
енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за ***) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване
върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на *** енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
*** енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на ***
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на *** енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на *** енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на *** енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената *** енергия. Това се отнася
и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай, от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален
2
акт за продажба на недвижим имот № ***, том I-1, рег. № ***, дело № ***/*** г., се
установява, че на *** г. Е. Ц. З. и М. И. З.а са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***
Следователно по силата на брачната връзка, на основание чл. 21, ал. 1 СК, вещните
права по обективираната в Нотариален акт за продажба на недвижим имот от *** г. сделка
били придобити от Е. Ц. З. и М. И. З.а в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид изложеното ответникът Е. Ц. З. в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на
потребената през исковия период *** енергия в имота.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и приложен към
него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги
представлява пред топлинния счетоводител, договор, с който етажната собственост на
процесната сграда е възложила на *** да извършва дялово разпределение на *** енергия
между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на *** енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен
между *** и ***.
За установяване факта на предоставяне на *** енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно
същата количеството *** енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от ***. Вещото лице е
установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 2 броя
отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 2 бр. топлинни разпределители и 2 бр.
термостатни вентили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението баня, и 1 бр. водомер за
отчитане на БГВ. През периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет от двата броя ИИРО. За периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 бр.
технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на процесния период
БГВ е отчитана по неговите показания. Количеството *** енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в
списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 107 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер *** енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през
процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на *** енергия в
сграда – етажна собственост заплащат доставената *** енергия по един от следните начини:
1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период *** енергия следва да бъдат взети предвид резултатите
от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните
3
през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на
всеки отчетен период, съгласно експертизата стойността на реално доставеното до имота на
ответника количество *** енергия за периода от м.05.20202 г. до м.04.2024 г. възлиза на
4595,81 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури (4174,31
лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (421,50 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
*** енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза. Същата е
изготвена не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от
сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице
от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена *** енергия в
имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от ***
район, т. е. изводът за реално доставената до имота *** енергия и нейната стойност е
направен не само въз основа на представените от ищеца частни документи, поради което
съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота на ответника на посочената в исковата
молба стойност през процесния период. Този извод не се променя от обстоятелството, че
общият топломер в абонатната станция не е преминал изискуемата по закон метрологична
проверка на всеки две години, тъй като въпреки нередовната метрологична проверка,
общият топломер в абонатната станция не е отчел отклонения при последващата проверка и
е бил изправен, вкл. през процесния период, поради което е бил годно средство за търговско
измерване на постъпилата в абонатната станция *** енергия през исковия период.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна *** енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно,
стойността на доставената *** енергия е в размер на 4595,81 лв., изчислена съобразно
действащите през процесния период цени на КЕВР.
Ето защо,ответникът Е. Ц. З. се явява задължена за сумата от 4595,81 лв., до който
размер предявения срещу него главен иск за цена на *** енергия за периода от *** г. до ***
г., следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 4595,82 лв., следва
да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на *** енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 05.2022 г. до м.04.2024 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 65,38 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за *** и на чл. 10 от общите условия на договорите между *** и *** за
извършване на услугата дялово разпределение на *** енергия между потребителите в сграда
– етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на *** енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – *** г., до окончателното им заплащане.
4
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на *** енергия за
битови нужди от *** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество *** енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен
срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за
да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Следователно в случая е
налице доказана забава на ответника за задължението за първия отчетния период, считано от
*** г., и за втория отчетен период, считано от *** г. При изчисляване на дължимата законна
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена *** енергия в размер на 4595,81 лв. за периода от *** г. до
17.03.2025 г. възлиза на сумата от 603,98 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на *** енергия, поради което
приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда –*** г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 14,59 лв., начислена за периода от 16.07.2022 г. до
17.03.2025 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
155,60 лв., от които 105,60 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 705,60 лв., от които 105,60 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв.
– депозит за съдебно-счетоводна експертиза, и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно
5
уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът *** има право на
разноски в размер на 155,17 лв. за заповедното производство и 703,65 лв. за исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Е. Ц. З. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същият не е ангажирал доказателства такива да са били
извършени. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Е. Ц. З., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Е. Ц. З. дължи на „*** сумата от 4595,81 лв.- главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена *** енергия за имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода
от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от
603,98 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена *** енергия за периода от *** г. до 17.03.2025 г., и сумата от 65,38 лв. -
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до
*** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 09.04.2025 г. по
ч.гр.д. № 16296/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на ***
енергия за разликата над 4595,81 лв. до пълния предявен размер от 4595,82 лв. и иска за
лихвата за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 14,59 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 17.03.2025 г.
ОСЪЖДА Е. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 155,17
лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 16296/2025 г. по описа на СРС,
61 състав, както и сумата от 703,65 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6