№ 459
гр. Стара Загора , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501532 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на „Ю.Б.“ АД -гр.С.,
чрез адв. С.З. против разпореждане № 1201 от 02.07.2021 г., постановено по
ч.гр.д.№ 3090/2021 г. по описа на С. районен съд, с което се отхвърля
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Г. Д. ИВ. за сумата 730,30
лв. – такси за периода от 11.11.2019 г. до 18.06.2021 г. като неоснователна.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока, като незаконосъобразно.
Излага подробни съображения за дължимост на претендираните такси, като
конкретизира отделните пера на начислените такси за процесния период.
Сочи, че дължимите такси не са свързани с усвояване и управление на
кредита, а представляват такса за ограничаване на негативни последици при
просрочие и такса за обслужване на разплащателна сметка. Моли да се
отмени обжалваното разпореждане, да се издаде заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Частно гражданско дело № 3090/2021 г. по описа на С. районен съд е
образувано по заявление на „Ю.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 1068,52 лева главница
от задължение по договор за издаване на кредитна карта от 28.03.2007 г.;
1
335,47 лева възнаградителна лихва от 11.11.2019 г. до 24.03.2021 г.; 118,39
лева мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г.; 730,30 лева такси от
11.11.2019 г. до 18.06.2021 г. и нотариални такси в размер на 60 лв. Съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК за сумата от 1068,52 лева главница; 335,47 лева
възнаградителна лихва от 11.11.2019 г. до 24.03.2021 г.; 118,39 лева
мораторна лихва от 14.05.2020 г. до 18.06.2021 г. и нотариални такси в размер
на 60 лв., както и за законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 30.06.20201. до изплащането й, както и за разноски.
Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ – извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.9, на
заявлението се претендира сумата от 730,30 лева такси от 11.11.2019 г. до
18.06.2021 г. и нотариални такси в размер на 60 лв., посочени и в
извлечението от счетоводните книги на банката. С обжалваното разпореждане
районният съд е отхвърлил заявлението на „Ю.Б.“ АД -гр.С. за издаване на
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Г. Д. ИВ. за сумата 730,30
лв. – такси от 11.11.2019 г. до 18.06.2021г. като неоснователна. За да
постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че не е ясен
произходът на таксата и на какво основание е начислена, поради което е
невъзможно да се извърши проверката за спазване на правилото на чл.10а,
ал.2 ЗПК. Освен това е приел, че начислената такса е в размер близъс до
размера на претендираната главница.
Разпореждането е правилно.
За да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми
следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат
достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения
документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите
на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от
счетоводни книги. В случая, в извлечението, приложено към заявлението, е
посочено, че се претендират такси в размер на 730,30 лв., която сума обаче не
е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава
възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните
начислени такси и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ето
защо, въззивната инстанция намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в тази част е неоснователно
и правилно е било отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно,
2
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1201 от 02.07.2021 г., постановено
по ч.гр.д.№ 3090/2021г. по описа на С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3