Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 30.09.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Петя Иванова, и прокурора…………. като разгледа докладваното от
съдията МАРИНСКА гр.д.№ 3315/2019г.
по описа на ПлРС., за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.179,
ал.1 ЗМВР и по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба Р.И.Ш., от чрез адв. Вл. В., против Главна
Дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението”, гр. София, с
която се твърди, че ищецът е работи на длъжност ”водач на специален автомобил”,
в Районна служба Пожарна безопасност
и защита на населението“ гр.Плевен при Областна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Плевен, за периода 22.05.2016-31.03.2019г. Твърди, че
трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на
труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3
от ЗМВР. Сочи, че на основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и
четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в
сила от 02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. като е отпаднал с
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент се получават
чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с
приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Сочи, че за процесния период, ищецът е положил нощни дежурства,
както следва:
за календарната 2016година: за м. май- 56
часа, за м. юни- 56 часа, за м. юли.- 56
часа, за м.август- 64 часа, за м. септември- 16 часа, за м. октомври – 0 часа,
за м. ноември- 0 часа и за м. декември -160 часа- като общо за календарната
2016 година, се твърди полагане на 408
часа нощен труд.
За календарната 2017 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, за м.
януари- 40 часа, за м.февруари- 24 часа,
за м. март- 64 часа, за м. април.- 56 часа, за м. май- 64 часа, за м. юни- 32 часа, за м. юли.- 64 часа, за
м.август- 32 часа, за м. септември- 32
часа, за м. октомври – 48 часа, за м. ноември- 64 часа и за м. декември -56
часа- като общо за календарната 2017 година, се твърди полагане на 576 часа
нощен труд.
За календарната 2018 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, за м.
януари- 40 часа, за м.февруари- 24 часа,
за м. март- 64 часа, за м. април.- 56 часа, за м. май- 56 часа, за м. юни- 64 часа, за м. юли.- 56 часа, за
м.август- 40 часа, за м. септември- 48
часа, за м. октомври – 64 часа, за м. ноември- 56 часа и за м. декември -24
часа- като общо за календарната 2018 година, се твърди полагане на 592 часа
нощен труд.
За календарната 2019 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, за м.
януари- 64 часа, за м.февруари- 32 часа,
за м. март- 48 часа, като общо за календарната 2019 година, се твърди полагане
на 144 часа нощен труд.Посочва се, че общо за периода, ищецът е положил 1722
часа нощен труд. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Излага, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на
нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в
конкретния случай, за исковия период
е положил общо 1722 часа нощен труд,
който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на
извънреден труд от 246 часа, който е трябвало да ми бъде заплатен допълнително.
Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за
246 часа труд счита, че му се дължи сумата от 1977,84 лв. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от
1977,84лв, съставляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, за периода
22.05.2016-31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба и сумата от 200лв. лихва за забава. Претендират се разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
юрк. Ст. Н.. Счита, че иска е допустим, но неоснователен и
недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Не
отрича факта, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с
ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „водач на
специален автомобил” към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ (РДПБЗН) — Плевен при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ, независимо от формата на
собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че
ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове, се прилага за
работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна
нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ,
нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136,
ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7
часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ), докато съгласно специалния закон
ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица- чл. 187,
ал. 1 ЗМВР. Твърди, че съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на
смени, е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа, за всеки 24-часов
период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца
празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива, с коефициента, посочен от ищеца и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим към
материята подзаконов акт, да бъде дерогирано действието на законовата норма на
чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в
исковия период са действали последователно две наредби, които са уреждали
въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, а именно: Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в
сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. (Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.). Твърди, че в чл.3, ал.3 и
на двете наредби, е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период”, което от своя страна счита, че
съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че
доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена продължителността на нощния
труд от 8 часа че не е налице празнота, а
е налице специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради изложеното счита, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а следва да се прилага специалната разпоредба на чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага,
че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители
в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Счита, че съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла
на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25
лв. на час. Сочи и, че този смисъл е възприет, както в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. Счита и, че искането за заплащане
на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че разпоредбата
на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители
в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в
чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.
Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи,
че правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано
в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че
в ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Поради изложеното прави извод, че
законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на
министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението
за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че
ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и, че неправилно
обосновава своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с
50% върху основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд,
който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и, който труд попада извън установеното за
служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че
за да има извънреден труд и, за да е налице право на държавния служител на
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо
служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно
време. Излага, че съгласно Писмо изх.№
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за
заплащане на извънреден труд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото, с определение №3338/01.08.2019г, съдът
е постановил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване между страните, същите са се намирали в служебни
правоотношения, за процесния период 22.05.2016-31.03.2019г, въз основа на което
ищецът е замела длъжността „ водач на специален автомобил І ст., той и
пожарникар” в група ПГ и СД на РСПБНЗ-
Плевен и че през процесния период е полагал труд при
утвърдени графици, на 24- часови смени, при сумарно изчисляване на работното
време .
По делото, от страна на ответника са
представени и приети, в заверени копия, платежните бележки, за изплатени на
ищеца, за периода, трудови възнаграждения, в които съдът констатира, че е
начислен и заплатен нощен труд.
По
делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява
следното: след съответна проверка на представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. и графици на дежурства, ВЛ е установило, че ищецът е полагал
труд на 12/24 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време. ВЛ е
посочило, че общшя брой часове нощен труд за процесния период са 1688 часа, за 211
смени с нощен труд. ВЛ е изчислило, че часовата ставка на ищеца, на база основните
работни заплати за периода, е 6,61лв, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е
установило, че няма преобразуване на нощния труд към дневен, с коефициент
1,143. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд
в дневен, преизчислени с посоченият коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на
формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна
седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е
7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143.
ВЛ е изчислило, че нощният труд от 1688 часа,
приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1929,384 часа, като за
разликата от 241,384 часа- извънреден труд, се изчислява брутно възнаграждение
в общ размер на 1595,55лв., изчислено със средна ставка посочена по- горе. Изчислението
е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд.
За целият процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ВЛ е
установило, че ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25лв. на час, за
положен нощен труд,
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове, положен труд
между 22:00 и 6:00 ч., за отчетния период, се умножава по 0.143 -чл.31, ал.2 от
Наредбата. Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение
№8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме,
че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата-/НСРОЗ/, обн. ДВ от 26.01.2007г, в нормата на чл.9, ал.2 от
която е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези съображения, исковата
претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, и отчетен като извънреден, се явява доказана по своето
основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на
работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели
на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа
/установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема
този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води
до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба, законодателят е възприел
подхода, установен в КТ и в НСОРЗ.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със
служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед
на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
Поради изложеното, включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца, следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. Както се посочи по-горе основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8,
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече
от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно
положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо.
От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираната
сума. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на положен труд за
периода 22.05.2016-31.03.2019г., получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и
следва да се уважи в размера, изчислен от ВЛ, а именно –1595,55лв.. За
разликата до претендираните с ИМ 1977,84лв,
искът се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Съобразно изхода на главния иск, като основателен следва бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен за сумата
от 200лв. В случая, след съответно
изчисление, съдът установи, че размерът на претенцията за лихва, изчислена за
периода, от изискуемостта на всяко вземане, до датата на ИМ-или общо за периода
01.07.2016-22.05.2019г, е в размер на 233,64лв. Искът следва бъде уважен като
основателен до размера на предявената сума от 200лв.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Преди
да се произнесе по въпроса за разноските, съдът счита, че следва да обсъди
заявеното своевременно възражение на ответника за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение – същото е основателно, по следните съображения - настоящото
дело не е с фактическа и правна сложност, не са събирани допълнителни
доказателства освен допуснатата съдебно-икономическа експертиза, освен това е
разгледано в едно съдебно заседание. Ето защо съдът счита, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – до размера от 382,44лева.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи
разноски в размер на 430,73лв- вкл. адв.
възнаграждение и деловодни разноски, изчислени от съда, съразмерно уважената част от иска.
В полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски- вкл. само юрк. възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер 17,55лв.
В полза
на ищеца следва да се присъдят разноски по компенсация от 413,18лв
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Плевенския районен съд сумата от държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 113,82лв.
Водим от горното, Съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.Ш., ЕГН
**********,***, сумата от 1595,55лв., представляваща допълнинелно възнаграждение за
положен 241,384 часа труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен
такъв, за периода 22.05.2016-31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ- 22.05.2019 г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълният претендиран размер от 1977,84лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗДД, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.И.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 200лв.- лихва за забава, върху главнизата от 1595,55лв.,
за периода 01.07.2016-22.05.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.***, да заплати на ТОШКО
КОЛЕВ ТОДОРОВ, ЕГН **********, от гр. Плевен,, сторените разноски в размер на 413,18лв.-по компенсация.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към
МВР, гр.***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския
районен съд, сумата от 113,82лв -
държавна такса, върху цената на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенския окръжен съд, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: