№ 24
гр. Свиленград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200855 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000549 от
15.06.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград,с което на М. П. М. с ЕГН ********** от
гр.**************************************** за нарушение на чл.174,ал.3
от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят М. П. М. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,че обжалваното НП било издадено при съществени нарушения на
процесуален закон ,без да се визират конкретни такива.Отделно от това
твърди,че не е извършил вмененото му нарушение,а наложените наказания
били незаконосъобразни и несправедливи. Поради изложеното моли съда да
отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
1
От пълномощника му е постъпила молба ,в който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Представя писмени бележки,в които доразвива
доводите си за отмяна на обжалвания акт.
Претендира разноски по делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на
МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение в случай на присъждане на такова от съда.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Бл. П. Бл.,Д. Р. Б. и Ф. Анг. Г., се установява, че на
11.06.20201година свидетелите Д. Р. Б. и Ф. Анг. Г. – полицейски служители
изпълнявали служебните си задължения ,когато около 15,00часа двамата
свидетели забелязали жалбоподателя да се движи в община Любимец на път
трети клас №597 по път III-597 в землището на село Малко градище с лек
автомобил марка Ауди А3 с рег.№********,който управлявал.
Полицейските служители ,подали звуков и светлинен сигнал,като по този
начин спрели водача за проверка.
При извършената проверка полицейските служители ,констатирали,че
водачът е познат на полицейските служители ,като криминално проявен по
направление наркотични и упойващи вещества.
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподателя,че ще му
извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като същата щяла да
се извърши в ПУ Любимец,поради което го съпроводили до сградата на ПУ
Любимец.
В сградата на полицията полицейските служители поискали съдействие
на оперативен служител на КАТ,за да бъде тестван водача за употреба на
наркотични вещества,като на място пристигнал св. Бл. П. Бл./служител на РУ
Свиленград/,който разяснил на водача правата и задълженията му при отказа
2
и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Бл.
П. Бл. поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 с
фабр.№ARJL 0022”, но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил
издаден талон за медицинско изследване №082051,но жалбоподателя отново
отказал да бъде изпробван и отказал да получи и да подпише издадения
талон, за което обстоятелство бил извикан да удостовери с подписа си св.Ф.
Анг. Г. .
За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил
съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия АA
№814362 от 11.06.2021г. в негово присъствие,като същият се е запознал със
съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал,
без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен
срещу подпис.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,поради което и на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети
общо 12 точки.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 20.10.2021г.,видно от
отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен
водач,и има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и
ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082051 видно
от който,жалбоподателят е отказал изследване,както и е отказал да подпише и
да получил екземпляр от процесния талон.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
3
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Налична е и Заповед №8121з-1186/13.09.2017г.издадена от Министъра
на вътрешните работа,с която е заповядано проверката за употреба на алкохол
и наркотични вещества да се извършва с конкретно посочени технически
средства.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и
в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
Бл. П. Бл.,Д. Р. Б. и Ф. Анг. Г., така също и от приетите писмени
доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година и Заповед №8121з-
1186/13.09.2017г. и двете на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082051,последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Бл. П. Бл.,Д. Р. Б. и Ф. Анг. Г., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград и ПУ Любимец при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
4
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на
конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават,
като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на
процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал
да даде кръвна проба за употреба на такива ,като е отказал да подпише и да
получи медицинския талон,въпреки че е управлявал такова.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – справка за
нарушител/водач ,Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година и Заповед
№8121з-1186/13.09.2017г. и двете на Министъра на вътрешните работи и
талон за медицинско изследване №082051, се потвърждават фактическите
констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част
на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група към
ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по
закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по
ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
5
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че
на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотици и му е издаден
талон за кръвна проба,но не е изпълнил предписанието за това. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма,
наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни
изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при
какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво
е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282
от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова и
др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.
6
189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по
пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със
заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се споделя
доводът на процесуалният представител на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения относно неяснота на мястото и времето
на извършеното нарушение ,тъй като било посочено,че бил спрян на
посочения път,но не ставало ясно дали това било в село Малко градище или
между селата Лозен и Малко градище,а също така се сочело в АУАН,че
същият отказал да бъде тестван в 13,40ч. а в НП часът бил 15,40ч. Що се
отнася до наведените доводи за несъответствия в часовете визирани в АУАН
и в НП,съдът констатира единство в посочените часове. Както в АУАН ,така
и в НП е посочено,че същият е бил спрян в 15,00часа,а е отказал да бъде
тестван в 15,40часа. Действително числото изписано ръкописно от
актосъставителя-15,40ч ,наподобява и три,но при по задълбочено оглеждане
се забелязва,че цифрата е 5,а не три. А що се отнася до твърдението за
неяснота относно мястото на проверката,с описването на наименованието на
пътя,за нарушителя е станало пределно ясно,къде точно е извършено
7
нарушението,като по този начин,не са нарушение неговите права да разбере в
какво точно е обвинени,за да организира адекватно защитата си. Не
посочването,че водачът в сградата на ПУ Любимец е отказало да бъде
тествано за употребата на НУВ е действителното място на нарушението и
непосочването на това място съществено нарушава неговите права не се
споделя от съда, тъй като за да извърши нарушението ,безспорно следва
същият да управлява МПС и след спирането му и след покана на
контролните органи за тестване при отказ същият би осъществил
нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП. Осъществения отказ в последствие в
сградата на ПУ Любимец по никакъв начин не опорочава процедурата,тъй
като същият е имал качеството на водач ,когато е бил спрян от полицейските
служители и именно в това му качеството,същият е бил отведен в сградата на
полицейският участък,за да бъде тестван впоследствие от служител със
съответните компетенции.
Относно визираното в обжалваният акт нарушение.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение- по чл.174,ал.3 от ЗДвП.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла
на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В
§ 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От
нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като
него са възприели да управлява МПС и него са спрели за проверка след
подаден сигнал , както и на него са съставили АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
8
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да
даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието
на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС
след или без употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше
съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не
би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и
при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за
медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които
се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози не представлява две различни хипотези на административни
нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че
водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства (показанията на
свидетелите Бл. П. Бл.,Д. Р. Б. и Ф. Анг. Г.) и писмени такива, безспорно се
установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в
АУАН, така и в НП – че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, че след надлежна покана, достигнала до знанието му, от страна на
съответните контролни органи, същият изрично е отказал да бъде тестван за
употреба на НУВ с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието
за медицинско изследване. Отделно от това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените Актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая Съдът намира, че констатациите от АУАН
се потвърждават по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени
9
алтернативно, а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и
да е от тях обосновава ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е отказал да даде проба за извършване
с техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози и е отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и с наименование към датата на
деянието - Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
издадена от Министерство на здравеопазването, МВР и Министерството на
правосъдието, в съставения АУАН за констатиране на употребата на
наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят (контролният
орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от
теста и номера на Талона за изследване. Препис от Акта се връчва на водача
по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в конкретния случай. С
лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато водачът
откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. Т.е. както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение водачът на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на НУВ не би извършил нарушение, ако даде
кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното изследване се
извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се
съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В
процесния случай, Талон за медицинско изследване е издаден,но
жалбоподателят е отказал да го подпише .
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
10
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при
проверка от надлежните органи е следвало да бъда установена употребата,
респ. липсата на наркотични вещества или техни аналози в тялото му по
някой от начините, предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно
са отнети 12 контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява
МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или при неизпълнение
предписанието за медицинско изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се отнемат
контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба
се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не
представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е
описано извършеното в случая нарушение, а именно отказът на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му
бъде взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е
посочена санкционната разпоредба – чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от
посочената Наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на
МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 3 - за отказ на водач, който
управлява МПС, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или при
неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП) – 12 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на
контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
11
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При
отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително
следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането
на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С влизане в
сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение). В този смисъл са Решение № 176 от 15.03.2018 година,
постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от
18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева -
Иванова и др.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква
12
настъпване на вредоносен резултат (, а напротив, целта е предотвратяване на
такъв), така и поради наличието не само на смекчаващи (възрастта на
нарушителя и фактът, че не е осуетил или възпрепятствал проверката по
някакъв начин), но и на отегчаващи обстоятелства (множество други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които са наложени
санкции, които явно не са изиграли своя поправителен и превъзпитателен
ефект). Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в
този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и
санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не даде кръвна проба за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
наркотични вещества или техни аналози, се налага административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 години и
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. Приложената от
АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП
съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Относно разноските в настоящото производство :
С оглед изхода на делото,не се дължат разноски на жалбоподателя,а от
13
страна на АНО не се претендират такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-0351-000549 от 15.06.2021година на Началник
група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на М. П. М. с ЕГН
********** от гр.**************************************** за
нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14