Определение по дело №181/2019 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 12.06.2019 год. в състав:

 

                   Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                         ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно частно гр.дело №181/2018 год. по описа за  2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2  във връзка с чл.248,ал.3   ГПК.

            Образувано е по частна жалба,подадена от "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - гр.София чрез адв.Д.С. от САК против  определение №169/18.01.2019 год., постановено по гр.дело №1310/2018 г. по описа на РС-Враца в производство по чл.248 ГПК,с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №799/01.11.2018 год. по гр.дело №1310/2018 год. на РС-Враца в частта за разноските,с която дружеството-ответник е осъдено да заплати на ищеца по делото К.Н.Х. *** сумата от 9999.00 лева,представляваща разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение.

            Жалбоподателят чрез своя пълномощник поддържа,че обжалваното определение е неправилно,като постановено в противоречие със законоустановените правила. Твърди,че по делото липсват доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9999.00 лева на пълномощника на ищеца,като представеният договор за правна защита няма характера на разписка и не може да удостовери реално заплащане на сумата.Твърди,че умишлено е договорено възнаграждение в такъв размер , за да се избегнат ограниченията на Закон за ограничаване на плащанията в брой  /ЗОПБ/ и за да се претендира присъждане на разноски,които реално не са платени.Счита това обстоятелство за самостоятелно основание за изменение на решението в частта за разноските в съответствие с направеното от него искане.Поддържа също,че  възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е преклудирано, както е приел първоинстанционният съд,тъй като съдът е в правото си да осъществи и служебна проверка за прекомерност,каквато в случая е налице-присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение надвишава над 20 пъти  минималния размер, определен в Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Такъв размер води до нарушаване на основни принципи и начала и противоречи на адвокатската етика и морала.

            Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това постановено друго,с което да бъде уважено искането му ,обективирано в молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решение №799/01.11.2018 год. по гр.дело №1310/2018 год. на РС-Враца в частта за разноските.

            В срока по чл.276,ал.1 ГПК ищецът пред РС-Враца и ответник по жалбата К.Н.Х. е депозирал отговор чрез пълномощника си адв.Г.В. ***,в който подробно мотивира становище за нейната неоснователност. Сочи,че въпросът за размера на адвокатския хонорар касае само отношенията между клиент и адвокат,а реалното изплащане на договореното  възнаграждение е отразено в представения по делото договор  за правна помощ. Този  договор има характера на разписка,тъй като размерът на възнаграждението не предполага задължително му плащане по банков път,защото като не надвишава минималния размер от 10000.00 лева,регламентиран в ЗОПБ.Сочи също,че искането на жалбоподателя - ответник по чл.78,ал.5  ГПК е преклудирано,тъй като той е бездействал, въпреки че е бил надлежно уведомен както за съдебното заседание,в което ищецът е направил  искането за присъждане на разноски и е представил списъкът по чл.80 ГПК, така и за последното съдебно заседание,в което е било възможно да се направи искането  по чл.78,ал.5 ГПК.Заявява,че съдът не само няма право на служебна  преценка за прекомерност на адвокатския хонорар,но има забрана да прави такава,произтичаща от диспозитивното начало в гражданския процес.

            Моли  частната жалба против определение №169/18.01.2019 год. по гр.дело №1310/2018 г. по описа на РС-Враца да бъде отхвърлена.Претендира разноски за въззивната инстанция.

            Частната жалба е процесуално допустима-подадена е в срок от лице с правен интерес против съдебен акт,който подлежи на обжалване - определение за разноските.

            Разгледана по същество,същата е неоснователна.Съображения:

  Гражданско дело №1310/2018 год. по описа на РС-Враца е образувано по  предявен от К.Н.Х. ***  против "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - гр.София иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД за признаване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски /стоков/ кредит № 2701339/18.04.2017 г.  поради липса на съгласие за сключването му от страна на кредитополучателя К.Н.Х..

Исковата молба е изготвена и подписана от адв.Г.В. ***,като към нея е приложено и пълномощно за упълномощаването на адв. В..Извършена е размяна по чл.131 ГПК,но ответникът не е депозирал отговор. Изготвено е определение по чл.140 ГПК,с което делото е насрочено за разглеждане в открито с.з. на 05.09.2018 год. от 9.50 часа.За това първо с.з. страните са били редовно призовани /л.33 и л.35 /. Съдебното заседание е проведено на посочените по-горе дата и час и в него ищецът Х. е представляван  от адв.В.,а ответникът не е  ангажирал представител. Даден е ход на устните състезания,в които адв.В. е направил искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.Представил е и договор за правна защита и съдействие от 04.09.2019 год.,според който е договорено и заплатено в брой при подписването му адвокатско възнаграждение от 9999.00 лева.В договора изрично е посочено,че той служи като разписка за извършеното плащане.

            С определение от 10.09.2018 год. съдът е отменил определението си от 05.09.2018 год. за даване ход на устните състезания, допълнил е приетия по делото доклад и отново е насрочил открито с.з. за 10.10.2018 год.Страните са били редовно призовани / л.68 и л.69 /,ищецът е представляван от адвокат В.,а ответникът не е изпратил представител.                        Даден е ход на устните състезания и на 01.11.2018 год. е постановено решение №779,с което съдът е уважил изцяло иска с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД.Със същото решение на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ответника "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - гр.София да заплати на ищеца К.Н.Х. *** деловодни разноски от общо 10382.16 лева,от които 9999.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

   Решението е връчено на ответника на 30.11.2019 год. и в срока за обжалване -на 13.12.2018 год.,от него е постъпила молба по чл.248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските."УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез адв. Д.С. е поискало или разноските за адвокатско възнаграждение от 9999.00 лева  въобще да не бъдат присъждани, поради липса на доказателства за реалното заплащане на това възнаграждение, или адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до минималния предвиден в Наредба №1/09.07.2004 год. размер,като се изходи от материалния интерес по делото-3329.00 лева. Изпълнена е процедурата по чл.248,ал.2 ГПК и от ищеца Х. чрез адв.В. е постъпил мотивиран отговор за неоснователност на молбата по чл.248,ал.1 ГПК.

Постановено е обжалваното определение №169/18.01.2019 год.,с което съдът оставил без уважение молбата на "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД - гр.София за изменение на решение №799/01.11.2018 год. по гр.дело №1310/2018 г. по описа на РС-Враца в частта,с която молителят-ответник е осъден да заплати на ищеца разноски за  адвокатско възнаграждение в размер на 9999.00 лв.

За да постанови този резултат,първоинстанционният съд е приел,че представения по делото договор за правна защита и съдействие има характера на разписка за договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение,тъй като  плащането е отразено в договора,а размерът на това възнаграждение е по-нисък от предвидения в ЗОПБ минимум от 10000.00  лева,над който плащането следва задължително да бъде извършено чрез банков кредит. Относно възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК,съдът го е приел за преклудирано, като е посочил,че молителят-ответник е бил редовно призован и за двете открити съдебни заседания, но не е изпратил представител и до приключване на устните състезания не е направил възражение за прекомерност.

Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено,като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. 

В отговор на изложените в жалбата оплаквания настоящият съдебен състав приема следното:

Както е видно от изложеното по-горе,в голямата си част доводите на жалбоподателя преповтарят доводите ,изложени в молбата по чл.248,ал.1 ГПК , и не се споделят от настоящата инстанция.Трайна и непротиворечива е съдебната практика,че договорът за правна защита и съдействие има характера на разписка относно отразеното в него плащане на договореното в него адвокатско възнаграждение.Трайна и непротиворечива е съдебната практика и относно крайния срок,в който може и следва да бъде направено възражението по чл.78,ал.5 ГПК - до приключване на устните състезания пред съответната инстанция при осигурена възможност на страната да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

Що се касае до довода,че съдът има право и задължение да извърши и служебна преценка за прекомерност на адвокатския хонорар,то този довод категорично не намира опора както в закона,така и в съдебната практика.Нормата на чл.78,ал.5 ГПК е ясна-съдът може да присъди по-нисък  размер на разноските за адвокатско възнаграждение по искане на насрещната страна.При липсата на такова искане,съдът няма право  на служебна преценка.

При тези си съображения съдът намира,че частната жалба е неоснователна,а обжалваното определение №169/18.01.2019 год. по гр.дело №1310/2018 г. по описа на РС-Враца правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на ответника по жалбата се следват направените разноски за адвокатска защита пред въззвината инстанция в размер на 300.00 лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното,Окръжен съд-Враца

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №169/18.01.2019 год.,постановено по гр.дело №1310/2018 г. по описа на РС-Враца в производство по чл.248 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***да заплати  на К.Н.Х., ЕГН  **********, с адрес: *** разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция в размер на 300.00 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.Преписи от същото да бъдат изпратени на страните за сведение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                               ЧЛЕНОВЕ:1..........                  2..........