№ 204
гр. Шумен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200987 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-000256 от 07.03.2025 год. на
Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Р. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа
на искането. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. От негово
име е депозирана молба-становище на 28.05.2025 год., в която излага становището си по
съществото на спора, като моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено
изцяло.
Процесуалният представител на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание
оспорва жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2024 год. около 15.20 часа жалбоподателят М. Р. М., с ЕГН**********
управлявал товарен автомобил марка „Махиндра ГОА“, с рег. №Н5156ВС, собственост на
Г.Р.А., с ЕГН**********, като се движел в с.Венец, област Шумен, по ул.“Кирил и
Методий“ в посока от ул.“Еделвайс“ към ул.“Шипка“. При спирането му за извършване на
проверка пред дом №40 на ул.“Кирил и Методий“ в с.Венец било констатирано, че
посоченото моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация по чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Било установено, че поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на 29.08.2023 год. регистрацията на автомобила била служебно прекратена. До
собственика било изпратено Уведомление рег.№372000-26458/12.09.2023 год., с което го
уведомили за служебно прекратената регистрация на автомобила. Уведомлението било
получено лично от собственика на автомобила на 21.09.2023 год. С оглед констатираното
нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №1294106/12.04.2024 год., като актосъставителят е посочил, че с
описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП. Актът е
бил подписан от нарушителя, като същият е посочил, че няма възражения. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения. След съставяне на акта административно-наказателното
производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и
преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК, във връзка с което е било образувано досъдебно
производство №1148/2024 год. по описа на РУ-Шумен. Същото е било прекратено с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.02.2025 год., а
преписката била върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е
издадено наказателно постановление №25-0869-000256 от 07.03.2025 год. на Началник
сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Р. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетеля А. Д.
А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля А. Д.
А., доколкото лично е участвал в извършената проверка и пряко е възприел поведението на
жалбоподателя и факта, че именно той е управлявал посочения по-горе автомобил. Същите
са еднопосочни, последователни и кореспондират и се подкрепят от останалия събран по
2
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление товарен
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по
отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради което се
налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил нарушението и от субективна страна. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че както става ясно от материалите по делото автомобилът е бил
собственост на лицето Г.Р.А.. Посоченото лице е било уведомено с Уведомление рег.
№372000-26458/12.09.2023 год., получено лично от него на 21.09.2023 год., че регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена на 29.08.2023 год. От материалите по делото се
установява, че посоченият автомобил е бил управляван изключително само от
жалбоподателя, като последният го е закупил, но сделката не е била изповядана по
предвидения за това ред. Следователно от изложеното се налага извода, че както
собственика, така и жалбоподателя са били наясно, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация, респективно че по отношение на същия няма валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
При преценка на деянието съдът съобрази и Тълкувателно постановление №2 от
05.04.2023 год. по ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на
ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство. Доколкото в настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че собственикът на превозното средство е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация, не може да бъде споделен извода, че лицето, ползващо
автомобила, не е било наясно с този факт. А с оглед на изложеното съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП и напълно правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанията,
3
като е наложил и двете предвидени наказания в техния минимален размер, като е отчел
степента на обществена опасност на деянието и на дееца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДвП
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от
ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
участници в движението по пътищата. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения деянието не би могло да се
квалифицира и като малозначително по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-0869-000256 от 07.03.2025 год.
на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на М. Р. М., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Р. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
4
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5